#1 2012-04-15 10:09:06

sexy_girlll

Member

From: ~Summer Paradise~

Registered: 2012-03-13

Posts: 4,219

Re: Любов в далечината

Започвам една история и понеже не пиша много хубави неща,тази част ще е по-кратка,но ако има интерес ще пускам по-дълги части.
(Историята се развива през 19-ти век)

Част І

Беше прекрасна лятна нощ.Звездите озаряваха небето.Морето беше спокойно...Но не и аз.
Уил нежно ме целуна и ми прошепна:
  -Защо не може да сме заедно?
  -Добре знаеш,че баща ми иска да ме омъжи за богат благородник.-отвърнах му аз.
Той ме погледна с тъмните си очи,в които потъвах.Усетих,че чувстваше,че вече не ме интересува нищо.
  -Трябва да тръгвам,преди някой да е разбрал,че не съм в имението.-рекох му аз.
  -Ако те пусна как мога да съм сигурен,че ще се върнеш?
  -Бъди сигурен,защото каквото и да се случи аз винаги ще бъда до теб.-казах му през сълзи.
Започнах да бягам.Пясъка беше много сух.Щом изкачих хълма,най-сетне се прибрах в имението.Влязох и безшумно започнах да изкачвам стълбите към стаята си.Чувствах се сама както винаги.Неусетно стигнах до нея и влязох.Съблякох роклята си и си сложих копринената нощница.Пуснах косата си от кока и сложих завесите на спалнята.Влязох под завивките,които галеха кожата ми.Затворих очи и отново пред мен беше същата гледка...Аз на гроба на Уил.Този сън не ме оставяше.Отворих очи и с уплах пристъпих към прозореца.Погледнах през него и силно ми се искаше в далечината да го зърна...Жив...

---

[list=*]
[*]........................................................................

Let’s say goodbye
And never back again, let me cry
I wanted you, you wanted to lie
I knew that it would happen this way.[/*]
[/list]

NevеrBackDown.

Member

Registered: 2012-02-29

Posts: 897

Re: Любов в далечината

Харесва ми.Различно е.Некст!

---

[list=*]
[*]They judge me before even know me.That's why I'm better of alone.[/*]
[/list]

Снимките ми. ; Тumblr.

sunshine5383

Member

From: girlland <3 ^ ^

Registered: 2012-02-29

Posts: 2,085

Re: Любов в далечината

Харесва ми.Различно е.Некст!

---

[img]http://prikachi.com/images/869/7292869x.jpg[/img]

geri18

Member

From: East London

Registered: 2010-09-20

Posts: 946

Website

Re: Любов в далечината

Харесва ми.Различно е.Некст!

---

XVIII. XII .MCMXCVII

jetix4e

Thug Angel

From: London

Registered: 2010-02-01

Posts: 6,367

Re: Любов в далечината

Харева ми 
Некст 

sexy_girlll

Member

From: ~Summer Paradise~

Registered: 2012-03-13

Posts: 4,219

Re: Любов в далечината

Радвам се,че ви харесва и в най-скоро време ще пусна следващата част.
(Със сигурност ще е днес,но не знам в колко часа)^^

---

[list=*]
[*]........................................................................

Let’s say goodbye
And never back again, let me cry
I wanted you, you wanted to lie
I knew that it would happen this way.[/*]
[/list]

Bluee^^

Member

From: Imola

Registered: 2012-03-01

Posts: 1,453

Re: Любов в далечината

Прекалено кратко. За сега нищо не мога да кажа, но ще видим, когато пуснеш следващата част.

---

[list=*]
[*][img]http://prikachi.com/images/759/6438759V.gif[/img][/*]
[/list]

sexy_girlll

Member

From: ~Summer Paradise~

Registered: 2012-03-13

Posts: 4,219

Re: Любов в далечината

Прекалено кратко. За сега нищо не мога да кажа, но ще видим, когато пуснеш следващата част.

Ами аз и по-горе написах,че ще е кратка и казах,че ако има интерес ще  пускам по-дълги части.

---

[list=*]
[*]........................................................................

Let’s say goodbye
And never back again, let me cry
I wanted you, you wanted to lie
I knew that it would happen this way.[/*]
[/list]

sexy_girlll

Member

From: ~Summer Paradise~

Registered: 2012-03-13

Posts: 4,219

Re: Любов в далечината

Част ІІ

Най-сетне се успокоих.Скоро щеше да се съмне,затова отново си легнах.
На сутринта влезе слугинята.Дръпна завесите и слънцето освети стаята.
  -Време е за ставане,Госпожо.-рече ми тя.Днес ще идва бъдещият ви мъж.
  -Върви си!-изкрещях аз отново просълзена.Сълзите изпълниха светлите ми сини очи,толкова,че те започнаха да текат като дъжд.
Щом тя излезе,аз станах от леглото.На стола бе оставена красива рокля с дантели,подплата и много цветове от синята гама.Под нея,на пода бяха оставени бели стъклени пантофки като на Пепеляшка...Само дето моят живот не бе приказка.Облякох роклята,едва-едва се справих с корсета,но все пак успях.Сложих пантофките и тръгнах към чекмеджето на малкото ми нощно шкафче.Там държах огромната си кутия с бижута от диаманти,изумруди и всякакви скъпоценни камъни.Сложих си колието наречено „Сърцето на океана".Бе наречено така заради камъкът,който беше син като океана и във формата на сърце.След това сложих диамантената гривна и обеци.Направих си кок и сложих голямата черна панделка,която ми беше дала покойната ми сестра.В този момент някой почука на вратата.
  -Влез.-казах му аз.Не ме вълнуваше кой е.
  -Скъпа,слизай вече.Закуската е готова и Мануел всеки момент ще пристигне от Англия.-рече баща ми.
  -Ето,сега слизам.
В този момент се сетих за Уил.Как щеше да приеме,че ще се сгодя днес?Дори не му бях казала,че ще е толкова скоро.Изпитах чувство за вина.Ами ако му кажа и той ме остави?
Какво щях да правя без него?Как щях да живея?...В такъв момент човек осъзнава колко обича някого...Баща ми още ме чакаше пред вратата,а аз продължавах да се гледам в огледалото със златна рамка.
  -Хайде,дъще.Защо си толкова замислена?
  -Татко,моля те не ме омъжвай за него.-избухнах аз отново в плач.Вече нямаше ден,които да мине без него.
Той пристъпи към мен и ме удари толкова силно,че паднах на земята.
  -Каквото и да стане,ти няма да се омъжиш за обикновен бедняк и още по-малко за селянин.-изкрещя той.
  -Уил не е нито беден,нито селянин.Той ме дарява с най-голямото богатство...любовта.
Какъвто и да е аз го обичам...и винаги ще го обичам.
  -Единственото което мога да ти кажа е,че това ще се случи в съня ти.Само там ти е позволено да го обичаш.Сега стани,измий си лицето и слез веднага долу преди да съм направил някоя глупост.-каза ми той и излезе от стаята.
Дойде слугинята и ми помогна да стана.Хвана ме и ме подпря на нея.Стигнахме до банята и аз влязох.Имаше една кофа с вода,аз клекнах до нея,потопих си ръцете и си измих лицето.Поех си дъх,станах и излязох и от банята и от стаята.Запристъпвах леко по стълбите и отидох в трапезарията.Седнах на мястото си.Майка видя насълзените ми очи.Спогледа ме сякаш ми казваше „Защо си плакала отново?".За да не я притеснявам и отвърнах с усмивка...След малко чух,че вратите се отварят.Той бе тук...

Надявам се тази част да ви е харесала и ако пак е кратка,ще пусна следващата по-дълга;дд

---

[list=*]
[*]........................................................................

Let’s say goodbye
And never back again, let me cry
I wanted you, you wanted to lie
I knew that it would happen this way.[/*]
[/list]