Безсмислено.

vivianandidi · 2012-05-07 21:30:44

Айде де.Чакам си некста.

dirtymind · 2012-05-09 19:40:53

Не знам как издържах вчера,но някак си успях да се държа естествено.Не говорех много,за разлика от Лина,която беше по-развълнувана от мен заради предстоящото дете.Всъщност това беше главната тема,над която се спряха.Случи се повече от веднъж да се върна на случката с Дийн и смс-ът му и да не чуя отнасящия се към мен въпрос.Е,важното е,че всичко е наред и няма заподозрени.Засега.Не знам колко още ще издържа.
-Амм...Дрина?-вдигнах поглед към Лина.Явно очакваше да отговоря,съдейки по въпросителното й изражение.Двете закусвахме в трапезарията.Мама и татко бяха излезли рано,за да предадат документите за осиновяването на новото ми братче.Мат.Хубаво име беше.Напомняше ми за макове,хиляди червени цветя...и дъжд!Красив пролетен дъжд...
-Дрина!?-охх...пак се отнесох.Това си беше вече крясък.
-Слушам те!-направих раздразнителна физиономия.
-Да бе,нали?!Говорех ти за Дийн.Напоследък се държи странно.Имам чувството,че ме отбягва.Мисля,че изобщо не държи на връзката ни.Ами ако си пада по друга?!
-Какво?!Луда ли си?!Не си.Тоест не знам,наистина-ако продължавам така до 5 минути да съм се издала.
-Сигурна ли си?!Имаш вид на уплашен човек...
-Глупости!Защо мислиш така?-капка пот падна от челото ми.
-Ммм...не знам,може би ти и Дийн сте...
-Той ли ти каза?!Знаех си!Не исках,наистина!Просто ми стана нещо...не беше нищо особено...само една целувка,не почувствах нищо,аз...
–Целунала си Дийн?!

happy_time_day · 2012-05-09 20:15:27

Некст.

bubkata123 · 2012-05-11 21:23:36

Ощее!

dirtymind · 2012-05-14 08:40:39

Край.Край.Край.Стоях стъписана,настръхнала и в същото време страшно объркана.Усетих се твърде късно.И сега...сега съжалявам.Много.Иска ми се да върна времето назад.Да се върна отново на онзи ъгъл,от който съзрях Дийн.Да го отпратя и това да свърши.Но не мога.Мамка му,проклинам този момент,но нищо не се променя.Проклинам онази целувка.Онази сладка отровна целувка.Тя ли ще ме довърши?!Тя ли ще ми отнеме Лина?!Заслужавам си го и то до голяма степен.Затова не казах нищо.Гледах я в очите,колкото и мъчително да беше.Чувах хилядите обиди,виждах сълзите в натежилети й от болка очи.Съсипваше ме.Но дори не помръднах.След около пет минути виждах как затваря вратата зад себе си.И това ми се стори като...като врата,която...се затваря пред мен,пред моя живот.Причерня ми.В гърлото ми се намираше буца.Огромна буца,съставена от мъка,скръб,тъга,отчаяние.Свлякох се на земята,но не усетих болката от удара.Гледах в една неопределена точка.И мислех...всъщност не мислех.Бях празна.Буквално.Душата ми беше празна и надали щеше да се запълни отново със смях и любов.Защо го приемах толкова навътре?!Може би,защото вътрешно усещах,че това нямаше да бъде поправено от едно "Извинявай".Нямаше.Усещах,че това приятелство изобщо нямаше да бъде поправено.

vivianandidi · 2012-05-17 11:11:47

Още,моля.

:) . · 2012-05-18 09:52:11

Некст :p

dirtymind · 2012-05-19 16:57:42

Мама и татко щяха да закъснеят.Поредното събрание на репортери се провеждаше и не биваше да отсъстват.Честно казано,състоянието ми беше отвратително,затова беше по-добре да не ме виждат така.Напривих си една голяма салата и седнах пред телевизора.Толкова глупости се въртяха по каналите,че чак ми се доспиваше.Реших да изляза на чист въздух.Облякох си едно якенце,колкото да не съм по потник и излязох.Въздухът беше топъл и приятен,но на мен ми липсваше хладният лек вятър,който вееше косите ми и обливаше лицето ми.Спрях се в една градинка и седнах на стара,почти счупена дървена люлка.Покрай мен минаваха майки с деца,баби и дядовци,хванати под ръка.Слънцето още не беше залязло и мен ме осветяваше дебел лъч светлина.Погледнах към небето.Светло,с малки сиви облачета и черни миниатюрни птици.И я видях...тя беше там!Светлината...Прозря ми нещо.Появи се ...надежда...от нищото!Какво?!Но тя ме изпълни.Припомних си всичко,което се случи през тези дни.Дийн,Лина,целувката,обидите...но имаше и събития,които ме изпъниха с любов и радост.Ами разбира се!Мат!Предстоящата ваканция,пътуването до Чили със семейството.Какво ми ставаше?Забравих за хубавото и лошото ме обзе.Не,това свърши.Няма да съжалявам за нищо.Направих неща,с които не се гордея,но това не е краят на света.Далеч не,даже беше началото на нещо голямо.
Изправих се и тръгнах към вкъщи.След като се прибрах,облякох къса дънкова пола и потник до пъпа.Обух най-високите възможни токове и сложих голям слой спирала и молив на очите си.Косата си ових на букли и напръсках с балсам.Взех малка чантичка и слязох в кухнята.Написах бележка,ще се прибера към 01:00ч. и излязох.Имах за какво да празнувам,а именно защото живея.

p0p staR · 2012-05-19 17:48:09

Ощееееее

pipi11 · 2012-05-20 10:03:20

Ощеее

dirtymind · 2012-05-20 12:44:34

На бара до мен седяха двама едри мъже,втренчени в мен.Опитвах се да избягвам погледите им,но те не спираха да ме зяпат,освен когато обръщаха глави,за да отпият поредната глътка джин.Шушукаха си нещо и после отново се връщаха на мен.Чувах,че ме обсъждаха.А дори и да не ги,то се подразбираше.След около още десет минути,те станаха и се приближиха до мен.
–Едно питие за дамата?–усмихна се единият.
–Не,благодаря,не пия!–отсякох аз.
–Не пие,а е дошла в бар?!–двамата се спогледаха и засмяха.Не отговорих.Най-вече,защото бяха пияни,а на мен не ми се стигаше до разправии.
–И все пак едно сокче няма да откажеш,нали?–двамата избухнаха в смях.Реших и аз да се присъединя.Усмихнах се широко и казах:
–Ами,защо не?–техните изражения станаха сериозни,докато моята усмивка ставаше все по-голяма.Не казаха нищо,обърнаха се и си тръгнаха.Дансингът беше препълнен.Десетки младежи,притиснати един в друг,танцуваха в ритъма на музиката.Непознати разговаряха,пиеха,смееха се...Знаеха,че на другия ден нямаше дори да си спомнят за другия и точно това му беше хубавото.Вечер,в която да направиш всичко,без да се притесняваш за нищо и никого.В дъното на бара стоеше момче.Момче,момче,колкото мен.Такова момче.Беше се втренчил в чашата си и разговаряше с бармана.Беше унило,отпуснато на плота...Имаше права тъмноруса коса,която светеше в зелено от прожекторите и светлините,но когато го подминеха се забелязваше блясъкът й.Не можех да видя цвета на очите му,беше твърде тъмно,но бяха големи и ... дълбоки.Да,така бих ги определила.Дълго време бях загледана в него,дори не усетих как цялата бях погълната от красотата му.Зяпах го,а дори не подозирах,до мига,в който и той ме видя.Отместих поглед веднагически,обърнах се рязко и бутнах чашата си с фреш.Тя се разля по плота и барманът бързо дотича.Забърса до последната капка и ме погледна въпросително.
–Какво?Извиних се - излъгах,все едно наистина съм го направила,но не ме е чул.
–Не за това те гледам.Нова си и си доста млада – отмести поглед от мен и започна да забърсва чашите.
–И какво от това?Не съм единствената на тази възраст – посочих му с очи към момчето в другия край.
–Мхм,добре го разучи,нали?–смигна ми той.Подразних се.Беше прав.
–Не е вярно – измрънках аз. – Какво искаш изобщо?
–Да ти дам това – усмихна се,доволен от себе си,че ме е подразнил.Подаде ми сгъната на две бележка и отново ми смигна.–Мисля,че се досещаш от кого е.
Поех листчето,убедена,че е телефонен номер или закачка,но останах стъписана от написаното.Станах,оставих банкнота от петдесет долара и излязох от дискотеката.Извиках си такси и потеглих,оставяйки бележката на бара,гласяща:"Дийн няма да остане доволен от това!;)".

ani9923 · 2012-05-20 19:10:56

Нексттт

dirtymind · 2012-05-26 20:04:51

Той ме преследваше.Лина ме мразеше,а Дийн ме следеше.Всяка моя стъпка.Беше съвсем ясно,че е пуснал хора навсякъде.Ами онова момче в бара?!Бил е негов човек.
Дълго време посланието от бележката не ми се избиваше от главата.Защо още продължаваше?Съсипа мен и приятелката ми.Не му ли стигаше.Искаше нещо,знаех.Но по-лошото беше,че си нямах и ни най-малка представа какво.Опитах се да избягам.От него и този кошмар,но те ме следяха.Хванати за ръка те ме преследваха навсякъде.Полудявах ли?!И това ми хрумна,но нямах достатъчно време да обмисля дали беше така.Точно слязох от таксито,когато видях мама и татко на входната врата.Точно се бяха прибрали и си отключваха.За Бога,не!Мама на мига забеляза късата пола и дълбокото деколте.Очите й просто пламнаха.Или на мен така ми се струваше.Слезе по стълбите на улицата,застанала пред мен.Гледаше ме вбесено,очаквах всеки момент да ме зашлеви или да избухне.Но тя изведнъж се отпусна.Онзи надигнал се вулкан в нея загасна.И тогава тя каза:
–Имаш точно 20 секунди да обясниш какво по дявалите правиш навън и защо си облечена като к***а.Засичай Том.
Ох...Ами сега?Не можех да кажа и думичка.Сякаш една гигантска буца беше заседнала в гърлото ми и нямаше намерение да се махне оттам.Мама очакваше отговорът ми,а татко следеше секундите на часовника си.Бях решила.Каквото и да кажех нямаше да ми повярват.Остана ми единствено достойнството да се изправя пред наказанието и да понеса последствията.
–3,2,1...Край!–отсече татко и ме погледна със съжаление.Настръхнах.Защо ме погледна така?Сякаш се сбогуваше.Досега не бях наказвана,не бях изпитала гнева на мама,но явно татко беше.Това беше предупреждение.
–Осъзнаваш ли какво те чака,Дрина?–гласът й се повиши в крясък – Какво правиш толкова късно навън,облечена....така?!
Сведох глава.Беше права.Какво си мислех.Бях изгубила представа за плана си.Да се прибера,след като са заспали,да се преоблека и да си легна.Щях да им кажа,че съм била у Лина,но...всичко се провали.Не знаех какво следва,но не беше на добре.

–Още утре отиваш в "Морган Стрийт",незабавно – каза решително след всички крясъци.Какво беше това място?!Но татко,той...веднага подскочи от ужас.
–Какво?!Ще я пратиш там?!Ти да не си луда?!–започна да спори с нея.
–Заслужава го,Том!Както и ние.Ето до какво ни докара това безрасъдство и безразличие.Бирата,купоните и всичко,което й позволявахме.Ние сме виновни.
–Татко,какво е "Морган Стрийт"?–попитах ухлашена.
–Място,на което няма да позволя да попаднеш!–отсече той,но по погледа на мама,мислех точно обратното.

#26 2012-05-07 21:30:44

Re: Безсмислено.

#27 2012-05-09 19:40:53

Re: Безсмислено.

#28 2012-05-09 20:15:27

Re: Безсмислено.

#29 2012-05-11 21:23:36

Re: Безсмислено.

#30 2012-05-14 08:40:39

Re: Безсмислено.

#31 2012-05-17 11:11:47

Re: Безсмислено.

#32 2012-05-18 09:52:11

Re: Безсмислено.

#33 2012-05-19 16:57:42

Re: Безсмислено.

#34 2012-05-19 17:48:09

Re: Безсмислено.

#35 2012-05-20 10:03:20

Re: Безсмислено.

#36 2012-05-20 12:44:34

Re: Безсмислено.

#37 2012-05-20 19:10:56

Re: Безсмислено.

#38 2012-05-26 20:04:51

Re: Безсмислено.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook