Моите разкази :)

renkata1985 · 2012-05-24 17:20:52

"Идеалният заподозрян"

От гримьорната излезе едно плащечо момиче и се сблъска с толу-що минаващият Алексей,който трябваше да се подготви и да излезе на сцената.Въобще не обърна внимание на плачещото момиче,а просто тихо промълви

-Хей,внимавай!-повече от ясно беше,че момичето не го чуваше.Малко беше притеснен,защото беше негов ред да излезе на сцената.Той трябваше да танцува и да покаже най-доброто от себе си.Трябваше да спечели на всяка цена.

Беше застанал до завесите в очакване когато зад гърба му се разнесоха разтревожени гласове.Алексей се обърна и видя,че някакви хора се суетеха нещо,видя също полицаи както и някакви с бели престилки.Младият мъж си помисли що за сценични костюми имат тия танцьори.Разбира се това е състезание за млади таланти и наградата си я бива.

Той чакаше търпеливо да дойде неговият ред и въобще не обръщаше внимание на събралата се тълпа от хора.

-Той е мъртъв честно ви казвам-чу се някакъв мъжки глас зад гърбът му.Това го накра да се обърне и да разбере какво става.Приближи се незабелязано до тълпата хора и се заслуша в разговора им.

-Открили го безжизнен.Някой му е пуснал куршума без да се замисля.-говореше едно хилаво русоляво момче,май беше танцьор и той-Сега полицията ще прекрати състезанието докато не се изясни случея.Всички ще ни разпитат.-продължи да говори то.

На Алексей му стана неприятно,че ще се наложи да се спре състезанието и да отговаря на глупави въпроси.Все пак дори не познаваше убитият.Защо трябваше да се случва всичко това.

После дойдоха полицаите и им наредиха да се приберат в хотела,като да не дават никакви изявления където и да.Всички ще бъдат разпитани и няма да напускат хотела до изясняване на случея.С една дума си бяха заподозряни.Каква ирония само помисли си Алексей.

На тръгване от залата видя плачещото момиче отново тя стоеше и нещо говореше на някаква жена.Алексей му стана интересно,защото именно нея видя на излизане от онази стая.Да не би тя..Не няма как не е способна.

-Извиненете че се намесвам,но вас не ви ли видях пред онази стая-посочи с пръст Алексей.

Момичето го погледна уплашено,премигна няколко пъти преди да му отговори.

-Да аз бях,но не съм го направила.Бях му партньорка само и аз го открих вече мъртъв

-Казах те ли това на полицията-попита я той тихо

-Да не съм луда веднага ще ме закопчаят.-стресна се тая

-Ами така какво смяташ да правиш?-попита я той

-Да намеря този или тази,която го я направил или направила.-смело заяви тя

-И как точно,че ми стана интерешно-насмешливо и каза Алексей

-Има си начини,макар да е трудно но Николай имаше врагове.Мнозина го смятаха за фаворит и това го е направило мишена в даден момент.

-Много си умна за танцьорка-подигравателно и заяви той

-А,ти си прекалено загубен щом чак сега го осъзна.Какво ще ме издадеш ли на ченгетата,че си ме видял там-шепнешком го попита тя и взря тъмните си очи в неговите..

-Ами..Не..нямам доказателства-заеквайки и отвърна.

-Хубаво тогава ми помогни да разбереме кой го е направил

-Не си играй на Шерлок Холмс мила остави това на умните глави

-Хубаво щом не искаш,но аз сама ще разбера-твърдо отсече тя.

-Как ще стане това?

-Ти само се съгласи и ще видиш!

Алексей не му остана нищо друго освен да се съгласи и без това,щеше да е скучно в хотела докато не се разбере кой е извъшил убийството.Щеше да се позабавлява.

На следният ден той отново се видя с момичето,което се казваше просто Ани и беше освен сценична партньорка на убитият,но и негово бившо гадже.Идеално можеше някой да я заподозре нея,тя може да се е скарала с него за нещо може би за някоя друга с която той да е излизал,а на нея да не и е било чак толкова приятно.И тя в пристъп на ревност да го е убила и сега се опитваше да натопи някой друг,за да се измъкне тя.Идеално се връзваше.

Алексей се учуди,че чак толкова много може да разсъждава.Ето,че не е било излишно да се чете понякога книжки.Само,че нямаше доказателства срещу нея.Трябваше да открие такива и после да излезе на сцената и да победи и да вземе наградата,за да може най-накрая да се запише в онзи толкова престижен университет.

До края на деня разпитваха и те паралелно с полицията останали участници в състезанието както и хора,които малко или много познаваха Николай.

Не събраха кой знае каква информация,защото всички казваха мили думи за него и че предполагат,че убиеца може да е някой пощурял участник който иска да отстрани фаворита.Сложно е и не се знаеше кой може да е.

Ани беше по упорита тя смяташе,че убиецът е сред тях и ще се измъкне ако не бъдат по експедетивни.

-Виж отивам до бара долу искаш ли нещо или не.Имам нужда да си почина малко пък и нека да не се набиваме много на очи.Ако ченгетата ни надушат ще стане много лошо.-каза Алексей

-Добре аз ще дойда след малко,но не ми поръчвай нищо моля те.-умоли го тя

Алексей се съгласи нямаше друг избор.Той си поръча едно силно кафе и седна на бара докато дойде Ани.

Бармана зачистваше нещо и незнайно защо се спря и погледна Алексей

-Виж пич,не се води по акъла на малката.-каза му той

Алексей се направи,че не го разбира.

-Моля,не ви разбирам.

-Не на мен тия аз стоя тук цял ден и виждам какво правите.Само да ти кажа вървиш на обратна посока.-добави бармана и се надвеси към Алексей така,че никой да не чуе нищо

-Ние барманите си стоим тук и се правиме,че нищо не виждаме но не е така.

-В смисъл-наостри слух Алексей

-Виждаме неща,чуваме също такива.Разбираш ме нали?

-Да така е.-отвърна му Алекс

-Те се скараха предишната вечер тук.Тя го завари с някакво момиче.До колкото съм запознат тя щяла да му бъде новата партньорка след този турнир.Сещаш ли се твоето момиче остава навън.-говореше с бавен тон бармана и забърсваше чаши.

-Да,но това може ли да е предпоставка да се убие така нелепо някой-любопитно му беше на Алексей

-Разбира,се жените са безмилостни,особено предадена жена.Виж това е моя теория.Незнам може и да греша но внимавай много с това момиче.-предупреди го бармана

Алексей веднага си помисли,че е прав бармана.Вече нещата се навързваха,и все пак нищо нямаше на лице само едни думи.Може наистина да е прав бармана.Те са се скарали после тя пак се е опитала да говори с него,но той бил категоричен.Прекалено е лесно за разрешаване този случей.

Ани наистина не се забави,и дойде но каза,че за днес и стигало и че ще се прибира в стаята си.

Алексей не заспа дълго.Мислеше си много за това,което му каза бармана,и все пак нещо отвътре го караше да намери истинският извършител.

Сутринта потчи не спал стана и реши сам да разузнае.Разпита там дежурящата охрана за това до къде е стигнала полицията.Разбра,че са задържали по обвинение менаджера,който последен са видяли да излиза.Някаква чистачка го видяла и сега го разпитвали.Алексей беше ужасен явно никой не е видял Ани,само той.

Охраната каза,че до няколко дни ще ги пуснат от хотела,но за Алексей случея се заплете,защо ще обвиняват именно мениджера.Той защо би искал да премахне златната си кокошка.Не се връзваха нещата.

Малко по-късно разбра пак от охраната,че Николай бил пиян преди състезанието и отказал да излезе на сцената.Менаджера му се бил скарал и станало скандал.Николай нападнал менаджера и се сбили.Но менаджера твърдял,че не го е убил а го оставил да изтрезнее.

Алексей се замисли над тази версия.Той си помисли,че може би след това Ани е дошла и знае ли се.Ето беше объркан от случея.Прекалено заплетено и объркващо се оказа.

-Объркан съм честно-сподели Алексей с бармана който в последните няколко дни му стана страхотен източник на информация

-В такива среди човек да не знае от кой да се пази,но аз ти казвам убиеца не е менаджера му-категоречен беше бармана-Ти виждал ли си го той го шубе от тъмното камо ли да тръгне да убива-продължжи той.

-Тогава кой може да е?-недоумяваше Алексей

Ани сподели малко по-късно вечерта,че щом полицията са задържали заподозрян те може ли да спрят да търсят.

Алексей се изнерви от казаното

-И защо аз не мисля,че това е убиецът.

-Защо не-каза тя и не откъсваше поглед от прозореца

-Защото така ти изнася на тебе.-каза той гневно

-Я,виж ти май малкият си мисли че аз съм го убила само,защото бе решил да ме смени с някаква куца там.Не бъркаш се.-спокойно му отвърна

-Така е мисля си го и как няма.

-В грешна посока си.-застана близо до лицето му тя и го погледа с хитър поглед

-Така ли ами покажи ми вярната посока.

-Николай се мислеше за велик,и можеше да стане такъв,ако не беше се провалил с пиенето.Той избра неподходящ начин да свърши с кариерата си.-говореше му тя смело

Сподели му,че Николай започнал от няколко години да пие и това му пречило на участията.Какъв по хубав повод да го убие менаджера все пак не докарвал никакви доходи,а само разходи.

-Не Ани не ми се вярва да е той.-възпротиви се

-Може би,но той за сега е идеалният заподозрян.Убиецът стои близо до нас.

-Какво искаш да кажеш Ани?-вече усети как се изпотява.Явно Ани е открила нещо,но не му е казала.Защо?

-Докато ти обикаляше безцелно аз разбрах,че моята заместница наскоро е зарязала едно ревниво нейно гадже.Било и писнало от него и от всичко което той правел,а именно съсипвал животът и.С Николай се запознали в някакъв бар и така скоро тя щеше да ме измести не само от леглото но и от сцената.Онзи като разбрал какво става веднага явно е измислил хитър план и ги е проследил до тук.Явно е разбрал за слабостта на Николай и само е чакал удобен момент,за да извърши делото.Той се надявал,че като премахне Николай ще си я върне

На Алексей му стана доста интересно

-И разбра ли кой е ревнивеца?

-Да и смятам още тази вечер да го предам на полицията.

Алексей настръхна,защото много искаше да чуе кой точно е убиецът

-Благодаря,ти че ми помогна и ти желая късмет на състезанието,и внимавай чий гаджета отмъкваш така да знаеш.Сега аз бързам много преди онзи да се е измъкнал.Сбогом-понечи да тръгне Ани,но той я спря.

-Чакай не заслужавам ли да разбера кой е?

-Отговора винаги е бил пред теб още от началото,но ти просто беше заслепен от това да мислиш,че съм аз.-каза му тя и застана до вратата.

-Бармана е бил така ли?-изплъзна се от устата на Алексей

-Наистина си ми бил умен миличък.Така е позна.Той е ревнивият приятел.Идеално беше да се хване тук на работа,макар да няма опит в този бранш.Все пак преди години беше хореограф на Николай.

Ани напусна стаята и Алексей остана безмълвен.Сега осъзна,защо бармана се опита да обвини Ани.Доста добре е нагласил нещата,така че никой да не заподозре някакъв си там барман.

Алексей се стресна в мигом и реши,че по-добре ще да е да проследи Ани,да не би онзи умник да не направи нещо.

С бързи крачки напусна стаята и тръгна през дългият коридор.Как искаше всичко да свърши и да се прибере у дома,където имаше нужда от една хубава почивка.Но сега трябваше да се приготви да дава показания защо се е ровил там където не му е работата.

Бързаше да настигне Ани и заедно да предадат онзи преди да е разбрал,че те знаят.

Взе бързо едно минаващо такси и се запъти към полицията.Колата потъна в гъстият мрак,а някъде там нетърпеливите танцьори репетираха провалените си изпълнения,за да могат утре да излезат и да покажат най-доброто от себе си.Някой утре щеше да е победелителят.Някой ще грабне голямата награда и Алексей се унесе в метчи как той я взима тази награда.

Таксито се скри в малките улички,нощта предвещаваше голями разкрития.Някой щеше да изпие докрай горчивият коктейл.

История в бяло

Осъзнавайки факта , че се е изгубил в гората Данте въобще не се притесни, просто се ядоса на себе си , че си е позволил да навлезе толкова навътре.Спускаше се мрак и ставаше все по-студено. Все пак беше средата на декември и денят беше кратък.Навсякаде беше бяло и продължаваше да вали тихо сняг.Глупаво беше да се разхожда по това време.Потрепери от студ и се поогледа наоколо за вярната посока , но беше толкова бяло и толкова еднакво. Не трябваше да стои като статуя , а да се върне обратно към къщи. Леля му сигурно се бе разтревожила, и то с право , все пак не бе местен и не познаваше тукашните места.

Данте тръгна в някаква посока , без да знае на къде ще го отведе тя. Просто трябваше да се движи преди да стане по-тъмо и по-студено.

Единственият звук идваше от стъпките, които оставяше в снега.

Всичко му изглеждаше така еднакво и незнаеше къде ще го изведе пътя.Изведнъж ,като че ли му се дочу отнякаде изпукване , а наоколо нямаше нищо.

-Има ли някой там? – спря се Данте с надежда , че е срещнал някой заблуден пътник като него , но уви само му се беше причуло. Продължи напред , въпреки че усещаше , че се е изгубил.

Нещо беше застанало на пътя му.Той се олуля и падна на мокрия сняг. Усети студеният допир на лицето си.Опита се да стане за да продължи напред , небиваше да губи време.Изтупвайки мокрият сняг от себе си , с периферното си здрение той видя нещо да преминава покрай него. Вдигна поглед и видя , че срещу него стои вълк.Уплаши се! Имаше за какво , защото осъзна , че е попаднал в тежка ситуация. Погледна вълкът , който стоеше срещу него и също ги наблюдаваше.

Доста едър вълк с лъскава козина и набито тяло . Просто стоеше неподвижен и го гледаше.

Данте не знаеше какво да прави. Боеше се да направи дори и крачка.

Вълкът пристъпи бавно към него, спря се, подаде муцуната си и го погледна.Въпреки страхът, който го беше обвзел Данте чувстваше , че вълкът няма да го нарани. Животното побутна с муцунката си ръката му и с глава посочи някаква посока, различна от тази, която самият той беше поел.

-Искаш да ми покажеш пътя ли ? – осмели се да запита той , но вълкът само го погледна и сякаш в знак на съгласие махна с глава и тръгна напред пред него.

На момчето не му оставаше нищо друго освен да го последва.Рискуваше да се загуби или да стане вечеря на този голям звяр.

-Знаеш ли , ти си необикновено голям вълк!- беше налудничево да говори на животно , но сякаш то беше по-специално.

Вълкът вървеше напред с грациозна походка. Плътно зад тях се появиха още два , но те се движеха по-назад , от двете им страни.Данте ги видя , но не се уплаши. Явно бяха от глутницата на неговия водач.

Беше тъмно ,но Данте продължаваше да ги следва.Вече се виждаха светлините на града.Данте въздъхна облекчен, че се бе измълнал.

Не разбираше как така този вълк го беше открил, и как знаеше къде да го отведе.

Спря се, и вълкът също. Погледите им се срещнаха.

-Ти си необикновен вълк, както и другарите ти . Разбираш ли какво ти говоря. Оф, лудост е!- тихо каза той.

Вълкът само го гледаше, а останалите два стояха на прилично разстояние.Данте продължи направо към главният път, но вълците не помръдваха.Данте усети, че върви сам и се обърна.

-А, значи вие сте до тук, така ли?Разбирам. Благодаря, че ми спасихте кожата.Нататък мога и сам.

Вълците само го гледаха.Двамата, които ги следваха от разстояние се мушнаха обратно в гората.С него остана само неговият водач.Той се приближи към Данте, подуши го, погледна го в очите,обърна се и препусна навътре в гората.

Данте остана изненадан от случката, както и от всичко, което му се случи и побърза да се прибере.Леля му се бе разтревожила, но той я успокои. Така и не и спомена са вълците.

В съседство до къщана на лелята на Данте живееше стара жена, която очакваше внуците и да се приберат. Днес закъсняваха за вечеря, а те щеше да изстине.

Вратата на кухнята се отвори и на топло влязоха две момчета и едно момиче.

-О, бабо, толкова много да се извиняваме, че закъсняхме, но се наложи по пътя да помогнем на едно момче, което се бе изгубило в гората.-обясни момичето.

-Нищо деца, хубаво сте направили, а сега да сядаме и да вечеряме, преди храната да е изстинала.- отвърна старицата.

-Ухае на вкусно,бабо- обадиха се и момчетата, и всички се втурнаха да помагат.

-Деца, внимавайте много като ходите в гората. Не искам неприятности с местните.- каза баба им.

- Няма бабо, ще сме много предпазливи- отвърна момичето и отхапа голямо парче месо, усмихвайки се на братята си.

Просто сън

Натаниъл не можеше да заспи, колкото и да се опитваше.Беше му непосилно,сякаш нещо го беше хванало за шията.

Така ще стане,ако не измисли нещо наистина бързо,защото не му оставаше много време.

В стаята беше тъмно и студено,но Натаниъл не усещаше нито студ ,нито топлина,той усещаше само,че времето вече беше наближило.Затвори очи и мислено каза:”Може би утре ще измисля нещо,сега съм уморен да го направя.”затвори очи и се унесе в неспокойна дрямка.

В другата стая, в същата тази къща, едно същество също не можеше да заспи,но не защото го бяха налегнали страшни мисли,а защотото се страхуваше да заспи.

Младото момиче беше долепило нежното си лице до прозореца и гледаше как тихо пада снегът навън. Умората беше кацнала върху очите и, както каца врабче на клонка,но Есме не искаше да заспива.Беше я страх,че отново ще сънува същият сън,който всяка нощ сънуваше.Всичко се повтаряше,всеки един детайл. Как тича в една такава снежна нощ ,нещо я гони,но тя не може да види какво точно.Колкото и да се опитва да бяга то винаги я настигаше,усеща неговият леден дъх,неговите тънки пръсти около врата и.Усеща как, въпреки че иска да бяга далеч,не може да направи нито крачка напред.Усеща нещо непознато, нещо което не се случва на всеки, и тогава се събужда.

Тази нощ Есме няма да заспи,защото не иска да се повтори сънят и.

Останала така пред прозореца тя гледа как тихият сняг нежно покрива земята,и как някаква глуха тишина е обхванала всичко наоколо. Сякаш в очакване да се случи нещо.

Натаниъл не може да измисли нещо,което да предпази дъщеря му от предстоящите събития. Просто виждаше,че е неизбежно, и че сделката си е сделка.Няма връщане назад.

Тази вечер ще го посети гост.Един нечакан гост, и все пак ще дойде, и ще отведе Есме там, където мракът е вечен, а кръвта е дар за живот.Натаниъл потръпна от тази мисъл,но сделката си е сделка. Колкото и да мислеше,знаеше че не може да избяга никъде.

Никой не може да избяга от тях.

Допи си чаят и се загледа в огъня, който разпръскваше мека топлина и пак се замисли. Ами ако има някакъв минимален начин да избяга да направи нещо.Може ли да се убие такова същество?

Ноща пребори денят

Когато дойде в съзнание Алеса разбра,че ще има страхотно главоболие.Опита се да се надигне,но и беше трудно,защото и се зави свят и предпочете да остане да си лежи.Стисна очи,и остра болка я прониза в слепоочието.Опита се да си спомни последните няколко часа.Как се прибираше от клубът с приятели,след това как се прибра и някаква ръка я сграбчи и след това всичко се губеше.Сега лежеше в тъмно помещение,което не можеше да разбере какво е защото беше тъмно,болеше я потчи всичко,но най-вече главоболието беше силно.

Чу се изщракване,сякаш някой отключваше,тя се надигна едва и се сгуши в тъмният ъгъл готова да се отбранява,ако се наложи.Лъч светлина освети тъмната стая и тя заслепена се опита да погледне като с ръка прикриваше очите си.Единственното,което успя да различи беше висока и стройна фигура,която се приближи до нея и я обхвана за раменете сякаш се опитваше да и помогне да стане.

Алеса се опита да се измъкне от силните ръце,които се спуснаха към тънките и рамена,но знаеше,че няма да успее.Стискаше очи,дори не искаше да поглежда.Младият мъж се опита да я изправи,но тя сякаш отказваше.

-Трябва да станете!-каза и той с леден глас и тя усети дъхът му много близо и отвори бавно очите си.

Пред нея беше коленичил млад мъж с приятна външност,висок и строен.Направи и впечатление очите му,бяха толкова тъмни,че и се стори,че може да се изгуби в тях.

Погледите им се спряха за миг.

-Станете!-повтори той със сдържан тон.

Тя мълчаливо му се подчини и се изправи,въпреки че краката не я държаха.Той я обвахна за да не падне и я поведе навън.

-Къде съм?Кой сте вие?-зададе плахо въпроси.

-Спокойно в добри ръце сте.Всичко ще се оправи-отвърна той и продължи да я води.

Успя да различни навън,че денят вече преваляше и се спускаше бавно мрак.Небето потъмняваше сигурно щеше да вали.Влязоха в голяма зала,която някакси напомняше за минали векове.Сякаш попадаше в друго време.Накара я да седне и тя му се подчини мълчаливо,но продължаваше да я боли всичко.

-Нещо за пиене.-предложи и той вежливо.

-Само чаша вода.Благодаря.-отвърна тя и проследи всяко едно негово движение.Опитваше се да помисли за какво е доведена тук и какво щеше да стане с нея.

Водата и дойде ободряващо и освежаващо.Той седеше срещу нея и се опитваше да гледа настрани.В залата влезе старец и той се изправи.Застана пред тях и я погледна и после заговори с тих глас:

-Браво Данте добре си се справил.

-Съжалявам,че трябваше да изживеете всичко това.Правиме го за вашата сигурност.-тихо и заговори старецът и приседна срещу нея.

Тя загледа недоумяващо.

-Не знам за какво говорите.-плахо заговори.

-Ще разберете скоро сега точно не.-усмихна и се старецът.

-Може би искам да знам сега-събра кураж и го попита.

-Виждате ли навън денят свършва и бавно настъпва нощта.Вие сте денят,а аз нощта.-потчи шепнеше той.

-В секти не членувам.Явно ме бъркате с някой.-опита се да стане,но се спря.

-Чували ли сте за нефилимите Алеса?-директно я попита старият мъж

-Моля?-само успя да му отвърне тя и се облегна назад.Усети,че я обзема страх,който не биваше да показва.Не искаше да им покаже колко е уязвима.

-Те са деца на ангели и хора,или по скоро на паднали ангели-продължи старият мъж без да и обръща внимание-Говори се някъде.че някои от тях са станали вампири.

Тя го изгледа поразена.Какво се опитваше да и каже горкият старец,дали не беше превъртял.

-Не ви разбирам какво се опитвате да ми кажете.

-Да ви кажа ли-измя се той-Мислех,че го знаете,че майка ви вече ви е казала за това,което сте всъщност.

Рязко стана и се опита да си тръгне,но по-младият бързо се спусна и я хвана.

-Не се страхувай детето ми.Аз ще ти обясня всичко.След това ти решаваш дали да си тръгнеш или да останеш.

Тя седна покорно,объркана,и уплашена.Беше решила да чуе какво има да и каже старецът и после да се махне.

-Денят е към края си не мислите ли?Нощта бавно преборва денят.-заговори и той-Ти си нефилим миличка и за твойта дарба,която притежаваш,и по-скоро не осъзнаваш се борят два свята различни от този в който сега живееш.Умен ход е от страна на майка ти,че те предпазва,но до кога това?Нима можеш дълго да се криеш.Те ще те открият и ако попаднеш в ръцете на вампирите си погубена.Не си мисли,че те са онези създания които познаваш от книгите.В действителност са много ужасни.Може би най-ужасната форма на нефилими.

І-А,вие кои сте?-прекъсна го тя

-Ние сме това,от което си родена.Не ти ли казах в началото нефилимите са деца на хора и паднали ангели.-кратко и отговори.

След това на дълго и широко и обясни всичко за нефилимите и я увери,че ако остане при тях ще бъде в безопасност докато не се реши от съвета на старейшините какво да правят и как да я защитат за по-напред.

Към полунощ може би наистина я убедиха,че тя не е обикновен човек,а нещо съвсем различно и непознато.

Сега трябваше да се върне обратно в домът в който до вчера е живяла съвсем обикновенно и да вземе своето решение какво да прави занапред.Наистина трудно решение ще бъде,защото беше много объркана от всичко,но щом погледна двамата демона може би знаеше какво трябва да направи.Може би наистина взе своето решение.

Отново погледна навън и видя как нощта беше във вихъра си,преборила напълно денят.

rumito-todorowa2000 · 2012-05-24 19:36:08

Не прочетох всичко,затова не давам мнение,но от думите които хванах мога да ти кажа,че е хубаво,ни никой няма да си направи труда да го чете цялото по простата причина,че ще го заболят очите.
Ся не ме съдете,че коментирам без да съм го изчела цялото,повечето ще направят като мен !

renkata1985 · 2012-05-24 19:43:00

Няма проблеми...Това са ми разказите до сега..Няма проблеми за коментара ти.Аз лично много го оценявам Ами надявам,се да имат търпение да ги прочетат...Ако нее...

rumito-todorowa2000 · 2012-05-25 07:54:48

Няма проблеми...Това са ми разказите до сега..Няма проблеми за коментара ти.Аз лично много го оценявам Ами надявам,се да имат търпение да ги прочетат...Ако нее...

Бих ти препоръчала също да отделяш разказите* и преките речи да не са през ред,за да може читателите да имат истинска представа за дължината на разказа !

разказите- имам предвид да сменяш шрифтовете например :

Имало едно време
Имало едно време
Имало едно време

renkata1985 · 2012-05-25 09:04:48

Надявам,се вече да е по-добре

rumito-todorowa2000 · 2012-05-25 09:35:00

Сега се разгледах добре- имаш адски много пунтоционни и правописни грешки.Затова реших да взема разказа ти и да го пооправя,ето виж сега,няма никаква променя в развитието на събитията ,а само грешките ти оправих.Надявам се да го оцениш
От гримьорната излезе едно плачещо момиче и се сблъска с туко-що минаващият Алексей,който трябваше да се подготви и да излезе на сцената.Вообще не обърна внимание на плачещото момиче,а просто тихо промълви :
-Хей,внимавай!-повече от ясно беше,че момичето не го чуваше.Малко беше притеснен,защото беше негов ред да излезе на сцената.Той трябваше да танцува и да покаже най-доброто от себе си.Трябваше да спечели на всяка цена.
Беше застанал до завесите в очакване когато зад гърба му се разнесоха разтревожени гласове.Алексей се обърна и видя,че някакви хора се суетеха нещо,видя също полицаи както и някакви с бели престилки.Младият мъж си помисли що за сценични костюми имат тия танцьори.Разбира се ,това е състезание за млади таланти и наградата си я бива. Той чакаше търпеливо да дойде неговият ред и въобще не обръщаше внимание на събралата се тълпа от хора.
-Той е мъртъв честно ви казвам.-чу се някакъв мъжки глас зад гърбът му.Това го накра да се обърне и да разбере какво става.Приближи се незабелязано до тълпата хора и се заслуша в разговора им.
-Открили го безжизнен.Някой му е пуснал куршума без да се замисля.-говореше едно хилаво русоляво момче,той също беше танцьор-Сега полицията ще прекрати състезанието докато не се изясни случея.Всички ще ни разпитат.-продължи да говори то.
На Алексей му стана неприятно,че ще се наложи да се спре състезанието и да отговаря на глупави въпроси.Все пак дори не познаваше убитият.Всички ще бяха разпитани и нямаше да напускат хотела до изясняване на случая.С една дума - бяха заподозряни.’Каква ирония само’- помисли си Алексей. На тръгване от залата видя плачещото момиче.Тя стоеше и нещо говореше на някаква жена.Алексей му стана интересно,защото именно нея видя на излизане от онази стая.Да не би тя..Не няма как е способна.
-Извиненете че се намесвам,но вас не ви ли видях пред онази стая?-посочи с пръст Алексей.
Момичето го погледна уплашено и премигна няколко пъти преди да му отговори.
-Да аз бях,но не съм го направила.Бях му партньорка само и аз го открих вече мъртъв .
-Казахте ли това на полицията?-попита я той тихо
-Да не съм луда веднага ще ме закопчаят!-стресна се тая
-Какво смяташ да правиш?-попита я той
-Да намеря този ,който го е направил .-смело заяви тя
-И как точно,че ми стана интерешно?- с надсмешка попита Алексей
-Има си начини,макар да е трудно. Николай имаше врагове.Мнозина го смятаха за фаворит и това го е направило мишена в даден момент.
-Много си умна за танцьорка-подигравателно и заяви той
-А,ти си прекалено загубен щом чак сега го осъзна.Какво ще ме издадеш ли на ченгетата,че си ме видял там?-шепнешком го попита тя и взря тъмните си очи в неговите.
-Ами..Не..нямам доказателства-заеквайки отвърна.
-Хубаво тогава ми помогни да разберем кой го е направил .
-Не си играй на Шерлок Холмс мила ,остави това на умните глави.
-Хубаво щом не искаш, аз сама ще разбера-твърдо отсече тя.
-Как ще стане това?
-Ти само се съгласи и ще видиш! ( тука ти е много объркано )
Алексей не му остана нищо друго освен да се съгласи . И без това щеше да е скучно в хотела докато не се разбере кой е извъшил убийството.Щеше да се позабавлява.
На следващият ден той отново се видя с момичето,което се казваше Ани и беше освен сценична партньорка на убитият и негово бившо гадже.Идеално можеше някой да я заподозре ,тя може да се е скарала с него за нещо, може би за някоя друга с която той да е излизал,а на нея да не и е било чак толкова приятно.И тя в пристъп на ревност да го е убила и сега да се опитва да натопи някой друг,за да се измъкне тя.Идеално се връзваше.
Алексей се учуди,че чак толкова много може да разсъждава в/у случая.Ето,че не е било излишно да се чете понякога книжки.Само че нямаше доказателства срещу нея.Трябваше да открие такива и после да излезе на сцената и да победи ,да вземе наградата,за да може най-накрая да се запише в онзи толкова престижен универсиет.
До края на деня разпитваха и те паралелно с полицията останалите участници в състезанието както и хора,които малко или много познаваха Николай. Не събраха кой знае каква информация,защото всички казваха мили думи за него и че предполагаха,че убиеца може да е някой пощурял участник който иска да отстрани фаворита.Сложно е и не се знаеше кой може да е.
-Виж отивам до бара долу - искаш ли нещо или не?Имам нужда да си почина малко пък и нека да не се набиваме много на очи.Ако ченгетата ни надушат ще стане много лошо.-каза Алексей
-Добре аз ще дойда след малко,но не ми поръчвай нищо моля те.-помоли го тя
Алексей се съгласи- нямаше друг избор.Той си поръча едно силно кафе и седна на бара докато дойде Ани. Бармана чистеше нещо и незнайно защо се спря и погледна Алексей
-Виж пич,не се води по акъла на малката.-каза му той
-Не ви разбирам.
-Не на мен тия, аз стоя тук цял ден и виждам какво правите.Само да ти кажа вървиш на обратна посока.-добави бармана и се надвеси към Алексей така,че никой да не чуе нищо
-Ние барманите си стоим тук и се правим,че нищо не виждаме, но не е така.
-В смисъл?-наостри слух Алексей
-Виждаме и чуваме неща ,които не трябва.Разбираш ме нали?
-Да така е.-отвърна му Алекс
-Те се скараха предишната вечер тук.Тя го завари с някакво момиче.До колкото съм запознат тя щяла да му бъде новата партньорка след този турнир.Сещаш ли се - твоето момиче остава навън.-говореше с бавен тон бармана и забърсваше чаши.
-Да,но това може ли да е предпоставка да се убие така нелепо някой-любопитно му беше на Алексей
-Разбира,се жените са безмилостни,особено предадена жена.Виж това е моя теория.Незнам може и да греша но внимавай много с това момиче.-предупреди го бармана
Алексей веднага си помисли,че бармана е прав.Вече нещата се навързваха,и все пак нищо нямаше на лице само едни думи.Те са се скарали ,после тя пак се е опитала да говори с него,но той бил категоричен.Прекалено е лесно за разрешаване този случай. Ани наистина не се забави и дойде, но каза че за днес и стигало и че ще се прибира в стаята си.
Алексей не спа дълго.Мислеше си много за това,което му каза бармана,и все пак нещо отвътре го караше да намери истинският извършител.
Сутринта потчи не спал стана и реши сам да разузнае.Разпита там дежурящата охрана за това и до къде е стигнала полицията.Разбра,че са задържали по обвинение мениджъра,който последен са видяли да излиза.Някаква чистачка го видяла и сега го разпитвали.Алексей беше ужасен явно никой не е видял Ани,само той. Охраната каза,че до няколко дни ще ги пуснат от хотела,но за Алексей случая се заплете.Защо ще обвиняват именно мениджъра?Той защо би искал да премахне златната си кокошка?Не се връзваха нещата. Малко по-късно разбра пак от охраната,че Николай бил пиян преди състезанието и отказал да излезе на сцената.Мениджъра му се бил скарал и станало скандал.Николай нападнал менаджера и се сбили.Но менаджера твърдял,че не го е убил а го оставил да изтрезнее.
Алексей се замисли над тази версия.Той си помисли,че може би след това Ани е дошла и знае ли се.Ето беше объркан от случая.Прекалено заплетено и объркващо се оказа.
-Объркан съм честно-сподели Алексей с бармана който в последните няколко дни му стана страхотен източник на информация
-В такива среди човек да не знае от кой да се пази,но аз ти казвам убиеца не е мениджърът му-категоречен беше бармана-Ти виждал ли си го - той го шубе от тъмното камо ли да тръгне да убива.-продължжи той.
-Тогава кой може да е?-недоумяваше Алексей
Ани сподели малко по-късно вечерта,че щом полицията са задържали заподозрян те може да спрят да търсят.
Алексей се изнерви от казаното
-И защо аз не мисля,че това е убиецът?
-Защо не?-каза тя и не откъсваше поглед от прозореца
-Защото така ти изнася на тебе.-каза той гневно
-Я,виж ти май малкият си мисли че аз съм го убила само,защото бе решил да ме смени с някаква куца там.Не ,бъркаш се.-спокойно му отвърна
-Така е мисля си го .
-В грешна посока си.-застана близо до лицето му тя и го погледна с хитър поглед
-Така ли? Ами покажи ми вярната посока.
-Николай се мислеше за велик и можеше да стане такъв,ако не беше се провалил с пиенето.Той избра неподходящ начин да свърши с кариерата си.-говореше му тя смело
Какъв по хубав повод да го убие мениджъра все пак не докарвал никакви доходи,а само разходи.
-Не Ани, не ми се вярва да е той.-възпротиви се
-Може би,но той за сега е идеалният заподозрян.Убиецът стои близо до нас.
-Какво искаш да кажеш Ани?-вече усети как се изпотява.Явно Ани е открила нещо,но не му е казала.Защо?
-Докато ти обикаляше безцелно аз разбрах,че моята заместница наскоро е зарязала едно ревниво нейно гадже.Било и писнало от него и от всичко което той правел,а именно съсипвал животът и.С Николай се запознали в някакъв бар и така скоро тя щеше да ме измести не само от леглото, но и от сцената.Онзи като разбрал какво става веднага явно е измислил хитър план и ги е проследил до тук.Явно е разбрал за слабостта на Николай и само е чакал удобен момент,за да извърши делото.Той се надявал,че като премахне Николай ще си я върне.
На Алексей му стана доста интересно
-И разбра ли кой е ревнивеца?
-Да и смятам още тази вечер да го предам на полицията.
Алексей настръхна,защото много искаше да чуе кой точно е убиецът.
-Благодаря,ти че ми помогна и ти желая късмет на състезанието,и внимавай чий гаджета отмъкваш така да знаеш.Сега аз бързам много преди онзи да се е измъкнал.Сбогом-понечи да тръгне Ани,но той я спря.
-Чакай!Не заслужавам ли да разбера кой е?
-Отговора винаги е бил пред теб още от началото,но ти просто беше заслепен от това да мислиш,че съм аз.-каза му тя и застана до вратата.
-Бармана е бил така ли?-изплъзна се от устата на Алексей
-Наистина си ми бил умен миличък.Позна.Той е ревнивият приятел.Идеално беше да се хване тук на работа,макар да няма опит в този бранш.Все пак преди години беше хореограф на Николай.
Ани напусна стаята и Алексей остана безмълвен.Сега осъзна,защо бармана се опита да обвини Ани.Доста добре е нагласил нещата,така че никой да не заподозре някакъв си там барман.Алексей се стресна в мигом и реши,че по-добре ще да е да проследи Ани,да не би онзи умник да не направи нещо. С бързи крачки напусна стаята и тръгна през дългият коридор.Как искаше всичко да свърши и да се прибере у дома,където имаше нужда от една хубава почивка.Но сега трябваше да се приготви да дава показания защо се е ровил там където не му е работата. Бързаше да настигне Ани и заедно да предадат онзи преди да е разбрал,че те знаят. Взе бързо едно минаващо такси и се запъти към полицията.Колата потъна в гъстият мрак,а някъде там нетърпеливите танцьори репетираха провалените си изпълнения,за да могат утре да излезат и да покажат най-доброто от себе си.Някой утре щеше да е победелителят.Някой ще грабне голямата награда и Алексей се унесе в метчи как той е притежателят на тази награда.
Таксито се скри в малките улички,нощта предвещаваше голями разкрития.Някой щеше да изпие докрай горчивият коктейл.

renkata1985 · 2012-05-25 09:44:40

Много ти благодаря,за корекцията която си нанесла Оценявам много жеста който си направила за мен Незнам дали ще се харесат разказите...Аз не обичам да пиша разкази.Повече ми харесва да пиша по-дълги произведения!

rumito-todorowa2000 · 2012-05-25 10:07:07

Много ти благодаря,за корекцията която си нанесла Оценявам много жеста който си направила за мен Незнам дали ще се харесат разказите...Аз не обичам да пиша разкази.Повече ми харесва да пиша по-дълги произведения!

Тука си го обърнахме на чат ,но няма значение.
А аз оценявам това,че не си като някои други хора,когато им дават остра критика ,те да не я приемат.Много се радвам,че не се разсърди,където съм ти поправила текста,просто малките грешки дразнят окото !

renkata1985 · 2012-05-25 10:20:40

Според мен трябва да умее един човек да понася и критики.

#1 2012-05-24 17:20:52

Re: Моите разкази :)

#2 2012-05-24 19:36:08

Re: Моите разкази :)

#3 2012-05-24 19:43:00

Re: Моите разкази :)

#4 2012-05-25 07:54:48

Re: Моите разкази :)

#5 2012-05-25 09:04:48

Re: Моите разкази :)

#6 2012-05-25 09:35:00

Re: Моите разкази :)

#7 2012-05-25 09:44:40

Re: Моите разкази :)

#8 2012-05-25 10:07:07

Re: Моите разкази :)

#9 2012-05-25 10:20:40

Re: Моите разкази :)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook