Признанията на една луда

pap1ty · 2011-08-25 19:38:39

Следващаа (:

nani_tyyy · 2011-08-26 09:48:09

Още.. !!

blo0dy_so0ul · 2011-08-26 12:35:05

Ощеее !!

Aleks_stz · 2011-08-30 22:28:19

ощееее

Iv4eto_L0ve · 2011-08-31 11:48:07

ощеееееее

Cookie Monster · 2012-03-17 20:40:08

Здравейте. Това е новата ми регистрация...поради простата причина, че старата ми се бъгна и не мога да си вляза в нея.Но нека оставя зад себе си личните си драми.По въпроса -не знам защо реших да напиша още една част от историята...но резултата е на лице. Надявам се все още да има хора , на които да им е интересна . Приятно четене ^^.

Когато се събудих,въпреки че се бях вкаменила от студ,горяща болка се бе разпростряла на всякъде по оскверненото ми тяло.Не смеех да направя каквото и да е, дори не отворих очи...поне в първия миг. Умирах от страх, че до мен ще седи Джон и всичко това ще се повтори отново. При тази мисъл осъзнах, какво точно бе станало. Не си спомням някога да бях плакала толкова силно.Просто лежах,а гласът ми разкъсваше гробната тишина, сълзите сякаш бяха най-горчивата отрова на света... а душата ми, тя бе одрана жива и кървеше безспирно.
Не знам, колко време бях прекарала, свита като ембрион... 15 минути, 20, час, два. Но, когато се опомних, стиснах толкова силно зъби, че изскърцаха болезнено. С опакото на ръката си избърсах сълзите (с мисълта да се сдържам, въпреки че веднага се провалих в това начинание) , станах , загърнах се с това което бе останало от роклята и накуцвайки, тръгнах боса по пътя на срама и след малко се изгубих в празния мрак.
Нямаше къде да отида. У нас щяха да ме спукат от бой ( не защото ме бяха изнасилили, а защото не бях изкарала пари от това ), в полицията – имаше ли смисъл, богатите деца винаги се измъкваха . Докато размишлявах над вариантите си , краката ми ме бяха отвели до единствения човек, който ми бе показал, какво е да обичаш –намирах се пред квартирата на Рейн. И , ако сърцето ми не бе смачкано като изпушена цигара, сигурно щях да се изсмея с глас на мисълта, която мина през главата ми , думи които той ми бе казал някога „..човек винаги намира пътя към дома.”. Не можех да се появя пред него по този начин, толкова омърсена, сдъвкана, разбита на хиляди парченца. Но докато усетя пръстите ми вече натискаха продължително звънеца на входа. Какво правех по дяволите !? Без да чакам и секунда повече се обърнах и клатушкайки се , се опитвах да се отдалеча. Но в този момент вратата се открехна и жълтеникав лъч светлина разряза меко тъмнината, след това отново се затвори , чу се звук от свалянето на резето и този път се отвори широко, а от вътре се показа разрошеният, полу-буден, объркан Рей.
-Съни!? –прокара дрезгаво през гърлото си с толкова много загриженост и притеснение, че аз просто не издържах, сринах се на колене, оставяйки бушуващия океан от емоции, да направи на пясък всичко, което бе останало от самоконтрола ми.

Aleks_stz · 2012-03-17 21:20:45

УнИкАлНоОООООО

Cookie Monster · 2012-03-18 17:14:23

Нова част ^^. Доста се колебая, дали да продължа ,поради много слабия интерес ,но все още не съм решила окончателно.
Приятно четене ^^

Единственото различаващо се от монотонното ми ридането , беше неговия силен и някак си почти хлипащ глас:
-Боже мой! Съни, добре ли си !? Кой ти причини това!?
Той притича бос по ледения асфалт и колкото повече се приближаваше от мен , толкова по –ясно забелязвах в каква грозна гримаса се бе сбръчкало лицето му. Дали , защото беше объркан, притеснен, загрижен ...или може би някъде дълбоко в себе си , той изпитваше вина, че не бе могъл да ме защити, че ме беше предал.
Усетих как силните му, топли ръце се увиват около тялото ми. Дигна ме във въздуха и както младоженец носи своята възлюбена , той прекрачи прага на дома си. Усещах неговата обич, по начина по който ме бе обърнал, сякаш бях в крепост, по нежната целувка по челото, но това още повече влошаваше нещата, защото с всяка една ласка той ми напомняше за чудовището, сторило ми това. Потръпнах конвулсивно от отвращение.
-Сигурно умираш от студ?О , Боже мой!
В следващия момент усетих как ме поставя на диван, фотьойл може би... не - това беше леглото му. Свали суичъра, който явно бе облякъл на бързо преди да види кой го безпокой, в тези късни часове на нощта и ме наметна с него. Седна до мен , хвана ръцете ми в шепата на едната си ръка, а с другата ,започна да избърсва внимателно сълзите по бузите ми. След като се успокоих малко, той понечи да ме прегърне ,но аз се дръпнах , защото не бих издържала който и да е, да ме докосва.. та самата аз не можах да се понасям. Рей ме погледна с учудване.
-Може ли да се изкъпя? –едва задавено попитах.
-Ам..да. Разбира се. Ела.
Поведе ме по малък коридор и отвори втората врата от ляво. Стъпи на синкавите плочки и отвори един шкаф под мивката. Подаде ми една хавлия и голяма бяла тениска.
-Спокойно, чисти са –подсмихна се невинно, ала след секунда лицето му отново прие някак изморения вид.
Взех ги , а след това сведох глава надолу, защото беше убийствено да поема дори риска погледите ни да се срещнат. Чувствах се като отрепка и неговото съжаление (или може би упрек,че не съм се опазила) , което щях да прочета в очите му, щеше да ме съсипе безвъзвратно.
Нещо изшумоля и Рей ми подаде някакъв опакован плат.
-Това са боксерки. Не съм отварял плика дори.
Кимнах и ги поех. Той излезе , а аз оставих нещата, които ми беше дал на капака на коша за пране и започнах малко по малко да се събличам. Беше мъчително. Имаше засъхнала кръв навсякъде , червени натъртени кръгове, отворени рани.При тази гледка, започнах да се задушавам, вкус на гнило обзе гърлото , а после устата ми... и преди да се усетя вече бях на колене, прегърнала тоалетната чиния и изкарвах цялото съдържание на стомаха си. След това станах,пуснах водата и търках, търках ... докато кожата ми болеше дори само от докосването на водата.
Облякох тениската, която ми стигаше точно над коленете, боксерките, увих кърпата на главата си и излязох. Почуках и влязох в стаята където първо ме беше завел.
-По –добре ли си?
-Мхм.-излъгах.
-Говорили ти се за това.
-Набиха ме...няма какво повече да кажа.
-Кой? Ще го...
-Моля те.. забрави –казах усещайки как горчива буца се сковаваше в гърлото ми -бях готова отново да се разплача.
-Приготвих ти леглото ми. Аз ще спя на дивана.-каза , докато вървеше към вратата. – Тук е ключа за лампата. Лека нощ и сладки сънища.
-Моля те.. не ме оставяй сама –съвсем тихо помолих ,не очаквайки да откликне на желанието ми, но за щастие той ме чу.
Повече не си казахме и дума.Аз легнах, а той седна на стола до мен. Почти се бях унесла и скоро щях да сънувам кошмари (по скоро адски мъчения) ,когато усетих , как нечии устни леко докосват моите. Бях достатъчно будна ,за да знам ,че това е Рейн и ,че наистина се случва ,но и достатъчно заспала ,за да реагирам по какъвто и да е начин.

Mirror... <3 · 2012-03-18 17:19:34

Уникалнаа..! Продължавай , МОЛЯ ТЕЕ

Cookie Monster · 2012-03-18 19:44:20

Мерси ^^ . Най -вероятно утре вечерта ще постна следваща част, но е възможно и вторник по някое време.

Mirror... <3 · 2012-03-24 23:13:22

Айдее :д

Bluee^^ · 2012-03-25 10:28:42

Пфф, какво да кажа не знам. Уникално е. Давай некст.

Cookie Monster · 2012-03-25 11:42:47

Тези коментари ме окуражиха и ето я следващата част.
Надявам се да ви хареса ^^ .

Събуди ме лъч слънчева светлина. Дигнах ръка, опитвайки да опазя още сънените си очи. От това, на вид елементарно движение, сякаш конец се опъна в ръката ми и когато се протегнах малко по-силно , той се „ скъса” и остави на свое място остра пулсираща болка. Тихо проплаках , очаквайки ( незнайно защо ) всеки момент Рейн да седне до мен закрилнически , да ме погледне с онези нажалени очи и да прекара ръка през косата ми. Но единственото присъствие в стаята , беше запълнено с призраците от миналата нощ, с чудовищата от кошмарите ми... и с една целувка.
Когато се надигнах от леглото , сякаш ластик бе вързан около тялото ми и веднага ме върна в изходна позиция. Изведнъж ми прилоша, черни и червени петна затанцуваха пред очите ми под музиката на пищящите ми уши и с последни сили извиках името му ... но той не дойде. Болката сякаш бе свиреп звяр и до сега някак си я държах заключена в клетка , но нещо я отключи, и страшилището започна яростно да разкъсва всичко – тъкани ... чувства. Изпаднах в безсъзнание.
Когато дойдох на себе си , все така продължавах да съм сама. Бъз да мърдам огледах около мен. Устата ми, сякаш лепнеше от сухота и когато видях чаша с вода на нощното шкафче , възможно най-бързо се протегнах ( което, като се има в предвид състоянието ми беше изключително бавно) и я взех. Без да искам бутнах някакъв лист и след като на малки глътки облекчих жаждата си , го дигнах и неволно зърнах името си. Нямах намерение да го чета , но това просто „Съни” , ме накара да си променя мнението.
„Добро утро , Слънце мое. Хаха. Надявам се да си по-добре. Ако искаш да отидеш до полицията, знаеш , че ще дойда с теб , независимо от какво.
Съжалявам , че се събуждаш сама, но имам неотложна работа .
В кухнята има палачинки , а на стола до теб има чорапи , дънки и блуза. Надявам се да ти станат. Сигурно няма да ти харесат , но толкова рано , просто нямаше много отворени магазини.
Пази се : Рей”
Усмихнах се някак си вяло и същевременно една горчива сълза се стече бавно по лицето ми, защото го познавах прекалено добре –с отсъствието си той всъщност казваше –съжалявам , но трябва да забравим онази целувка, така ще е по-добре и за двамата.

dirtymind · 2012-03-25 11:54:00

Четох историята с голям интерес.Дано скоро излезе следващата част.Искам да ти кажа,че докато пишеш в този сайт историята ти може да спечели много повече,да се издаде в книга например.

Bluee^^ · 2012-03-25 11:57:05

Пфф, какво да кажа не знам. Уникално е. Давай некст.

~Monster · 2012-03-25 13:14:22

не знам защо чак сега виждам историята.кога започна да я пишеш?уникална е!

Cookie Monster · 2012-03-25 16:37:08

Здравейте, отново за този ден . Това е последната част от "спомена " на Съни , затова реших да я кача днес . Малко е кратка и предполагам скучна , но все пак се надявам да ви хареса.
ПС: Благодаря за хубавите коментари ^^. Те ми направиха деня. Относно историята - започнах да я пиша миналото лято, обаче я прекъснах .. и сега ми скимна да я продължа.

С големи усилия станах и се преоблякох. През повечето време очите ми бяха затворени, защото сякаш всяка рана беше подпис на Джон (и Джесика) , издълбан в моята кожа като с шило. Отне ми известно време намеря кухнята и след като закусих измих чинията и се запътих към кошчето, за да изхвърля салфетката. Когато дигнах капака от вътре се показа онази червената рокля и бельото ми, които бяха покрити с всевъзможни петна ... и всъщност, вече приличаха повече на стари парцали. Сякаш ток премина през цялото ми тяло и заслепена от ярост и мъст аз ги сграбчих, хвърлих ги в мивката , несъзнателно взех някакъв кибрит, драснах една клечка... и гледах как платът сякаш се гърчеше , докато огънят го поглъщаше. Когато останаха само пепел, гневът вече бе заметен с безразличие, с чувство за празнота . Тялото ми продължаваше да живее, по инстинкти и навици, докато душата ми умираше в миналото.
Когато тръгнах да излизам , намерих още една бележка и до нея имаше ключ.
„Може да обуеш сините кецове ( на мен отдавна ми умаляха и са стари, но поне ще свършат работа. Оставих ти и един суичър на закачалката. Може да ти е малко голям, но ще ти е топло с него. Когато заключиш , остави ключа под черджето.”
Което означаваше -ОБИЧАМ ТЕ , но моля те, върви си, преди да съм си дошъл...защото тази целувка беше недоразумение .
Така и направих.. и повече не се върнах. И единственото което ми остана, бяха онези поздрави сутрин рано, когато ни делеше само панорамния прозорец на пицарията му, ала през него, Рей изглеждаше като пустинен мираж.

Bluee^^ · 2012-03-25 17:20:18

Нееееееееееееекст.

Aleks_stz · 2012-03-25 20:04:41

Нееееееееееееекст.

dirtymind · 2012-03-26 19:46:19

Браво.Много ме кефи,поздравявам те.Чакам следващата част,дано скоро се разкрие и завръзката.

Cookie Monster · 2012-03-31 18:25:49

Здравейте ^^. Първо искам да се извиня , че не можах да постна част, но тази седмица ми беше много натоварена. Второ- съжалявам за малката част... до края на деня ще се опитам да поста нова. И трето - надявам се да ви хареса.
ПС : на този откъс реших да сложа заглавие, понеже от тук вече почва промяната... и е "съдбовен" момент .

Ново начало

И така , скъпи мои, едно идеално момиче през деня , се превърна в пепелянка през нощта и с отровата си прекрати живота ми. От този момент нататък вече се превърнах в невидима за добрината на хората и оголена пред целия свят за присмехът , обидите, пренебрежението.
От тогава започна да се носи слухът, че по свое желание съм спала с Джон, и примесен с хладнокръвното и злобно държание на Джесика , станах кучката на цялото училище.. или поне докато не бях забравена, заради по –сензационна „новина” ( курва) . Момчетата ме шляпаха по дупето и ме опипваха къде ли не , момичетата .. е нека само кажем , че не бях любимката им.
Сега ... сега животът ми е ров... кален, мизерен , миришещ на гнило и нещо умряло и аз всеки ден се опитвам да изляза , влагайки всичките си сили , ала всяка вечер отново се оказвам на едно и също място –затънала още повече в лепкаво отчаяние и нещастие. И нищо никога не се променяше... поне до този ден... този ден в който от плячка , станах хищник.

debita_debs · 2012-04-01 16:37:30

Хайде пускай некста!!!!!!!

Cookie Monster · 2012-04-01 17:25:53

Частта отново е късичка, но нещо нямам много вдъхновение. За утре вече ще се опитам да кача по-дълга.
Надявам се да ви хареса ^^.
ПС: Да поясня..това е вече в онзи ден , в който Съни не е видяла Рей в пицарията, а по-късно разказва за Джесика и това е продължението му.

Часовникът отброяваше секундите.. и с всяко едно безмилостно тракане на стрелката , сърцето все повече и повече отброяваше неритмични удари, кисел вкус се разля в устата ми, дланите ми бяха ледени и влажни, докато аз изгарях жива в кожата си ... сякаш получавах пристъп на паника. Усещах напрежение в главата, „чувах” гласове... и те ми шептяха , че нещо ужасно престои.
-Г –н Макдугъл , може ли да изляза за малко?- попитах и черни петна започнаха да шарят навсякъде по мръсните (някога) бели стени на класната стая.
-Все тая... и в час да си нищо няма да разбереш - каза учителя по математика, отдавна отчаял се от всички ученици и продължи монотонно да разказва урока.
Когато отворих вратата хладък въздух развя косата ми. Изтрих капчиците пот, които бяха избили по челото ми. Все още чувах пулса си отчетливо , затова седнах на замазаните плочки в коридора и хванах в шепи лицето си.
Чух смях . Смях от моите спомени. Кънтеше из целия коридор... или в главата ми. Боже , побърквах ли се !? Рей!?
Но не, не полудявах. Наистина беше той. Сърцето ми удари силно , а след това прескочи удар или два. В началото видях как само той се задава , но не беше сам, говореше си някого. И тогава най –лошият ми кошмар се сбъдна, ужас, за който дори не си бях представяла , че може да е възможен.
Силен спазъм сви гърдите ми, в очите ми набъбнаха като пъпки на цвете сълзи , но преди да разцъфнат, ги изкорених. Това бяха цветя на слабост , болка, страдание.. и ако този грозен букет попаднеше в нечии ръце.. този някой щеше да ми нанесе рани , от които не бих се възстановила. Стиснах юмруците си и ноктите ми се впиха болезнено в меката част на дланта, но това щеше да ме спре да се пречупя пред урагана, който приближаваше по коридора.

debita_debs · 2012-04-02 19:36:00

Айде некст,некст,некст!

Bluee^^ · 2012-04-02 20:40:45

Нееееееееееееекст.

#76 2011-08-25 19:38:39

Re: Признанията на една луда

#77 2011-08-26 09:48:09

Re: Признанията на една луда

#78 2011-08-26 12:35:05

Re: Признанията на една луда

#79 2011-08-30 22:28:19

Re: Признанията на една луда

#80 2011-08-31 11:48:07

Re: Признанията на една луда

#81 2012-03-17 20:40:08

Re: Признанията на една луда

#82 2012-03-17 21:20:45

Re: Признанията на една луда

#83 2012-03-18 17:14:23

Re: Признанията на една луда

#84 2012-03-18 17:19:34

Re: Признанията на една луда

#85 2012-03-18 19:44:20

Re: Признанията на една луда

#86 2012-03-24 23:13:22

Re: Признанията на една луда

#87 2012-03-25 10:28:42

Re: Признанията на една луда

#88 2012-03-25 11:42:47

Re: Признанията на една луда

#89 2012-03-25 11:54:00

Re: Признанията на една луда

#90 2012-03-25 11:57:05

Re: Признанията на една луда

#91 2012-03-25 13:14:22

Re: Признанията на една луда

#92 2012-03-25 16:37:08

Re: Признанията на една луда

#93 2012-03-25 17:20:18

Re: Признанията на една луда

#94 2012-03-25 20:04:41

Re: Признанията на една луда

#95 2012-03-26 19:46:19

Re: Признанията на една луда

#96 2012-03-31 18:25:49

Re: Признанията на една луда

#97 2012-04-01 16:37:30

Re: Признанията на една луда

#98 2012-04-01 17:25:53

Re: Признанията на една луда

#99 2012-04-02 19:36:00

Re: Признанията на една луда

#100 2012-04-02 20:40:45

Re: Признанията на една луда

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook