Избор

lovegackt · 2012-04-05 19:34:56

Не можах да се сетя за подходящо заглавие, защото писането ми все още е в действие, затова написах първото, което ми хрумна. Приемам предложения за заглавия

Сега разбирам защо изведнъж започнах да го харесвам. Той ми дава нещо, което приятелят ми не може. Забавно ми е да съм около него. Забравям за тревогите си. Това сигурно се дължи на факта, че той е от онзи приключенски тип момчета, които живеят за мига.
Но въпреки всичко, не искам тези чувства, защото е само въпрос на време да прераснат в нещо болезнено, което да ме унищожава малко по малко всеки ден... И преди съм минавала през това. Никога повече!
И все пак отново стоя сама в кухнята ни. С приятеля ми си взехме китайска храна от любимият ни китайски ресторант, но в момента не мога дори да я докосна.
Отново се скарахме...Това се случва толкова често, че би трябвало досега да съм свикнала, но болката си остава една и съща всеки път. Кара ме да си мисля дали връзката ни не е стигнала до онзи момент, когато сме си писнали дотолкова, че не можем да проведем един нормален разговор, без той да прерасне в спор.
На всички двойки ли им е писано рано или късно да си омръзнат? Какво стана с любовта?
Ставам и отивам да си направя чаша кафе. Знам, че е прекалено късно за това, но кафето е едно от малкото неща, които ме успокояват. Или просто съм пристрастена към него. Най-вероятно второто. И в двата случая, още една чаша няма да ме убие.

Dancing Snowflakes · 2012-04-05 19:40:40

Началото е перфектно, различно е.Некст!

newsy_95 · 2012-04-05 19:41:20

Хареса ми, още.

sevgi_19991 · 2012-04-05 19:48:27

Началото е перфектно, различно е.Некст!

neninkaa · 2012-04-05 19:59:54

Like

некст!!

skosh · 2012-04-05 20:25:44

Заинтригува ме Next Близо е до реалността (за жалост)

jetix4e · 2012-04-05 20:40:03

Хубаво ее .. Некст

lovegackt · 2012-04-05 20:45:19

Радвам се, че толкова ви е харесала първата част. Да, нещата са доста близко до реалността, тъй като разказвам неща които наистина ми се случват в момента

Част 2

Чувам звънеца на вратата. Знам, че е той. Сърцето ми подскача, но си заповядвам да се успокоя, и отварям. Посреща ме с прегръдка, както всеки път. Вината за това е най-вероятно моя. Аз съм от онези момичета, които много обичат да прегръщат другите - така показвам колко близък е даден човек за мен.
За моя изненада ми беше купил кафе, от онова моето, което споменах по-рано. Каза, че се чувствал виновен за това, че изпил доста за последните няколко дни. Споменах ли, че от няколко дни ни е на гости? Разбира се, това само усложнява нещата, но за щастие не го виждам много много, тъй като или аз съм на лекции, или той е някъде с приятели.
Признавам си, че точно в този момент се нуждаех тъкмо от неговата компания, тъй като приятелят ми се беше затворил в нашата стая и отказваше да предприеме каквото и да е, за да реши спорът ни. Е, двама могат да играят тази игра.
Тайно поглеждам към него. Не е от онези сладникави момченца, точно обратното. Тези дълбоки кафяви очи, тази красива усмивка.
В този момент осъзнавам какво е чувството да си толкова близко до някого, и все пак толкова далеч...

lovegackt · 2012-04-05 22:37:21

Част 3

Поглеждам часовника. Един часа. Отново съм загубила представа за времето. Беше едва единадесет, когато си легнах, сложих си слушалките и се оставих на музиката. Това ми е нещо като хоби – обичам да оставям песните да рисуват уникални картини в ума ми. Но този път картините идваха с известна порция носталгия. Една след друга се въртяха все любовни, сърцераздирателни песни.
Наблюдавах спящото лице на приятеля си и се питах как може да е толкова спокоен в съня си, след жестоката ни кавга по-рано. Истината беше, че му завиждах. Никога не бих могла да постигна такова спокойствие. Както винаги, мислите ми не ми даваха покой. Мислех си за всичко, което беше станало днес, претеглях и преценявах всяка ситуация, всяка моя дума, всяка негова реакция. Естествено, нямаше да стигна до какъвто и да е отговор, поне не тази нощ. Прегърнах възглавницата и зачаках да тръгне поредната песен, която да ме отмъкне от реалността. Очертаваше се дълга нощ...

Chicharitooo · 2012-04-06 04:56:16

Хареса ми, още.

depressed · 2012-04-06 08:41:32

Началото е перфектно, различно е.Некст!

lovegackt · 2012-04-06 09:09:26

Част 4

Е, него вече го няма. Наблюдавам празното легло в стаята за гости. Иска ми се да заплача, но не се оставям на това чувство. Осъзнах, че предишната вечер е било може би единственият ми шанс да му кажа как се чувствам. Едва ли някога пак ще останем сами като снощи.
Може би е за добро. Може би това е, от което имам нужда за да не мисля за него, или поне не толкова често. Сега е моментът да се съсредоточа върху истинската си връзка.
Обаждам се на приятеля си, но той не ми вдига. Честно казано, не съм и очаквала да го направи...Решавам да напиша съобщение на колегата му. Може би ще разбера нещо от него. Разочарована съм, когато на екрана на телефона прочитам точно това, от което се безпокоях. Настроението му си е все същото - никаква промяна.
Чувствам умора, въпреки осемте часа сън. Вече просто...не ми пука. Уморена съм и ми е писнало винаги да бъда като добрата фея, и да спасявам връзката ни. Чудя се дали щяхме да издържим и месец, ако просто му бях казала да върви на майната си, вместо да се боря за това, което имаме.
А дали въобще имахме нещо? Дали това не беше просто илюзия, която създадохме заедно, за да не бъдем сами?
Изпускам тежка въздишка и потеглям за училище.

sunshine5383 · 2012-04-06 09:32:40

Началото е перфектно, различно е.Некст!

beautiful_kitty · 2012-04-06 10:38:57

Хареса ми.Некст.

lovegackt · 2012-04-06 10:59:30

Мисля да направя малка пауза и да изчакам да ми дойде музата, за да може следващата част да не е депресираща или тъжна
Благодаря на всички за мненията. Много ме радва факта, че историята ми ви харесва

nekwaa__ · 2012-04-06 11:13:53

мм Супер ..
Имаш талант БРАВО !
Давай нексттт

lovegackt · 2012-04-06 19:51:02

Част 5

И...край! Завършвам рисунката си, доволна от резултата. Не си спомням откога не съм рисувала. Признавам си, че ми липсваше страшно много. Явно изразявам себе си най-добре, когато съм тъжна. Странно нещо е музата. Навестява те тогава, когато най-малко я очакваш. Но стига за това.
Вдигам поглед и срещам толкова познатите ми черни очи, които този път ме гледат с тъга. Поздравявам го вяло и свалям поглед. Той се приближава до мен и произнася онези думи, които си умирах да чуя предишната вечер: "Извинявай, бебе. Понякога съм голям идиот...".
Гласовете в главата ми крещят: "Извинявай не оправя нищо!", но тялото ми, както винаги, не ги слуша. Прегръщам го нежно и прошепвам: "Всичко е наред".
Истината е, че прекарах деня в опити да си внуша, че нямам чувства към моя познат. Мисля, че донякъде успях.
Сега, след дългоочакваното извинение, вътрешно отказвам да го приема. В сърцето ми битката между двамата продължаваше и победител така и нямаше.
Усмихвам се, хващам ръката му и го повеждам към кухнята с думите: "Нека хапнем, преди да е изстинало". Той отговаря на усмивката ми, кимва, и тръгва след мен.

#1 2012-04-05 19:34:56

Re: Избор

#2 2012-04-05 19:40:40

Re: Избор

#3 2012-04-05 19:41:20

Re: Избор

#4 2012-04-05 19:48:27

Re: Избор

#5 2012-04-05 19:59:54

Re: Избор

#6 2012-04-05 20:25:44

Re: Избор

#7 2012-04-05 20:40:03

Re: Избор

#8 2012-04-05 20:45:19

Re: Избор

#9 2012-04-05 22:37:21

Re: Избор

#10 2012-04-06 04:56:16

Re: Избор

#11 2012-04-06 08:41:32

Re: Избор

#12 2012-04-06 09:09:26

Re: Избор

#13 2012-04-06 09:32:40

Re: Избор

#14 2012-04-06 10:38:57

Re: Избор

#15 2012-04-06 10:59:30

Re: Избор

#16 2012-04-06 11:13:53

Re: Избор

#17 2012-04-06 19:51:02

Re: Избор

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook