Финална Фантазия.

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-07-19 21:10:13

Имаше я в друг вариант. Реших да я променя. Надявам се да ви хареса : 3

Залезът бе към края си. По облаците, обградили слънцето, имаше красиви червено-оранцеви отенъци.Вятърът нежно галеше
зелената трева, а клоните на близките дървета сънливо се поклащаха. Вече не се чуваше песента на птичките. Първите звезди се
показаха на небосвода.
Близо до това приказно място имаше величествен замък. Над високите каменни стени се подаваше островърха кула с балкон, от който спокойно можеше да се любуваш на красивата гледка. Балконът бе обрасъл с брашлян, който вече се промъкваше и в него.
На балкона стоеше красива жена с бойни доспехи. Вятърът развяваше дългите й руси коси, а по мраморното й лице бе изписана сила и гордост. В дълбоките й, сини очи се четеше силна омраза и твърдо решение за победа.
Баща й бе твърдо против тя да участва в сражението- все пак тя беше едничката му радост, след като майка й и брат й бяха убити. А й го разяждаше страшно чувство за вина- той бе твърде стар, за да участва във войната. Но Ана бе взела твърдо решение и нищо не можеше да я разубеди.
Сега момичето стоеше на балкона и се наслаждаваше на гледката. Обичаше да гледа залеза. Не мислеше за нищо, просто гледаше красотата пред себе си.
Изсвирването на рог я изтръгна от спокойствието й. Тя взе шлема и го постави на главата си. Сега само дългите й руси коси се подаваха. Стисна меча в дясната си ръка и взе щита в лявата. Метна последен поглед на пейзажа. Може би виждаше тази така любима картина за последен път.
Влезе в кулата и тръгна надолу по стълбите. Омразата закипя силно в нея и изгони всякакво чувство на слабост и страх.
Чуваше се само глухото дрънчене на доспехите о каменните стълби. Битката започваше, а победата щеше да бъде нейна. На всяка цена!

Армията чакаше пред портите на замъка. Баща й имаше намерението да опита да я разубеди за последен път, но решителността на походката й го отказа. Просто нямаше смисъл.
С властен глас Ана събра войските. След това заповяда да вдигнат портите. Хвърли последен поглед към баща си. На лицето му бе изпълнена болка. Той бе твърде стар, за да се бие наместо дъщеря си. Затова тя трябваше да отиде на негово място. Хиляди пъти се опитваше да я разубеди. Хиляди! Но Ана държеше на своето, въпреки, че гледаше как баща й се измъчва и знаеше, че ако нещо й се случи, той нямаше да си го прости. Но не й пукаше. Първо, според нея, този страхлив дъртак си заслужаваше болката. Второ, Джак- магьосника, срещу който щеше да се бие, бе причинил твърде много злини както на народа, който един ден ще управлява, така й на семейството й.
Вдигна ръка и извика "Да вървим!". Тръгнаха към поляната, където вече ги чакаше противниковата армия. Луната хвърляше сребристи отблясъци върху броните им, а вятърът жално свиреше в короните на дърветата, сякаш знаеше, че вървят към гибел.
Стигнаха мястото на срещата. Ана погледна противниковата армия.
- Превъзхождат ни по численост.- с леко притеснение в гласа каза генерал Крос, един от генералите на Ана.
- Но това не означава, че ще победят.- отвърна Ана, напълно сигурна в победата си.
- Плана остава същия, нали?- попита генерал Бъли, другия от генералите й.
- Да- отвърна Ана, - избийте всички до крак, но Джак оставете на мен! - след това властно добави - Бъли, Крос, искам тази долина да е осеяна с труповете им! Ясно?
Двамата генерали кимнаха в отговор. Сигурността на предводителката им бе вдъхнала увереност.

famouss__girll · 2012-07-20 11:54:59

Написано е много красиво ! Некст !

#1 2012-07-19 21:10:13

Re: Финална Фантазия.

#2 2012-07-20 11:54:59

Re: Финална Фантазия.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook