Hide and Seek

xBiersackk · 2012-05-09 20:55:48

Здравейте! По принцип от много време пиша, но дойде ред и да пусна някое произведение тук. Знам, че може да не се хареса, за това критиките са добре дошли. ^^
Идеята за това ми дойде, като се сетих как преди около година бях при приятелка на гости..
Първата част е малко скучна, но.. ;д
Та, надявам се, че ще ви хареса. ^^ Ако искате следваща част пишете. )

Денят беше Сряда, двадесет и девети Юни. Преди около две години.
Времето беше доста мрачно. Беше малко след обяд, но облаците бяха запълнили небето. Черни облаци. Щеше да вали. Така и стана.
Юни месец, а да е толкова хладно? Климата беше различен тогава.
Гледах през прозореца. Просто гледах. Постепенно започнаха да падат ситни капчици разбиващи се в него. А след около пет минути вече се изсипваше проливен дъжд. Сякаш времето плачеше заедно със сърцето ми.
Прибрах останалите дрехи във куфара и го затворих. Пуснах го да падне назад и излязох от стаята си.
- Мамо, кога се връщате? - попитах тихичко. Нямах особено желание да говоря. Не бях в настроение..
- След три седмици мила. - отговори тя и се усмихна. Потупа ме по главата и ме подмина. Тръгна на някъде, все тая накъде.
Аз се върнах в стаята си и проверих телефона си, не че някой щеше да звънне. За всеки случай.
Може би се питате защо нямах настроение? Ами.. приятелят ми реши, че ни трябва малко време. Бяхме заедно цели две години.. А сега щях да пътувам. Трябваше да остана при някаква си приятелка на майка ми. Имаше дъщеря и син, но нищо повече не ме интересуваше. Стига ми да не ми се бъркат и да не ме занимават с глупости. Как щях да живея три седмици при някакви си непознати? Родителите ми отиваха на другия край на света за 3 седмици, имали някаква работа. Нима работата им е по-важна от дъщеря им? Наистина не бях в настроение.
Дълга гръмотевица порази небето. Явно беше някъде наблизо. Чу се наистина силно.
- Хайде мила, взимай куфара и да тръгваме. - майка ми се подаде през вратата.
Взех тежкия куфар и прибрах телефона в джоба на сивите си дънки. На излизане минах през огледалото. Подминах го, но секунда по - късно се върнах. Огледах се. Не изглеждах като мило момиченце или дружелюбно. Всъщност не ми пукаше. Ще ме приемат такава каквато съм. Предполагам са свикнали да гледат майка ми - ще свикнат да гледат и мен.
Косата ми беше доста дълга, почти до кръста. Черна на цвят и леко начупена. Не обичах да я третирам с преса. Лицето ми беше слабичко, устните също бяха малки. Очите ми също не бяха особено големи, зелени със сини оттенъци. Носех бях потник, но взех едно тънко сиво яке. Можеше да захладнее още повече.
Излязох от вкъщи и се качих в колата.
Седях на задната лява седалка, а отпред бяха татко и майка. Той леко се обърна към мен и ме попита с лека усмивка:
- Вълнуваш ли се?
- Не. - отговорих искрено. Той изглежда леко се натъжи.
Бях забила глава в прозореца, затворих очи. Известно време си представях приятеля ми. Знаех какво значеше това, че има нужда от време. Вие също се сещате, нали?
Постепенно започнах да се унасям.
След известно време отворих очи. Тъкмо минахме табелата на която пишеше "Торонто". Значи бяхме близко. След около двадесет минути се озовахме пред голяма къща. Беше тъмна отвън, изглежда имаше доста голям двор. Оградата беше огромна, нямаше опасност да нахлуе крадец. Слязохме от колата и майка ми звънна на звънеца. След малко излезе иконома..
- Очаквахме ви. - каза той и направи жест с рака. Тръгнахме напред. Цялото ми внимание остана върху къщата. Беше голяма. Наистина, много голяма. Ами ако се изгубя вътре? Той отвори входната врата, а малко зад нея ни чакаха те - семейство Уестууд. Бяха се наредили по следния начин - първи беше мъжът, т.е. бащата, до него майката; пред тях синът им, който всъщност имаше уникални очи и до него малката.. Анабел. Детето имаше табелка с името си.
Те ни поздравиха. Г-жа Оливия размени няколко целувки с родителите ми, а след което се нахвърли на мен. Мразех тези моменти. Тя представи децата си. Момчето се казваше Захари, а момичето .. вече споменах.
- Флор, искаш ли да видиш стаята си? - попита ме учтиво тя, като покани родителите ми да изпият по едно кафе. Май забравих да спомена името си? Казвам се Флорънс.
Аз кимнах в знак на съгласие.
Тя се усмихна и тръгна на някъде, а аз просто следвах. Наложи се да изкачим няколко стълби до вторият етаж, не бяха малко. Свихме по коридора в ляво и третата стая беше моята. Тя отвори вратата и прокара ръка по гърба ми като ме побутна да вляза. Беше хубава, леглото беше голямо. Над него имаше голям прозорец с тъмни завеси. Цялата къща носеше леко плашещо чувство. Беше толкова тъмна.
- Нещо против да дръпна пердето? - попитах, а тя отговори отрицателно. Качих се на леглото и бутнах голямото перде наляво. Така определено беше по - добре.
Нямаше никакъв прах.. поне се бяха погрижили за да е чисто. Всичките предмети и мебели в стаята изглеждаха огромни в сравнение с мен. Бях малка и ниска.
Тя се върна, като по обратния път ми показваше другите стаи. Слизахме надолу, когато нашите казаха, че трябва да тръгват. Останах по средата на стълбите. Само ги гледах, а те ми казаха, че скоро ще се върнат. Да бе, скоро. Бях им сърдита, че ме оставят при тези. Та аз не ги познавах! Тръгнаха си, а аз се върнах в стаята. Легнах на леглото и пъхнах слушалките си в ушите. Усилих звука до края, когато някой ме вика - да не чувам.
Отново бях заспала. Събудих се към осем вечерта. Някакъв шум ме бе събудил. Слушалките бяха настрани, може би съм ги свалила случайно.
- Флор.. Ехо? Добре ли си? - някой викаше. Чуваше се приглушено, като след това последва и чукане по вратата. Станах и отворих.
- Ъм.. Какво има? - попитах като погледнах стоящият пред мен човек. Беше Анабел.
- Ще вечеряме. - каза тя и се затича на някъде.
Слязох надолу. Изядох това, което беше пред мен и се върнах набързо в стаята. Може би беше леко неучтиво, но нямах намерения да седя при тях.
През цялото време Захари ме гледаше странно. Сякаш бях направила нещо лошо.
Отново легнах на леглото. Проверих смс-ите си.. Нямаше нищо ново. Но защо толкова се надявах да получа съобщение от него. Той вече не се интересуваше от мен. И без друго последните седмици беше по - отдръпнат.
Загледах се в стената над мен.. всъщност - тавана. Беше обикновен. Мръсно бяло.
Не издържах много време така. Станах и отидох пред огледалото. Обичах да се гледам. Не, че бях голяма красавица, но обичах носът си. Толкова много момичета преминаваха през операции, комплексираха се с това. Аз нямах такива проблеми. Лицето ми беше чисто. Нямах пъпки. Бях се загледала в огледалото. Изведнъж някакво лице се появи на фона, гледах го известно време, когато осъзнах колко много приличаше на Хари. Обърнах се рязко, но нямаше никого. Сигурно беше от това, че бях в депресия. Такива неща се случват. Легнах в леглото и задрямах. И без друго бях много изморена от това пътуване.
На сутринта се събудих в горе-долу добро настроение. Мислех си, че няма какво да го развали. Отидох към банята като по коридора видях Захари. Той отново ме гледаше с онзи страшен поглед.
- Не мисля, че трябваше да идваш.. - каза той като приближаваше към мен, а след това подмина. Дори не се спря. Погледът му не трепна. Аз останах учудена от думите му. Какво съм му направила? Влязох в банята и измих лицето си, след което последваха зъбите. Обичах си хигиената. Беше много важна за мен. След което сресох косата си и я вързах на опашка. Понечих да отворя вратата, но.. сякаш нещо я запъваше. Не се отваряше. Дръпнах силно около два-три пъти, но без резултат. Тази къща почваше да ме плаши, както си и вярвах в духове.. Миг по - късно някакъв досаден шум се появи за д мен - водата тръгна. Ваната започна да се пълни с гореща вода, от която излизаше пара. Мразех парата. Пречеше ми да дишам, а бях и асматичка. Какво щях да правя?

xMISTAKEx · 2012-05-09 21:08:13

Некст.

miss_cute_kiss · 2012-05-10 04:21:25

Некст.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-10 05:59:03

Некст.

kriskataa33 · 2012-05-10 06:44:33

Нееекст

nqkfa_si_tam · 2012-05-10 07:01:01

Супер е!Некст.

bebche__:) · 2012-05-10 07:41:48

Некст.

xBiersackk · 2012-05-10 11:14:08

Радвам се, че ви харесва. ^^
До 1-2 часа ще пусна следващата част. )

xBiersackk · 2012-05-10 16:25:40

Тази е малко по - кратка от другата, но нямам много време днес. :/

След известно време отворих очи. Бях в някаква стая. Леглото беше огромно и много удобно. Можех да седя тук с дни.. Огледах се. Не беше моята. Беше много по - голяма и много по - мрачна. Може би, защото нямаше прозорци? Какво беше това?
Опитах се да стана, но някаква ръка ме бутна назад:
- Недей. Ще ти стане гадно. - рече познат мъжки глас.
След известно време започнах да осъзнавам къде съм. Спомних си, че съм в Торонто, в къщата на приятелката на мама. Ох, а си мислех, че е сън.
- Какво се случи? - попитах като погледнах стоящия до мен Захари.
- Беше пуснала врялата вода, цялата стая се запълни с пара. Чух, че тропаше и викаше. Докато отворя вратата ти вече беше припаднала. - той отново не трепваше. Дори не мигаше. Нормалните хора мигат, нали?
- При подобни инциденти би трябвало да съм в болница. - казах тихо, а той посочи лекарството ми.. Значи това нещо ме е спасило? Да бе.
Известно време полежах в леглото. Нали уж беше груб, къде отиде цялото това отрицателно мнение към мен. Струваше ми се много по - мил.. Щом дори ме е спасил?
- Мисля, че вече съм по - добре. - казах аз и се изправих рязко. Грешка! Главата ми се замая. Залитнах назад и паднах на леглото. Той опита да се изправи, но нямаше смисъл, за това се върна обратно на стола на който беше седнал.
- Добре ли си? - попита той. Гледаше все така странно. Погледът му беше толкова сериозен.
Не помня да съм споменавала как изглежда? Беше висок в сравнение с мен. Имахме сигурно две-три глави разлика. Тялото му изглеждаше добре. Постоянно носеше дрехи, нямаше как да знам колко добре е оформено. Не беше от онези слабите клечки. Имаше гъста черна коса, не особено дълга. Лицето му беше малко, също като моето. Кожата му също беше светла, едва ли щеше да хване тен това лято. Очите му както казах, бяха уникални. Искрящо сини. Нямаха различни оттенъци - като моите. Устните? Не смятам да описвам тази част. Обикновени устни.
- Ехо?
Бях се залисала.
- Аа, да.. Добре съм. - отвърнах и набързо излязох от стаята. Затворих врата след себе си и се подпрях на нея. Беше наистина странен тип. След малко тръгнах безцелно из къщата.
След около десет минутно лутане се озовах в хола. Загледах се в големия часовник на стената. Беше точно 1 на обяд. Харесваше ми. Реших, че искам да изляза на вън. Тръгнах обратно по стълбите, трябваше да взема лекарството си. Влязох в стаята на Захари, но нямаше никой вътре. Взех лекарството набързо и тръгнах към вратата. Затворих я. Обърнах се..
- О, боже! - възкликнах и поех дълбоко въздух. Той се усмихна леко. Беше зловещо.
- Какво правиш вътре? - попита ме Захари..
- Взех.. лекарството си.
- Ясно. - каза той и ме бутна, като влезе в стаята си.
- Да се те учили на обноски? - извиках силно след него, а той се върна:
- Каза ли нещо?
- Ъх.. не. - отговорих и го погледнах на криво. Идиот!
Излязох от къщата, като отидох да разгледам градината. Изглеждаше много красива. Беше пълна със цветя, преобладаваше белият цвят сред тях. Някъде по средата имаше беседка. Обиколих я около един път, трябваше да я огледам за насекоми. Мразех тези малки изроди. Седнах на нея. Поседях известно време, но отново започна да ми се гади. Реших да продължа обиколката. Разходката се отразяваше по - добре от седенето. Днес времето беше приятно.
Видях една дървена врата, реших да видя какво има зад нея. Въпреки, че не беше голяма, над нея имаше толкова много храсти. Отворих вратата. Беше пълно със цветя, но вече бяха увехнали. Миришеше ужасно. На обществена тоалетна! Та.. дори и по-лошо! Аа! Май казах, че е много красива? Е, връщам си думите назад! Бях потресена от това пред очите ми. Какво по дяволите беше това? Някакво подобие на жена. Тя.. тя беше разчленена? Ококорих очи във видяното. Не можех да повярвам на очите си, за първи път виждах труп.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-10 16:29:17

Некст.

geri18 · 2012-05-10 16:56:21

Некст.

xMISTAKEx · 2012-05-10 19:59:42

Некст.

xBiersackk · 2012-05-11 14:16:47

Само 3-ма ли следят?

nqkfa_si_tam · 2012-05-11 15:28:11

Аз също я следя,но не пиша коментари.Сигурна съм,че има и други потребили,които правят така.

ani9923 · 2012-05-23 12:53:29

Пусни некстт моля тее

#1 2012-05-09 20:55:48

Re: Hide and Seek

#2 2012-05-09 21:08:13

Re: Hide and Seek

#3 2012-05-10 04:21:25

Re: Hide and Seek

#4 2012-05-10 05:59:03

Re: Hide and Seek

#5 2012-05-10 06:44:33

Re: Hide and Seek

#6 2012-05-10 07:01:01

Re: Hide and Seek

#7 2012-05-10 07:41:48

Re: Hide and Seek

#8 2012-05-10 11:14:08

Re: Hide and Seek

#9 2012-05-10 16:25:40

Re: Hide and Seek

#10 2012-05-10 16:29:17

Re: Hide and Seek

#11 2012-05-10 16:56:21

Re: Hide and Seek

#12 2012-05-10 19:59:42

Re: Hide and Seek

#13 2012-05-11 14:16:47

Re: Hide and Seek

#14 2012-05-11 15:28:11

Re: Hide and Seek

#15 2012-05-23 12:53:29

Re: Hide and Seek

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook