Because you make me fighter.

Hrisi. S. H · 2012-04-13 23:57:25

Една нова история от мен, надявам се да ви хареса!

Края на лятнаната ваканция отново дойде. Всяко хубаво нещо има своя край. Стоях вкъщи зачетена в книгата, която си бях купила миналата седмица, но така и не ми остана време дори да я започна. Целия ми ден минаваше в правене на спомени. Докато четях книгата телефона ми издаде звук. Получих съобщение. Взех го и го прочетох. Викаха ме отново да правим лудории. Оставих книгата, леко оправих косата си и веднага се затичай по стълбите.
-Хей, хей къде отиваш? –спря ме майка ми.
-Излизам, ще се видим по-късно! –казах аз, целунах я и напуснах къщата. Отидох при приятелите си, които ме чакаха до колата на Джим.
-Здравейте! –усмихнах се аз.
-Хайде скачай! –каза Джим, качих се и тръгнах ме. Отново отивах ме да творим спомени, но не знаех, че точно този ден ще ми даде най-ужасния спомен. Спомен, който ще даде ново начало на живота ми, който ще го преобърне.
-Хей Миа ще дойдеш ли днес в Джо? –попита ме Джим.
-Не знам! Очаквам баща ми да си дойде днес! –казах аз и запалих една цигара.
-Все пак не можеш да пропуснеш, хайде ела, ще видиш баща си по-късно! Хайде ще минем с Ани да те вземем към 21:00 става ли? –каза той.
-Ще си помисля Джим, не обещавам нищо! –казах аз и дръпнах от цигарата.
-Добре! –засмя се той и си отвори бира, знаеше, че ще кара, но сякаш това не го притесняваше, сякаш никой от нас не го притесняваше.

След 2 часа размотаване се прибрах вкъщи щастлива, но не знаех вътре какво ме очаква. Влязох с усмивка, а в всекидневната имаше толкова много роднини. Какво подяволите беше станало? Всички погледи бяха втренчени в мен. Изведнъж усмивката ми се скри. Не смеех да попитам какво има. Изведнъж сестра ми дойде до мен и ме прегърна. Гледах я не знаех какво става. Майка ми стоеше и не мърдаше. Гледаше в една точка, а сълзите падаха по очите й. Сестра ми ме погледна. Тя беше вече голяма, имаше семейство.
-Миа ела.. –сълзите бяха по очите й. Изведнъж чух как майка ми извика и сякаш се сгромоляса на земята. Но какво подяволите ставаше? Защо всички мълчаха? Защо никой не ми казваше какво става?

jetix4e · 2012-04-14 00:04:30

Много е хубаво
Некст

Mirror... <3 · 2012-04-14 00:05:28

Прекрасно начало! Некст !

sevgi_19991 · 2012-04-14 00:27:12

Хареса ми Неекст!

xnekfonikfox · 2012-04-14 01:44:00

Хубаво е като начало.

geri18 · 2012-04-14 04:47:07

Прекрасно начало! Некст !

Bluee^^ · 2012-04-14 05:23:40

Хубаво е като начало.

Smile3 · 2012-04-14 05:41:24

Хареса ми, некст.

Chicharitooo · 2012-04-14 07:27:39

Много е хубаво
Некст

NevеrBackDown. · 2012-04-14 07:33:07

Много е хубаво,некст.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-04-14 07:34:46

Некст

sunshine5383 · 2012-04-14 08:13:05

Хубаво е като начало.

kotenceto_394 · 2012-04-14 08:24:32

Хареса ми Некст

Hrisi. S. H · 2012-04-14 09:37:13

Благодаря ви, ще се постарая да пусна днес некста, но не обещавам нищо. Все пак утре е Велик ден! Приятно изкарване на празника пожелавам на всички ви!

хо.хо.хо Хриси!

DeathPrincess231 · 2012-04-14 11:33:42

неексттт

djuu · 2012-04-14 12:33:59

Хареса ми, некст.

Hrisi. S. H · 2012-04-15 11:16:58

Ето следващата част. Надявам се да ви хареса!

-Сестра ми какво става? Защо никой нищо не казва? –попитах аз гледайки сестра си.
-Къде е татко? –попитах аз, не спирах да говоря, бях страшно уплашена. Погледа й беше ужасяващ, след това тя погледна в земята.
-Татко го няма и никога повече няма да се върне. –каза тихо тя. В очите ми блеснаха без брой сълзи. Дъхът сякаш спря. Сякаш в дробовете ми имаше буря и не можех да дишам. Сърцето ми биеше толкова ускорено, че имах чувството, че ще изкочи от гърдите ми. Главата ми се замая и щях да падна когато сестра ми ме хвана.
-Ела седни! –каза тя и ме сложи да седна.
-Какво е станало Кими? –попитах аз просълзена.
-На път към вкъщи е претърпял тежка катастрофа. Починал е на място! –допълни те и седна до мен.
-Искам да го видя. –развиках се аз, колкото глас имах. Трябваше да изкарам болката си от някъде. А във викането и удрянето аз намирам спокойствието.
-Искам да го видя! –крещях и плаках. Баща ми за мен беше единствения човек, на когото имах доверие. Единствения човек, който ме научи на всичко, което знам сега. Единствения човек, който когато падах ме оставяше, не ме вдигаше, знаеше, че няма вечно да е до мен, изправях се сама и благодарение на него станах достоен и силен човек. Учеше ме как да се защитавам, как да обичам, как да виждам малките неща и как да обичам със сърцето си, как да се смея с очите си, как да се усмихвам, дори когато тъгата е на лицето ми. Научи ме да бъда себе си.
-Миа, чуй ме, Миа. –викаше сестра ми за да ме успокои.
-Не искам да слушам, искам да видя татко! –виках аз.
-Не можем да го видим, няма да ни пуснат! –викаше сестра ми тъй като и аз виках, нямаше друг начин освен да ми повиши тон.
-Не ме интересува, искам да го видя! –крещях и не ме интересуваше какво става, просто исках да видя баща си, исках поне да му кажа сбогом.
-Миа успокой се! –извика сестра ми, а аз млъкнах.
-Не можем да видим татко! –рече тя и ме погледна с мъчителен поглед. –Татко е в моргата, едва ли ще те допуснат там! –каза тя и ме прегърна. –Спокойно, всичко ще е наред! –каза тя и ме целуна по главата, както правеше татко. Аз се отскубнах от нея и я погледнах.
-Не го прави повече, ти никога и никой няма да замести татко! –обърнах се и побягнах към вратата. А тя побягна след мен.
-Миа, почакай! –щом излязох през онази врата тръгнах на някъде. Не знаех на къде отивам, но мястото този момент където не исках да бъда беше онази къща. Все още го виждах там пред мен. Бягах и не поглеждах назад, просто тичах, сякаш исках да избягам от тази случка, но нямаше как. Сестра ми спря да тича след мен, вече не чувах гласа й. Явно се бе отказала, а аз продължих да бягам, докато краката ме държат.

xnekfonikfox · 2012-04-15 11:50:55

Ощее<3

DeathPrincess231 · 2012-04-15 15:17:42

Некст

geri18 · 2012-04-16 12:17:04

Хареса ми, некст.

Hrisi. S. H · 2012-04-16 18:18:15

Благодаря ви на тези, които харесвате историята и я следите и изказвате мнение. Надявам се утре да пусна следващата част!

хо.хо.хо. Хриси!

miss_cute_kiss · 2012-04-16 19:12:10

Боже мой! Страхотна си! Всичките ти истории са невероятни! Очаквам некста!

Hrisi. S. H · 2012-04-17 15:10:15

Заповядайте следващата част.

Изведнъж докато тичах заваля дъжд, изсипа се като изведро. Крака ми не успяха да ме издържат от дългото тичане и ме повалиха долу. Паднах на мокрия асвалт, все още плечех. Виках за да изкарам болката си.
Докато стоях на пътя една кола спря до мен и от нея излезе едно мимиче. Това момиче бе сестра ми. Дойде и седна до мен, след което започна да ми говори.
-Знаеш какво казваше татко нали? –попита ме тя гледайки на някъде. Погледна я.
-Не казваше само едно нещо! –сопнах се аз и погледнах в земята.
-Казваше, че където и да отиде ще е с нас. Че иска щом си отиде от този свят да не плачем, а да си спомня ме с умивка за него. –каза ми тя и се засмя.
-Какви ги дрънкаш? Знаеш много добре, че татко е мъртав и никога няма да се върне отново, знаеш го перфектно. Да не мислиш, че той е искал да умира, не не е, но сега е мъртав. –развиках се. –Така, че не ми говори какво е казвал, когато е бил жив.- отново се сопнах на Кими.
-Виж Миа не само на теб ти е тежко, на мама, на мен, на нас всички ни е зле заради тази случка. –каза тя, като леко повиши тон.
-Не знаеш, какво е да загубиш най-ценния си човек Кими! –казах аз. –Ти имаш семейство, а аз имах татко, който заместваше мама във всяка една ситуация. –рекох на сестра ми и станах от асвалта.
-Миа на всички ни е тежко. Той е и мой баща! –каза тя, след като се изправи.
-Да и твой е, но ти и той бяхте скарами през послените 2 години. Ти дори не искаше да го видиш, а той ти прости, знаеш ли колко му бе тежко, не, не знаеш защото ти имаше семейство за което да се грижиш, така, че спести си думите, не ги хаби за мен. Ако искаш да направиш нещо добро, просто ме заведи при татко! –не давах думата на Кими, знаех какво щеше да каже, винаги казваше едно и също. Тя замълча и се качих ме в колата.
-Ще те заведа вкъщи!
-Не! –сопнах се. –Заведи ме в моргата! Няма да го оставя да си отиде без да съм го видяла! –казах аз и си сложих колана.
-Но.. –прекъснах я веднага. –Добре! –запали колата и тръгнах ме към болницата.
Не беше най-доброто ми решение да го запомня така. Но исках да си взема последно сбогом с него. Последно сбогом с човека, който най-много обичах на този свят и човека, който ме напусна без да ми каже сбогом.

miss_cute_kiss · 2012-04-17 15:18:29

Нееексстт!

kotenceto_394 · 2012-04-17 17:44:55

Некст

#1 2012-04-13 23:57:25

Re: Because you make me fighter.

#2 2012-04-14 00:04:30

Re: Because you make me fighter.

#3 2012-04-14 00:05:28

Re: Because you make me fighter.

#4 2012-04-14 00:27:12

Re: Because you make me fighter.

#5 2012-04-14 01:44:00

Re: Because you make me fighter.

#6 2012-04-14 04:47:07

Re: Because you make me fighter.

#7 2012-04-14 05:23:40

Re: Because you make me fighter.

#8 2012-04-14 05:41:24

Re: Because you make me fighter.

#9 2012-04-14 07:27:39

Re: Because you make me fighter.

#10 2012-04-14 07:33:07

Re: Because you make me fighter.

#11 2012-04-14 07:34:46

Re: Because you make me fighter.

#12 2012-04-14 08:13:05

Re: Because you make me fighter.

#13 2012-04-14 08:24:32

Re: Because you make me fighter.

#14 2012-04-14 09:37:13

Re: Because you make me fighter.

#15 2012-04-14 11:33:42

Re: Because you make me fighter.

#16 2012-04-14 12:33:59

Re: Because you make me fighter.

#17 2012-04-15 11:16:58

Re: Because you make me fighter.

#18 2012-04-15 11:50:55

Re: Because you make me fighter.

#19 2012-04-15 15:17:42

Re: Because you make me fighter.

#20 2012-04-16 12:17:04

Re: Because you make me fighter.

#21 2012-04-16 18:18:15

Re: Because you make me fighter.

#22 2012-04-16 19:12:10

Re: Because you make me fighter.

#23 2012-04-17 15:10:15

Re: Because you make me fighter.

#24 2012-04-17 15:18:29

Re: Because you make me fighter.

#25 2012-04-17 17:44:55

Re: Because you make me fighter.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook