Наследството

the_cool_girl_97 · 2012-05-11 12:48:29

Здравейте хора. Днес започнах нещо, което мисля да развия и да стане нещо като разказ например.. А и така или иначе не съм писала скоро мои изяви във форума.. Приемам критики. Главният ми въпрос е, звучи ли ви интересно? Вярно е, че има още недоизгладени части в текста, все пак го написах днес в последния час по английски Моля ви прочетете го цялото, преди да коментирате А, и надявам се скоро да го именувам някак

Имало едно време.. Всъщност не. Тази история няма да започне по този начин, няма и да завърши "И заживели щастливо..". Или само може би?..
В края на малко градче,на последната улица се намираше стара, необитаема, призрачна къща. Или жителите на градчето смятаха така?
Къщата наистина беше развалина - мазилката почти беше паднала, прозорците бяха изпочупени, вратата изкъртена и вятърът издаваше странни звуци, сякаш пееше погребална песен. Покривът беше пропаднал, улуците висяха заплашително така, сякаш щяха да паднат всеки момент, въпреки че вече с години си стояха в този вид и нищо не се случваше. Градината беше обрасла с бурени и храсталаци. Над самата къща беше надвиснал голям буреносен облак, който непрекъснато гърмеше и пресвяткаше, но от него и капка дъжд не желаеше да се завърне на земята. Този облак беше надвиснал над къщата и тя винаги изглеждаше мрачна и някак зловеща.
С право хората си мислеха, че мястото е прокълнато, затова никой и не смееше да приближи, пък камоли да направи и нещо друго.
По същото време, на другия край на града, живееше едно малко момче, настанено в дом за деца без родителски грижи. Това място беше слънчево, имаше детска площадка, винаги топла храна, чудесна хигиена и беше отлично място за живеене, дадено на такива малки, нещастни същества.

Засега толкова. Да продължавам ли? Съжалявам ако има и някакви правописни или други грешки, не е нарочно, просто бързам. Само и да знаете, няма да пускам частите много често една след друга, защото и нямам кой знае калко време за писане. Но надявам се да ви хареса

xMISTAKEx · 2012-05-11 13:09:48

да! продължавай, некст

etzzz · 2012-05-11 13:26:27

ще се радвам да го продължиш

nqkfa_si_tam · 2012-05-11 13:36:18

Продължи го.На мен ми стана супер интересно.И поздравявам те,много добре си описала къщата,чак тръпки ме побиха.

the_cool_girl_97 · 2012-05-11 13:41:27

Благодаря ви. Значи некст да има? Тъкмо вече идеята започва да избива от главата ми, само чака да бъде записана. Но все пак ще почакате мъничко, смятам да пусна 2-ра част по-късно, за да бъде дълга и надявам се - интересна(nod) Радвам се, че го оценявате, благодаря и за мнението на описанието от nqkfa_si_tam

andjela_chakarova · 2012-05-11 14:00:17

Продължавай!

miss_cute_kiss · 2012-05-11 14:30:31

Страшно е ! Бързо некста!???

the_cool_girl_97 · 2012-05-11 14:42:10

Добре, щом и Они казва, ще продължа

bebche__:) · 2012-05-11 15:25:42

Страшно е ! Бързо некста!???

sunshine5383 · 2012-05-11 15:34:45

Систър, страхотно е. Да, пиши некста!

the_cool_girl_97 · 2012-05-11 16:14:59

добре, му пиша продължението

the_cool_girl_97 · 2012-05-12 09:08:42

Некст (arrow)
Момчето беше около десетгодишно с черни, къси къдрици и морскосини очи. Беше съвсем нормален за възрастта си и обичаше да се забавлява. А и определено знаеше как. Детето носеше съвсем простичко име - Том. Всички много го обичаха.
Въпреки всичко, както всяко дете без дом, малкия Том мечтаеше да има свои родители. Всяка вечер преди да заспи, той отправяше молитви към Бога, някой ден да му даде семейство, което да го обича и закриля, както всяко друго дете, имало късмета да израстне със семейство. Томи обаче никога не губеше надежда. Радваше се на живота от все сърце и не пропускаше възможност да се пошегува с някой от по-големите възпитаници на приюта. Те пък на свой ред също не му оставаха длъжни. Имаше дни, в които големи срещу малки организираха бой с водни бомбички. Накрая естествено, големите побеждаваха, но всички се чувстваха чудесно.
-Хей, Том. - обади се Джоуи, най-добрия приятел на Том. - Групата на Рон пак ни обяви война. Какво ще правим този път?
Джоуи, както споменах, беше най-добрия приятел на Том. Беше на 9 и винаги бяха заедно. Спяха в една стая, закусваха на една маса и просто бяха неразделни. На Том му се струваше, че Джо е малко по-висок от него, но не и по-умен. Чувстваше превъзходство над него. Малкия Джо имаше кестенява коса и кафяви очи. Може би Томи беше прав тук, Джо нямаше много умен вид, но пък затова беше искрено момче.
- Хмм, този път ще им подготвим засада - отговори Том. - Ще ги изненадаме, след като си мислят, че те ще изненадат нас.
- Чудесно. А как ще го направим?
- Ех, Джо, Джо, на нищо ли не съм те учил приятелю? Добре, ще видиш как ще стане работата, този път няма да ни бият, иначе името ми да не е Том!
Том всъщност не беше съвсем наясно как ще провърви още неизмисления план, но не се тревожеше. Все щеше да измисли нещо преди да заспи. А сега беше 16 часа следобяд, което означаваше, че до следващия ден имаше достатъчно време. И отговорът му не закъсня. Вече всички си бяха по леглата и Том реши да сподели плана си с Джоуи.
- Хей, Джо. али ми спомена, че големите ще ни обявят война.
- Да, е?
- Какво е? Слушай плана ми..

the_cool_girl_97 · 2012-05-12 09:10:08

ГЛАВА 2-РА

- Атакаааааа... - провикнаха се малките, а големите се сепнаха като разбраха за засадата.
Планът на Том беше успял да се осъществи. Той беше съвсем прост, но все пак се изискваше смелост да се извърши подобно геройство - да нападнат големите, докато те се занимават с нещо съвсем различно, или потготвят техния собствен план за засада. Е, този път се очертаваше малките да спечелят тази битка. Навсякъде се чуваха плясъци на балони, плющеше вода отвсякъде и мокрите растяха на брой. Засега победата над големите се очертаваше да се осъществи. Но..
- Децаа..! - всички се обърнаха за да видят кой вика. Опа, беше директорката на детския дом - госпожа Гринда. - Кой започна всичко това? - Големите веднага започнаха да сочат дребосъците, като те на свой ред сочеха големите. Госпожа Гринда се засмя.
- Хайде веднага в банята, но преди това.. - тя извади един балон, пълен с вода и го хвърли към Том. Не го улучи, но балона се спука на плочките пред него и успя да го окъпе целия. Е, той се засмя и учителките след малко също се присъединиха към веселбата. Отново победиха големите, въпреки че учителките бяха на мястото на дребосъците. Госпожа Гринда беше чудесен човек, обичаше децата и не пропускаше възможност да се позабавлява с тях. Беше строга, но справедлива жена, на около 43 години, доста запазена за възрастта си. Беше слънчев и приветлив човек.
Денят мина прекрасно. Преди да си легнат, всички си взеха по един топъл душ.
- Хей, Том. - обади се по някое време на ноща Джо. - Спиш ли?
- Още не, всъщност бях задрямал, но кажи..
- Днес не успяхме да победим големите, все още ли се казваш Том?
- Разбира се, глупчо. Що за въпрос?
- Ами, нали ти снощи каза, че ако този път не победим бандата на Роналд, то името ти да не е Том.
- Да, но това не беше съществения ми план.. Уф, не знаеш ли, че това е просто израз? Не го мислех наистина. - Том се засмя звънко.
- Да, добре. Е, на мен ми се спи, лека нощ.
- Лека.. - отговори Том и се обърна на другата страна, с надеждата, че ще заспи.
Но цяла нощ малкия не спря да се върти в леглото. Ту задрямваше, ту се сепваше от някакъв кошмар. Дали пък не беше треска?
На сутринта Томас беше много блед.

the_cool_girl_97 · 2012-05-12 09:17:14

ако не и е интересно сега, обещавам, че вече замисълът ми на това нещо, каквото и да излезе то, е много интересен и се надявам и вие да го и харесате. да пускам ли некст?

miss_cute_kiss · 2012-05-12 09:44:49

Да бе! Страхотна е ! Пусни некста моля те! ??

nqkfa_si_tam · 2012-05-13 18:45:50

Супер е!!Некст.

xMISTAKEx · 2012-05-13 20:26:11

Нещо съвсем ралично, което не е лигаво.. харесва ми, накст..

privaтe Love · 2012-05-13 22:28:47

Историята ти доста ми допадна

jetix4e · 2012-05-13 22:47:44

Да бе! Страхотна е ! Пусни некста моля те! ??

(y) (y)

the_cool_girl_97 · 2012-05-14 12:19:35

Много се радвам, че ви хареса следващата част надявам се да я пусна поне утре, смятам да напиша доста, преди да я постна, а и скоро се надявам да измисля и име

the_cool_girl_97 · 2012-05-15 11:45:26

Ето я следващата част, извинявам се, че ви накарах да чакате. Надявам се да ви хареса. (f)

- Том? Добре ли си? - попита притеснено Джо.
- Не знам, не съм сигурен.. - каза Том, строполвайки се на стола си.
- О, Боже, Томас, какво ти е? - развълнувано скочи готвачката, която тъкмо сервираше закуската. - Блед си като платно, кажи ми, какво ти е?
- Добре съм, нищо ми няма, просто не спах тази нощ, не можах.
- Идваш с мен при лечителката, веднага.
- Добре де, идвам, но и ако Джо дойде.
Тримата веднага отидоха при лечителката на детския дом. Тя само като го видя подскочи.
- Томас, какво ти е? Ела веднага тук, момче. Какво си правил снощи? Нещо да не се е случило?
- Освен, че не спах, не знам какво друго може да е.
- Как се чувстваш? - попта лечителката, като се зае да преслушва детето.
- Малко ме боли глава и се чувствам замаян, но като цяло съм.. добре. - едва довърши той. Прималя му.
- Имаш треска Том. Сигурен ли си, че е само от това, че през нощта не си спал? Болен си.
- Не, не е възможно! - изплака Джо. - Том, нали не е?
- Не знам, може би е. Всъщност е напълно възможно.
- Ще се наложи да поостанеш за известно време на легло, палавник такъв. - каза с плаха усмивка лечителката. - Ще идвам когато е необходимо, за да ти давам лекарствата. Не се тревожи, надявам се до няколко дни ще се оправиш.
- Оо, наистина ли се налага? Да стоя в леглото по цял ден? Не, няма да го преживея.
- Ще се наложи, малкият ми. - усмихна се тя.
Готвачката, Том и Джо отидоха при директорката за да съобщят как стоят нещата. Тя само се усмихна, погали момчетата по главите им и отпрати готвачката.
- Щом трябва, трябва, Том. - каза тя с успокоителе тон. - Ще се оправиш бързо. А сега върви.
- Дообрее, явно не мога да направя нищо по въпроса. - примири се Том и тръгна към спалните.
Докато стигне до стаята, на Томас му се зави свят и ако не беше Джоуи зад него, сигурно щеше да се строполи на пода в стаята на 2-я етаж. Малкия Джо му помогна да стигне леглото си, сложи го да легне и го зави.
- Ако ти трябвам за нещо, само кажи. - каза той.
- Благодаря ти. Но мисля, че приемаш нещата твърде насериозно. - насмешливо отговори Том.
- А те не са ли сериозни? - не му остана длъжен Джо. - Но ти за малко не припадна преди малко, лицето ти е като бял лист хартия и после нещата не били сериозни..
- Добре де. Ще поспя, главата ми се цепи от болка. Засега си свободен, отивай да закусиш. Довчера ще ми разкажеш как е минал денят, нали?
Том никога досега не беше боледувал, затова и не се страхуваше кой знае колко от това. Беше упорито хлапе с инат, с който никой друг от приюта не можеше да се мери. Когато си наумеше нещо, значи непременно беше вярно и той държеше на него.
Малкият заспа. Присъни му се странен сън. Стара, порутена къща на другия край на града, надвиснал облак над нея и той бавно върви към обраслата с висока трева и бурени, врата. Тъкмо докосна дръжката на вратата, когато се сепна.
- Събуди се палавник такъв, трябва да си изпиеш лекарството. - беше нежният, леко притеснен глас на лечителката.
Том лего се наддигна и тя му поднесе лъжичка с някаква гадна течност в нея. Момчето я преглътна с отвращение.
- Искаш ли вода? Ето. - каза лечителката и му подаде чашата. - Не си закусвал, гладен ли си?
- Не, но стомахът ми така и така къркори.
- Добре, ще ти донеса нещо за хапване, а междувременно не заспивай. - лечителката се усмихна и напусна стаята.
Но какъв беше този сън? Защо му се струваше, че е виждал това място и преди? Преди много години, когато е бил още бебе.. Не, това не можеше да е възможно. Но както и да е, нали беше просто сън. На кого му пука какви са сънищата след като така и така са просто плод на въображението на човека. А всъщност в този момент може би този сън не беше такъв?

the_cool_girl_97 · 2012-05-15 11:46:35

ГЛАВА 3-ТА

В същото време лечителката беше за кратко при Гринда.
- Е? Как е момчето? Ще се оправи ли?
- Мисля, че да, но ще трябва да стои в леглото няколко седмици. Засега той е добре, защото треската е едва в първия си етап, но скоро положението ще се влоши. Не съм сигурна за в близко бъдеще дали ще мога да го събуждам за да му давам поне лекарствата. И дали ако все пак успявам някак си, дали ще е достатъчно на себе си, че да разбере какво всъщност се случва около него. Ще се опитам все пак да направя нещо по въпроса, ще се допитам и до някои специалисти. Те ще знаят какво да правят.
- Е, добре, оставам всичко в твои ръце. Да се надяваме, че наистина ще е на крака съвсем скоро. Все пак не искам болни деца, та те са всичко, което имам и обичам, особено малкия Томас.. - Гринда погледна към прозореца, но сякаш не виждаше какво има през него. Наистина директорката имаше добро сърце. Обичаше децата и се опитваше да им го показва постоянно. През тези години рядко се намираха подобни домове с подобна любов към нещастниците.

* * *

Съжалявам, че е толкова малко, просто снощи започнах да пиша малко преди полунощ и за в рамките на 20ина минути излезе това (първото и 2-то мнение, краткото и дългото). Засега това е едно мъничко начало все пак. Извинявам се ако има и грешчици от какъвто и да е род, от бързане са. Да продължавам?

nqkfa_si_tam · 2012-05-15 14:46:26

Разбира се,че ще продължиш.

the_cool_girl_97 · 2012-05-17 11:29:19

Извинете ме, че се забавих толкова със следващата част.. Ето я и нея, надявам се да ви хареса (arrow)

* * *

- Хей, Джо, чух, че Том има треска. Вярно ли е? - се обади Роналд, водачът на голямата група.
- Да.. Теб пък какво те засяга? - тросна му се Джо.
- А, нищо, просто едва ли ще можем да му намерим скоро заместник, достоен да се бие с нас. - усмихна се Рон.
- Но той няма да умира! - едва не ревна Джоуи. Беше много избухливо дете по природа, когато някой започнеше да се заяжда с него, когато той самият не беше в добро настроение. - Лечителката каза, че до няколко дни ще е отново на крака.
- Спокойно, братле. Бъзикам се с тебе. - отговори обиден Рон и си отиде.
Роналд, колкото и да не беше симпатичен на някои от малките, всъщност не беше толкова лош. Дори беше приятен, ако беше в настроение да се държи добре. Беше навършил вече почти 16 и се имаше сред връстничките му за много чаровен, особено когато решеше да се усмихне.. Момичетата тайно си въздъхваха по него, не че той не знаеше. Е, кой не би харесал едно такова момче като него? Беше здрав, мускулест младеж, със чаровна усмивка и страхотна, не много дълга кестенява коса. А очите му.. Само какви бяха те, непрекъснато променяха цветът си. Един път са зелени, друг път - сиво-зелени, кафяви.. Роналд не спираше да бъде в нечии момичешки мисли от приюта.
Джоуи приемаше треската насериозно, въпреки че беше минал едва един час, откакто излезе от кабинета на лечителката. Беше свикнал Том винаги да е до него и само факта, че не може точно сега, в този момент да сподели мислите си с него, го караше да бъде нервен. Томас беше чудесен слушател, което само по себе си говореше много за него.
- _Защо точно сега, Томи?_- не спираше да мисли малкият Джо.

* * *

- Деца, хайде на обяд. - провикна се една от помощник-учителките.
Всички се втурнаха към сградата за поредната доставка на храна. Както обикновено беше шумно, преди..
- Тишина - каза силно директорката. - Нека се помолим, преди да започне обядът. Този път Роналд ще води молитвата.
- Пак ли аз.. - измърмори той, но въпреки това подхвана - Отче наш, Ти който си на небесата, да се свети Името Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята..
След края на молитвата, храната беше безмилостно нападната. Джо също яде с огромен апетит. Бузите му поруменяха от краткото щастие. Ако имаше нещо, което той обичаше да прави, то определено беше да яде, особено топлата храна на готвачката от приюта. Тя готвеше толкова вкусно, че дори най-закоравелите деца, които ненавиждаха домашно готвено, не можеха да устоят.
Денят мина неусетно и вече всички отново си бяха по леглата. Все пак днес беше и събота, ден, в който не учеха. Все пак нормално беше, че дори в приюта взимаха уроци по математика, родния език (главно в тези часове се редуваха да четат), история, география и прочие. На ден децата взимаха по 4-5 часа. Колкото и отегчително да им прозвучи на някои, те се чувстваха чудесно в тези часове на затишие, харесваше им да учат. А пък в неделя, децата взимаха и неделни уроци.
- Е, как мина деня? - попита някак отпаднало, но с нотка на вълнение в гласа, Том.
- Както обикновено, но да ти кажа, липсваше ми.
- Спокойно де, нали чу лечителката какво каза. До известно време ще съм пак на крака.
- Да, ама вече никой не е съвсем сигурен. - помрънка Джо, но не остави Том да каже и думичка, а направо смени темата - А, между другото Рон пита за тебе.
- Оо, така ли? Какво може да е питал за мене този фукльо?
- Дали си добре, дали наистина имаш треска и допълни, че големите ги е жал за тебе. Нямало да намерят достоен заместник, докато се оправиш.
- И е прав, освен ако ти не станеш по-добър от мен. Не се тревожи, това все някога ще стане. - засмя се Том, но някак отпаднало. Гласът му шепнеше едвам едвам и сякаш самата смърт беше надвиснала над главата му и чакаше да го прибере.
- Том, Том, събуди се! - извика Джо, защото Том загуби съзнание.
Викът му обаче съвсем не беше останал безразличен и след секунди в стаята нахлуха директорката, готвачката и лечителката. Лечителката носеше ароматни соли за да го събуди. Обикновено те помагаха при подобни случаи. След няколко опита, Том успя да се събуди.
- Ей, каква е тази воня? - прокашля той.
- Наложи се, та ти припадна! - сепна се Джо.
- Припаднал съм.. Наистина ли? Ама каква е тази треска да му се не види? Едва от 20 часа се чувствам замаян, а вече и припадам. Трябва да стана, не мога да лежа повече в това легло, то ме уморява, опитва се да ме убие.
- Томас, не мърдай от леглото! - нареди директорката.
- Спокойно де, какво ви става на всички? Наистина, чувствам се съвсем наред, освен че главата ми се цепи. Поне не може ли да седна?
Е, поне това можеше да направи. Лечителката му помогна да се изправи и положи няколко възглавници зад гърба му. Междувременно директорката и готвачката напуснаха стаята.
- Добре, Том, трябва да узнаеш истината. - със сериозен тон поде лечителката.
- Чакай малко, каква истина? Ако ще умирам, просто ми кажете, ще се опитам да пеглътна факта.
- Не е казано нищо относно това, че ще се мре. - засмя се тя. - Просто искам да ти обясня от какво си болен.
- Наострил съм уши, стига да не задремя пак.
- Това не е смешно. Уговорила съм утре да те преслушат двама специалисти, които ще те занимаят по-подробно и съществено с проблема.
- Защо ми говорите като на възрастен, госпожо? Аз съм само на 10, не на 110!
- Добре, извинявай, просто много ми се насъбра за днес. Та общо взето треската и от къде е започнала, ще установят специалистите - Доктор Лорънс и Доктор Хоритън. Но като цяло треските не са нещо, което току-така можеш да подминеш и да се направиш, че не си чул. Вярно, има и опасност от смърт, но ако побързаме, може и да не се стигне дотам. Има странични ефекти като странни сънища, може би дори кошмари, които се повтарят периодично, като припадъци и така нататък. Предполагам, че знаеш от часовете по бърза помощ.
- Е? - Джо се изненада от това, колко спокоен е Том всъщност.
- Е какво? Сега ще трябва да изпиеш лекарството си и да поспиш. - завърши лечителката, даде лекарството на Том и излезе от стаята. След секунди се върна за да попита:
- Гладен ли си? Болен или не, все пак трябва да се храниш.
- Не, не съм. Утре ще се опитам да хапна на закуска, сега нямам никакъв апетит.
- Добре, обещаваш? Лека нощ.
Джо се опита да поговори с Том, но преди да се обърне, той вече подхъркваше.

извинявам се, ако има грешки, от бързането е..
да продължавам? (вече питам по навик )

miss_cute_kiss · 2012-05-17 11:39:53

АААААААААААААА на най-интересното спираш! Некст??

#1 2012-05-11 12:48:29

Re: Наследството

#2 2012-05-11 13:09:48

Re: Наследството

#3 2012-05-11 13:26:27

Re: Наследството

#4 2012-05-11 13:36:18

Re: Наследството

#5 2012-05-11 13:41:27

Re: Наследството

#6 2012-05-11 14:00:17

Re: Наследството

#7 2012-05-11 14:30:31

Re: Наследството

#8 2012-05-11 14:42:10

Re: Наследството

#9 2012-05-11 15:25:42

Re: Наследството

#10 2012-05-11 15:34:45

Re: Наследството

#11 2012-05-11 16:14:59

Re: Наследството

#12 2012-05-12 09:08:42

Re: Наследството

#13 2012-05-12 09:10:08

Re: Наследството

#14 2012-05-12 09:17:14

Re: Наследството

#15 2012-05-12 09:44:49

Re: Наследството

#16 2012-05-13 18:45:50

Re: Наследството

#17 2012-05-13 20:26:11

Re: Наследството

#18 2012-05-13 22:28:47

Re: Наследството

#19 2012-05-13 22:47:44

Re: Наследството

#20 2012-05-14 12:19:35

Re: Наследството

#21 2012-05-15 11:45:26

Re: Наследството

#22 2012-05-15 11:46:35

Re: Наследството

#23 2012-05-15 14:46:26

Re: Наследството

#24 2012-05-17 11:29:19

Re: Наследството

#25 2012-05-17 11:39:53

Re: Наследството

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook