Because you make me fighter.

Dancing Snowflakes · 2012-04-18 16:44:41

Ощее<3

CheRRy_LiPs.xD · 2012-04-18 16:48:34

Некст. < 33

DeathPrincess231 · 2012-04-18 17:01:45

Хаййдее бързоо неекст

geri18 · 2012-04-18 17:14:01

Хаййдее бързоо неекст

kiki_009 · 2012-04-20 04:56:16

Нееексстт!

Hrisi. S. H · 2012-04-20 14:29:43

Съжалявам за закъснението.
Заповядайте, дано ви хареса и отново Благодаря на всички, които следят историята!

Отидох в моргата, но докторите не искаха да ме пуснат, но след разговора със сестра ми ме пуснаха. Не знам какво си говориха. Стоях пред вратата, беше ме страх, но исках да го видя за последно.
-Миа не си длъжна, ако искаш още сега се махаме! –каза тя и ме погледна.
-Не! –поклатих глава и отвориха вратата. Беше студено, а около мен имаше и други трупове. Заведоха ме до този на баща ми и махнаха черното покривала и го видях. Образа като стрела прониза съзнанието ми, мина през сърцето ми и подкоси краката ми. Всичко стана за около минута. Беше ужасна гледка. Бе в кръв, в рани, синини, беше нещо страшно. Почти щях да падна, когато сестра ми ме хвана.
-Миа, хайде да се махаме! –каза тя.
-Не! –изправих се и го погледнах. –Не, това не може да е баща ми. Не и моя баща! –развиках се и се разплаках. Беше тежко да го видя в това състояние. Разкрещях се още повече и ме изкараха от онази стая с трупове. Излязох ме вън и сестра ми се опита да ме успокои, но за жалост явно нямаше ефект. Онова лице се бе запечатало, бе като гнездо на змии, загнездено там и скоро няма да си тръгне. Качихме се в колата и тръгнахме към вкъщи.
-Миа, добре ли си? –попита ме сестра ми и ме погледна за секунда.
-Не се правете на притеснени, не ви отива. –отсякох аз и продължих да гледам през прозореца.
-Разбира се, че ме интересува, ти си моята по-малка сестра колкото и да не ти харесва. –отвърна тя и продължи по пътя.
След като се прибраха ме в нас видях майка ми да стои на дивана загледана в една точка. Не говореше. Сякаш дори и не дишаше. Просто стоеше. Влязох и отидох до нея.
-Майко! –леко се приближих до нея и я докоснах по рамото, а тя сякаш дори не ме чу. Не ме погледна, просто не отмести поглед от онази точка.
-Кими, какво й става? –попитах Кими след като я погледнах.
-По-добре да я оставим! –дръпна ме и отидохме в кухнята. –Ще направя кафе! Искаш ли? –попитаме тя и започна да го прави.
-Да, ще ми дойде добре. –казах аз и погледнах през задната врата.
-Миа, защо не отидеш да си вземеш душ, докато направя кафето. –каза тя, а аз се обърнах към нея.
-Да, така ще е май най-добре! –усмихнах се леко и тръгнах към стаята си, но онзи образ все още бе в съзнанието ми. Качих се горе, съблякох всяка дреха от изминалия ден, видях на телефона си, че имам няколком пропусна ти, просто ги премахнах от дисплея си, изключих телефона и влязох под душа за да премахна всичките неща, които чух и видях днес или поне се надявах.

xnekfonikfox · 2012-04-20 14:41:17

Интересно. ^^
Обаче имаш грешки. Тръгнахме, излязохме, etc. се пишат заедно.

Hrisi. S. H · 2012-04-20 14:42:19

Интересно. ^^
Обаче имаш грешки. Тръгнахме, излязохме, etc. се пишат заедно.

Благодаря ще ги поправя!

kotenceto_394 · 2012-04-21 19:03:49

Некст

miss_cute_kiss · 2012-04-21 21:00:10

Некст

Hrisi. S. H · 2012-04-30 14:49:41

Следващата част. Съжалявам, че я забавих толкова много! Ще се постарая това да не се повтори отново!
Приятно четене!

Мина седмица от както се случи всичко. Трябваше да продължа живота си, дори и без татко да присъства в него. Затова звъннах на Джо, а той както винаги не вдигаше телефона си. Звъннах отново след 5 минути и стана чудо, той вдигна телефона си.
-Миа, как е? –попита той и се чу запъхтяното му дишане.
-Преди малко закусих и реших да ти звънна. Какво ще кажеш да отидем довечера в новия клуб? –попитах Джо и седнах на леглото си.
-Само ти и аз? Или искаш да извикаме и другите?
-Няма значение, важното е да не съм вкъщи, прекалено тежко е. –казах аз и се опуснах на леглото.
-Добре, ще се видим в 21:00. –каза той, но преди да затвори извиках.
-Благодаря ти! –усмихнато произнесох това.
-Няма защо! –по гласа му се разбра, че той се усмихна също. –Довиждане! –рече и затворихме телефоните. Свалих телефона от ухото си и се загледах в тавана, но в уми ми изникна идеата да прочета някоя интересна книга. Не бях чела от доста отдавна. След случилото се, не спях, не ядях, но сега трябваше да се върна обратно към нормалното. Отидох и извадих една книга от библиотеката си, не видях името й или автора, отворих я и от нея изпадна нещо. Когато си наведох да го взема, телефона ми звънна и аз веднага се пресегнах за телефона и забравих за това, което бе паднало преди секунди. Не видях името на дисплея и веднага по навик натиснах зелената слушалка.
-Да. –казах аз.
-Миа! –това беше Макс, веднага го познах по гласа.
-Макс. –зарадвах се аз и по гласа му се усети и неговото щастие.
-Как си? Разбрах за случилото се! –каза той, като смекчи тона си.
-По-добре! Нямаше как да не разбереш! –казах аз и се засмя отваряйки гардероба си.
-Трябваше да ми се обадиш!
-За какво?! –попитах аз. –Дори и да беше тук нищо нямаше да се примени! –допълних. –Но стига толкова сме говорили за това. Къде си сега? –отново зададох въпрос към него.
-Отседнал съм в един хотел! Какво ще кажеш тази вечер да се видим? –попита ме той.
-Ще излизам с Джо и може би и другите така, че можеш да дойдеш с нас, какво ще кажеш? –изрекох тези думи, докато преглеждах дрехите си.
-Добре, но къде ще се видим?!
-Знаеш ли къде ще отварят клуб днес? –зададох въпроса си и взех една дреха за да я огледам. Беше една черна рокля, не бе нищо особено.
-Да, познавам собственика! Значи ще се видим там! –отвърна ми той и се засмя.
-Супер! Трябва да затварям, до довечера! –затворих и хвърлих телефона на леглото си. Наметнах върху себе си роклята за да видя как ми стои, но определено не ми хареса. Прес последната седмица носих само черно сега беше време за нещо изразяващо ме, нещо каращо ме да се чувствам добре, когато го облека, нещо в моя стил. Махнах черната дреха от мен и я захвърлих на пода. Огледах отново гардероба, но нищо не ми допадна. Взех си малката чантичка, сложих телефона си в нея и напуснах къщата. Трябваше, имах нужда, бях длъжна да направя нещо за себе си, това да бъда себе си и да живея както баща ми искаше започваше от днес и не знаеше кога ще завърши.

kiki_009 · 2012-05-01 18:55:39

Хареса ми, некст.

zdravenq4e_17 · 2012-05-02 05:45:50

Interesting..mmm чакам некста

rumito-todorowa2000 · 2012-05-02 16:40:25

Interesting..mmm чакам некста

DeathPrincess231 · 2012-05-03 17:30:51

некстт

Hrisi. S. H · 2012-05-11 15:31:41

Мисля да я спра. Нямам време да пускам нови части.

#26 2012-04-18 16:44:41

Re: Because you make me fighter.

#27 2012-04-18 16:48:34

Re: Because you make me fighter.

#28 2012-04-18 17:01:45

Re: Because you make me fighter.

#29 2012-04-18 17:14:01

Re: Because you make me fighter.

#30 2012-04-20 04:56:16

Re: Because you make me fighter.

#31 2012-04-20 14:29:43

Re: Because you make me fighter.

#32 2012-04-20 14:41:17

Re: Because you make me fighter.

#33 2012-04-20 14:42:19

Re: Because you make me fighter.

#34 2012-04-21 19:03:49

Re: Because you make me fighter.

#35 2012-04-21 21:00:10

Re: Because you make me fighter.

#36 2012-04-30 14:49:41

Re: Because you make me fighter.

#37 2012-05-01 18:55:39

Re: Because you make me fighter.

#38 2012-05-02 05:45:50

Re: Because you make me fighter.

#39 2012-05-02 16:40:25

Re: Because you make me fighter.

#40 2012-05-03 17:30:51

Re: Because you make me fighter.

#41 2012-05-11 15:31:41

Re: Because you make me fighter.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook