Крадени минути!

Hrisi. S. H · 2012-06-24 14:06:11

Скоро не съм пускала истории и вчера ми хрумна една идея и реших да я споделя с вас! Историята ще бъде от 2-3 части най-много. Надявам се ви хареса!

Навън се изсипваше проливен дъжд. Сякаш небесен водопад се изсипа върху улиците.
Едни се радваха на дъжда, други просто се мръщеха. Едни минаха под него с усмивка, други се криеха. Едни се бяха научили да танцуват под него, а други не. Едни просто го гледаха през прозореца, а други се радваха докато капките му падаха върху телата им.
Едни се криеха с чадъри, а други притичваха за да стигнат по-бързо в домовете си на сухо. А други стояха и слушаха как капките падат и се разбиват, а други просто се наслаждаваха.
Отново бях с него, отново бях в неговото легло. Отново аромата му се впиваше в кожата ми. Отново устните му играеха по тялото ми. Отново извивките по тялото ми се сливаха с неговите. Отново аромата му ме опияняваше. Отново от грешната си любов ми даваше. Пръстите ми играеха по гърба му, а после бавно се преместваха към постелките и ги мачкаха свили ги в юмрук. Отново предавах обичта на човека, който отново стоеше и ме чакаше сам, умислен, с чаша вино и телефон в ръка, очаквайки моето обаждане, но уви такова не получаваше.
Станах от леглото и обляках ризата му.
-Къде тръгна? –попита той, като хвана нежно ръката ми.
-Ще взема нешо за пиене! –рекох и се усмихнах леко, целунах го нежно и отидох в кухнята. Щом застанах на плота усетих нечии ръце да се преплитат около талията му. Нямаше на кого друг да са, отново бяха неговите. Прегръщаха ме силно и заедно с това нежно. Караха ме да се чувствам защитена, щастлива и обичана.
-Чувстваш се виновна нали? –попита ме той и заедно с това ме целна по бузата с нежните си устни.
-Сякаш няма за какво? –отговорих аз и си сипах чаша кафе, след което се обърнах към него.
-Защо просто не го оставиш? Така страдате и двамата! –рече той и взе чашата от ръцете ми. –Остави това кафе! –остави я на плота и взе едно вино, което бе приготвил. Взе две чаши и тръгна към стаята. –Нека не мислим сега за това! –усмихна се и влезе.
Не можех да не мисля за това. Беше се загнездило в съзнанието ми нямаше да го напусне скоро. Докато влизах в грях с този мъж, съвеста, спокойствието и истинска усмивка нямаха скоро да се върнат и успокоят.

lady_ss1 · 2012-06-24 14:16:47

Много е добро. Дай некст.

privaтe Love · 2012-06-24 14:54:23

Допадна ми, некст!

wiikuu · 2012-06-24 15:26:19

Много е хубаво !!

geri18 · 2012-06-24 16:15:44

Много е хубаво !!

famouss__girll · 2012-06-24 17:17:06

Харесва ми !

Hrisi. S. H · 2012-06-25 11:34:25

Благодаря ви! Днес по- късно вечерта или утре ще пусна следващата част!

Hrisi. S. H · 2012-06-26 13:27:33

Това е края! Надявам се да ви се е харесала!

Върнах се отново в леглото където ме чакаше той. Усмихваше се бе доволен, че съм до него, но на сутринта щеше да си тръгне, а когато ме видеше щех отново да съм непозната. Седнах, а той нежно прокара пръсти през косата ми.
-Харесвам мириса ти! –изрече нежно и пусна ръце по бедрата ми. Започна да ме целува по връта нежно, устните му пареха и изгаряха кожата ми, там където целуваше, белег оставяше. Затворих очи и отново се предадох на страста си и любовта си което определено беше определена за неправилна и бе такава.
Събудих се сутринта, а той не бе там отново. Направих си кафе и взех една от ризите му. Облякох я и си сипах кафе в една чаша. Застанах до прозореца и гледах как се качи в колата си и отново си тръгна оставяйки ме отново. Гледах как запали гумите на колата, а след малко сякаш живота ми спря. Чашата падна от ръцете ми, а краката ми сами се затичаха към вратата. Тичах за да хвана асансьора, но не успях и побягнах по стълбите. Тичах колкото сили имах, колкото той ми беше оставил. Слязох долу, а хората бяха заобрадили една зона, а дима се вдигаше високо. Разбутах хората и тръгнах към колата, а нечии ръце ме спряха.
-Не можем да ви пуснем госпожице, прекалено е опасно! –не трябваше нищо да приключва така. Не беше редно. Виках и започнах да плача. Чувах викове отвсякъде, имаше и пострадали. Гледах колата, а сякаш сърцето ми бавно умираше заедно с него.
Изведнъж сред цялата суматоха видях познато лице. Лице познато до болка. Гледаше ме и се досещаше какво става. Гледаше ме с умоляващ поглед, който съсипваше, очите ми бяха напоени от сълзи. Погледнах го, а очите ми се напълниха още повече. Знаех, че наранявам себе си, нараням човека, който ми даде любов без да искам, даде ми всичко от което имах нужда, а аз го предадох. Вината ме разяждаше, любовта погубваше, но още щом започвам това знаех, че края няма да е като в приказките. Знаех, че ще има жертви, но въпреки това започнах. Макар да бе приказка, макар да бе красиво, грешно, греховно, подло, макар да имаше и красота нямаше да има щастлив край. Човека, който ме гледаше тръгна към мен прошепнах тихо през сълзи.
-Съжалявам, прости ми! - не издържах и просто се изплъзнах от ръцете на нечий господин и побягнах към колата, той се развика след мен.
-Линда! –викаше, но аз не се спрях, просто тичах напред към нищото, напред към ада. Там където знаех, че няма да има рай. Точно когато пожаро гасителите свършиха колата се запали, а те просто трябваше да се махнат за да не пострадат. Докато тя бягаха към спасението, аз тичах към смърта, сякаш не ме бе страх от нея, знаех, че ще умра, но щях да умра с човека на когото подарих сърцето си. Точно когато стигнах до нея колата избухна. След избухването всчики гласове бяха затихнали. Всяка светлина бе запълнена. Само мрак и тишина.
Момчето, което стоеше зад жълтите ленти побягна към колата, от която бяха останали само угарки.
-Линда! Линда! Линда! –викаше, огъня тлееше, а той просто се сгромоляса на земята. Бе на колене. Викаше името й, скубеше косите си. Не му бе оставила нищо, освен един куп спомени, които ще болят всеки път, щом сети се тях. Всеки път ще бъркат в онази рана където няма да оздравее. Всеки път ще кървят, докато някой друг не я закърпи, докато някоя друга не я замести.
Любовта бе прекалено опасна. Нараняваше, вземаше жертви, опустошаваше, но винаги даваше, винаги те караше да се чувстваш обичан, да усетиш чувството какво е да бъдеш обичан. Винаги те изслущваше, когато нараняваше и трети те погубваше.
Лесно се влюбваме, трудно остава ме влюбени, но щом останем когато тя се е опитала да ни повали, то тогава сме я победили и хванали завинаги.

famouss__girll · 2012-06-26 20:35:17

Е на това му се вика истински край !

Hrisi. S. H · 2012-07-03 17:26:08

Благодаря ти!

privaтe Love · 2012-07-03 17:33:38

Много ми хареса, браво!

Hrisi. S. H · 2012-07-06 15:43:55

Отново ви благодаря!
Ставам банална,
но не мога без да се отблагодаря на някого!

Leonore. · 2012-07-06 16:00:47

Браво, и на мен ми хареса.
Продължавай да пишеш и да се развиваш все повече и повече.

Hrisi. S. H · 2012-07-08 20:11:53

Не мога просто!
Трябва отново да Благодаря!
Благодаря, радвам се че ви хареса!

smilezZz · 2012-07-09 15:36:57

Много хубаво.

#1 2012-06-24 14:06:11

Re: Крадени минути!

#2 2012-06-24 14:16:47

Re: Крадени минути!

#3 2012-06-24 14:54:23

Re: Крадени минути!

#4 2012-06-24 15:26:19

Re: Крадени минути!

#5 2012-06-24 16:15:44

Re: Крадени минути!

#6 2012-06-24 17:17:06

Re: Крадени минути!

#7 2012-06-25 11:34:25

Re: Крадени минути!

#8 2012-06-26 13:27:33

Re: Крадени минути!

#9 2012-06-26 20:35:17

Re: Крадени минути!

#10 2012-07-03 17:26:08

Re: Крадени минути!

#11 2012-07-03 17:33:38

Re: Крадени минути!

#12 2012-07-06 15:43:55

Re: Крадени минути!

#13 2012-07-06 16:00:47

Re: Крадени минути!

#14 2012-07-08 20:11:53

Re: Крадени минути!

#15 2012-07-09 15:36:57

Re: Крадени минути!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook