Без име :]

renns · 2012-05-18 15:49:43

Здравейте! Това е първата ми история и се надявам да ви хареса! Извинявам се, ако има правописни грешки :]

_______________________________

Здравейте, аз съм Алекса, накратко Алекс. Живея в Калифорния с леля ми Грейс и уча в гимназия „Хилсдейл”. Когато бях на пет майка ми почина, а баща ми ме остави с леля ми и се изпари от живота ми. И така от 13 години не съм виждала баща си, а и не искам. Точно така, аз съм на 18 години. Имам средно дълга кестенява коса и сини очи. В училище се справям някак, но там всички ме мислят за безчувствена кучка, а всъщност те изобщо не ме познават..

I.

Събудих се от ужасния звън на алармата. Не мога да повярвам, че лятото свърши и че пак трябва да ставам рано. Е, колкото и да не ми се искаше станах и отидох в банята. Тази нощ изобщо не можах да се наспя и сега имах чувството, че ще заспя права, затова се мушнах под душа и оставих водата да ме ободри. След като се изкъпах изсуших косата ми и тъй като тя бе естествено права само изправих малко връхчетата. Облякох едни къси черни панталони, бял потник, тъмно розово сако и пантофки в същия цвят.
Излязох от стаята си и изведнъж се разнесе страхотен мирис на нещо вкусно из цялата къща. Имаше палачинки.Отново.Честно казано това бе единственото нещо, което леля готвеше без да взриви кухнята. Докато слизах по стълбите я видях да шета и да реди масата.
- Хей, я виж ти кой се е събудил – каза тя и сложи паницата с палачинки на масата.
- Я виж ти кой отново е направил палачинки – отвърнах и двете се засмяхме.
- Аз ще тръгвам - казах и грабнах чантата си.- Не искам да закъснявам.
- И от кога си толкова примерна? - попита тя и се направи на учудена, но ясно се виждаше, че не е.
- Ами всъщност не ми пука особено, но не искам да карам Бела да чака.
Бела бе най-добрата ми приятелка. Наистина добра приятелка. Разбираше ме, винаги можех да поплача на нейното рамо и често го правех. За разлика от моя живот, нейният бе страхотен. Толкова сме различни, а толкова близки.
Излязох от вкъщи. Времето бе топло, но подухваше лек ветрец. Тръгнах по уличката
и след малко на завоя видях Бела. Тя бе изключително красива и нежна. Имаше дълга до кръста руса коса и красиви кафяви очи. Днес носеше къса бяла рокличка и бели сандали.
- Здравей! – поздрави ме тя и ме прегърна.
- О, как си? – попитах. – Изглеждаш невероятно.
- Супер, ти също – отвърна и се запътихме за училище.
Когато стигнахме в класната стая тя вече бе пълна с хора . Гласовете им се сливаха и не се разбираше нищо. Но днес определено бяха по- шумни от обикновено и аз знаех защо. Новият ученик. Днес пристигаше. Когато звънеца би всички насядаха по чиновете си . Какво съвпадение новият да е точно в нашия клас.
Бела стоеше до мен и както обикновено преди да дойде учителят си бъбрехме за момчета, дрехи и други момичешки неща. До нас се приближи Рей.
- Здравейте сладурани! – мразех го. По-скоро държанието му. Пълен идиот.
- Хей! – усмихнах му се. Доста лицемерна усмивка, по принцип съм по-пряма и мразя лицемерието, но сега не ми се занимаваше с него.
Тогава в стаята влезе г-н Паркс, а след него и той. Да, той. Момче с прекрасна усмивка и невероятно красиви очи.

Smile3 · 2012-05-18 15:54:59

Изглежда интересно, btw; измисли му заглавие де.

happy_time_day · 2012-05-18 15:58:42

Доста неоригинално, ако мога така да се изкажа. И има пунктуационни грешки, но все пак не е лошо- НЕКСТ.

vili_ss · 2012-05-18 16:00:17

Много ми хареса .. невероятно е.. давай некст !!

ema_9 · 2012-05-18 16:00:20

доста добре се е получило

renns · 2012-05-18 16:12:07

Доста неоригинално, ако мога така да се изкажа. И има пунктуационни грешки, но все пак не е лошо- НЕКСТ.

Знам, че е доста банално като за начало, но се надявам по-нататък да ви е по-интересно. Страшно се извинявам за пунктуационните грешки, но когато чета нечия чужда история ги забелязвам, докато когато аз пиша, колкото и да го препрочитам не ги забелязвам Благодаря на всички, радвам се, че ви хареса и мисля утре на пусна некста :]

geri18 · 2012-05-18 16:19:57

Изглежда интересно, btw; измисли му заглавие де.

DeathPrincess231 · 2012-05-18 18:43:21

Харесва ми Дай Некста

happy_time_day · 2012-05-18 21:22:49

Доста неоригинално, ако мога така да се изкажа. И има пунктуационни грешки, но все пак не е лошо- НЕКСТ.
Знам, че е доста банално като за начало, но се надявам по-нататък да ви е по-интересно. Страшно се извинявам за пунктуационните грешки, но когато чета нечия чужда история ги забелязвам, докато когато аз пиша, колкото и да го препрочитам не ги забелязвам Благодаря на всички, радвам се, че ви хареса и мисля утре на пусна некста :]

Ще го следя... Със сигурност!

renns · 2012-05-19 13:38:38

Ето в и другата част. Надявам се да ви хареса :]

________________________

II.

Днес училището мина по-интересно отколкото си мислех, че ще е. Запознахме се с Ник, макар доста трудно да убедих Бела да го заговорим. Тя по принцип е по-стеснителна от мен. И така, разбрахме се да излезем на кафе след обед.
Прибрах се и се чувствах ужасно изморена. Преоблякох се, сложих един черен клин и една широка тениска. Легнах на леглото и взех лаптопа си, но дори не усетих кога съм задрямала. Когато се събудих беше 15:40, а се уговорихме за 16:30. Станах, взех си душ, след това обух едни къси, дънкови панталонки и бяла тениска с паднал ръкав. Вързах косата си на кок и сложих малко гланц и спирала.
Докато свърших всичко това, стана 16:20 и Бела ми звънна, за да ми каже, че ме чака пред нас. Обух си бели сандали и взех малка чантичка, в която да сложа телефона, портфейла и гланца си и излязох. Тя вече беше с Ник и си говореха.
- Хей, вие тук много добре си говорите – казах аз и тримата се засмяхме.
- Да, срещахме се по пътя – поясни ми Бел.
Точно в този момент леля Грейс се прибираше от пазар. Доста ми беше интересно как поддържахме този висок стандарт на живот, след като тя работеше само събота и неделя. Но не я разпитвах много, защото след като захванех тази тема тя винаги я променяше. Когато спря колата Ник изтича и и предложи помощ с покупките, но когато леля го видя някак се вцепени. Загледа се в него и за около минута дори не мигна.
- Лельо, добре ли си? – попитах аз, притеснена.
- Да, всичко е наред – каза тя и излезе от колата. Обърна се към момчето, което я гледаше доста объркано. – Аз съм Грейс, лелята на Алекс.
- О, да, приятно ми е, аз съм Ник. Ние днес се запознахме и тъй като съм нов, се уговорихме с момичетата да ме разведат из града.
- Страхотно! Е, защо не доведеш новият си приятел на вечеря довечера? – обърна се леля към мен.
- Добра идея, но само ако той е съгласен – казах аз и го погледнах.
- Защо не, ще бъде забавно – обади се Бела.
- Е, добре, започвай да готвиш, защото най-късно в седем и половина ще сме тук и вероятно ще сме премрели от глад – казах аз.
- Май малко преувеличи – засмя се Ник.
Тръгнахме към любимото ни кафене и по пътя се смяхме доста. Той имаше невероятно чувство за хумор, пък и да не кажеше нещо смешно Бел винаги му се хилеше. Да, беше хлътнала. Изглеждаха сладки заедно. Но моят ум беше другаде, мислех си главно за станалото по-рано. Защо Грейс се държа толкова странно? Определено имаше нещо в това момче, което много я интересуваше, но не знаех какво. Погледнах го, но не виждах нищо познато в него, не го бях виждала преди
Най-накрая стигнахме. Пътят до това кафе никога не ми се бе струвал толкова дълъг. Нечии телефон иззвъня и се оказа, че е този на Ник. Говореше с братовчед си доста дълго и с Бел използвахме това време, за да си поговорим малко.
- Май някой си е изгубил ума. И как само се самопокани на вечерята. „Ще бъде забавно”, направо ще ме убиеш – казах и започнах да се смея, а тя ми хвърли доста зловещ поглед.
- Ами да, но какво и стана на леля ти? – побърза да смени темата.
- Не знам, но и не ме интересува, може би я хваща критическата – казах и отново се засмяхме, но знаех, че не е това, по-скоро се опитах променя темата.
- Ще имате ли нещо против Зак да се присъедини към компанията ни? – попита Ник.
- Разбира се – отвърнах. – Чакай, кой е Зак?
- Братовчед ми. Свършил е работа и ми звънна, за да ме попита къде съм – поясни. – Е, ще дойде всеки момент.
И така се заговорихме. Странното беше, че Ник не спомена случката с леля ми и се държеше сякаш е очаквал да се случи нещо подобно. Въпреки това, той бе уникално приятен, от онези хора с които можеше да се отпуснеш и просто да бъдеш себе си.
След малко се появи и Зак. За братовчеди нямаха нищо общо. Но и двамата бяха приятни. Зак беше висок, с много хубаво тяло и като цяло красив. Но за жалост бе зает. Всъщност той бе на 23, но мен винаги са ме привличали по-големи момчета. Това може би се дължи на факта, че съм израснала без баща.
- Тази вечер у нас ще си направим пир – засмяхме се. – Та, ще дойдеш ли?
- Съжалявам, но ще съм с Аманда, приятелката ми. Но някой друг път ще излезем, става ли?
- Супер! - съгласихме се всички.
- Е, хайде да тръгваме, ще пообиколим още малко града – казах им и след като платихме сметката тръгнахме из града.
Нямах търпение за вечерята. Какво ли щяха да си говорят Грейс и Ник? Не знам, но се надявах поне малко да ми се поясни тази ситуация.

_______________________

Извинявам се за правописните грешки.

vili_ss · 2012-05-19 17:51:02

Много,много,много ми хареса.. чакам некст !!

ema_9 · 2012-05-20 07:59:07

и на мен ми харесва

geri18 · 2012-05-23 16:11:09

и на мен ми харесва

#1 2012-05-18 15:49:43

Re: Без име :]

#2 2012-05-18 15:54:59

Re: Без име :]

#3 2012-05-18 15:58:42

Re: Без име :]

#4 2012-05-18 16:00:17

Re: Без име :]

#5 2012-05-18 16:00:20

Re: Без име :]

#6 2012-05-18 16:12:07

Re: Без име :]

#7 2012-05-18 16:19:57

Re: Без име :]

#8 2012-05-18 18:43:21

Re: Без име :]

#9 2012-05-18 21:22:49

Re: Без име :]

#10 2012-05-19 13:38:38

Re: Без име :]

#11 2012-05-19 17:51:02

Re: Без име :]

#12 2012-05-20 07:59:07

Re: Без име :]

#13 2012-05-23 16:11:09

Re: Без име :]

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook