#1 2012-05-22 07:09:07

kika.

Member

Registered: 2012-04-16

Posts: 10

Re: Грийни

Грийни

Той погледна към чашите. Те бяха толкова много. Но все празни. Опита се да ги преброи, но бързо се отказа. Бяха прекалено много. Сигурно, защото ги виждаше тройно. Погледът му падна случайно на бутилките със скоч. Чакай, чакай... те бяха една, две, три... И бяха празни. Изпити. Пресушени. Въпреки че беше пиян до козирката, дъртият ясно осъзнаваше колко лошо е това. „Нали уж три беше късметлийско число.“ – помисли си старецът.
    Чу се смях. Дъртакът се обърна и погледна дръглия пес, който седеше край камината. И се хилеше тъпо.
-    К‘во си ме зяпнал, бе дърто?! – захили се кучето, а дядото се облещи насреща му. Говорещо куче? Откъде се взе?
Дъртият не си поплюваше. Въпреки че годините зад гърба му не бяха малко, той
пушеше като за петима. И пиеше двойно повече. Но досега не му се случвало да изпада в подобно положение. Обикновено дръгливият пес само лаеше. За пръв път, откакто го беше намерил и приютил, проговаряше. Беше наистина странно.
Старецът тръсна глава. Кучето продължаваше да се хили насреща му. Дъртакът
изпсува и се опита да стане. Но тъкмо се изправи, направи няколко крачки напред, той се препъна и падна на пода. Дали се стресна? Боже, отне му десет минути да се осъзнае, че лежи на пода, а онова грапаво, мокро нещо, което усещаше по лицето си, беше езикът на кучето. Старецът се размърда и кучето се отдръпна. То излая силно.
-    Ама ти не говореше ли? – учуди се дъртият и се опита да стане. Домъкна се с триста зора до дивана и се пльосна. Облегна глава назад и
секаш видя как стената срещу него отваря голямата си паст да го погълне.
–     Не! Спри! Недей! – изгрещя той и стисна очи.
-    Пич, добре ли си? К‘во си се развикал?!
Дъртакът отвори бавно очи. Какъв беше тоя глас? Помиярът пак ли проговори? Очите му се разшириха от ужас. Той подскочи и се сви в ъгъла на дивана, защото в другия край на изтърбушеното старо канапе, седеше нещо зелено, подобно на човек. Имаше дълги слаби ръце с по шест пръста, дълги и кокалести, приличаха на солетки. Само дето бяха зелени. Нямаше и ност. Вместо това две дупки. Поне имаше две очи и уста.
-    Какво си ти? Боже! Имаш шест пръста! Аа... ама ти си зелен! –
завайка се дядката.
-    Старче, споко, бе! Аз съм извънземно. Ама от ония, добрите,
знаеш ги.
-    Извънземно?! – само това му липсваше на дядката. Имаше си
вече говорещ пес, а сега и това... Млъкна за момент, сакаш за да помисли. И в следващия момент се развика. – Вън! Махай се! – крещеше дъртият и дори вдигна юмрук.
-    Човече, спокойно. – старият обаче си знаеше своето – не спираше
да го заплашва. – Не вярвах, че ще го кажа. – измърмори, сякаш на себе си, зеленото човече. – Тук съм с мир! Пфу! К‘во клише! – възмути се то и добави на по-висок глас. – Успокой се, моля те! Свали го тоя юмрук, че ме плаши.
Старецът впери поглед в него. Замисли се и свали ръката си. Погали шкембето си и сведе поглед.
-    Аз съм Грийни. И съм от Марс.
Дядката го погледна.
-    Супер! Аз съм Джими Уелс и съм от планетата Земя.
Настъпи тишина. Грийни обикаяше из стаята. Спря се пред кучето, което
започна да лае.
-    Какво е това, землянино?
-    Куче, друже, куче.
-    А, да. Чувал съм. Казват, че били най-добрият приятел на човека.
Дъртакът се замисли. Откакто се пропи, кучето все беше до него.
-    Има нещо такова. – каза дядката и добави. – Сега ще ме убиеш ли?
-    Не. Тук съм просто информативно. В момента подготвяме план как да
превземем Земята. Нищо по-специално.
-    Добре. Все едно. Искаш ли нещо? За пиене или ядене?
Грийни го погледна:
-    Казват, че жените тук, на Земята, били много красиви. Шефът ми раказваше
за една... Чакай, ще се сетя. Ааа... да! Меган Фокс. Или Дженифър Лопес.
Джими се сети за неговата бабичка. Тя почина преди десетина години. До
онзи момент не бе скърбял толкова много. Не бе обичал никого толкова много. Когато се случи, сякаш светът се срина за него. Изгупи смисъла да живее. Оттогава се пропи. Затова и приюти дръгливия пес, когато го намери един ден на улицата. Не искаше да е сам.
    Грийни раздра, че дядката няма д аму отговори и каза:
-    Друже, аз трябва да си ходя.
Джими се сепна. Отне му секунди да се осъзнае.
-    Ти пък къде ще ходиш?
-    У дома, на Марс. При семейството ми. Споменах ли, че имам жена и две
деца. Одрали са ми кожата!
„Как ли изглеждаха? Може би са зелени. Сигурно.“ – помисли си дъртият.
-    Е, добре. Щом трябва, тръгвай. – каза дядката и стана да изпрати госта си,
който не отлепяше очи от гръгливия пес.
-    Може ли да взема кучето? – попита Грийни и сякаш думите му ядосаха
землянина.
-    Ставаш нахален! – изръмжа дядката. – Това си е моят пес, независимо колко
бълхи има!
-    Какво е бълхи? Яде ли се? Вкусно ли е? – прекъсна го Грийни и впери
големите си очи в дъртия, който се ядоса още повече.
-    Айде, бдигай гълъбите!
Джими Уелс забеляза, че нещо свети на дворам у. Когато отвори вратата, на
два-три метра от него, стоеше нещо като летяща чиния. Беше голяма колкото обикновена кола. Това дойде вповече на дъртия.
Когато Грийни се обърна, за да се спогува с новия си приятел, видя, че
старецът беше припаднал. Подритна го леко, но онзи не помръдна. Замисли се дали да вземе кучето. Но думата „бълха“ не му харесваше. Май не беше нещо за ядене. Нито пък беше вкусно.
Когато Джими Уелс се събуди на сутринта, грабна кучето и с малкото пари, които имаше, си купи билет за Кипър. И повече не се върна. Чакаше с нетърпение дните, когато ще отиде при своята бабичка, кедето ида е това...

CheRRy_LiPs.xD

addicted to u

Registered: 2011-09-17

Posts: 5,301

Re: Грийни

Само една част ли е? Иначе ми харесва. Нещо различно

---

[list=*]
[*]Бих ти дала шанс да изразиш това, което мислиш, но знам, че ще бъде лъжа.
Нямам повече сълзи за проливане. Ти взе всичко егоистично.[/*]
[/list]

kika.

Member

Registered: 2012-04-16

Posts: 10

Re: Грийни

Само една част ли е? Иначе ми харесва. Нещо различно

Еми, да. Само една част е. Защото е разказ. Иначе се радвам, че ти харесва