The connection

love.music · 2012-06-29 20:14:11

Ето и нещо ново от мен, просто така ми дойде. Извинявам се, ако има грешки и дано ви хареса

Той стоеше на стола и гледаше през прозореца. Беше гореща лятна нощ, градът светеше като малки светулки, а комарите го подминаваха от жал. Около него беше тъмно, само лунната светлина го осветяваше. Като чели беше на сцена, кръгла, без публика, само различни светлини паднали върху него. Изпод завесите най-накрая, където е и последния стол, го наблюдаваше тя като скъпоценен камък, диамант. А погледа му бе надолу, към дървения под на сцената, все едно на вратът му бе вързан въже с камък, който го тегли надолу.
Бяха се скарали, отново. Тя трясна врата и си тръгна, но остана твърде близо до него. Той стана и хвърли чашата си в стената. Тя се разби на малки парченца порцелан, както и търпението им. Измориха се. Бяха големи инати един към друг, не се обръщаха един към друг дълго време, макар скрито, много навътре в нея, тя беше обърната към него, с двете си малки ръце. Той остана с лице към стената, гледаше снимката от сватбата им. Листа от рози, бели платове, зелени стръкове растения, много хора и усмивки, много любов, искри, електрични искри, дори мълнии на моменти, опасни за другите, но полезно за тях, трайни като много здраво въже, с което все едно са вързали ръцете си и не може да бъде отрязано, ако се опита някои и го отреже, то само намира половината си и се свързва наново. Заби юмрук в снимката, малки, дребни, почти на прах стъкълца влязоха по кожата му както нейния парфюм. Малки много малки капки кръв, с горчивината на стъклата (парфюма и) в себе си, потекоха като тънка река надолу по стената. Свлече се надолу, на пода и погледна към вратата. Искаше да се върне, да отвори вратата, да изтича при него със сълзи на очите, притеснена за него, защото усетила болката и горчивината от удара, да го прегърне, да го целуне, да сграбчи с двете си малки ръце главата му, да го погледне с големите си красиви като звезди очи и да му каже, че нищо освен тях няма значение. Но тя не влезе, тя бе зад врата, но нямаше смелостта да я отвори, да изтича в безчувствените, неизразяващи, студени обятия. И тя бе на пода, и тя гледаше вратата, и тя копнеше, той да я отвори, притеснен къде е тя и какво прави в момента, дали скърби, дали я боли. И той не я отвори, и на него ината му бе над всичко.
Той стана, изгаси светлините в стаята, взе стол, излезе на терасата, сложи стола точно в средата и седна. Извади от джоба си кутия цигари, отвори я, извади една, сложи я в устата си и я запали. Пушека се разнесе нежно като малки облачета. Минаваше пред очите му, през устните му, но не реагира. Никотина влизаше в кръвта му. Смесваше се с кръвта, както тя, както нейните чувства се разливат по него, както нейния поглед го пронизва, както болката удряща я в сърцето, както горчивите сълзи капещи по лицето, ръцете, колената и.
За секунда усети нещо, някакъв полъх, някакво присъствия. Вдигна глава, понесе болката от камъка и се издигна, погледна зад гърба си. Тя стоеше до него зад гърбът му. Той стана. Хвана ръката и, целуна я по врата и я прегърна. Каза и „Обичам те“.
Тя бе усетила дима, разбра за цигарите и се върна, за да спре, за да го опази. За да бъде с него, до сетния си час, въпреки ВСИЧКО.

Billy_and_Tomy! · 2012-06-29 21:25:26

Интересно е. Продължи го.

#1 2012-06-29 20:14:11

Re: The connection

#2 2012-06-29 21:25:26

Re: The connection

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook