Сладък каприз.

dirtymind · 2012-05-27 14:40:03

Не е някоя тежка и мъчителна история.Направих нещо различно,малко за разнообразие. Дано да ви хареса!

Първа част.
Закуската премина в разгорещени разговори,свързани с Дан.На масата седяхме аз,Ади и Нора.Казвам се Тина,бяхме в едно училище-седмокласнички.Момичетата бяха останали през нощта.Цяла вечер се забавлявахме,но главното,което правехме,беше да обсъждаме Дан.Та,той беше от осми клас.Имаше хиляди красавци дошли в началото на годината,но той ми привлече вниманието.Следях го постоянно с поглед,нарочно се намирах там,където и той,не веднъж се правех на разсеяна,за да го заговоря,но без резултат.Държеше се супер мило и внимателно,но за жалост така беше с всички.Дали имах шанс?Може би.Това се опитвах да разбера.
–Значи...ходи на тенис и обича да седи след училище...друго?–погледнах въпросително и изпълнена с надежда към Нора.
–Мм...свободен е,което е добре за начало.
Всички изпаднахме в луд смях.
–Ами предпочитания:руси,кестеняви?–не се отказвах от "доклада си".
–Не мисля.Говори се,че обича лъчезарните...това те води на прав път!–Ади хапна една ягода от купчината на масата и се усмихна.
–Ясно.
Дълго мълчахме.А аз допълних като завършек:
–Пожелайте ми успех!

vili_ss · 2012-05-27 15:33:50

Харесва ми.. давай некст !!

hello__sunshine^^ · 2012-05-27 17:20:11

Хубаво е..Продължи го

bebche__:) · 2012-05-27 17:29:59

Харесва ми.. давай некст !!

dirtymind · 2012-05-28 07:53:26

Втора част.
Оставаше час до училище.Ади и Нора си тръгнаха,за да се приготвят.Бяхме големи маниачки на тема "дрехи".Трябваше ни най-малко час,за да сме готови.
Качих се в стаята и дълго комбинирах от обувки,поли,рокли,обеци и тем подобни.Накрая съчетах една прилепнала в талията оранжева рокля на бели цветя,платформи в цвят сено и бяла чанта на едно рамо.Наблъсках в нея осномните учебници и скицника.Прибрах четката,боите и престилката и седнах на тоалетката.Следваше гримът.Голям слой спирала,черен молив и безцветен гланц.Оставих нарочно тъмнокестенявата си коса пусната.Наистина се харесвах без шноли,фиби и ластици по косата.Но работата ми го задължаваше.Курсове по изобразитено.Бяха ми дали цяла зала със стативи,най-различни материали и различни по големина листове.Обожавах да рисувам и изглежда имах и талант.Директорката ме помоли да поема изобразителното след училище.Имаше хиляди деца,които идваха различни дни при мен.Стаята се препълваше с ученици,дошли след уроците за малко време насаме с четката и цветните бои.А аз бях тази,която им показваше,демонстрираше и учеше на правилно използване на цветове,детайли,пейзажи...И това ме радваше!Отпускаше ме.След училище единственото,което исках да направя,бе да седна на стола зад статива и да се пренеса в картината.
–Чичо,тръгвам!–провикнах се от входната врата към кухнята,където се намираше той,пиещ кафе и четящ вестник–както винаги.
–Мхм,обади се като свършиш!–едвам дочух гласа му.
–Дадено.

–Ооу,харесва ми!–направих една одобрителна физиономия на Нора.Беше с невероятна прическа,вдигната на плитка и вързана на кок едновременно.Леки руси кичури падаха от вързаната прическа,но те контрастираха перфектно с изгладената й светло сива рокля.А Ади?Ади беше зашеметяваща!Косата й беше пусната,а дрехите й бяха...Нереални!Това е точната дума.Кафяво и жълто,това беше избрала за днес.Къса пола и потник без презрамки с една голяма жълта панделка в единия край.
–И ти не си за изхвърляне!–усмихна се Нора.
Засмяхме се.Подобни шеги и "подигравки" ни сближаваха все повече.Но наистина се обичахме и това не можеше да се отрече.
–Дан пристгна!–нададе тих писък Ади.
–Винаги идва по това време,защо се изненадваш?–засмях се аз.
–Хайде,върви!–подкани ме Нора.
–Ъъ...край на това!Блъскането,случайното засичане и всичко останало приключи!–решително казах аз.
–Какво?!И как смяташ,че ще те забележи така?
–Мисля,че вече го е направил.Записал се е в курсовете по рисуване – поскочих от радост аз.
–Стига бе!–изуми се Ади.
–Мхм,ще видим след това!–усмихнах се и се отдалечих.
Харесах си една малка пейка в дъното и се забързах към нея.В този момент обаче някой силно ме избъска на земята.
–Наред ли си?!–изкрещях гневно на "нападателя си" без дори да го погледна.
–Охх,съжалявам,не те видях!–чух онзи невероятен глас на...Дан. – Май аз започнах а се блъскам в теб.
Усмихнах се неловко.Исках да си върна думите на мига...
–Нищо...тоест нищо сериозно – усетих гласа си писклив.
–Надявам се.Не искам още първия ден да остана без учителка по рисуване – смигна ми той и си тръгна.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-28 08:04:31

Некст.

~smiley___face~ · 2012-05-28 15:44:56

Харесва ми идеята ти... Различно е. Но имам забележка. Някакси не свързваш изреченията. Имам предвид, че в един момент говориш за едно и в следващото изречение за съвсем друго нещо. Надявам се, че си ме разбрала

djuu · 2012-05-28 17:26:34

Некст.

vili_ss · 2012-05-28 18:12:58

Некст.

dirtymind · 2012-05-28 19:22:31

Благодаря за забележката,ще го имам впредвид!

Трета част.
На фонтана кацна гълъб.Това изведнъж ме върна в реалността.Бях седнала на онази хубава пейка,която си избрах по-рано,държах четката и рисувах върху скицника.Исках да изобразя фонтата,намиращ се недалеч от мен,посредата на училищния двор.Около мен нямаше никого.Може би,защото се намирах в най-необитаваната част от училище,но зам тя беше най-красива.Тази тишина ме бе отнесла в света на магията,вълшебството и нереалното.Птицата,настанила се вече удобно на рамката на фонтана,пиеше спокойно от водата.Загледах се в сивото й тяло.Беше толкова нежно,финно и крехко.Дори не усетих как една лека усмивка се бе появила на лицето ми,когато някой ме сръчка.
–Ауу...–изписках стреснато.Но когато се обърнах видях Дан.Чаровна усмивка озаряваше лицето му,очите му грееха,беше ясно,че се наслаждаваше на уплахата ми.–Ха-ха,много смешно!Знаеш ли как се уплаших?!–направих уж разочарована физиономия.
–Не беше нарочно,чакай малко-напротив – засмя се силно той.–Много лесно се плашиш.
–Е,съжалявам,ако това е проблем за теб,но аз наистина се стреснах – усмихнах се предизвикателно.Той,както беше изправен и зад пейката,на която седях,я прескочи и седна до мен.
–Какво правиш сама тук?–погледна ме въпросително.
–Честно ли?Това е любимото ми място.Най-усамотеното и най-спокойното...–не исках да продължавам.Забелязах как наблюдаваше с интерес скицника ми.
–Красива е – кимна към рисунката.–Откога рисуваш?
–От както се помня,честно казано.Ами ти?Защо се записа в курсовете по изобразително?–зададох този въпрос,сякаш исках да поддържам резговора,но наистина бях супер любопитна,защо му е на момче като него уроци по рисуване.Дали не беше свързано с мен.Но тази мисъл веднага отлетя от ума ми,щом той каза:
–За разнообразие.Не приличам ли на човек,който опитва нови неща?–нацупи се адски сладко той.
–А трябва ли?Такъв ли искаш да бъдеш?–погледнах го неразбиращо.
–Може би.Никога ли не опитваш нови неща...различни?–попита ме учудено.Замислих се.Често пощурявах с Нора и Ади,но...не опитвах нови неща!А май...трябваше!
–Може би – усмихнах се след секунди мълчание.
–Тогава ще трябва да променим това!–повдигна леко едната си вежда и това ме накара да настръхна.Чаровният му поглед ме завладяваше с всяка изминала секунда.
–Какво искаш да кажеш?
–Ще видиш...
В този момент звънецът иззвъня и голямото междучасие приключи.Дан стана,усмихна се и се отдалечи.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-29 15:29:32

Некст.

miss_cute_kiss · 2012-05-29 18:10:49

Много ми хареса.
Само,имаш няколко грешки,но искам некст?

dirtymind · 2012-05-29 18:43:41

Благодаря,извинявам се за грешките.

След биенето на звънеца,всички ученици се разотиваха.Аз,както винаги,излязох последна и срещнах смразяващия поглед на Нора,застанала недалеч от мен.До нея беше Ади и говореше по телефона.За пореден път ги карах да чакат.Такава си бях и много ми се нервираха.Приближих се,очакваща Нора да ме укори за това мое поведение,затова се усмихнах и сложих пръст на устата си,показваща да запазим тишина-Ади все още разговаряше.Нора направи раздразнителна гримаса и се тръшна.
След около минута,две Ади затвори телефона и се усмихна.Нора и аз бяхме свлечени на земята,отчаяни и уморени.
–Сериозно ли?!Сигурна ли си,че се наговори?!–Нора беше много нервирана,съмнявах се,че е било само задари провлачения разговор на Ади.Видях как тя понечи да й отговори,но аз веднага поклатих глава-бързо и светкавично.По-добре беше да мълчи.
–Съжалявам,просто не мога да се спра.Той е невероятен,изумителен,неповторим...
–Имаш късмет,че не сте в един клас – погледна ме с престорена завист Нора.С Ади бяха заесдно от пети клас.Приятелки,дошли още от началното училище.Аз се сприятелих и то много с тях,чак след като се преместих тук.–Аз няма да получа подобна благословия!
–За Ерик ли става въпрос?–попитах тихо Нора,докато Ади си проверяваше смс-ите.Много я обичах,но ставаше ли въпрос за момчета,вдигах ръце от нея.Най-прекрасният човек,най-романтичният,но сменяше гаджетата като носни кърпички.
–Мхм,учудена съм,че още са заедно.За Бога,мина цяла седмица,явно момчето си заслужава – засмяхме се тихо ние.
–Та така,готова съм!–обърна се весела Ади.–Къде ще ходим?
–Първо ще ви разкажа за срещите ми днес с Дан,които се оказаха твърде много.Знаете,че не вярвам в случайности.
–Виждаш ли?!Получава се.А какво каза той...защо се е записал за курсовете?–погледна ме въпросително Ади.
–Търсел разнообразие!Вярвате ли?!–усмихнах се.
–Определено търси нещо и мисля,че се досещам какво!За разнообразие или не,харесва те– погледна ме убедително тя.
Искаше ми се да е така.Много.Но исках да го опозная,колкото и налудничаво да звучи.Той беше...Може би ще прозвуча като Ади,но беше прекрасен.И не само външно.Беше свестен,мил и забавен.Повечето неща,които казваше съдържаха скрит намек и това,изненадващо много,ми допадаше.Тези курсове по изобразително щяха да са ми от голяма полза за тази цел.Не можех да се видя отстрани,не знаех как ме възприема.Вярно,не бях най-красивата,но не това ме притесняваше.Задълбах се много навътре в мисли,когато усетих,че погледите на Нора и Ади бяха стоварени върху мен.Ох,явно ме бяха питали нещо.Мразех такива ситуации.Усмихнах се и реших да нацеля отговора.
–Ммм...Добре!–сгреших.Видях как се засмяха,но Нора,макар и с весела физиономия,беше ядосана.Трябваше да разбера защо,но видях колко е часа.Беше време за Изобразително.Ура!

djuu · 2012-05-29 19:22:18

Некст? <3

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-29 19:36:49

Некст.

kriskataa33 · 2012-05-29 19:57:17

Некст

dirtymind · 2012-05-30 13:10:28

Часът беше 15:33.Минаваше половин час,къде за Бога беше Дан?Бях седнала зад едно бюро,предназначено за мен и търсех тема за днес.Пред мен,зад всеки статив,рисуваха ученици.Всички бяха на възраст колкото мен,даже и по-малки.Поставяха големия лист,подготвяха боите и прочее.Тъкмо избрах перфектния натюрморт,когато някой почука и влезе.Дори не погледнах кой беше само раздразнено подвикнах:
–Курсът започва в 15:00 часа.Ако ще закъсняваш толкова,по-добре не идвай.Имаш късмет,че още не сме започнали.
–Съжалявам,госпожице,другият път ще внимавам – стреснато се извърнах към току що дошлия и срещнах очите му.Този мек и плътен глас беше на Дан,знаех отлично.Когато го погледнах,той стоеше с престорено възмущение,но виждах тази усмивка,скрита в него.И ето я.Щом срещна погледа ми,лицето му мигновенно се озари.
–Ох...аз...извинявай!Ти си...ето там,в дъното – посочих разсеяно статива и мястото му.Той се приближи малко до мен и прошепна:
–Извинението не се приема!–смигна ми набързо той и се запъти към посоченото от мен място до прозореца.Веднага се изчервих.За пореден път се издъних пред него,а той сякаш се забавляваше.Видях как се настани удобно и постави големия лист на мястото му.
–Ъъ,днес ще рисуваме натюрморт в тъмни нюанси – провикнах се леко и забелязах кимването на всички към мен.

Дан остана последен.Аз почиствах стативите,когато той ме извика.
–Мислиш ли,че се получава?–направи отчаяна гримаса той.Приближих се и направо седнах до него.
–Боже,Дан,това е изумително!Как...как го направи?–погледнах го изненадано.
–Аз...не знам,не ми е за първи път – изчерви се той.
–Защо изобщо се записа за тези курсове?!Та ти имаш талант!–не спирах да го гледам.Той извърна глава и срещна очите ми.
–Не като твоя!–усмихна се той.
–Може би,но...ти определено си страхотен!–изчервих се отново аз,понеже нямах предвид "страхотен" само в рисуването.
–Знаеш ли,не съм споделял с повечето си приятели,но рисуването ме влече доста отдавна.Ако наистина имам талант,както казваш,искам да го усъвършенствам.Ще ми помогнеш ли?–Мили Боже!Аз да му помогна?!
–Разбира се.Но имам едно условие – погледнах предизвикателно.–Ще ме научиш на разнообразие.Да опитам нови неща!Сама не мога да се справя.
–Дадено!–подаде ръката си,явно за ръкостискане.
След като си отиде,подредих останалите материали и си тръгнах.През цялото време мислех за Дан.Това щеше да е страхотно като за начало.Да се опознаем,да се сприятелим.Все повече се привързвах към него,а се познавахме едва от седмица.Зачудих се,ако наистина се случи нещо повече,дали ще бъда щастлива.Дали щях да получа това,което искам.Но дотогава можех само да се оставя на съдбата.

renkata1985 · 2012-05-30 19:59:08

Определено,ще чакам следващият некст...браво на теб продължавай все така

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-31 05:21:52

Неекст.

rumito-todorowa2000 · 2012-05-31 13:49:07

Неекст.

+

dirtymind · 2012-05-31 14:26:02

Интересът ми към Дан растеше с всеки изминал ден.Цяла вечер обмислях какво ще се случи утре,вдруги ден...Не спирах да се усмихвам и да си припомням за него.Беше...нереално!Това чувство на вълнение,нетърпение,но и на несигурност и притеснителност.Пфф...бях хлътнала до ушите!
Чичо ме накара да обеля няколко моркова,докато запали скарата на двора.Ади и Нора щяха да идвам с преспиване уж да учим и чичо искаше да приготви нещо различно.Купи големи пържоли и зеленчуци,които щяхме да опечем навън.
Докато се занимавах с морковите над мивката,си тананиках,танцувах леко и продължавах да се усмихвам.Беше страхотно-това усещане.Не бях забелязала как чичо се беше облегнал на вратата на кухнята и ме наблюдаваше с неразбиране.
–Охх...уплаши ме!–видях го,когато извърнах глава,за да взема една голяма чиния за зеленчуците.Знаех отлично,че ме е забелязал и сега умирах от срам.
–И ти ме плашиш,Тина.Добре ли си?–погледна ме с престорен уплах и се засмя.
–Нищо ми няма.Ти не трябваше ли да си навън?–повдигнах леко едната си вежда.
–Точно излизах,когато те видях да танцуваш и пееш.
–Ии...какво от това?Забранено ли ми е?–троснах се аз и се направих на раздразнена.
–Ъъ,мисля,че не е просто така!Имаш ли нещо да ми кажеш?–О,Боже,какво си мисли той!
–Чичо,не взимам наркотици,спокойно!–усмихнах се аз.–Просто съм в добро настроение,това е!Не се притеснявай.
–Щом казваш – смигна ми той и излезе.
–Пфф...–с облекчение си поех въздух.

–Хеей...умираме от глад!–Нора се втурна през вратата и тръгна направо към двора.Знаеше,че днес имаше барбекю.
–Здравей и на теб –усмихнах се аз широко.Стоях на вратата и чаках и Ади да влезе.Тя бавно изкачваше стълбите,понеже лицето й беше залепено за телефона и отново пишеше смс-и.
–Спести си любезностите и ела да ядем!–провикна се вече от кухнята,която водеше към двора,Нора.Засмях се леко и изчаках още няколко дълги секунди,докато Ади мине прага.След като влезе,затръшнах силно вратата и направих сърдита гримаса.
–Ще ме погледнеш ли или си твърде заета за този телефон?–погледнах я ядосано,но с усмивка.Не исках да се караме,а много добре знаех как се палеше тя,от най-малкото нещо.
–Сори,просто не съм виждала Ерик от дни и ми липсва страшно много – измрънка тя.
–Е,затова си тук.Днес ще говорим само за едно момче и то няма да е Ерик,ясно?–хвърлих й решителен поглед.
–Ясно – въздъхна тя.
След вечеря се качихме "да учим" в стаята ми.Чичо остана да гледа някакйв скучен маратон по телевизията и след около един час си легна.През това време,аз разказах от игла до конец какво се случи по време на курса.Личеше си,че момичетата се изненадаха.Когато приключих Ади нададе писък от вълнение.
–Иска да го учиш да рисува?Това е невероятно.Фантастично,браво,Тина!–прегърна ме тя.
–Аз бях сигурна,че така ще стане,браво и от мен!–прегърна ме и Нора,преструвайки се,че не я засяга особено много.
–Момичета,вече стана април,трябват ни нови дрехи!Утре преди училище отиваме за презареждане,съгласни?–помолих се с очи аз.
–Дадено!
–Съгласни!–възкликна Нора.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-31 14:43:27

Некст..

renkata1985 · 2012-06-02 09:05:57

Некст

kriskataa33 · 2012-06-02 09:29:25

Некст

dirtymind · 2012-06-02 09:43:11

Нямах търпение за днес.След като се върнахме,претъпкани с пакети с обувки и хиляди дрехи и аксесоари,Нора и Ади си тръгнаха,а аз слязох да закудвам при чичо.Ммм...гофрети!Долавях миризмата на разтопен шоколад и ванилия от разстояние.Влязох в кухнята и заварих чичо в особен вид.Беше облечен в официална кремава риза и бял копринен панталон.Отпиваше много внимателно от чашата с кафе,за да не се покапе,както обикновено правеше.На масата бяха подредени чинии с плодове-портокали,киви,банани,манго и авокади.Ехаа...беше ги нарязал и подредил толкова изящно,че чак не повярвах.
–Чичо...какво е станало с нормалната ни закуска?–усмихнах се аз.
–Ще имаме гости и реших малко да се пооправя – смигна ми той и отпи поредната предпазлива глътка.
–И кой толкова важен ще идва у нас?–седнах на стола и метнах една говрета със сладко в чинията си.
–Леля ти – дори не ме погледна.Знаех,защо.Беше му ясно,че не можех да понасям леля Джорджина.Тя беше бившата съпруга на чичо,която ни заряза,когато разбра,че родителите ми са ме изоставили.Чичо беше този,който с радост ме прибра м дома си,а леля направо откачи.Изнесе се,а след месец подаде документи за развод.Не можех да повярвам,как може да имам такъв роднина до себе си.Тя е сестра на майка ми,а чичо дори не ми е кръвен роднина и все пак не ме остави на улицата.
Не казах нищо.Той също.Закусих набързо и се качих в стаята си.Не защото бях сърдита,а по простата причина,че имах два часа до училище и нямаше да ги пропилея в малчъние долу,а по-скоро в приготовления.
Трябваше ми точно толкова време,за да бъда готова.По принцип не отделях толкова за облекло и грим,но днес беше изключение.Постоянно мислех за Дан и какво повече би му допаднало.Такава си бях,но накрая избрах една уникална тъмносиня рокля без презрамки.Прибавих бели големи обеци и в същия цвят платформи.Харесах си една нова плетена чанта в бяло и натъпкан нужното в нея.Готово.

–Хей – стоях на обичайното си място,усамотена със скицника и боите.Този път се опитвах да изобразя на листа една гарга кацнала на един клон,обкичен с бели цветчета.Черният му цвят идеално контрастираше с цвета на цветчетата.Както винаги бях унесена от картината и за пореден път не усетих как Дан се беше приближил до мен.
–Охх...–подскочих от дървената пейка и го погледнах вледеняващо,но на шега–Няма да спреш,нали?!
–Мисля,че не – усмихна се чаровно и мигновенно се пояниха онези невероятни тръпчинки.
–Дошъл си за първия си урок ли?–повдигнах вежда аз.
–По-скоро за твоя първи урок!–приближи се той и вдигна скицника от земята.Боже,дори не бях усетила,че е паднал.Подаде ми го и седна на пейката.Аз обаче останах права.
–И какъв е той?
–Като за начало ще пропуснеш днешния курс и уроци – погледна ме решително той.
–Ще бягаме?–това ли разбираше той под разнообразие?!
–ТИ ще бягаш,аз имам бележка за отсъствието!–засмя се той.
–Значи така.И къде ЩЕ ХОДЯ?–наблегнах на последните две думи.
–Отиваш там,където винаги ти се е искало да си!

#1 2012-05-27 14:40:03

Re: Сладък каприз.

#2 2012-05-27 15:33:50

Re: Сладък каприз.

#3 2012-05-27 17:20:11

Re: Сладък каприз.

#4 2012-05-27 17:29:59

Re: Сладък каприз.

#5 2012-05-28 07:53:26

Re: Сладък каприз.

#6 2012-05-28 08:04:31

Re: Сладък каприз.

#7 2012-05-28 15:44:56

Re: Сладък каприз.

#8 2012-05-28 17:26:34

Re: Сладък каприз.

#9 2012-05-28 18:12:58

Re: Сладък каприз.

#10 2012-05-28 19:22:31

Re: Сладък каприз.

#11 2012-05-29 15:29:32

Re: Сладък каприз.

#12 2012-05-29 18:10:49

Re: Сладък каприз.

#13 2012-05-29 18:43:41

Re: Сладък каприз.

#14 2012-05-29 19:22:18

Re: Сладък каприз.

#15 2012-05-29 19:36:49

Re: Сладък каприз.

#16 2012-05-29 19:57:17

Re: Сладък каприз.

#17 2012-05-30 13:10:28

Re: Сладък каприз.

#18 2012-05-30 19:59:08

Re: Сладък каприз.

#19 2012-05-31 05:21:52

Re: Сладък каприз.

#20 2012-05-31 13:49:07

Re: Сладък каприз.

#21 2012-05-31 14:26:02

Re: Сладък каприз.

#22 2012-05-31 14:43:27

Re: Сладък каприз.

#23 2012-06-02 09:05:57

Re: Сладък каприз.

#24 2012-06-02 09:29:25

Re: Сладък каприз.

#25 2012-06-02 09:43:11

Re: Сладък каприз.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook