На баща ми

love.music · 2012-06-18 17:48:49

Здравейте отново, новото ми разказче. Надявам се да ви хареса

Всички казват, че приличам на него. Лицето, косата, очите, гримасите, походката дори държанието ми понякога. Това е „баща ми“. Надали има дете, което не иска да бъде плътно както до баща си така и до майка си. Е да, но не и при мен. Всичко, което знам и мога го научих от майка ми, да карам колело, как да се държа, да играя баскетбол, волейбол, тенис… А, какво научих от него ли?! Може би нищо. Понякога дори ми се иска да избягаме само двамата ( с майка ми) от тази къща и да го оставим, да заминем на далеч, където никой няма да ни познава и ще можем да започнем отново живота си.
Толкова много би ми се искало поне веднъж да ме подкрепи в начинанията ми, да ми каже „Браво! Гордея се с теб.“ Искам да говорим, да се разхождаме, да ме научи на нови неща, да ми даде съвет, когато съм в трудно положение, да ми помогне с домашното, когато изпитвам затруднение, да дойде ей така при мен да ми каже „ Облечи се, ще излезем малко само двамата да прекараме време“. Искам да ме опознае, да види колко общи неща имаме (поне така казват), колко много си приличаме. Да си говорим за коли, дори и за футбол, макар да го ненавиждам именно заради него. Искам да знам миналото му, какво е правил на моите години, с какви момичета се е запознавал, как се е забавлявал, какви оценки е имам и как му е било в училище.
Може да минат години, месеци, часове или минути и той да се сети за мен. Но ще бъде прекалено късно. Тогава няма да се нуждая от съветите, упреците, подкрепата му. Тогава ще имам собствено семейство, за което ще трябва да се грижа и да изхранвам. Тогава ще внимавам да не допускам грешките, които той направи. Ще бъда добър БАЩА!!!
Като се замисля за всички онези пропуснати или пренебрегнати моменти от негова страна, дори не мога да се сетя за всички, но те остават като инстинкт вътре в мен, като много голяма рана, която винаги ще кърви.
До преди година не осъзнавах наистина, какво е да нямаш бащински гръб зад себе си, не се бях замислял. А сега като видя на улицата, в парка, в автобуса, син и баща, които се смеят на виц, снимка или случка, ми става наистина тъжно и гузно, че дори не се опитах, не настоявах да станем по близки.
Е и двамата имаме вина, която никога няма да бъде изкупена. Нито мога да намеря някой като него, нито мога да го заменя, но наистина ще се постарая, когато имам деца и съм на неговата възраст (положение) децата ми да са на първо място, а не след работата. Няма нищо по хубаво за едно момче от бащинска обич, признателност, подкрепа, кураж.

simonka_999 · 2012-06-18 18:08:12

Прекрасно е!.. (y)

lady_ss1 · 2012-06-18 18:26:58

Наистина е много добро и ме трогна ужасно много. (y)

miminzetyyy · 2012-06-18 18:30:12

Малко са хората,които пишат наистина с чувство и при това хубаво. Хареса ми и бих искала да покажеш и други свои творби (ако е възможно )

love.music · 2012-06-18 18:37:51

Малко са хората,които пишат наистина с чувство и при това хубаво. Хареса ми и бих искала да покажеш и други свои творби (ако е възможно )

Първо благодаря на всички Ами по-надолу има доста мои разкази може да ги прочетеш, ако искаш

monit000 · 2012-06-18 18:42:54

Уникално е Много ми хареса!!Много лично, емоционално, прекрасно е

#1 2012-06-18 17:48:49

Re: На баща ми

#2 2012-06-18 18:08:12

Re: На баща ми

#3 2012-06-18 18:26:58

Re: На баща ми

#4 2012-06-18 18:30:12

Re: На баща ми

#5 2012-06-18 18:37:51

Re: На баща ми

#6 2012-06-18 18:42:54

Re: На баща ми

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook