Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

privaтe Love · 2012-04-29 13:08:23

Още!

Aleks_stz · 2012-04-30 10:29:08

privaтe Love wrote:

Още!

rumito-todorowa2000 · 2012-04-30 10:51:59

Искаммм !

Murderer . · 2012-05-01 21:49:06

Момиче, от вчера почнах да чета историята ти . Прочетох 1 "сезон" , сега прочетох и тези глави , и просто не мога да не те похваля! Уникална е! Всичко е много реално. Продължавай все така да ни радваш! И чакаме НЕКСТ !

Нелии · 2012-05-02 19:06:56

Некст

Lidka2 · 2012-05-03 15:12:06

Още ?! (makeup)

miss_cute_kiss · 2012-05-03 17:57:01

В близките няколко дни,няма да има некст. Съжалявам.

miss_cute_kiss · 2012-05-08 19:13:23

Съжалявам,че нямаше некст,но ето..

Част VІ

След като свършихме работата се сбогувах с Тай и се прибрах.Вече беше късно.Не казах нито дум на нашите след като влязох.Изстрелях се направи в стаята си с надеждата там да видя Кай,но уви,него го нямаше.Оставих торбата на шкафчето и събух кецовете си,след което се излегнах на леглото.Отворих една книга която си ,,заех" от библютеката,казваше се ,,Дневници на малки откачалки".Като цяло не беше лоша,но малко приспиваща.Отнесох се и заспах.

**************************************************************************************
Бях на познато място,място което винаги съм познавала,но променено.Бях с непознато момче,което чувствах близко,обаче.Той си помисли нещо и то се материализира.
Тъмна гора намирахме се в нещо като супник,но вътре имаше къща..Къща,но....нашата къща.Започнах бавно да слизам надолу,когато отпред изскочиха два сиво-бели вълка.Които тръгнаха към нас.Момчето ме дръпна за китката и започнахме да тичаме.А вълците ни преследваха.Тичах,но един ме захапа за крака след като се спънах в нещо.
-Не се предавай! Дърпай крака си! -викаше момчето,но аз не можех.Бях запленена от кадифеният му глас.
-Хайде! -изкрещя той,но изведнъж изчезна.Нямаше го.Бях сама срещу два вълка.Със свободния си крак ритнах муцуната на вълка и той ме пусна.Изправих се и побягнах.Изведнъж си помислих за края на гората и тя се материализира.Там чакаше една стара жена заедно с момчето.Двата вълка в мишо сиво и бяло се превърнаха в голи до кръста момчета,които тръгнаха след старата жена.А момчето с което бягахме от вълците се приближи до мен и каза :
-СЪБУДИ СЕ! -кресна той и аз се събудих.Бях плувнала в пот,а Кай лежеше до мен.
-Какво има? Добре ли си ? -попита той и пипна челото ми с ръка.Кимнах и преглътнах.
-Да,нищо.Просто лош сън. -казах.Като се замислиш.Самата истина си е.Огледах се и забелязах каква тъмница е.Единственото нещо което се открояваше бе луната която се показваше иззад провисналите щори.
-Добре.Виждам,събрала си всичко необходимо. - каза Кай и кимна към плика.Аз поклатих глава в знак на съгласие. -Радвам се. -каза той,но единственото което се въртеше в главата ми,беше,че утре незабавно трябва да разбера какво значи този сън според съновника.
-Заспивай сега.Утре ще бъде тежък ден.

viktoriq_biserova · 2012-05-09 16:36:45

Още ?! (makeup)

dirtymind · 2012-05-09 18:03:47

Давай,че нямам търпение!

Murderer . · 2012-05-10 21:46:42

Некст!

the_cool_girl_97 · 2012-05-11 13:17:13

Аз пак ще се изразя като вечния критик, имаш мъничко грешчици, на места много обясняваш, но определено много, ама много ми хареса !! Пускай некст!!

miss_cute_kiss · 2012-05-11 14:29:03

Нищо.То нали за това съм го пуснала,за да ми казват къде греша да го оправя.Благодарряя!!

miss_cute_kiss · 2012-05-14 18:21:26

Ето една част..

Част VІІ

Направих каквото каза,обръщайки се на другата страна,но не заспах.А Кай само си мислеше,че е така.Усетих го когато стана.Не помръднах.Той се прокашля няколко пъти много лошо и изчезна.Обърнах се с крайчеца на окото си за да видя дали все още е там,но бях права.Нямаше го.Изправих се до седнало положение и светнах лампата на шкафчето.Отвих се и се приготвих да стана когато от първия етаж се чу ужасен тътен.Стреснах се и подскочих.Затопурках надолу за да видя какво става,но уви,не открих никого.Не можех да намеря лампата от този проклет мрак,идващ от никъде и стигащ до всякъде.Паникьосах се.Започнах да ходя бързо търсейки лампата като се подпитах на хладната стена.Шумът ставаше все по-настоятелен,а аз все по-паникьосана.Пуснах се от стената и с бърза крачка тръгнах нанякъде,но в този момент се бутнах в някого.
-Отиваш ли някъде? -попита ме женски съскаш глас след което ме сграбчи за лявата ръка и заби остър нокът в лакътя ми.Свих се,но тя ме дръпна нагоре и усетих как нокътя и опря кокала ми.Усетих топлата кръв която се стичаше като вадичка от топла вода.Червена вода.Ето на това му викам аз ,,Да ти опре ножа до кокала." Болката пулсираше в главата ми,а очите ми се затваряха.
-О,не.Не си и помисляй да заспиваш.Това е само началото на агонията която ще изпитваш. -просъска гласът на жената,но сега ми се струваше като ,,Бла-бла-бла" звуците и думите се смесваха в главата ми и се получаваше неприятен шум.Но и той заглъхна,а болката в лакътя ми спря да пулсира.Нали знаете мястото между кокала и жилката,там където,когато се ударите на нещо остро сякаш ви хваща ток!? Да точно това място сега беше прерязано от острия нокът на онази жена която не можах да видя и точно това място парализираше цялата ми ръка.Усетих студения мраморен под,подпрях се на едната ръка и усетих изстинала течност на пода.Изплаших се и залитнах.Сетне се подпрях отново и въпреки гадната кръв по пода се изправих.Слънцето почти изгряваше.Небето сега беше леко потъмняло от облаците,но не чак толкова тъмно.Виждаше се почти всичко и аз намерих лампата.Натиснах ключа и се стресирах.
-О,мамка му. -изругах след като видях гледката.Точно под каката ми имаше голяма локвичка от кръв която беше започнала да засъхва.Отидох до шкафа за да взема малко от кухненската хартия (доста от нея,направо цялата) за да попия,но ръката ме болеше ужасно,за това първо я превързах,като се уверих,че повече няма да ми създава проблеми,започнах да попивам кръвта по пода.

След около двадесет и пет минути всичко беше като ново,освен вече подгизналата,калпава превръзка с която бинтовах ръката си.
Смених превръзката с нова и когато поглеждах надолу към раната всичко което някога бях изяла,напираше да излезе.Но всичко мина гладко.Бинтовах я наново и се качих нагоре към стаята си.Добре,че бях заспала с блуза с дълъг ръкав.
-Готова ли си? -каза Кай когато отворих вратата.Панирах се,но той не забеляза нищо.Обаче аз забелязах.Кожата му беше някак си суха и изтощена.Сякаш изсъхнало цвете през зимата..
-Уоу,какво става с теб? -попитах учудено,а той сви рамене и каза,че се случвало всяка пролет.Изобщо не му се вързах.Изкашля се и когато отново заговори,гласът му беше пресипнал.
-Вземи нещата и да тръгваме. -каза той с гърлен глас и аз направих каквото каза.
-Къде отиваме? -попитах го когато той излезе от къщата с бърза крачка,а аз вървях зад него.
-На мястото на което се случва всичко.

Murderer . · 2012-05-14 21:45:18

Кай болен ли е ? ..
Некст!

the_cool_girl_97 · 2012-05-15 11:52:26

некст!! (f)

viktoriq_biserova · 2012-05-15 12:52:06

Кай болен ли е ? ..
Некст!

miss_cute_kiss · 2012-05-20 07:54:37

Тази вечер пускам некст !

privaтe Love · 2012-05-20 18:41:08

Още!

miss_cute_kiss · 2012-10-28 19:14:02

След дълга почивка,стартирам пак.

Част VІІІ

Не бях сигурна къде ме води Кай. Минавахме покрай всякакви пътеки и гладки пътища.
-Хей! -казах и спрях.Кай също. -Кажи ми какво става тук? -попитах го и го гледах все по-проницателно.Не можех да разбера какво се случва с него..Сякаш..Изсъхваше.
-Лиз.Нищо не се случва.Но това -той посочи превързаната ми ръка. -Това просто е ужасно лошо.Ти трябва час по-скоро да се махнеш от там,ако не искаш да умреш. -каза той. От къде по Дяволите бе разбрал какво се случи!?
-Просто надуших кръвта. -сви рамене. -Тя няма да те остави на мира Лиз.Не и докато ти не...Умреш. -простичко обясни той.
-Няма да умра. Не се тревожи.Мога да се защитавам! -казах му,но той не ми повярва.
-Това което виждам -погледът му отново се отклони от очите ми и погледна към ръката. -Не,не можеш. Не и там.Това не е твоята територия,не разбираш ли!? Това е тяхната територия! Ти просто не можеш да останеш там! -говореше ми сякаш наистина не можех.
-О,така ли!? Стой и гледай дали не мога. -обърнах се и хванах обратния път.След няколко метра се обърнах да видя дали той беше все още там,но него го нямаше. Бях бясна! Не исках да спирам.Исках да се върна в проклетата къща и да им реша проклетите проблеми! Искаха си къщата ли!? Тогава да си я вземат като искат. Прилагаха груба сила..Нали Кай каза,че те не могат да ни наранят!? Какво стана с "Обещавам ти,всичко ще бъде наред!?" с "Обещавам няма да те нараня?" Не ми се мислеше.
Стигнах до къщата и когато влязох треснах вратата.
-Не мисля,че така трябва да се отнасяш с жива същност. -каза някакъв глас и аз се обърнах. Пред мен стоеше някакво познато момче с черна коса,слаб и висок.
-Кой си ти мамка му!? -попитах вбесена. Не стига това,ами и някакви си непознати влизаха в дома ми когато си поискат.
-Това не е от голямо значение сега..Просто трябва да знаеш някои неща. -каза той.
-Какво например!? -попитах го.
-Например нещо относно Кай. -каза той.
-Ково за него? -не исках да звуча нетърпеливо,но точно така прозвучах.
Странникът се изсмя с леден зловещ смях и каза:
-Е,нека започна от това,че той ще умре...Отново.

Sissy~~ · 2012-10-29 17:42:26

Некст

Murderer . · 2012-10-31 20:23:01

Некст !

miss_cute_kiss · 2012-10-31 20:31:19

Част ІХ

Огледах го достатъчно добре,за да разбера,че не е мъртъв. Изглеждаше добре..Но кой бе той!? От къде знаеше за Кай!?
Мина около минута преди да разбера какво точно ми бе казал.
-Какво? -изръсих с изненада. Момчето кимна.
-Да.Той ще умре. Ако разбира се,ти не направиш нещо. -той бе толкова спокоен.Очите му бяха стъклено сини и от тях се излъчваше мека успокояваща светлина.Изглеждаше дяволски добре. Бе висок и блед,не мътвешко,а просто много светъл.Имаше гарваново черна коса,безформена,рошава,но на него му стоеше добре. Вънах се отново на очите му.Да,те бяха спокойни,но имаше нещо налудничаво в тях.
Не можех и дума до облея.
-Предполагам се чудиш какво? -той се подсмихна. -Както и кой съм аз? -започна да обикаля около мен. -Какъв съм,какво представлявам,нали? -попита той. Спомням си какво бе казал Кай: "Ако има нещо което те плаши,просто му кажи да се маха и то ще изчезне,но НЕ ЛЪЖИ!"
Кимнах.Нямах сили и смелост да говоря.
-Е,ще те подържа в неведение още малко. -подсмихна се той. -Навярно не си спомняш Райан? -попита той. Очите ми се разшириха. Сърцето ми ускори ритъма си,полазиха ме ледени тръпки.Капчици пот избиваха по челото ми.Забърсах се с опакото на ръката си,след което събрах смелост да говоря,но точно товага странникът заговори.
-О! Почакай.Ти помниш! -засмя се.Сълен,празен,гърлен смях.Бе по-скоро зловещ. -Да,та,той ти праща много поздрави. Предупреждава те да внимаваш къде ходиш. -изглеждаше зловещ,а сините му очи,вече не бяха толкова сини.
-Какво по Дяволите искаш? -попитах като се опитах да успокоя не толкова ритъма на сърцето си,колкото самата себе си.
-О,това което искам,съвсем скоро ще ти стане ясно.Но помни. Имаш малко оставащо време за да спасиш Кай. Е,ако наистина толкова искаш и разбира се, -той направи пауза -можеш. -След което мина покрай мен и излезе през отворената врата. Погледнах ръцете си,които трепереха. Не се чувствах добре.Опитах се да сдъвча информацията която току-що ми бе дадена. Затворих вратата,после я заключих..Няколко пъти.
Къде по Дяволите бяха родителите ми,зачухи се. Реших,че първото нещо,което трябва да направя е да се успокоя. Седнах на кафявия кожен диван,все още разтреперана.

Когато нещата малко позатихнаха,реших,че ще е най-добре да направя списък в главата си. започнах с първото и най-важно нещо за сега.
1. Кай щеше да умре.Отново. Тогава си спомних думите на странникът. "Имаш малкото оставащо време за да спасиш Кай.Е,разбира се,ако все още искаш." Разбира се,че ще искам! Бих направила всичко по силите си за да му помогна,но той не ми казваше нищо.Защо той криеше това от мен? Да умре ли искаше? Толкова много въпроси се редуваха в главата ми,че просто не знаех от къде идваха.Всеки път щом отговорех на някой,внезапно изскачаше друг.
2. Раян бе замесен. Навярно все още жив. Което ми се стори невъзможно в началото,но и духовете не съществуваша нали..!?
3. Кай криеше от мен,не знам защо,но го правеше.
4. От къде този тип бе влязъл и от къде ме познаваше.Не разбрах много,но бе достатъчно за да разбера,че знае доста за мен и миналото ми.
Извадих телефона и звъннах на майка ми.За мой късмет вдигна татко.
-Какво? -отговори той. По гласа му разбрах,че нещо става.
-Къде е мама? -попитах леко разтревожена.
-Тя ражда. - какво!?
-Моля!? Къде.. Мамка му.. -изругах.
-По Дяволите Лиз,какви са тези думи? -попита той.
-Млъкни! -казах. -Къде сте? -попитах го. -Имам в предвит,в коя болница?
-Единствената тук. -каза той.Знаех къде е.
-Идвам! -казах и затворих. Как така тя раждаше..Не беше ли рано..Нали тези четири години за които си мислех,не бяха минали наистина,тогава,не беше ли рано? Нямаше значение. Обърнах се и отключих наново. Отворих и влетях наън.Блъснах се...В Кай?
-Недей. -каза той тихо и погали косата ми.
-Моля? Но тя ражда! -възразих. -Трябва да бъда там! -опитвах се да се измъкна от хватката му,но не успях.
-Тя ще умре. -каза той.За миг всичко почерня и..Изчезна. Спрях да го блъскам в гърдите.Ококорих очи.Не можех да заплача,бяха пресъхнали.Премигнах няколко пъти,но това не оправи нещата.Аз бях,как се казваше,в шок. Кай ме притисна плътно до себе си.Сринах се и паднах на земята. Той ме подхвана и седна до мен.Прегърна ме и започна да гали косата ми.Така както мама правеше.
-Но..него..Кой,кой ще се грижи з анего? -попитах едвам чух собствения си глас.Това просто се изплъзна от устата ми.
-И то ще умре. -каза той.Мамка му! Говореше сякаш не му пукаше! Но виждах,че наистина съжалява.
-Кай..-вдигнах поглед и го погледнах. -Какво си направил,Кай? -попитах го.Той затвори очи и поклати глава.
-Трябваше. -каза той. -Иначе То щеше да я убие. -избухнах.Той ме докосна ,но аз го ударих.
-ТО? -запитах ядосано. -Не приключихме си с ТО? -вече направо виках.Изправих се на крака.
-То никога няма да свърши. -каза Кай съвсем спокойно и също се изправи.Сякаш нищо не се бе случило.
-Кай. -казах спокойно. -Обичам те,но ти си пълен психар. -казах.След което го бутнах силно и излязох през вратата.

miss_cute_kiss · 2012-11-01 14:21:19

Част Х

Докато тичах към болницата нещо ми просветна в главата.Спомних си първият път когато се събудих тук и не знаех как съм се озовала тук.Спомних си розата във вазата,спомних си как Кай изчезна без да каже и думичка повече,спомних си и онова момче. Джейми Съливан. И онзи глас,който каза "На този пич никой ли не му е казвал,че не трябва да се стои под дърво на буря?" Този глас... Спрях.
Този глас който идваше от никъде и достигаше до моите уши,този глас,който принадлежеше на странникът от преди малко. Тогава всичко ми се изясни.Е,не точно всичко.
Онзи странен тип,беше този който ми каза това в онази нощ.Поне това беше ясно.Не го срещам за първи път. После,Джейми Сълива.Той какво общо имаше..?
Осъзнах се и тръснах рамене.Побягнах пак. Вече беше почти тъмно. В Атланта,сенките имаха свой живот през нощта. Трябваше да бързам.
Когато стигнах нахлух вътре като изтребител и видях татко. Той ме погледна и очите му бяха тъжни и уморени.
-Къде е? -попитах разтревожено.
-Лиз тя.. -започна той.
-Мъртва е нали? -попитах толкова тихо,че едвам се чувах.
Той не отговори,но това беше достатъчно. Изведнъж ми стана лошо и всичко изчезна.

***

Събудих се в леглото си.До мен седеше..Кай? Не,не беше Кай. Беше..Беше Онзи странник.
-О,ти се събуди! -каза той. -Исзвинявай,днес се държах гадно с теб. -извини се той. -Просто ние с теб сме на различни страни.
-Какво? -изобщо ен разбирах.Всичко ми се струваше като един кошамерн сън. -Искам да се махна от тук! -казах най-накрая и тръгнах да ставам,когато неговия спокоен глас ме спря.
-Искаш,но не можеш. -какво имаше в предвит?
-Как така не мога? -попитах го и седнах обратно.Беше ми студено.Той усети и ме зави с одеалното.
-Просто То няма да те пусне да излезеш. Но има един начин.. -каза той и в края на устните му трепна лека усмивка. -Както и да спасиш кай. -и тогава се сетих какво беше казал "Ако все още искаш." Прав беше,сега,не знаех дали искам,но той каза,че ако не го е направил той,То е щяло да я убие. И в драва случая е щяла да умре.. Не ми се мислеше. От устните ми се излплъзна едно необмислено
-Как? -усмивката му стана още по-широка и сега изглеждаше още по-страховит.Той се засмя.
-Ще се пролее кръв.

Murderer . · 2012-11-02 20:21:34

Некст!

#51 2012-04-29 13:08:23

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#52 2012-04-30 10:29:08

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#53 2012-04-30 10:51:59

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#54 2012-05-01 21:49:06

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#55 2012-05-02 19:06:56

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#56 2012-05-03 15:12:06

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#57 2012-05-03 17:57:01

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#58 2012-05-08 19:13:23

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#59 2012-05-09 16:36:45

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#60 2012-05-09 18:03:47

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#61 2012-05-10 21:46:42

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#62 2012-05-11 13:17:13

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#63 2012-05-11 14:29:03

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#64 2012-05-14 18:21:26

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#65 2012-05-14 21:45:18

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#66 2012-05-15 11:52:26

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#67 2012-05-15 12:52:06

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#68 2012-05-20 07:54:37

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#69 2012-05-20 18:41:08

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#70 2012-10-28 19:14:02

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#71 2012-10-29 17:42:26

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#72 2012-10-31 20:23:01

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#73 2012-10-31 20:31:19

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#74 2012-11-01 14:21:19

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

#75 2012-11-02 20:21:34

Re: Изплаши Се (История за Духове) Живите Мъртви

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook