#1 2012-06-14 20:44:18

love.music

Member

Registered: 2012-05-17

Posts: 98

Re: Пътуване

Здравейте :)Нещо ново от мен. Надявам се да ви хареса и този разказ, извинявам се ако има грешки. И все пак драснете по едно мнение

Заставам отпред на тротоара и той спира. Старите ръждясали, едва движещи се врати се отварят. Горе вълна (задух) лъхва от вътре и ме залива. Ясно, отново няма пускат климатик, звучи като някой виц нали (климатик в автобуса) ?! Влизам и бързо се запътвам към първата свободна седалка, която виждам. Колко много и различни хора има, едни ниски – други високи, едни дебели –други слаби, едни черни – светли.
Пред мен точно на отсрещната седалка до прозореца стои момче. То е високо на ръст, с къса светлокафява коса и цветни очи. В ръката си държеше телефон и пишеше нещо ( сигурно смс-и). Изражението му почти нищо не излъчваше, но сигурно пишеше с приятелката си. Скрит романтик, може би, незнам.
Първа спирка
Чак сега спира на следващата спирка, колко разочароващо, колко път има още до моята… Вратите отново се отварят с трясък и влиза една бабичка. Лицето и ръцете и са сбръчкани, едвам движеше краката си и се подпираше на стар, дървен бастун. Облечена е със стара, мъжка карирана риза и дълги сини тук там скъсани панталони. Обувките и са много големи и също прегънати, на мястото на петата. Ужасно дебелите чорапи, които е обула, почти скриват пространството в обувките и.
Тя е бедна, стара женица, дори „левчето“ за автобусния билет и бе дал много добър и мил човек на спирката, където чакали заедно. Човек я бе съжалил, е как няма, толкова мила изглежда.
Втора спирка
Две приятни момичета се качват. Сигурно сега са свършили училище или по-рано и са отишли да хапнат нещо и да си побъбрят ( как няма). Сядат до врата и се взират в мен. Какво толкова ми гледат ?! Едно от най-омразните ми неща, някой да ме зяпа и аз да не знам защо. Е, какво пък привлекателни са си.
Облягам се до прозореца и поглеждам навън. Толкова много хора, коли се разминават без да знаят ,колко общи неща могат да намерят. Колко от тях може би са създадени един за друг. Сега ще си кажете този е някой прекалено голям романтик, мечтател. Може би е така, ако не са мечтите, нямаше да стоя сега и да пиша поредния си разказ и да мисля за момичето, което искам след малко да си легне до мен.
Вече дойде време за моята спирка. Слизам и продължавам по тротоара надолу към къщата ми.
Ако веднъж се загледаш в пътниците в автобуса, ще видиш колко различни и сами по себе си индивидуални и колко много можем да научим един от друг. Пробвай, струва си !

---

~ Когато се чувстваш изморен от светът около теб, застани пред входа на гарата в твоя град и си помечтай. Помечтай за градът, пътуването на мечтите си и го запечатай в умът си, дори за 5 минути.~

sweet_g1rl

Member

From: Бургас

Registered: 2010-01-14

Posts: 761

Re: Пътуване

много хубав разказ... наистина смислен, кратък, интересен и каращ те да се замислиш .. браво!   

---

[img]http://www.design-warez.ru/uploads/posts/2009-06/1245933127_630.gif[/img]