10.10.2010 ! Случи се .

rumito-todorowa2000 · 2012-04-17 12:38:03

А,пуснах преди разкази,но не пожънаха успех.Сега поствам нова история,искрено се надявам да ви хареса.Помолила съм някои от модераторите да заключат предните две теми

-Ставай-чух познатия глас на майка ми.
О,за бога.Наистина ли трябваше да го правя?Всяка година.Докато стана на 18.Мисля,че се сещате . 15 септември.Денят,в който аз почвах тъпото даскало ,изпълнено със задръстени даскали,ученици,фалшиви усмивки,само интриги и нищо повече от това.Денят,в който Ива пак започваше с нейните глупави песни и малките деца от детската танцуваха.Деня,в който посрещахме малките първолаци,деня в който всички са се събрали около двора на училището и слушат прослувутата,изпълнена с множество излишни епитети реч на директорката.Денят,в който трябваше да даваме ония работи,наречени цветя,от които не можех да дишам.Мириса на всяко цвете винаги е уникален и смесят ли се няколко вида миризмата става ужасна,особено за асматик като мен.Мразех този ден.Мразих всеки ден след 10.10.2010 година.Всичко рухна и от тогава ставам с фалшивата усмивка и си живея виртуалния ми живот с истинските предатели.Наистина,бях в нещо като Симс.Само дето вместо на работа ходех на училище.Някой друг ме управляваше и аз не можех да възразя,тъй като бях кукла.Нямах право на мнение.
-След малко-измънках аз с затворените си очи и дръпнах одеалото така,че майка да не може да ми го вземе.Знам го аз тоя трик.Много често действа.
Спах още 1 час.Беше 7 и 10 . Наистина трябваше да ставам,не трябваше да закъснявам още първия ден.Както винаги прислужницата ( тоест аз ) станах и си оправих леглото,минах през банята и тоалетната за бързо и пак отидох в детската.Всъщност това не беше точно детска.След смъртта на сестра ми вече нищо не беше детско.Взех някаква глупава блуза,на която пишеше BOOM ,сиви широки дънки и кецове.Честно казано вообще не се харесвах.Но никой не ме разбираше.Нима не се виждаше лицето ми,пълно с пъпки,които ежедневно бяха тормозени с какви ли не кремове и не се махаха,дебелите ми крака,които не искаха да са на показ и кривите ми зъби,които ако не бяха скобите ,които нося,досега да са "етаж в/у етаж" . Всеки ми казваше ,че съм хубава.Какво ви лъжа.Няма всеки.Има някои хора.Хората,които дори знам,че ще ме предадат,ги допускам до живота ми . Научих се да се пазя..Моите предателки,така ги наричах аз,които ми се водеха приятели,нямаха избор: винаги ме лъжеха.Майка ми - майка ми е ! Няма да ми каже,че съм грозна.А когато я питах за недостатъците ми тя винаги обръщаше глава към бялата стена,нашерена от малката ми сестра и казваше
-Пъпките от пубертета,ако се мислиш за дебела ще отслабнеш,а с времето леко изкривените зъби ще се оправят.- МОЛЯ? ЩО ЗА МАЙКА Е ТОВА?
Тя наистина ме обичаше много ,но все пак - както казах нищо не беше същото от 10.10.2010 година.
Както и да е. Облякох се и дойде време за косата.Охо,забравих да спомена за нея - тя никога не приемаше моите команди за прически и винаги ако се среша и се вържа едната страна щръкваше и накрая оставах с пусната коса,а чупката отзад ,която след къпане се създаваше ме вбесяваше и не можех да ходя с нея така .Вързах я криво-ляво и вообще не ме интересуваше къде ще щръкне и къде не.Имах 5 преси,от които ползвах само една и то един път в месеца.Не съм от кифлите,които имаха ежедневие : преси,деколкета,грим.Когато се оправих погледнах часовника 8 без 10.Трябва малко да побързам.Сложих чантата през рамо,в която нямаше нищо друго освен една тетрадка и се запътих към училище.Имахме кола.Имахме пари.Не оставяйте с грешно впечетление.Просто без сестра ми съм като дух,интересуващ се само от това,което по закон трябва да се прави. Даже някой път ми се идваше да удуша някой,бях от ония ненормалните..Майка ми един път ми беше ядосана и ми беше казала,че някой дявол ме е завзел.Сигурно е духът на сестра ми.Целият ми мозък е в черни мисли.Това ангелче,както казах,дори малко,ми помагаше да не го правя.Не ви интересува какви действия съм вършела след тази страшна дата,по-нататък ще разберете.
Стигнах до училище.Мамка му,цветя!Е,нищо ще го приживея.Отидох на двора и там веднага видях Елена и Лидия .
-Хей,скъпа,как си ? - това беше най-честия въпрос,който те ми задаваха,защото знаеха ,че настроението ми се мени,колкото космите по главата ми.
-Добре-измънках аз-Къде е мястото ни?
-Ето там-посочи Лидия.
Отидох.О,да ,имаше други идиоти,които бяха застанали в началото на мястото,където стои класа,но аз се избутах и застанах най-отпред.Мразех всеки от нашия клас . И те бяха тровели живота ми.И аз отрових тяхния.Някои в буквалния смисъл,други не.Оф,боже,а пред мен ,с моя късмет,веднага се домъкна една дебела госпожа,уж преподавателка по български.Защо ли 3 години съм в училище и не съм я виждала.Нова,нова,колко да е нова?
-Драги ученолюбиви ученици-този диалект и излишните епитети .. оф,пак тъпата реч-събрали сме се на това място,за да отпразнуваме..дрън-дрън,кой я слуша?Да си покаже грозното сако ли целеше незнам.
Както подхващах тема с Лидия,се чу се химн.Явно втората част от мъчението почваше.Всяка година някви маршируващи носеха опетненото ни българско знаме.Беше опетнено,знаете ли защо-всяка години различни ръце хващаха това знаме.Не ме интерва,че знаме на България никога не е превзето.Като толкова искат ще отида до маршируващите и ще им го изтръгна от ръцете.Пак се брои нали,госпожо ? Всички трябваше да мълчат.Какво пък?И аз да зема да го направя.И така 3 минути киснехме,гледайки как 11 клас,2 момичета и 1 момче,с бели ръкавици обикакалят глупаво в кръг.
ОО,свърши.Но тепърва почнаха глупавите изпълнения.Няма да ви разказвам как пя Ива,по-добре да не знаете,всяка година като за начало обичаше да ни пука тъпанчетата.Както и да е.Влезнахме в новата класна стая,която лъхаше на пот и седнах до Елена.Лидия е много ревнив човек,нямаше избор и седна сама.Всички родители бяха там.Само моята майка беше заета.Изприказваха ни куп глупости,дадоха ни програмата и ни пуснаха.О,да забравих.Имаме нова тъпа,злобна,глупава,безсърдечна и без никаква стипендия класна.
Отидох до нас с двете ми "приятелки" преоблякох блузата си с един потник и реших да излезна с тях.Не се гримирвах,не намирах смисъл да го правя.Никога до сега не си бях имала гадже и не ме интересуваше дали ще си имам някога.Аз исках само сестра ми да е до мен,явно няма да стане.Заключих,слезнахме по асансьора и се разходихме из парка,купихме си сладоледи,лигавахме се,но и двете ми "приятелки" знаеха,че аз никога не се забавлявам,както трябва и винаги когато се смея не е истински.Само един човек можеше да ми вървне усмивката. Каквото попринцип правят обикновените хора,това правехме и ние.Но аз не бях обикновена.Никой не знаеше каква съм.Не позволявах да узнава..Отидохме до сънрайса* и Лидия я взеха и я прибраха в Коматево . Тя там живее.След нея и Елена си би шута,аз се прибрах и направих каквото трябваше-избърсах и пуснах пералнята.КОМПЮТЪР- време е за теб.Седях на него,по-скоро в Фейсбук до 11 часа и се чудех как може да ми стане по-тъпо от това.Известия често,но все покани за игри. Тъкмо реших да си лягам,когато изведнъж получих покана за приятелство...
*сънрайс-Слънчеви лъчи.( магазин )
а има част от нещата,които станах от първия учебен ден .

sunshine5383 · 2012-04-17 12:51:34

още ?? ииида хареса ми----много познато

rumito-todorowa2000 · 2012-04-17 12:55:36

още ?? ииида хареса ми----много познато

има още,ако има интерес ;д ей мила ти винаги харесваш,ама лошото е ,че си единствената

miss_cute_kiss · 2012-04-17 13:18:43

Страшно разпускащо е ! Пусни още!

geri18 · 2012-04-17 13:28:29

още ?? ииида хареса ми----много познато

Dancing Snowflakes · 2012-04-17 16:03:12

още ?? ииида хареса ми----много познато

rumito-todorowa2000 · 2012-04-17 16:36:19

Ето ви следващата част ,надявам се да ви хареса (:

На поканата пишеше Ивайло Иванов.Хубаво име...
Да му приема ли? Какво пък,едно момче . Всичките хора,които съм приела в фейсбук са непознати,не очаквам нещо ново.Приех поканата.Я да се разгледам.Колко приятеля имам .. Я,2456.Малко много за момиче,което не допуска никой за себе си.Постепенно започнах.Х,Х,Х,Х .Чуваше се само натискането на левия бутон на мишката ми.Исках да махна някои хора от профила си.Не може толкова много хора да имат достъп до стената ми.Триех без да гледам кой.Навярно съм изтрила познат,но какво толкова-пак ще ми прати покана.Приятелите ми станаха 575.Я сега да видим кой стои на чата.Видях,че Лидия е на линия.Попитах я за глупавата програма,която бях загубила ,тя ми я написа и излезна.Странно,попринцип е залепена за компа.Няма значение,не е моя работа.Станах от леглото.и се огледах.Нямах вече снимки по стената,нито слънце,което всяка сутрин да ме гали.Може би в стаята ми има само дух.Нищо друго.Бях сама.Както винаги.Не ме питайте къде е баща ми.Той е някъде по света,сигурно с някоя любовница и не го интересувам.Никога не съм питала мама за него.Не намирах за нужно.Сестра ми дори не знаеше думата тати.Нямаше да знае какво означава и така нямаше смисъл да разбира какво е това.Преди година баща ми щеше да идва,но се отказа имаше отново пътувания.Всеки месец ми звънеше по един път.Много често,не мислите ли? ... Дано улавяте сърказма . Всяка седмица изпраща по 1000 лева.Но за мен парите вече не бяха от значение.Ще ви издам нещо- аз съм богат човек,но след 10.10.2010 година не се интересувах от парите.Преди те бяха мания за мен,сега вече не са.Имах други приятели,друг живот и бях щастлива.Знаех какво е да се смея от сърце,знаех какво е да заспивам с мисълта за някой,който ми липсва и който обичам.Оттогава сънувам кошмари.Имам нови приятели.И никой от старата ми компания не може да ме познае.Но казах твърде много информация за мен.По-добре да не знаете коя съм и какво е миналото ми,защото ще разваля всичко,което искам да ви кажа по нататък.И както мама казваше : Ако се унесеш в подробностите,изпуснаш главните факти.И така вече правя.Дори не търся подробности.Ох,много се разприказвах.Млъквам.
Седнах на лаптопа .Беше 12 . Реших да видя дали той вече е на линия.Нов е имам чуството,че щеше да е добре,ако се запознаем.!Йей,той беше на линия!
Чух само познатия звук на чата,когато някой ти пише и веднага разбрах от кой е съобщението.Колкото аз исках да пиша на това момче,което дори не познавах,толкова и то искаше да ми пише.Сигурна бях. В кухнята си правих сандвици със сладко (яммии,любимите ми) и когато чух звука ,че някой ми пише - изхвърчах в другата стая.За беда сандвича падна на земята и майка ме викна да бърша.Забърках криво-ляво всичко и пак изхвърчаш в стаята НИ . Да ,стаята на мен и сестра ми .
Нещо у мен беше странно.За първи път от много време чуствах нещо.Любопитство.Кой е този човек и дали ме познава.Откъде е ,в нашето училище ли ще учи??Хм..в мислите забравих чата ,онесох се и звуците ,които идваха от компютъра не ми правиха впечетление.
-Каси,ставай от компютъра вече.На училище си утре- да,това беше майка ми .
-Да,добре ей ся - измънках аз
Добре,че беше мама,освободих се от мислите си и видях - той се бе съсипал да ми пише.
-Ехо.Къде си?Тук ли си?Радвам се,че ми прие покана за приятелство!Ехо?Днес те видях!Ох,добре,лека вечер,съжалявам,ако съм те притеснил.

Предпоследното изречение ме стъписа.Сигурно ме е видял в училище.Нямах много време,трябваше да ставам и видях само началната му снимка.О,да беше наистина красив.Руса коса,сини очи.Ах,тези очи-бяха толкова дълбоки и красиви дори на снимката,че човек можеше да се удави в тях.Тъй като не можех да пиша много дълго съобщение,мама щеше да ме чуе, измъдрих нещо от сорта : утре ще ти пиша и без много да мисля го пратих.Какво пък.Най-сетне грозната Бети ще завърже разговор с някой.Загасих компа и легнах.Трудно заспах,защото мислите ми в главата ми бяха като изригващ вулкан.Постоянно излизаха нови и за първи път имаше подробности в моята глава.Наистина това момче беше хубаво.Но аз не съм влюбена и си обещавам скоро да не съм.Гледната ми точка преди 1 година и половина за любовта и всичко мило и уж хубаво се промени коренно и не може някакво момче да ме върне в МИНАЛОТО.Но тайничко си мечтая за минало бъдеще..Но какво пък-мечтите са безплатни.Но аз не мога да мечтая.Не бях свикнала.
Какво е това момче?Питам се за 100 път. И къде ме е видяло?Тези въпроси ме ядоха отвърте и измислях всякакви причини и начини да ме е видял.Защо аз не го видях?Какво ми става-запитах се аз и се опитах да прекратя връзката между фантазията и мислите ми.Но те не ме оставяха.

rumito-todorowa2000 · 2012-04-17 18:45:15

критики,мнения

Dancing Snowflakes · 2012-04-17 19:22:06

И С К А М Н Е К С Т А В Е Д Н А Г И Ч Е С К И ! дд

DeathPrincess231 · 2012-04-17 21:21:26

Нексттт

miss_cute_kiss · 2012-04-18 09:14:59

Харесва ми,но проверявай за пунктуационни грешки.

rumito-todorowa2000 · 2012-04-18 13:02:07

Харесва ми,но проверявай за пунктуационни грешки.

Обещавам.Довечера пускам 3-част (: А и : чакам ти историята,щото само нея чета ;д ( с малки изключения )

rumito-todorowa2000 · 2012-04-19 16:41:56

Събудих се с ужасно главоболие.Не се събудих.Алармата се раздрънка.А главоболието се дължеше на факта,че дълго време не бях размишлявала така.Разтърках очите си,които тази нощ не бяха се затворили дори за половин минута и станах от леглото.С бързи крачки излезнах от стаята ми и минах през банята.Измих си лицето.Явно студените пръски помагаха на лицето ми да живее.Вече се чуствах по-добре.Измих зъбите си,а после както винаги дойде време за гардероба.Набарах първите небрежно скъсани дънки и бяла блуза и се отправих към огледалото.Не мислех да се променям заради този.Та аз дори не го познавах.Сплетох косата си на две плитки.Сега приличах на Пипи дългото чорапче.Както си стоях на огледалото и гледах прослувутите си пъпки,изведнъж се усмихнах.Не го правя често,защото няма причина.Но сега нещо ме обзе,части на емоционална обич и се усмихнах.
-Хей,какво правиш толкова време пред огладалото?-майка ми обичаше да прекъсва мислите ми.И по-добре.
-Нищо,оглеждам се- усмихнах се
Видях часовника.Беше рано да излизам за училище.Оправих раницата си..По-скоро си взех една тетрадка,нищо повече от един химикал.
-Няма ли да закусиш-о,да,забравих,че това се повтаря отново всяка година,всяка сутрин
-Не-измрънках аз и отидох в стаята си.
Седнах на лаптопа.Не,Ивайло нямаше да е на линия.Нямаше начин да е на линия.Кое момче ще стане толкова рано,за да отиде на училище ? Най-малко да седне на лаптопа.Погледнах в форумите на капризен,погледнах аска и седнах на Фейсбука.Я сега да видим известията.Я,20 известия?Отворих ги..Те зареждаха бавно,а търпението в мен намаляваше с всяка изминала секунда
-Хайде бе ! - ударих лаптопа.
Изведнъж тръгна.Явно трябва да използвам по-често тази тактика.
"Ивайло Иванов харесва ваша снимка" . Уоу.20 известия само от харесване на снимки.Но аз нямах снимки . Отворих една . О,не.Не само и това.Снимки от 2010.Снимките с предишната компания.Сега Ивайло щеше да остане с грешно впечетление.Забога.........Огледах се в известия.Бяха харесани преди 20 минути.А снимките бяха качени от Лидия ..Сега оставаше само да..о,да,на линия е !
-Хей-записах му аз първа,без колебания.Пък каквото ще да става

-------------------------------------------------------------------------------------------------
сори,че е толкова кратичка,ама няма интерес (:

djuu · 2012-04-19 17:08:42

10.10 хах, рождения ми ден !
Он: Историята ми харесва. Некст?

geri18 · 2012-04-19 17:30:01

И С К А М Н Е К С Т А В Е Д Н А Г И Ч Е С К И ! дд

rumito-todorowa2000 · 2012-04-19 18:36:50

4 част.Дано да ви обърка

-А,здравей.От снощи ти пиша.Извинявам се за нахалството.
-А няма проблеми.Нещо имах ангажимент и се наложи да загася компа.Иначе видях ,че си писал.Съжалявам за директния въпрос,но къде си ме видял.
-В училище.И на Вердито.Мина оттам с още две момичета.Аз бях с моя приятел там.
-Аха окей.
-Как си?
-Добре съм.Ти?
-И аз съм добре.Живееш на улица Христо Ботев 13 нали?
-Да откъде знаеш?
-Ама как да не знам.
-Ама какво имаш предвид-това момче почваше да ме плаши.
-Я ми погледни снимките.
Погледнах ги.Наистина ми беше много познат.И местата,на които аз ходя-той имаше снимки на тях.Поправка-местата,на които преди ходих.Сега разходките са ми от нас до училище и обратно.Някой път и до магазина.
-Видях ги и к'во ?- направих се,че не ми пука
-Нима не ме помниш?
-Ама познаваме ли се? - не исках да си признавам ,че е познат за мен
-Не може да не ме помниш.
-Ми не те помня.
-Преди 2 години?
Всичко от преди 2 години съм изтрила.Или поне съм се опитала да забравя и донякъде е станало.
-Ами не..
-Добре,как ти е скайпа?
Дадох му го.
-Включи се-каза ми той.
Направих го . Имах пълномощно .Приех. Без ето или нещо от сорта направо ми беше изпратена една снимка
-По-добре приеми.
Приех.О,не..не,не,не..Той...Не,не може да е той.
Изключих се от скайпа и веднага отидох в банята.Не ме интересуваше какво щеше да си помисли.Той ме познаваше повече дори от майка ми,знае 100 процента как щях да реагирам.Не,нямаше да се режа,не и този път.Заплаках.Толкова горчиви сълзи не съм изпитвала от фаталната ми дата.Дата,която постави край на живота ми.Въпреки,че още живеех.Само душа.Наистина съм жив човек,не призрак.Но не се чуствах като такъв.Нима наистина беше той?Нима този човек наистина съм могла да го забравя?
-Отвори-зачука майка ми по вратата
-Няма-със сълзи на очите и на пода се изправих - Остави ме да изгния.Ивайло ме намери.А аз не го помнех.Как?
-Мила.-замоли ме майка ми.
-Остави ме -казах аз и ударих вратата .
-Той не помни какво е станало.-успокояваше ме майка ми
-Помни.Щом е направил всичко възможно,за да ме намери.Мамо,как,как,как?-свих юмруци и ударих една от чашите,подредени на една шкафче.Една след друга.Цялото рафтче.Всичките чаши.Станаха на стъкла.
-Мила,това чашите ли бяха-разтревожи се тя-Отвори веднага!Не прави същата грешка заради момче.
Взех едно стъкло.Ами дали да сложа край на живота си.Не,така ще сложа край на дневника ми.Няма да разберете нищо за мен.Просто ще плача..
----------------------------------------------------------------------------------

Тука има повече диалог.Надявам се да ви хареса,въпреки че и аз незнам за кой я пиша . Дано някой я следи

geri18 · 2012-04-19 18:41:12

Нексттт

Нелии · 2012-04-19 19:06:16

некстт

DeathPrincess231 · 2012-04-20 17:09:40

Некст Бързоо ,моляя те!

rumito-todorowa2000 · 2012-04-21 13:39:07

Довечера

мuaa {} · 2012-04-21 17:24:53

Харесва ми, некст.

rumito-todorowa2000 · 2012-04-21 17:42:52

Останах още 30 минути в тоалетната.Не ме питайте какво правя там.Това беше любимото ми скривалище,ако можеше да кажа така на място,което майка редовно посещаваше.Отидох в моята стая.О,не,закъснявах за училище.Вообще не ме интересуваха скайпове и глупости,обух кецовете си и се отправих към даскало.Бързах през половината път,но после не намерих смисъл да го правя,седнах на една пейка,извадих слушалките от джоба си и ги отплетох.Ех,как мразя така да се заплитат!Когато ги оправих ги включих в телефона и пак си пуснах депресията.Това не ме депресираше толкова,колкото ме водеше до успокоение.Не бях ненормална.Просто бях свикнала да си живея собствен свят.Надявам се,че не ме разбирате.Все пак имам доста тайни от вас.
-Бауу-някой ме бодна по бедрата.Изпищях се.
-Даниеле,идиот такъв - викнах аз,като се измсях.Даниел беше едиственото момче,което ме разбираше.Може би,защото беше част от мен.
-Е,малка шега-усмихна се той.- На училище или някъде другаде?
-На училище.
-Значи съм с теб.-насади ми се той.Беше ми приятно с него.Даже бих го избрала пред Лидия и Елена.Знаеше много повече неща за мен от тях
Мълчах 10 минути и си слушах музиката (училището беше далеч от нас),а Даниел не ми се учудваше ,защото беше свикнал да не си говорим,когато съм с него.По-скоро с който и да било.Познаваше ме и знаеше,че не съм такава каквато бях.Нямахме общи теми с него,но просто бяхме заедно.След още 5 минути,в които мълчах и единственото,което се чуваше,бе шумът на колите,аз проговорих.
-Знаеш ли?-попитах го аз ,като знаех,че ще се сети какво имам предвид
-О,не почвай пак.Миналото си е минало-усмихна се той.Винаги искаше да ме прегърне,но знаеше,че аз нямаше да отвърна на чуствата му и щеше да го нараня.
-Ивайло се върна-набързо го превъртях аз,а в този момент една кола избибка силно.
-Хей,хайде качвай се- беше Елито
Бяхме далече от училище,Даниел знаеше,че няма да говоря повече по темата,затова се качих в колата
-Амаа Ив...- колата вече беше потеглила като гледах отчаяния поглед на Даниел на задното стъкло.
-Пак ли глупости му дрънкаше?-изсмя се Ели
-Не..Ако и на теб ти кажа и ти ще реагираш така.
-Пробвай ме-намигна ми
-Нека слезнем-казах аз и я потбутнах.Все пак баща и беше в колата.
-Да,добре.
Пътувахме още малко време..Доста бяхме закъснели.Слезнахме и по най-бързия начин се запътихме към 23 кабинет.Имахме химия.
-Пробвай ме-повтори тя
-Ама като се замисля ти не беше до мен ,когато Ивайло беше тук ,такаче това няма да те впечетли - намигнах и аз и си тръгнах .
Това подразни Елито,взе си раницата и заобикили коридора.Нека..Аз ще вървя по-малко.Обиди ми се,защото и казах истината.
***
-Я госпожица Костадинова,пак ли закъснявате?-попита ме с въпросителната "вежда" Иванова.
-Пак?Та това ни е първия учебен ден-засмях се аз и седнах до Лидия,която вече беше на мястото си.Тя обичаше да е точна.
-Искате ли отсъствие?-попита госпожата с насмешка
-Да,иска-в този момент влезна Елена.-И аз искам.Явно беше ядосана.
-Я виж,госпожица Илинова иска неприятностите от първите дни в училище-и преди да довърши Елена я затапи
-А вие искате пак една заповед за изгонване,взе дневника,който беше на бюрото и сама си написа отсъствие.
-Дай си бележника-заповяда и кокошката.
-Ама ти тъпа ли си,ние още нямаме -изсмя и се тя
Елена беше единствената,която и говореше тя.Тя е втора братовчетка на майка и,много се мразят двете семейства и Елена да не остане по-назад - и тя прази госпожа Иванова
И така часа ми мина в глупости..Подавахме си бележки с Елена,на които имаше обиди.Но не ме интересуваше.Играхме си на телефона,драскахме по дъската.Аз първия ден от училище не го смятах за учебен,а аз припомнящ.Припомнящ за ужаса,който всяка година почваше.
Нищо интересно не стана в тоя час, докато някой не чукна по вратата..О,не..не и този път..Само да не е пак тя .

критики,мнения?защото виждам,че интерес няма и сигурно пускам за 2-ма човека ;д

geri18 · 2012-04-21 19:23:38

Харесва ми, некст.

rumito-todorowa2000 · 2012-04-21 19:33:00

Харесва ми, некст.

аз тая история само за теб я пиша сладур ;д

DeathPrincess231 · 2012-04-21 20:59:56

неекстт

#1 2012-04-17 12:38:03

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#2 2012-04-17 12:51:34

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#3 2012-04-17 12:55:36

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#4 2012-04-17 13:18:43

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#5 2012-04-17 13:28:29

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#6 2012-04-17 16:03:12

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#7 2012-04-17 16:36:19

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#8 2012-04-17 18:45:15

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#9 2012-04-17 19:22:06

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#10 2012-04-17 21:21:26

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#11 2012-04-18 09:14:59

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#12 2012-04-18 13:02:07

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#13 2012-04-19 16:41:56

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#14 2012-04-19 17:08:42

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#15 2012-04-19 17:30:01

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#16 2012-04-19 18:36:50

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#17 2012-04-19 18:41:12

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#18 2012-04-19 19:06:16

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#19 2012-04-20 17:09:40

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#20 2012-04-21 13:39:07

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#21 2012-04-21 17:24:53

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#22 2012-04-21 17:42:52

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#23 2012-04-21 19:23:38

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#24 2012-04-21 19:33:00

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

#25 2012-04-21 20:59:56

Re: 10.10.2010 ! Случи се .

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook