История без име :)

SweeT_BunnY · 2012-05-20 20:13:27

Здравейте! Нещо ми дойде малко музата и започнах да пиша една история. Надявам се да Ви хареса Приемам всякакви мнения. Кажете дали да я продължавам, ако не темата да се трие Съжалявам, ако има правописни грешки.

----------------------------------------------
Част 1

- Бийп, Бийп ... Бийп... – това беше алармата на телефона ми,
- Ъгхх.. смотана аларма! – измрънках аз и си хвърлих телефона на земята. Беше 7:00 сутринта. Трябваше да ставам за училище. Отидой в банята. Измих си лицето и зъбите. Върнах се обратно в стаята си и отворих разхвърления си гардероб. Взех едни впити, леко накъсани дънки и една бяла тениска с надпис I NY. Опа, забравих да Ви се представя. Казвам се Джесика, накратко Джеси. На 16 съм. Скоро ги навърших. Живея в Ню Йорк с майка ми. Майка ми и баща ми са разведени. Разведоха се преди 6 години, защото отношенията им се развалиха, мисля, че беше за пари, но съм сигурна, че причината не е изневяра, Трудно понесох развода. Много се караха, а всеки път когато се караха, аз плачех. Преди не беше така. Но накрая се разведоха и ето ме тук. Бях едно жизнерадостно хлапе, пълно с хиляди мечти, а сега, една тинейджърка, която рядко се усмихва, не й пука за нищо. Редовно се забърквах в някакви „бели”, така да ги наречем. В училище често викаха майка ми и се ядосваше с мен. Добре, че в моето училище учеше и моя по-голям брат – Майкъл, който беше на 17. Той живееше с баща ми. Много рядко се карахме с брат ми, разбирахме се много добре. Винаги ме спасяваше от кашите, в които се забърквах. В училище редовно ме защитаваше и може би сега, заради него още не съм изключена. И това съм аз. Да се върна до където стигнах. След като се облякох, си сресах косата и я оставих свободно пусната, Беше леко чуплива, дълга до кръста. Отидох в кухнята. Миришеше на омлет, препечени филийки и кафе.
- Добро утро! – каза майка ми, усмихната. – Направих омлет и кафе. Препекох и филийки на тостера. Ще хапнеш, нали?
- Да, разбира се. – казах аз. Налях си кафе, взех чинията с омлета и си взех една препечена филийка. Седнах до майка ми. – Мамо, татко скоро ще идва ли ? – попитах аз, тей като не бях виждала отдавна баща си, а го обичах страшно много.
- Не знам, мила... – каза мама и въздъхна тежко.
След 10 минути бях готова с яденето. Беше 7:40. Взех си чантата, обух си кецовете и тръгнах. Бях на около 10-15 минути път от училище. Понякога закъснявах,но не ми пукаше особено. Беше 7:55. Вече бях в училище. Имах първи час български. Ахх, мразех българския, госпожата ме мразеше и аз я мразех. Отидох до кабинета и звънеца точно тогава би. Седнах на четвъртия чин, редицата към прозорците. Във всеки кабинет стоях там. До мен седна най-добрата ми приятелка – Изабел. Винаги стоя с нея на един чин, ако я няма стоя сама.
Госпожата започна да преподава скучни си урок. Няколко ученика започнаха да я занимават с нещо, а на мен ми дойде една идея – да хвърлям мокри кърпички по тавана. Имах едно шише с вода и пакет носни кърпички. Намокрих 2-3 и ги хвърлих към тавана, и залепнаха. На мен и на Бела ни стана много смешно и започнахме да се смеем като луди. Госпожата забеляза това и попита:
- Момичета, какво има? Споделете на целия клас какво е толкова смешно, та и ние да се посмеем.
- А, ъмм .. – мислех какво да кажа аз. Мислех да й кажа нещо от сорта на „Смея се на прическата Ви”, но и без това бях загазила, защо да стане по-зле?
- Е? – каза госпожата.
- Направо да отивам при директорката, а? Съгласна ли сте? – предложих аз, леко шеговито.
- Значи пак си направила някоя простотия, а? Какво е този път ? Може би си извадила тетрадките от шкафа ми и контролните и си ги хвърлила през прозореца? Сложила си ми габарки на стола? Разменила си маркера за бяла дъска с пернаментен? Хайде, кажи какво си направила този път. – каза досадната учителка.
- Апфф.. просто погледнете нагоре. Сега може ли да отивам при директорката? – казах аз.
Госпожата погледна нагоре и точно в този момент една кърпичка падна на главата й и целия клас изпадна в смях, а тя цялата стана червена. Тя се развика и отиде да извика директорката. През това време аз й взех показалката, качих се на чина, свалих кърпичките, хвърлих ги и сложих пръчката на мястото й. Седнах си на мястото и дойдоха директорката и госпожата.

Going^Crazy · 2012-05-20 20:18:24

Хаха... Много радва Искам некст!

sunshine5383 · 2012-05-20 20:25:01

Харесва ми. Още? Много е забавно.

SweeT_BunnY · 2012-05-20 20:27:21

В момента пиша 2 част, но ще я постна най-рано утре Радвам се, че Ви харесва.

sunshine5383 · 2012-05-20 20:32:09

В момента пиша 2 част, но ще я постна най-рано утре Радвам се, че Ви харесва.

супер

dirtymind · 2012-05-20 20:53:31

Много развлекателно и забавно,пусни НЕКСТ!

SweeT_BunnY · 2012-05-21 07:33:35

Радвам се, че Ви харесва! Извинявам се, ако има правописни грешки.
------------------------------------------------
Част 2

- Какво е направила Джесика? – попита директорката.
-Ами тя хърляше мокри кърпички по тавана. Ето вижте! – отговори учителката и посочи тавана.
- Но на тавана няма нищо! – каза директорката.
- Но, но, тя беше хвърлила мокри кърпички и те бяха залепнали. ДЖЕСИКА!
- Да, госпожо! – обадих се аз.
- Чудно, Джесика не е направила нищо, браво! Айде аз имам работа. Довиждане! – и директорката тръгна. Госпожата беше още по-бясна, но на кого му пука... Звънеца би. Взех си нещата и излизайки от кабинета и отивайки към кабинета по География си говорех с Бела.
- Джеси, беше на косъм. – каза Бела.
- Да, да, все едно ... – казах аз.
- Защо никога, за нишо не ти пука?
- Ами не знам. Колко пъти ще ме питаш това? – отговорих й аз,
- Добре, добре. Млъквам.
Минаха 5 учебни часа. Остана и последния – музика. Мразех този предмет и може би госпожата по музика ме мразеше най-многи от всички учители. Кабинета й беше заключен и тя не беше в коридора. Напълних й ключалката с малки листчета и малко кибритени клечки. Дано да не може да си отключи кабинета и да не караме час. Надявах се някой да не ме изклюкари. И най-накрая звънеца би. Госпожата дойде, изгледа ме странно, сякаш знаеше, че съм направила нещо. Вкара ключа в ключалката, опита се да завърти ключа и да отключи, но не стана. Опита още няколко пъти, но опитите бяха неуспешни. Леко се притесни. Почти целия клас знаеха защо не можеше да се отключи вратата и знаеха кой го е направил. Всеки ме поглеждаше през няколко минути.
- Джесика, отивай директно при директора! – заповяда ми даскалката.
- Ама защо,госпожо, какво е станало? – направих се на учудена и попитах аз.
- Много добре знаеш защо. Не ми се прави на ударена! – развика ми се тъпата госпожа.
- Апф, така и не разбрах каква е причината, но щом искате, ще отида при директорката. Ще се видя с нея за втори път днес. – казах аз и й се усмихнах мазно. Взех си чантата и отидох при директорката. Почуках, влязох и си хвърлих чантата на дивана й, седнах на стола и си качих краката на масата, все едно си бях у нас. Доста често идвах в тази стая.
- Защо си тук, Джесика? – попита ме директорката.
- Амии, госпожата по музика ме прати, незнайно защо и аз дойдох. Все пак трябва да изпълняваме това, което ни кажат учителите, нали така? – отговорих аз.
- Оф, какво да те правим тебе? Все още нямаш нито едно наказание, но скоро може и да имаш.
-Ъ, какво ? Моля Ви без наказания. Никога не съм имала. Майка ми достатъчно идва, ако получа и наказание това много ще я разочарова. Ще се поправя, обещавам. Дори имам напредък. Днес не съм направила нищо. – казах аз, сложих ръце зад тила си и се облегнах назад.
- Но си пратена тук при мен и са ме викали заради теб днес. – каза директорката.
- Еее, учители, к’во искате? Айде аз тръгвам. Бон Вояж. – казах аз, станах, взех си раницата и тръгнах. Реших направо да си тръгвам. Излязох от училище. По пътя към вкъщи реших да мина през магазина да си купя нещо за пиене. Влязох в магазина. Отидох на щанда с напитките. Посегнах да взема една кока-кола и усетих докосване по ръката. Едно русо момче, със сини очи, изглеждащ на около 16-17 годишен беше посегнал за същата кола и беше оставил ръката си върху моята.
- А, ъм.. Съжалявам! – извини се синиокия и ми се усмихна.
- Да, да, както и да е. Сега можеш да си махнеш ръката от моята. – казах аз.
Той си отдръпна ръката, аз си взех колата и той ме попита:
- Може ли да узная името ти?
- Джесика. Предполагам ти е достатъчно. – отговорих му аз. Отидох на касата, платих си колата и се запътих към нас. Май забравих да спомена също, че живея в двуетажна къща? В съседната къща се нанасяха новите ни съседи. Все още не ги познавам, но ще се запознаем все някога. И така, прибрах се, хвърлих си раницата на леглото. Съблякох се и останах по бельо. Разхождах се няколко минути из стаята така, докато си намеря удобни дрехи за вкъщи. Поглендах случайно през прозореца и отсреща стоеше русото момче, със сините очи, което срещнах в магазина. През цялото време ме е гледал. Прикрих се с ръце и сложих една широка сива тениска с някаква щампа и едни къси дънкови панталонки. Пуснах си щорите, за да няма такива гафове повече. В този момент телефона ми звънна...

rumito-todorowa2000 · 2012-05-21 09:29:13

Малко смоталевено,но се разбира..Некст

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-21 18:05:49

Некст.

sunshine5383 · 2012-05-21 18:15:51

Некст.

little_baby · 2012-05-22 09:12:14

Имаш повторения,които малко дразнят, но дай некста.

kika. · 2012-05-22 12:12:36

По-глупава история не съм чела. Нито е разказана добре, нито идеята е добра. "тъпата госпожа" - може би в този момент вдъхновението ти е достигнало връхната си точка. Не ми казвай, че не си писателка, но поне се постарай да не пишеш подобни глупости. Излагаш себе си :)Е, поздрави!

geri18 · 2012-05-22 13:40:34

Имаш повторения,които малко дразнят, но дай некста.

SweeT_BunnY · 2012-05-22 16:57:37

Ако може темата да се изтрие.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-22 18:28:45

Ако може темата да се изтрие.

Не им обръщай внимание. Продължи я зареди мен.

little_baby · 2012-05-22 18:55:12

Ако може темата да се изтрие.
Не им обръщай внимание. Продължи я зареди мен.

Не, нека всички мнения да се вземат под внимание. Все пак затова тя е пуснала историята си тук, за да й кажем дали ни харесва, или не. Да, капризни сме..ама нали затова сме в Капризен.
Продължи историята. Може пък момичето да си промени мнението, а и може ти да тръгнеш в друга насока.
Аз очаквам некста.

Mimmie * · 2012-06-15 09:41:38

Некст. :3

DeathPrincess231 · 2012-06-21 11:57:40

НЕЕКСТТ Супер еее

Osum · 2012-06-21 12:40:23

По-глупава история не съм чела. Нито е разказана добре, нито идеята е добра. "тъпата госпожа" - може би в този момент вдъхновението ти е достигнало връхната си точка. Не ми казвай, че не си писателка, но поне се постарай да не пишеш подобни глупости. Излагаш себе си :)Е, поздрави!

Ахаха,защо не качиш твоя история?.

geri18 · 2012-06-21 15:54:44

Некст. :3

Aisel.123 · 2012-06-21 18:10:24

Искам некст

#1 2012-05-20 20:13:27

Re: История без име :)

#2 2012-05-20 20:18:24

Re: История без име :)

#3 2012-05-20 20:25:01

Re: История без име :)

#4 2012-05-20 20:27:21

Re: История без име :)

#5 2012-05-20 20:32:09

Re: История без име :)

#6 2012-05-20 20:53:31

Re: История без име :)

#7 2012-05-21 07:33:35

Re: История без име :)

#8 2012-05-21 09:29:13

Re: История без име :)

#9 2012-05-21 18:05:49

Re: История без име :)

#10 2012-05-21 18:15:51

Re: История без име :)

#11 2012-05-22 09:12:14

Re: История без име :)

#12 2012-05-22 12:12:36

Re: История без име :)

#13 2012-05-22 13:40:34

Re: История без име :)

#14 2012-05-22 16:57:37

Re: История без име :)

#15 2012-05-22 18:28:45

Re: История без име :)

#16 2012-05-22 18:55:12

Re: История без име :)

#17 2012-06-15 09:41:38

Re: История без име :)

#18 2012-06-21 11:57:40

Re: История без име :)

#19 2012-06-21 12:40:23

Re: История без име :)

#20 2012-06-21 15:54:44

Re: История без име :)

#21 2012-06-21 18:10:24

Re: История без име :)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook