От другата страна 2

quattro=B4 · 2012-06-04 15:45:38

Част II
Бялата светлина

На сутринта изгря Слънцето. Поздрави облаците за добре свършената работа, който трябваше незабавно да отлетят за следващата си мисия. Изгря с пълната си сила Слънцето гледаше с любопитство пораженията от нощта. Впечатление му направи онази къща с онази загадъчен, но разпознат вече човек. Насочи по-голямата част от светлината си към нея, цялата къща светеше. Светлината влезе през ключалката на вратата, тя бе очите на Слънцето.Продължи напред, видя пъшкай ги лежейки разпознатият човек. Приближи се към него и усили светлината си. Човекът се потеше произнасяйки определени букви:”С”,”П”,”А” и отново и отново ги повтаряше, светлината го огряваше още по-силно, потеше се силно, въртеше главата си на ляво и на дясно отново повтаряйки буквите: „С”,”П”,”А” Сънуваше познат образ гледайки го злобно крещейки към него името:” Лео!”
Човекът се събуди извиквайки:”СПАС!”
Погледна наляво, на дясно, зад себе си, дишаше така сякаш му бе за последно. Дишаше дълбоко, през главата му минаваха десетки спомени. Наведе глава и видя стичащите се капки пот по-ръцете и гърдите му. В тях той виждаше образа на духа през годините . В една капка видя старото приятелство, в друга влюбването, в трета онази нощ… Замислен в старите си спомени Лео стана и взе снимка на хора, който някога бяха просто приятели, в нея беше и Спас. Като малко дете радвайки се на нея, унесен в старите мигове той е изпусна неволно от звука на алармата си: „Мамка му” Единственото място където не бе счупено стъклото на снимката бе на Спас: „Скъпи чух някакъв шум, всичко наред ли е?” Лео гледаше снимката със страх, сякаш нещо щеше да стане: „Надявам се” Прегърна и целуна жена си, тя го гледаше смаяно: „Трябва да вървя, почисти и изгори снимката!” – „Ти съвсем се побърка, ти е уважаваше като………” – Няма да повтарям втори път! Бях достатъчно ясен!” Целуна е по-челото, взе си душ, облече си униформата и тръгна на работа. Слънцето в този ден буквално крещеше с лъчите си, сякаш се подиграваше на хората. Повечето бяха омърлушени, недоспали, нервни, за тях светът се бе преобърнал за една нощ. Беше есен, листата опадаха, Лео ги гледаше както капките под по-ръцете и гърдите си сутринта. Картина след картина от миналото му го караше да се унесе, да се потопи дълбоко в него. Очите му го караха да погледне към предното стъкло за идващата опасност, той гледаше отстрани падащите листа, картините ставаха все по чувствителни. За щастие от радиото се чу звук: „Централата до 3-ти…” Извърна погледа си виждайки на пътя самият Спас. Заби спирачки, колата спря на сантиметри от него. Само за няколко секунди се гледаха очи в очи. Спас само се усмихна надменно. Лео го гледаше опулен докато не видя, че всъщност някаква бабка бие с чантата си по предният му капак: „Ти нормален ли си бе младеж, къде си изгуби ума? Едва стигнах до пенсия, засрами се малко!” Кракът му все още бе забит в спирачката, ръцете му забити във волана. Тя се одръпна, а той нищо не каза: “Централата до 3-ти и 4-ти екип насочете си към стария стадион, имаме побой!” Малко път му остана до управлението . Щом стигна отвори с трепереща ръка жапката, взе хапчета за стрес, изпи повече от необходимото, удари в плесница във волана: „Мамка му!”

happy_time_day · 2012-06-04 15:47:25

Пускай частите си в една и съща тема!

quattro=B4 · 2012-06-04 15:57:36

Глава I
Неочакван гост
В онази мрачна дъждовна нощ злите духове бяха излезли за отмъщение. Светкавиците щяха да им покажат в коя къща да влязат. Облаците бяха генерали, които чрез гърмежите щяха да кажат на кои жив какво да направят. Строени като армия, светкавица удари къща чак в края на улицата. Тя потегли, гръмовете като бомби им казваха задачата за тази нощ. Особеното тази нощ, е че им бе наредено само да ходят, беше им забранено да летят. Оръжия бяха техните лица – студени и мрачни. Маршируваха като истинска армия, готови не са бои, а за отмъщение. Те отмъщаваха на живите предатели, крадци, убийци, изобщо хора, който са сторили зло в живота си в техните сънища! Ядосано гледаха с любопитство къщите, през който минаваха. Един от духовете се вгледа изумено в една от къщите, забави крачката си и спря. Останалите не му обърнаха внимание, генералите бяха втренчени в развитието на атаката. Духът не отлепваше вниманието си, чудеше се от къде му е позната.Стари спомени нахлуха в него. Пред очите на духът стоеше образ свързващ го с къщата. Ядосваше се мъчейки го това малко, но важно за него нещо – Кой е този загадъчен образ свързващ го с духа? Облак мина над него изгърмя мощно след, което се върна при останалите. След изгърмяването духът падна на краката си. Купища спомени се изсипаха в него. Цялото зло нахлу в него, нахлу жажда за лично отмъщение. Рядко срещана жажда при духовете. От сведеният му поглед се оправи към къщата, студените му сини устни изрекоха гневно името – Лео!
Облакът бе подсказал за това име!

happy_time_day · 2012-06-04 16:02:47

Не ми харесва!!

sunshine5383 · 2012-06-04 16:05:44

Много правописни и пунктуационни грешки. Като цяло не ми харесва.

quattro=B4 · 2012-06-04 16:17:19

Ок, като не се харесва нека темата да бъде изтъркана!

dirtymind · 2012-06-04 18:40:41

Ок, като не се харесва нека темата да бъде изтъркана!

По-скоро изтрита.

rumito-todorowa2000 · 2012-06-04 18:47:32

Ок, като не се харесва нека темата да бъде изтъркана!
По-скоро изтрита.

(y)

quattro=B4 · 2012-06-04 19:03:05

Както и да е... И без друго си беше пълна простотия.

#1 2012-06-04 15:45:38

Re: От другата страна 2

#2 2012-06-04 15:47:25

Re: От другата страна 2

#3 2012-06-04 15:57:36

Re: От другата страна 2

#4 2012-06-04 16:02:47

Re: От другата страна 2

#5 2012-06-04 16:05:44

Re: От другата страна 2

#6 2012-06-04 16:17:19

Re: От другата страна 2

#7 2012-06-04 18:40:41

Re: От другата страна 2

#8 2012-06-04 18:47:32

Re: От другата страна 2

#9 2012-06-04 19:03:05

Re: От другата страна 2

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook