The revenge. / Отмъщението.

мuaa {} · 2012-04-20 14:55:20

Здравейте хора. Понеже всички започнаха да пускат разни истории реших и аз да напиша една. Не се получи много добре, но все пак ми е първата история. Предварително се извинявам за допуснатите грешки. Ами, приятно четене.

I Глава.

- Хей, дай ми го ! - казва, или по-точно заповяда момичето на половинката си, докато се боричкаха за дистанционното на телевизора.
- Ако го искаш, ела и си го вземи. - отвърна тъмнокосото момче, след което тичайки се отправи към спалнята, а момичето го последва. Когато момчето влезна в спалнята се огледа и понечи да се седне на леглото, но внезапно вместо на леглото се озова на земята, а половинката му беше над него. Той рязко се обърна и се озова над нея. Доближи се до лицето и, разроши косите и, след което нежно допря устните си до нейните.
- Мамка му ! - изруга момичето, когато телефонът и звънна. - Извини ме за момент. - каза тя на момчето, целуна го по устните и се изправи.
- Г-це Робъртс трябва да се прибирате, за да обсъдим някои неща. - чу се дълбок мъжки глас от другата страна. - Остава много малко време до края, трябва всичко да е планирано и обсъдено.
- Добре Джеймс, идвам.
- Марк, трябва да тръгвам. Ще се чуем по-късно. - каза русокосото момиче, взе чантата си, наметна я през врата си, целуна момчето по бузата и се отправи към вратата.
- Чакай малко. Накъде си се разбързала ?! Тъкмо стана интересно. - каза момчето и я прегърна, като бавно сваляше ръката си надолу.
- Мило наистина трябва да тръгвам, имам важна работа у нас.
- Добре, добре. Чао.
Момичето излезе от дома на приятеля си и тръгна по асфалтирания път. Тя се казваше Мадисън Робъртс, на 16 години от Калифорния. Беше с руса, изправена, къса коса, стигаща до раменете и, зелени или по-скоро пъстри очи, с хубава и стройна фигура. Тенът и беше тъмен, доста тъмен, но това бе така, заради слънцето.
Докато вървеше тя мислеше, мислеше за това дали ще постъпи правилно като.. Мислите и бяха прекъснати, когато видя, че е пред вратата на къщата си. Голяма, наистина голяма, величествена къща, на три етажа. Тя изглеждаше стара, но красива. Е, не чак толкова стара, че да се разпада отвсякъде, напротив, беше много стабилна, но със старинен вид. Тя отвори врата, влезе и тогава чу познат женски глас.
- Г-це Робъртс, г-н Кларк ви чака в кабинета на баща ви.
- Добре. Благодаря Ребека.
Тя тръгна към офиса на баща си, но минавайки през гостната забеляза, че има нещо променено.
- Ребека, ела за малко.
- Да, госпожице ?
- Къде е картината която беше на стената до портрета на баща ми ?
- Чичо ви заповяда да я продадем, защото каза, че няма никаква полза от нея и само грозяла стаята.
- Хм, после ще се разправям с него. Благодаря.
Щом влезе в офиса Мадисън вдиша миризмата, което правеше всеки пък, когато влезне там. Ах, този мирис, толкова и напомняше за баща и. Една сълза се търкулна по бузата и, но тя бързо я изтри.
- Здравей Мади. - поздрави я мъжът с дълбокия глас, който тя чу по телефона.
- Знаеш ли, че брат ти е продал любимата картина на баща ми ? - попита ядосано момичето и застана пред високия мъж.
- Да знам, но сега това не е от значение.
- Как да не е ?! Та той толкова обичаше тази картина, от къде на къде този непрокопсаник ще я продава ?
- Мадисън, остави това на страна, после ще говоря с него, ще го поразпитам и ще откупя картината от човека, на който я е продал. Как мина днес ?
- Беше добре, но Джеймс, все повече започвам да се колебая.
- Не трябваше да ставаш толкова близка с него, но няма как. Трябва да го убиеш.
- Но не мога. Не разбираш ли, аз го обичам. Не мога да го убия.
- Трябва. Все пак той уби баща ти и сега ти трябва да си отмъстиш.
- И представа си нямаш колко ми е трудно, как се разкъсвам от вътре. Знам, че трябва да го направя, но не съм сигурна, че това е правилното решение.
- Да, това е ! Трябва да го направиш Мади. Заради баща си.
- Добре, ще го направя. Остават само няколко дена, само няколко дена и всичко това ще свърши. - каза момичето. Сълзите започнаха да се стичат една по една от очите и, но тя преглътна болката и тръгна към вратата.
- Хей дете, всичко ще бъде наред, не се безпокой. Просто бъди силна, остана още малко.
Момичето даже не се обърна към мъжът, но чу всяка негова дума. Дръпна дръжката на вратата, отвори я и тръгна по коридора, но щом надигна погледа си видя мъжка фигура, идваща от началото на коридора.
- Чичо може ли да ти задам един въпрос ?
- Разбира се.
- Защо по дяволите продаде любимата картина на баща ми ?
- Мади, трябваше да го направя. Картината беше стара и грозна, нямаше никаква полза от нея.
- О, така ли ? Ами то и от теб няма кой знае каква полза, но все още не съм те продала, нали ? На кой продаде картината ?
- На някакво момче. Беше младо, не знам защо я купи и какво и е харесало, но плати доста добра цена.
- Ъх, няма да се промениш..
Мадисън тръгна по малкия коридор, след това зави надясно и отиде в стаята си.

Критика/мнение ?

miss_cute_kiss · 2012-04-20 14:57:16

Страхотна е! Различна е и много ми хареса!! Нексттт!

sunshine5383 · 2012-04-20 15:08:36

Уникална е. Харесва ми. Още ??? (f)

Breath Of Passion · 2012-04-20 15:31:21

Добро е.

П.П. - Само не мога да разбера защо пишете заглавията на английски?!?

Bluee^^ · 2012-04-20 15:46:55

Хубаво е, но в началото малко времената са объркани.

geri18 · 2012-04-20 15:51:16

бива , дай да я видим нататък

мuaa {} · 2012-04-20 15:52:47

Хубаво е, но в началото малко времената са объркани.

Знам. Това стана така, защото отначало нямах голяма муза, но после горе-долу го издокарах.

jetix4e · 2012-04-20 15:53:03

Добро e

xMISTAKEx · 2012-04-20 15:55:24

Добро е.

mimety12 · 2012-04-20 16:12:03

Страхотна е! Различна е и много ми хареса!! Нексттт!

daniella__ · 2012-04-20 16:49:59

Харесва ми.Некст.

~smiley___face~ · 2012-04-20 16:51:09

Много ми хареса. имаше някои неточности, но ми хареса

Aleks_stz · 2012-04-20 16:54:02

Страхотна е! Различна е и много ми хареса!! Нексттт!

мuaa {} · 2012-04-21 11:56:39

Благодаря, радвам се, че ви харесва.

Глава II

След като Мадисън влезе в стаята си, отиде до шкафа и остави кремавата си чанта на него. Огледа се в огледалото и разроши русата си коса. Лицето и бе без нито една пъпка, но сега тя забеляза две пъпки на дясната си буза. Доближи се до огледалото и както винаги, когато имаше пъпка се опита да я изтиска, разбира се, резултата - не особено приятен. Изведнъж тя забеляза нещо на огледалото, образ на възрастен мъж с черно сако и черен панталон. Тя не можа да го фокусира много добре, но и напомняше на някого. Но щом се обърна - нямаше никого.
- Хм, странно.. - промърно си тя под носа.
После отиди до леглото, "тръшна се" на него с лице към тавана и затвори очите си. След няколко минути пак ги отвори, мислеше дали да направи това, дали да убие Марк.. Дали ще постъпи правилно като го направи, или ще сгреши. Тя го обичаше, и не искаше да му причинява това, но трябваше, трябваше, за да отмъсти за баща си. Тя обичаше и баща си, и Марк, но баща си обичаше повече. Беше съкрушена, когато го загуби.. Убиха го пред очите и, тя със собствените си очи видя убиеца му - Марк и в този момент, когато баща и падна в ръцете и, тя му обеща, обеща му в последните му минути, че ще си отмъсти за него. Той се опита да и каже нещо, но уви - издъхна и не можа нищо да изрече. Тя така и не разбра какво е искал да и каже, въпреки, че доста пъти се е чудила какво е било.
- Остават още няколко дена, само още няколко дена и всичко това ще свърши. Всичко ще свърши и аз ще си отмъстя за теб, татко. - каза тя и се обърна към нощното си шкафче, където беше снимката на баща и, но нея я нямаше. Снимката я нямаше.. Мадисън излезе от стаята си, която беше на третия етаж, слезе по стълбите и отиде в кухнята, където се надяваше да намери Ребека.
- Хей, Ребека, някой да е влизал в стаята ми, докато аз бях в кабинета на баща си ?
- Не госпожице, никой не е влизал.
- Сигурна ли си ? Снимката на баща ми, която беше на нощното ми шкафче снощи беше там, а сега я няма, да знаеш нещо ?
- Не госпожице, заклевам се, никой не е влизал в стаята ви.
- Добре, този път ще ти повярвам.
Да, както виждате Ребека я беше страх от Мадисън, защото всички знаеха, че стане ли дума за нещо, което тя обича и цени, е готова на всичко за него.
След това тя отново отиде в стаята си, хвана дръжката на ключалката, натисна я, но не можа да отвори. Опита пак и пак, но не успя. Сякаш някаква загадъчна сила я дърпаше навътре. След още няколко неуспешни опита Мади успя да влезе в стаята, но щом влезе усети някакъв полъх на вятъра и видя, че има няколко разпръснати бели листа на леглото и и химикалка до тях.
- Странно, сигурно е от вятъра, ще затворя прозореца. - тя отиде до прозореца, но щом го затвори усети присъствие зад себе си, рязко се обърна и попита - Има ли някой ? - но нямаше никой. Тогава отиде да прибере листите от леглото си, но забеляза, че този път химикалката беше върху един от листите, а преди да затвори прозореца беше на леглото. Ввзе листа и видя че на него беше написано "Ребека н". Студени тръпки я полазиха, защото тя познаваше този почерк, почерка на баща и..

miss_cute_kiss · 2012-04-21 12:00:51

Нееееккксттт!!

little_baby · 2012-04-21 12:25:37

Прекрасно е. <3
Мистериозно. Такива ги обичам аз.

DeathPrincess231 · 2012-04-21 18:27:10

Неекстт

мuaa {} · 2012-04-22 08:03:04

Мисля да спра историята, защото както гледам няма голям интерес, а не мисля да пиша история за 2-3 човека.

Меги^^ · 2012-04-22 09:05:01

Мисля да спра историята, защото както гледам няма голям интерес, а не мисля да пиша история за 2-3 човека.

Не я спирай супер е!!Некст.. !

мuaa {} · 2012-04-22 19:00:29

Добре, ще я продължа, нищо, че ще е за двама-трима.. Ще я докарам до край !
Некста ще го пусна утре, като се прибера от училище, защото сега нямам нито време, нито муза.

rumito-todorowa2000 · 2012-04-22 19:15:01

И Аз Четаа

мuaa {} · 2012-04-23 18:56:57

Ето и некста. Нямах муза и затова не се получи много добре, но утре обещавам по-голяма и по-хубава част. Еми, hope you like it (:.

Глава III

Изведнъж тя се стресна, подскочи и се огледа наоколо, отново - нямаше никого, но след секунда-две установи, че се звъни на вратата. Тя слезе долу и като видя, че Ребека затваря вратата я попита кой е бил, но тя и отговори, че е нямало никого.
- Сигурна ли си, че е нямало никого ?
- Да госпожице, много добре видях, никого нямаше.
- Добре, би ли ми напълнила ваната ?
- Както кажете.
- Благодаря ти.
След като Мадисън и благодари, Ребека отиде да напълни ваната. Мади се обърна за да тръгне към стаята си, но щом се обърна видя някого пред себе си, но за секунди, даже стотни.. и той, или по-скоро "то" изчезна..
- Какво по.. ?! Какво беше това, Ребека. - извика тя уплашено и започна да се качва по стълбите.
- Кажете, госпожице ?
- Ребека само ние двете ли сме в къщата ?
- Да, г-н Кларк и чичо ви излязоха.
- Но Ребека, аз току-що ви.. абе знаеш ли, няма значение. - каза Мадисън и тръгна към третия етаж, защото беше на втория и остави Ребека с объркано изражение.
Тя влезе в стаята си и затвори вратата
- Какво искаш ? Кой си ти ? Какво искаш от мен ? - задаваше въпрос след въпрос, като очакваше отговор, но не знаеше от кого или какво.. - Кажи де, да не се уплаши ?! Досега изникваше зад мен, пред мен, плашеше ме, кажи ми сега, какво искаш от мен ? - но отново остана без отговор. - Пф, каквото искаш прави, видяло се е, че няма да ми отговориш.
В този момент прозорецът се отвори и силен вятър задуха срещу нея, след това той пак се затвори, а тя падна на земята. Тогава забеляза лист от тетрадка до себе си, накъсан и изгорен по краищата. Там беше написано нещо, тя го обърна и започна да чете, но пишеше само..
Следва продължение

miss_cute_kiss · 2012-04-23 19:32:35

Неееекстт!!!

little_baby · 2012-04-24 06:50:03

Супер е. <3

bolinka7a · 2012-04-24 07:25:32

наистина е мистериозна и заинтригуваща..

#1 2012-04-20 14:55:20

Re: The revenge. / Отмъщението.

#2 2012-04-20 14:57:16

Re: The revenge. / Отмъщението.

#3 2012-04-20 15:08:36

Re: The revenge. / Отмъщението.

#4 2012-04-20 15:31:21

Re: The revenge. / Отмъщението.

#5 2012-04-20 15:46:55

Re: The revenge. / Отмъщението.

#6 2012-04-20 15:51:16

Re: The revenge. / Отмъщението.

#7 2012-04-20 15:52:47

Re: The revenge. / Отмъщението.

#8 2012-04-20 15:53:03

Re: The revenge. / Отмъщението.

#9 2012-04-20 15:55:24

Re: The revenge. / Отмъщението.

#10 2012-04-20 16:12:03

Re: The revenge. / Отмъщението.

#11 2012-04-20 16:49:59

Re: The revenge. / Отмъщението.

#12 2012-04-20 16:51:09

Re: The revenge. / Отмъщението.

#13 2012-04-20 16:54:02

Re: The revenge. / Отмъщението.

#14 2012-04-21 11:56:39

Re: The revenge. / Отмъщението.

#15 2012-04-21 12:00:51

Re: The revenge. / Отмъщението.

#16 2012-04-21 12:25:37

Re: The revenge. / Отмъщението.

#17 2012-04-21 18:27:10

Re: The revenge. / Отмъщението.

#18 2012-04-22 08:03:04

Re: The revenge. / Отмъщението.

#19 2012-04-22 09:05:01

Re: The revenge. / Отмъщението.

#20 2012-04-22 19:00:29

Re: The revenge. / Отмъщението.

#21 2012-04-22 19:15:01

Re: The revenge. / Отмъщението.

#22 2012-04-23 18:56:57

Re: The revenge. / Отмъщението.

#23 2012-04-23 19:32:35

Re: The revenge. / Отмъщението.

#24 2012-04-24 06:50:03

Re: The revenge. / Отмъщението.

#25 2012-04-24 07:25:32

Re: The revenge. / Отмъщението.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook