Седем дни

Black Cat · 2012-03-11 10:16:48

СЕДЕМ ДНИ

cute-hug-kiss-love-vute-Favim.com-42406.jpg

Count backwards, 5 4 3 2 1, before you get too heated and turned on, (This guy),
You should have learned your lessons all them times before, youve been bruised youve been broken,
Then theres my mind sayin think before you go, through that door it could lead you nowhere, (This guy)
Has got you all romantic, crazy in your head,do you think id listen, no i dont care,
Cause I can't focus I can't stop,
You got me spinning round,
round, round, round (Like a record),
I can't focus it's too hot (Inside),
You'll never get to Heaven if you're scared of getting high,

ДЕН ПЪРВИ

Здравейте от мен - Мико Ханабе, на шестнадесет от град Киото! Градът на гейшите, а трябва да добавя, че и аз самата съм от семейство на гейши, но (за съжаление!) съм срам за същото това семейство. Ако може така да се нарече пълното ми незнание относно изкуството да привлечеш и задържиш мъжко внимание. А не съм грозна, нито лоша, нито пък съм глупава, но как бих могла да обясня факта, че на тази моя преклонна възраст, не съм имала нито една целувка, а какво остава за сексуален опит. Повечето ми контакти с противоположния пол се състояха в усилено разглеждане на ноктите на ръцете ми и хъмкане във вид на съгласие на питанията, които въпросното момче се осмеляваше да задава. Дори и днес не успях да изневеря на стила си на загубенячка.
Докато се спусках по стълбите към първия етаж, защото за пореден път закъснявах при онази дърта чанта Йороидо, която имаше злощастието да ми преподава любимата литература, се спънах в новия ни съученик, който пристигна само преди седмица. Хм, до сега не вярвах, че човек може да лети, но законите на гравитацията не се отнасяха за мен, защото ясно видях как полетях напред и дори сърцето ми заби по-силно, миг преди да забия чело в стената отсреща и да кацна доста болезнено на циментовата площадка между етажите. Той лазеше наоколо на четири крака и събираше пръснатите листи, но когато ме видя просната по лице с вирнат задник и вдигната нагоре поличка, която откриваше гащичките ми на пингвинчета (Е, и к'во? Хич и недейте да ми се смеете, защото това са ми любимите късметлийски гащички!), се притече на помощ, изправяйки ме на крака.
Потърках челото си, което веднага започна да тупти и се опитах да се съсредоточа върху уплашеното му лице. Първата ми мисъл бе: "Леле, какъв невзрачен смотан тип! Нищо чудно, че до сега не съм му обърнала грам внимание!" Сини кръгли очи с израз, който бях свикнала да виждам в огледалото сутрин, докато си миех зъбите. Само, че моите бяха златистокафяви и в повечето случаи в споменатия отрязък от време зяпаха неадекватно наоколо. Рошавата му руса коса стърчеше на всички посоки и създаваше странното впечатление, че се е опитвал да си направи прическа тип: "Аз съм емо-хейтър! Стойте настрана, мамка ви!", но не е успял, защото голямото количество гел му подливаше вода. И докато го гледах отсявайки и притегляйки възможности и шансове, отново си припомних, че преди три седмици се бях хванала на бас с Тара Шимазаки. Обзалагането имаше проста фабула, а именно, че до един месец ще успея да преспя с момче. Гадно ми беше, защото срокът изтичаше в другия понедленик, а аз продължавах да се мотам в избора си.
Да! Бях на шестнадесет и напълно недокосната. И да - втора година в гимназия "Сакурадамон", не ми понасяше добре. Всичките ми съученички бяха правили секс и не само един път, а цели няколко, а аз бях толкова задръстена, че ми се струваше как другите ме зяпат със снизхождение. От онова, което изглежда добронамерено, но най-гадно. "О, Мико-чан, не се притеснявай и при теб ще дойде моментът!"
Да, ще дойде, ама друг път! Ако сама не предизвикам момента, няма да дойде. И след още една година щях да съм още по-тъпа и задръстена. Дори от сестра ми, която на деветнадесет вече смени три момчета. А аз, издънка на потомствени гейши (да не забравяме, че Великата Обаа-сан е била най-известната в Мияко в периода 1927-1940 година!), бях наистина издънка. И в този момент се зарекох, че за седмица ще успея да преспя с някой, който и да е било. А този, как му беше името?!
- Как се казваш?- попитах безцеремонно аз момчето, прекъсвайки извиненията му.
- А-аз... аз... - леле, наистина по-задръстен и от мен! - Ичиго Накамото.
- О... какво... какво... - тъпо име! - Страхотно име! - възкликнах, отбелязвайки наум, че червенината полазила по острите му скули изглеждаше нелепо за момче.
И тогава се запитах защо не ми е направил впечатление още преди седмица, когато пристигна? Беше настрани от другите, пък и другите се дърпаха настрани от него, може би защото бе нов и непознат. Всеки знаеше, че новото, макар да миришеше на ново, си бе непознато и хората решаваха да го наблюдават отстрани, макар това момче да не миришеше на ново, а на смесица от мъжки парфюм и много гел. После чух за някакъв бой между новия и непознати ученици от гимназия "Камонеги", но това си бе просто слух и не му обърнах внимание. Пък и какъв ли интерес можеше да предизвика този невзрачен тип със странна коса?!
Но после изведнъж разбрах, че той е идеалното момче, с което бих могла да натрия носа на Великата Баа-сан, на невротизираната ми и истерична сестра, дори на глупавата Тара Шимазаки. Вярно, че щях да изглеждам смешна в очите на Тара и нейните дружки, които освен за коси и дрехи, за нищо друго не мислеха, но пък беше все пак сносен избор. Бях чувала, че повечето момчета можеха да бъдат предразположени с мила усмивка и кокетничене, но с изумление установих, че Ичиго изобщо не можеше да се класифицира в графата "повечето момчета". Зяпна ме със широкоотворени очи и съвсем ми заприлича на теле, което карат на заколение.
- Свободен ли си след училище? Трябва да отида до книжарницата и да потърся една книга, а ти ми изглеждаш... надежден и... знаещ... - долната му челюст увисна надолу и аз мислено отбелязах, че вече не прилича на теле, а на шаран.
- Хн... хн... д-да... Защо не! Ще ти помогна.
- Идеално, Ичиго-кун - плеснах с ръце и стиснах скованите му пръсти в своите. После му смигнах и с бързи крачки заслизах надолу.

---------- ----------

А какъв дъжд започна да вали след това! Пристигнахме до книжарницата вир вода, но бях напълно убедена, че ще успея в плана си. Даже трябваше да благодаря на Бога на дъжда, че изля гнева си върху нас, защото това ми даде възможността преди да тръгнем да махна сутиена си. Зърната ми се втвърдиха от студения въздух, а мократа ми бяла ризка прилепна плътно към полукълбата, очертавайки ги безсрамно. И когато влязохме на сухо в книжарницата със задоволство видях как сините очи на Ичиго се местеха от едната ми гърда на другата и лицето му с всяка изминала секунда ставаше все по-червено.
- К-коя книга търсиш?
Мислех по този въпрос в часа по литература на Йороидо и все още не бях решила какъв да е крайният ми избор. Едната книга бе "Тлеещ пламък" на Маркъс Пендантър. Бях я забелязала на нощното шкафче на сестра ми и разгръщайки няколко страници, установих, че клони към порнографията. Другият ми избор бе "Мемоарите на една гейша". Скоро я бях прочела и знаех наизуст страничката, в която авторът Артър Голдън описваше мидзуагето на Саюри. Излишно бе да обяснявам, че за мен бе без значение дали ще ги купя. Важното бе да предизвикам някакъв сексуален интерес в него и той да го приложи върху мен. И понеже исках да прибързам малко, изрекох рязко:
- "Тлеещ пламък"
- Ъ, не съм чувал за нея - Ичиго направи безпомощно изражение. - Кой е авторът?
- Някой си Маркъс Пендантър. Тара Шимазаки ми каза, че се чете бързо.
Кого ли се опитвах да будалкам? Ако беше някой друг, веднага щеше да разбере, че става дума за секс-романче, но отново се убедих, че Ичиго Накамото не спадаше в категорията, под която слагах повечето момчета. Въпреки всичко, след десетина минути успя да измъкне от най-крайните щандове въпросното книжле. А като видя корицата, очите му станаха като палачинки и ръката му се разтрепери. Отворих на произволна страница и веднага сбърчих вежди, недоумявайки на термините, набутани в текста. Знаех много добре за какво става дума, но си помислих, че ще е добре да се направя на несведуща и незнаеща.
- О, какво е "ерекция"? - изсумтях под нос и се приближих към него, бутайки книгата в ръцете му. - Виж, ето тук: "Започна да откликва и скоро бе в пълна ерекция..." и... О, за какво оръжие става дума: "Хейзъл протегна ръка към "оръжието" на Уил и започна да го гали напред-назад"?
Не знаех какво да чувствам, гледайки унесено изражението на Ичиго, но можех да усетя вълнението му, което ме заливаше като цунами бряг. Забелязвах неща, които не бях видяла по-рано на стълбището. Очите му бяха с ясен син цвят, като на куклите, които доскоро мъкнех в чантата си. Русите му вежди се свиха над тези очи и аз неволно си зададох въпроса дали и под колана си е толкова рус. Веднага щом тази нелепа и абсурдна мисъл се промъкна в празната ми глава, усетих как се изчервих.
- Това е... това е... всеки мъж го има и... - очите му се отместиха от моите.
- Кое? Ерекцията ли?
За мен, макар да знаех значението, думата си бе сбор от срички, но той продължаваше да се смущава.
- Да.
- Ти имаш ли я? - попитах без колебание аз.
И в този момент разбрах, че съм грешала. В началото, макар да си мислех, че Ичиго Накамото ще бъде лесен път за осъществяването към плана ми, сега не смятах така. Особено след като той се обърна и съвсем не по кавалерски ме остави сама в книжарницата, излизайки навън в поройния дъжд. Каква непрокопсана грешка! Не трябваше да му задавам този нелеп глупав въпрос. Естествено, че е имал ерекция, та нали постоянно зяпаше гърдите ми и почти бях сигурна, че слюнкоотделяше повече, отколкото ако бе в нормално естествено състояние.

---------- ----------

Тътрех краката си по улицата за вкъщи без никакво желание да се прибирам. Залязващото слънце разгонваше облаците и обливаше в мека златиста светлина върховете на вишните в парка, който се намираше до нас. Вечерта настъпваше и хладната й прегръдка ме караше да настръхвам. Дните от предпоследната седмица на октомври бяха топли и ако успеех да съблазня Ичиго, щеше да изглежда малко тъжно. Винаги съм си представяла, че ще загубя девствеността си на някой топъл плаж в прегръдките на момче, което ме гледа влюбено в очите, докато се мъчи да нахлузи презерватива си. Мечтаех за това през изминалата година, когато започнах да поддържам външният си вид изряден, очаквайки да ми се случи всеки момент. И досега след баня заключвах вратата на стаята си, лягах на леглото със широко отворени крака и тиквах между бедрата си малкото си огледалце, което ползвах, за да си скубя веждите. Гледката, която виждах ми носеше странно усещане... и съмнение дали имам нормална и красива вагина. Страхувах се, че достигайки до момента, в който желаното момче сваляше гащичките ми и откриваше тайната, която за момента само аз виждах, щеше да му се стори странна. А дали ще иска да ме докосва, както понякога го правех аз от любопитство, а не със цел да си доставя мимолетно удоволствие?
А сега изобщо не ми се прибираше.
Обстоятелствата така се стекоха, че със сестра ми останахме сами на този свят. Мама бе починала още когато съм била на две години, а след тринайсет и татко я последва. Сестра ми - Юка Ханабе, бе по-голяма от мен с десет години и това не я уплаши. Беше постигнала мечтата си като следваше медицина, а през останалото време работеше в Градската библиотека. Живееше на квартира до преди година, но когато татко ни напусна и останахме с изкукуригалата Баа-сан в къщата, се премести при нас. Не бяхме много привързани с нея и всеки ден характерите ни се сблъскваха титанично по начин, който караше стените да вибрират от крясъците ни. Макар да й опонирах за всичко, в повечето случаи първа излизах от битката с подвита опашка, но с нови сили да продължа да я дразня. Правех го напук на нея и на благопристойното й, лъжливо поведение, отговарящо напълно на образа на възпитана млада дама с привлекателна фигура, широк интелектуален кръгозор, който да й позволява да остроумничи пред мъжете, превръщайки я в модерен вариант на гейша от двадесет и първи век.
За разлика от мен.
Баба ми не спираше да ме сравнява с нея с чувството, че трябва на всяка цена да ме поправи и това още повече ме изкарваше извън релси. От скоро хормоните ми заплашваха да изригнат като вулкан, помитайки представата ми, че мога да се контролирам и че изобщо нямам нужда от момче. Вместо това се ровех в нета за голи хентай-картинки и изпадах във все по-голям смут, че изпускам нещо, което другите отдавна имаха.
- Мико! - името ми достигна до ушите ми и познатият глас ме накара да направя физиономия преди да се обърна.
Най-добрата ми приятелка Кейко Такаши препускаше по улицата със всичките си килограми. Думата странна не я описваше напълно, но кой знае защо за друга дума не можех да се сетя в нейно присъствие. Беше си нормална сигурно по стереотипите на други хора, но в гимназията минаваше за поредното дебело момиче, което обичаше да си хапва повече дори от учението или от това да си намери някое момче. Кейко обожаваше храната и отделяше за нея повече време, отколкото сутрин да измие зъбите си, в резултат на което те бяха станали жълти и тя ухаеше на скара и на други чревоугоднически миризми. Приемах я като Бич Божи и необходимото зло, което всяка задръстена, девствена тийнейджърка вероятно има в обкръжението си.
- Добре, че те настигнах! - тя се подпря с ръце на пълните си колена и черните й очи се вдигнаха към мен. - Исках да те видя преди да влезеш у вас.
- Защо?
- Видях те да излизаш в дъжда с новия... Как му беше първото име? - тя сви вежди в опит да си спомни и бях готова да й кажа, когато махна с ръка и продължи: - Все тая. Знаеш ли кой е всъщност?
- Ичиго Накамото. -подметнах през рамо аз и закрачих напред.
Кейко ме последва.
- Но не какъв да е Накамото. - направи пауза в опит да привлече вниманието ми, но след като не постигна желания ефект продължи. - Баща му е президента на корпорация "Накамото" в центъра на града!
- Повярвах ти! - изсумтях през зъби. - Давай сега сериозно!
- Но това е истината! - Кейко размаха ръце и ми пресече пътя с тялото си. - Представи си изражението на Тара Шимазаки, ако научи това? Ще ти го открадне под носа и тогава ще духаш супата до края на учебната година.
Прииска ми се да я блъсна встрани и да си продължа по пътя, игнорирайки бръщолевиците на тази досадница, но си промених решението. Каквито и сили да имам, не можех току-така да избутам туловището на Кейко и да си продължа по пътя. За това я заобиколих с отегчена гримаса.
- Той е един смотльо - изръмжах аз. - Дрехите му са съвсем обикновени, идва до гимназията пеша, като всички ученици и си отива по същия начин. Няма нищо изискано в него, няма етикет, едва свързва две думи в изречение, пълна трагедия... Какво те кара да мислиш, че е от елита?
- Не мисля, Мико-чан. Казаха ми. Нали знаеш, че преди известно време имаше някакъв бой между този Ичиго и ученици от "Камонеги". До преди това той е учил там и една приятелка от гимназията ми каза, че той е бил доста луд. Викали му "Бясното куче Накамото" и баща му го е накарал да се премести тук ей-така по средата на срока...
Вратата на дома ми започна да се вижда и аз въздъхнах с облекчение. Главата започваше да ме боли, замисляйки се за този задръстеняк, който ме остави сама в книжарницата (все тая Бясно куче или "Аз Съм Богаташко Синче, бягайте да духате!"), а Кейко не ми помагаше изобщо. Напротив караше живота ми да изглежда като размазана филия с масло на пода, изтървана от ръката й.
- Добре, добре... - махнах с ръка и отворих вратата. - Утре ще се видим, нали?
И преди да дочакам отговор се шмугнах вкъщи.

---------- ----------

Но изненадите през този ден от седмицата нямаха намерение да спрат, защото след вечеря сестра ми поднесе заедно с десерта новината, че щяла да се омъжва.
- Че кой глупак излъга да се ожени за теб?! - изсумтях под нос, на което баба се оригна шумно възмутена вероятно от думите ми или по-вероятно от това, че бе яла прекалено много.
- Той е много свестен мъж, който уважавам и обичам. Вдовец е и от първия си брак има двама сина. Настоявам утре като дойде тук да се държиш възпитано, а не като дивачка!
- Леле-леле! Значи освен със съпруг се сдоби и с деца, онее-сан! Мога ли да му знам поне името?
- Казва се Хоши Накамото - додаде и произнасянето на името ме накара да извърна очи към нея.
- Накамото... - повторих бавно, натъртвайки на всяка дума. - Накамото... Синовете му как се казват?
Тя вдигна веждите си и по нежното й лице полази лукава усмивка.
- Ичиго, който е на твоята възраст и Тоширо на пет години.
Потресена се взирах в сестра си така все едно я виждах за първи път. Осъзнаването, че сестра ми се омъжваше за бащата на момчето, което бях набелязала да сваля, бе прекалено стряскащо.
- Този Накамото, онее-сан... Притежава ли корпорацията в центъра на града?
- Да. Той е президента... Но какво става, Мико-чан? Изглеждаш така, сякаш си видяла о-баке?
Не казах нищо повече, внезапно загубила апетита си.
Напуснах кухнята, съпроводена от недоумяващия поглед на сестра ми и мляскането на баба, която се бе нахвърлила със страст на десерта.

Бележка:Понеже обожавам да пиша, преди време завърших това и реших да го пусна тук. Помъчила съм се да е забавно и смешно и се надявам да се хареса!

Bluee^^ · 2012-03-11 10:20:16

пффф...много дълго, ама е хубаво

miss_cute_kiss · 2012-03-11 10:26:23

Леле уникалноо ее ! От доста време не бях чела нещо толкова различно и оригинално!!

Само е наистина е малко дългичко..

sunshine5383 · 2012-03-11 10:26:51

направо ми паднаха очите докато го чета .. иначе мнооооого ми хареса (y)

Black Cat · 2012-03-11 10:30:40

Съжалявам, но всичко, което пиша е с доста обемни глави и не бих искала да ги орязвам. Според мен се губи ефекта от повествованието по този начин.

Наистина много благодаря за коментарите! (f) Дори не очаквах, че ще предизвикам някакъв интерес...

beautiful_kitty · 2012-03-11 10:40:15

Хубаво е .

dobchitu · 2012-03-11 10:43:23

супер...харесва ми

lozanka98 · 2012-03-11 10:45:09

Хареса ми.

penewata · 2012-03-11 11:11:23

Супер е!

bettinka · 2012-03-11 11:12:00

различно и интересно .. хареса ми определено. : )

miikи маLs . · 2012-03-11 11:16:10

Да, наистина е различно и оригинално. Хареса ми.

Black Cat · 2012-03-11 11:43:05

ДЕН ВТОРИ

На сутринта не се чувствах никак добре. Почти цялата нощ лежах в леглото, скръстила ръце под главата си и чувах шумоленето на акацията отвън. На няколко пъти просветна и от тежките сиви облаци закапваше кратък дъжд, който веднага след това спираше. Бях готова да се разплача на пълния му неуспех, сещайки се с подробности как ме изостави в книжарницата. А преди да се унеса в сън, бях приела напълно факта, че ми предстоеше тежка година в "Сакурадамон".
За това когато пристигнах в сградата на гимназията, се изненадах много, виждайки Ичиго Накамото, който стоеше като статуя пред вратите и ме фиксираше с уплашения си поглед. Този път русата му коса не изглеждаше прекалено проскубана и блестяща от гел и с удоволствие, което ме изненада, с готовност си признах, че имаше някакъв... чар. Стига да престанех да го гледам по начин, по който гледах онези слузести, безгръбначни животинки зад стъклото на микроскопа в часа по биология.
- Аз... исках да се извиня, че те оставих по този начин вчера в книжарницата, Мико-чан! - той се поклони сковано.
- Няма нищо - провлачих думите си. - И аз бих направила така, ако някой ме бе попитал дали имам ерекция!
Лицето му стана червено и той запелтечи:
- Н-но, Мико-чан, не е в-възможно да имаш е-ерекция! Или е възможно?!
Зашлевих го силно.
- Бака! Как се осмеляваш да предполагаш такива... неща! Веднага щом си тръгна разбрах значението на думата!
Той разтърка бузата си и отново се поклони.
- Съжалявам! Съвсем не и-исках да те обидя!
Махнах с ръка и тръгнах по коридора към кабинета по химия.
- Аз всъщност исках да те помоля да ми помагаш в конкурса за снимки, който училищният вестник организира.
Наострих уши и бегло погледнах към него. Сините му очи ме гледаха втренчено твърде нелепо, но предположих, че така гледа един влюбен мъж. И понеже бях виждала влюбени погледи само в сериалите, които следях, се успокоих, че поне Ичиго можех да го сложа в категорията ми за нормални момчета.
- Нищо не разбирам от фотография... Какво трябва да правя? - в главата ми се промъкнаха палави фантазии как той ме снима полугола, а аз позирам в еротичните пози, които бях видяла на картинка в едно от списанията на "Космополитън". Изчервих се подобаващо, но той нямаше как да знае за какво си мисля.
- Само да си покрай мен... за вдъхновение. В конкурсът се изисква авторите на снимките да са двама и аз... не можах да се сетя за друг освен за теб.
- Аз? Вдъхновение? - затрепках с мигли и му отправих искрена усмивка. - Мога да ти гарантирам, че съм фотогенична и ще спечелиш конкурса! В кърпа ти е вързан!
Той преглътна няколко пъти, борейки се явно с някакво свое чувство и физиономията, която направи, не ми хареса.
- А-аз трябва да ти кажа, че... не снимам хора и... Само природата и животните, пеперудите...
Стиснах с пръсти слепоочията си и махнах с ръка.
- Че какво им е интересното на пеперудките?! - поех си дъх и отворих рязко вратата на кабинета. - Добре, Ичиго-кун, ще ти помогна!

---------- ----------

Добре де, какво интересно можеше да има в снимането на природата?!
Още недоумявах в това, а вече бе минал половината ден. Бяхме седнали с Кейко на една от скамейките в парка до гимназията в близост до закрития плувен басейн и обядвахме. Наблюдавах разсеяно бързите й движения, с които натъпкваше сандвичите в устата си, напълно забравила да й правя забележки. Не че ми обръщаше много внимание... и не че аз очаквах да ми обърне внимание... Станеше ли време за хапване, Кейко приличаше на парен локомотив, който препускаше с бърза скорост към желаната дестинация, на която светеше голям неонов надпис "Елате при нас - окономиаки до пръсване!" или "Заповядайте отново - да се потопим в донбури!"...
Не далеч от нас чувах смеха на Тара Шимазаки, който ме дразнеше все повече и повече. Отхапах апатично поредната хапка, когато някой ме докосна по рамото и аз се обърнах рязко. Ичиго бе наведен към мен и плахата му усмивка ме обърка още повече.
- Мико-чан, исках да те помоля след училище да се видим в библиотеката... И-искам да ти покажа нещо.
Да ми покаже нещо? Може би онова, за което от вчера се питах дали е толкова русо, колкото и косата му? В гърлото ми заседна буца, а лекото му докосване спря потока от думи, които исках да му кажа. Изхъмках нещо в съгласие. Той се завъртя и ме остави с Кейко.
- Шигурно ишка да ти покаже... онази раб... - започна тя с пълна уста, но заплашителният ми поглед я пресече по средата и тя вдигна отбранително ръце. - Е, по-полека де! Прошто малко предположение...
Но какво предположение?!
Щяхме да сме сами в библиотеката и училищната сграда щеше да бъде празна и на наше разположение. Представях си съвсем ясно картината, в която двамата се отдавахме на див, разгулен и безпаметен секс на една от масите в библиотеката, а после виждах киселата физиономия на Тара, победоносно вдигнала юмрук, доказвайки на всички: "Че аз мога!" Невзрачен с обикновено лице и странно миришещ на гел, той щеше да ми помогне...
- Охо, виждам, че загубенячката се хваща с друг загубеняк! - Тара Шимазаки се приближи към нас заедно с групичката си от самовлюбени идиотки.
Наистина бе красива и аз с неохота трябваше да си го призная. Дълги червеникаво-виолетови коси обрамчваха лицето й, овално и гладко като на елф, а сивите очи под тежките мигли, почернени несъмнено с най-новата спирала на "Мейбалин - Ню Йорк", ме оглеждаха с насмешка.
- С този загубен идиот възнамеряваш да спечелиш баса ли?!
- Той не е идиот! - изръмжах гневно, свила вежди в досада. - Той е хиляди пъти по-добър от онзи кретен , с който се мъкнеш от месец.
Приятелките й се разхилиха, на което тя им метна злостен поглед.
- Говори каквото искаш! Но той е толкова девствен, колкото и ти самата... Не забравяй, че за доказателство ще искам кръв! И не си мисли, че ще се измъкнеш толкова лесно - лично ще занеса кръвта в лабораторията, за да се уверя, че не ме будалкаш!
Не казах нищо, фиксирайки я с поглед. Имах чувството, че тя е по-заинтересована да спечели баса, защото матурите предстояха. Една зубрачка с класа като моята, щеше да й е само от полза.
- Хайде, мацки! Да се махаме от тук, че като гледам Такаши направо ми се повръща от храна. След два дни е голямото събитие и трябва да се приготвим!
Голямото събитие бе "Нощта на залозите". Всяка уверена в себе си ученичка от гимназията можеше да участва като се качи на импровизирания за тази цел подиум във физкултурния салон. А после се наддаваше. Колкото повече гласове събере момичето, толкова по-красива и известна е тя! Вече трета година Тара щеше да участва и вероятно отново щеше да спечели. Какво, по дяволите, й харесваха на тази самовлюбена патица?!

---------- ----------

- Погледни тази! - Ичиго пъхна друга снимка в ръцете ми.
Бяхме в библиотеката и онова, което всъщност бе искал да ми покаже бяха неговите снимки. Гледах го изпод мигли, установявайки, че той набираше смелост и увереност в мое присъствие. Не знам какво ме бе накарало да го защитавам така пред Тара, но изведнъж вече имах чувство за собственост спрямо него. Да, беше идиот, но аз исках този идиот! И не заради парите, макар той умело да прикриваше истината за себе си!
Противно на всякаква логика снимките, които разглеждах и които бе правил в близкия парк и дори Кинкаку-джи, бяха пълни със живот. Или поне такова чувство ме обладаваше, гледайки ги с възхита. Учудвах се, че такова статично изображение като стрък цвете до езерото до Жълтия павилион, можеше да бъде толкова живо. Имаше и някои странни... Задържах малко повече недоумяващ поглед на фотос, на който охлюв се приближаваше по тревата към нещо, което вероятно бе излязло от ануса на куче. Е, имаше интересни снимки, но други ме караха да се блещя дълго време. Когато вдигнах рязко глава към него и го погледнах, лицето му бе на сантиметри от моето, а устните му бяха полуотворени... за целувка?...
Целувка?! Боже, не се бях замисляла за това! Та нали хората, правещи секс, се целуваха, но мисълта бе толкова стряскаща, че аз се дръпнах назад.
- А-аз съжалявам... - той заби поглед в пръснатите снимки на масата и ушите му почервеняха - П-помислих си... п-помислих си...
- Бака! Какво си помисли? Боли ме корема и за това... за това... - срещнах широкоотворените му очи. Само на мен ли ми се струваше, че съм затаила дъх? - Ичиго-кун, би ли могъл да ми разтъркаш корема?
Изправих се от стола си и измъкнах краищата на ризата си, откривайки стомаха. Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите си и явното му колебание ме накара да бъда по-настъпателна.
- Моля те!
- Ъ-ъ, взели си х-хапче?
- Да, взех, но не ми помага и сега ми е много зле. Моля те разтъркай ми корема!
Той продължаваше да се колебае. Този дразнещ идиот! Ела и ми разтъркай корема, глупако!
Ръката му бавно се вдигна и той ме докосна първо с пръсти, после с отворена длан, изпращайки горещи вълни по цялото ми тяло. Гърдите ми се напрегнаха и замаяно подметнах:
- Разтъркай ме по-нагоре!
- Нгхд... - опита се да отвърне той и бездействието му се проточи минута, после втора.
- Бака, казах ти да ме докоснеш по-нагоре! - изкрещях аз и вдигнах ризата си, откривайки чашките на сутиена ми.
Той реагира като типичен идиот. Дръпна се от мен и избяга от библиотеката с вик:
- Отивам да извикам сестрата!

---------- ----------

В кабинета на сестрата не можех да дам някакво по-подробно описание на внезапната ми болежка. Дадоха ми само хапче за менструални болки, въпреки, че мензиса си го очаквах след две седмици. Изпих го пред сестрата и изчервеният Ичиго без да протестирам прекалено гневна, за да реагирам по друг начин.
На връщане към къщи мълчахме през целия път и едва когато стигнахме до парка, той наруши мълчанието.
- С-съжалявам... Никога не съм докосвал момиче и... с-съжалявам!
- Кога щеше да ми кажеш, че сестра ми се омъжва за баща ти? - резкият ми въпрос не го шокира, но той отвърна поглед от мен.
- Виждал съм Юка-сан само два пъти... Едва вчера бях осведомен за подробностите около тяхното решение. Това пречи ли ти?
Поклатих глава. Залезът оцветяваше косата му и тя блестеше със странни оранжеви отблясъци. Очите му тънеха в сянка. Спрях пред вратата и се облегнах на ниския каменен зид, ограждащ къщата ни.
- Утре ще ходя на басейн с Кейко. Искаш ли да дойдеш, Ичиго-кун?
Той се поколеба само миг, после кимна решително.
- Ще ме целунеш ли за довиждане? - прошепнах.
Помислих си, че ей-сега ще бие отбой и ще видя само гърба му, отдалечавайки се решително надолу по улицата. Лицето му се наведе към моето и той ме целуна... по носа!

Бележка: За днес толкова. Утре ще пусна следващите части... Благодаря много за подкрепата и коментарите, и се надявам историята да продължи да ви е интересна!

Bluee^^ · 2012-03-11 11:44:22

некст

miss_cute_kiss · 2012-03-11 12:28:03

Ощееееееееееееееее!?? Вече обожавам историята !

bettinka · 2012-03-11 14:35:04

Ощееееееееееееееее!?? Вече обожавам историята !

Black Cat · 2012-03-11 23:11:11

ДЕН ТРЕТИ

Чакаше ни на басейна, провесил крака надолу. Помислих си, че няма да има много хора, особено след като дойдохме веднага след училище, но бе пълен. Кошмар! Ученици от гимназия "Камонеги", от "Сакурадамон" и от "Таказава" се щураха от водата до малкия бар и огромното помещение бе изпълнено със смях и разговори. Кейко се просна на шезлонга до нас и съвсем ни забрави, затворила очи и потънала вероятно в света на тепан-яки и облизването на тигана. Не че я обвинявах, разбира се, но се чувствах неудобно предвид това, че стоях съвсем близо до Ичиго и се опитвах да завържа някакъв разговор.
Още не можех да си избия целувката му предния ден, защото си бе нелепа. Дали нарочно е искал да ми целуне носа или го е направил, защото се е чувствал засрамен? Днес поне не бе изчервен, въпреки, че ме огледа внимателно, когато пристъпих към него. Мислех си, че басейнът няма да е пълен, за това и си сложих малко по-изрязан бански, така, че да блесна пред изумения му поглед. Е, той пак си изглеждаше изумен, но и другите погледи на момчетата покрай нас изглеждаха също толкова изумени. В един момент дори изпъчих още повече гърди, мислейки си, че скритата ми красота ще разцъфти на фона на Ичиго. Седнах до него на ръба на басейна и впих поглед във водата. Какво трябва да му кажа? Как да се държа след една целувка? Готов отговор нямаше на тази дилема.
- Защо се премести в нашето училище, Ичиго-кун?
Откакто Кейко ми каза за внезапното решение на баща му да го премести в "Сакурадамон" исках да го питам за това. Той облегна длани назад и въздъхна силно, което привлече погледа ми към гърдите му. Беше слаб, но по-едър от мен с развити мускули. Изумена наблюдавах движението им. С училищната униформа не се забелязваше нищо подобно. Всеки ден откривах нещо ново в него, което ми харесваше.
- В "Камонеги" ми се носеше лоша слава. Едва когато се сбих с едно момче, което се оказа син на бизнес-партньор на татко, той реши да ме накаже като ме прати в ново училище.
- Чух за тази лоша слава. Беше нещо като "Бясното куче Накамото"...
- Имам и друг - "Демонската поразяваща ръка". - той вдигна дясната си ръка към лицето и сви пръсти в юмрук. - Ударя ли с тази ръка, не повтарям.
- Защо се биеш? Има ли причина да го правиш или искаш да бъдеш забелязан?
Той изви глава към мен и сините му очи се срещнаха с моите.
- Забелязан ли? Не. Не искам да бъда забелязан по този начин. На шестнайсет съм и досега съм нямал приятел или... приятелка, заради същата тази слава. За това и когато дойдох в "Сакурадамон" си помислих, че мога да променя нещо и да започна на чисто. Тук никой не ме познава. Никой не ми се подмазва, защото съм синче на богаташ, нито пък ме предизвиква да се бия, за да унищожи славата ми. Освен това - този път очите му се сведоха надолу. - ти ме забеляза и на няколко пъти се виждаме без да се страхуваш от мен, нито пък да го правиш защото искаш да докажеш, че можеш да си с Накамото.
Не. Не искам да доказвам, че съм с Накамото. Исках да докажа, че мога да преспя с момче, а ти ми изглеждаш идеален и също толкова девствен, колкото и аз... Трябва да спечеля този бас! Мога да го направя! Но изведнъж целта ми вече не изглеждаше толкова важна и тя ми загорча в устата. Съвестта ли се обаждаше?
Разтърсих глава.
- Стига сме говорили вече! - хванах го за свития юмрук и скочих във водата, притегляйки го към себе си. - Да плуваме!
Онова, което не очаквах най-накрая се изпълни. Той ме прегърна здраво през кръста и не можах да видя лицето му. Имах чувството, че трепери, но не обърнах внимание на това и се насочих към средата на басейна, влачейки и него със себе си. Той ме стискаше твърде болезнено за ръката и когато се обърнах за да му метна една очарователна усмивка, лицето му бе посивяло. Очите му бяха дотолкова разширени, че ми наподобяваше на онези малки нощни маймуни, увиснали на някоя лиана от Дискавъри Ченъл. Само че Ичиго не се бе хванал на дърво, а стискаше китката ми толкова силно, че се опитах да измъкна ръката си от хватката му.
Неуспешно.
- Ичиго-кун, какво има? Да не те е... страх? - ама че въпрос? Естествено, че не го е страх, нали? Басейнът не бе толкова дълбок, само в някои определени места и той виждаше табелите с указаната дълбочина. Ние бяхме от към плитката част и той вероятно усещаше дъното му, докато се насочвахме към средата, заобиколени от шляпащи хора.
От гърлото му излезе звук, подобен на хленч и той потвърди безумното ми предположение:
- Трябва да... да изляза! Имам страх от... водата! Моля те, искам да... и-изляза!
Отново бе започнал да заеква. Бях шокирана! "Бясното куче Накамото" го бе страх от водата, а репутацията, която си бе изградил не се връзваше с ужаса, който вероятно изпитваше. Тогава защо бе дошъл на басейна? Сигурно си е мислел, че ще стои на ръба, провесил крака и ще си говорим! Не знаех какво да чувствам, но каквото и да беше, не можех да го конкретизирам, впила очите си в неговите. Усещах как ръката му трепери и изпитвах нужда да го успокоя, но не намирах думи, които биха го окуражили. Вместо това изрекох рязко:
- Бака, дръж се за мен! Ей-сега ще те изкарам от тук...
Ръката му ме пусна само за миг, после усетих дланите му на талията си и той ме привлече отново към себе си. Погледнах вдигнала вежди към него внезапно усъмнила се дали страха му не е бил престорен и лъжлив, за да ме прегърне и се въодушевих от тази мисъл. За съжаление той явно наистина го бе страх и това ме вбеси. Истински кошмар! А исках да загубя девствеността си от един страхливец!
Стигнахме ръба на басейна благополучно и аз поставих длани на студените плочки, издърпвайки тялото си нагоре. Възнамерявах после да му подам ръка, но не очаквах, че загубил присъствието ми до себе си, той ще се паникьоса така. Пръстите му се опитаха да ме спрат и се вкопчиха в долнището на банския ми. Връзките не издържаха и докато се усетя стоях на четири крака с голо дупе, откривайки му гледка, на която той се опули като сова. Изпищях пронизително и събрах погледите на хората покрай нас. Скочих на разтрепераните си крака и хукнах към шезлонга, на който се бе отпуснала Кейко, напълно забравила, че Ичиго стои във водата и очаква да му помогна. Бях толкова вбесена и разстроена, че се увих в хавлията и се насочих към съблекалните, съпроводена от смеховете и подмятанията на ученици, които бях виждала по коридорите на "Сакурадамон".

---------- ----------

- Това бе най-унизителната случка в живота ми! - потреперах аз от спомена. - Онее-сан, по-зле от това не можеше да стане!
Сестра ми бе вдигнала вежди нагоре в изражение, което ме дразнеше.
Когато се прибрах в къщи и отказах да сляза на вечеря, тя се бе притеснила и бе почукала на вратата ми с поднос храна. Искаше да се осведоми какво бе станало и понеже се чувствах потисната, реших да й споделя. Физиономията й бе подигравка на чувствата ми и макар тя да ме изслуша търпеливо и да не подметна и един саркастичен коментар, имах чувството, че вътрешно се съдира от смях.
- Това момче - пропуснах името на Ичиго съвсем съзнателно, за да избегна по-нататъшни дискусии, каквито би могло да предизвика този идиот. - от твоя клас ли е, Мико-чан? Искаш да ти бъде приятел ли?
Облегнах се назад на таблата на леглото и въздъхнах силно.
- Да. Искам. Но предварително си знам, че е чиста загуба на време!
- Защо тогава не му споделиш чувствата си?
- Защото всеки път когато съм го провокирала с нещо, единствената реакция от негова страна е да ме зяпа като малоумник!
Сестра ми на свой ред въздъхна силно, отмятайки кичур кестенява коса от челото си. На стъпалата се чу тропот, после баба изкрещя дрезгаво:
- Юка-чан, да няма разстройство, че не слиза това момиче?
И двете се направихме на глухи.
- Не е нужно да го провокираш, а да говориш с него. Да бъдеш откровена и честна. - продължи онее-сан.
- Лесно ти е на теб - скрих лице в свитите си колене. - На теб никой няма да ти откаже, нито ще се присмее на чувствата ти! Аз съм задръстената в случая, на мен се подиграват, че съм загубенячка...
- Мико, задръстена си, защото ти така си решила! - усетих ръката й на главата си. - Ти си хубаво и умно момиче и спокойно можеш да се състезаваш със Тара Шимазаки на онзи ваш конкурс. Пък и така ще привлечеш вниманието на това момче върху себе си. Защо не опиташ?

Bluee^^ · 2012-03-12 07:43:04

некст

Black Cat · 2012-03-12 07:58:56

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Да! Защо се колебаех?
Имах хубаво тяло с големи гърди и закръглен ханш. Лицето ми бе овално със заострена брадичка и извити тъмни вежди. Косата ми бе дълга, вълниста и червеникава като на леките жени. Вярно, че имах малко повече плът, но не изглеждах дебела, колкото Кейко. Тогава?
Конкурсът бе тази вечер и входът бе свободен.
През целия ден избягвах съзнателно Ичиго, макар да знаех, че ще прави снимки в парка. Няколко пъти се опита да говори с мен, но аз напълно игнорирах присъствието му, започвайки разговор с Кейко. Исках да отида с него, но осъзнавах, че всеки път щом погледите ни се засичаха, загубвах увереността, за която ми бе говорила Юка и се превръщах в старата Мико. Беше видял онова, което само аз бях виждала и още не можех да избия от главата си нелепата му гримаса. Не знаех какво изпитва и дали все още будя интерес в него. И защо продължавах да се вълнувам?
Но бях готова да докажа пред него и пред себе си, че мога. Мога да стана красива и известна, колкото Тара и единственият начин бе да участвам в конкурса.

---------- ----------

И го спечелих!
Все още си спомням малката сцена, на която стояхме десет момичета и когато гласуването започна, почти бях готова да се откажа и да сляза от подиума. Но го видях сред тълпата и погледът му ме накара да се почувствам единствена и неустоима. И когато спечелих конкурса изпитах не радост, макар винаги да съм искала да видя Тара толкова смазана, колкото беше тогава. Бях изпъчила гърди и се силех да се усмихна, но не успявах.
Защото бях видяла гърба на Ичиго да се отдалечава и се почувствах самотна, както никога преди това...

Boy, boy, Let
me keep freakin around,
I wanna get down,
I'm a red blooded woman, what's
the point in hanging round,
Don't wanna keep turning it down, When this girl wants to rock with you.

ДЕН ПЕТИ

Сигурно чувствах привързаност. Възможно ли бе да се влюбвам за толкова кратко време? Защо мислех за него? Защо се усмихвах на спомените, в които бяхме заедно? Защо го наблюдавах скрито по време на часовете? Защо чувствах някаква самота? Толкова много "защо"?
Това ли бе любовта?
Да не намираш отговор на въпроса "защо", а да го чувстваш дълбоко и да не можеш да го кажеш с думи...
Каквото и да беше, чувствах някаква дразнеща гореща буца в гърдите си, която само той можеше да угаси. А днес не бе дошъл на училище и когато не го видях сутринта, почувствах сълзи да пълнят очите ми. Кейко ме потупа нежно по рамото, но това не ме успокои. Прииска ми се да се прибера у дома и да не изляза една седмица от стаята си.
А най-учудващото бе, че съвсем бях забравила баса и обещанието ми се бе дръпнало на заден план. За това и когато Тара Шимазаки се приближи вирнала брадичката си заплашително нагоре, почувствах досада.
- Ти.. ти... - изсъска гневно тя. - Много добре знам вече кой е Ичиго Накамото! Мислиш си, че човек от висшето общество би обърнал внимание на теб!
Усмивката ми я вбеси още повече и тя издиша като спукан балон.
- Защо не! И как изведнъж си промени мнението за него?! Нали уж бе задръстеняк?
- Няма да спечелиш! - писъкът й огласи коридора и това ме накара да се усмихна по-широко. Няколко ученика, които минаваха покрай нас се обърнаха любопитно. - Ще направя всичко възможно да не спечелиш! Мислиш си, че си ме победила в собствената ми игра?! Аз... аз...
Беше ми писнало. От нея, от глупавите й констатации, от физиономията й, която сега не беше на лицето на красавицата на "Сакурадамон". Приличаше ми на онези злобни стари баби, които имах нещастието да са ми съседки. Любопитни, жалки твари, нямащи собствен живот или годините бе изпил техния, защото се ровеха като къртици в живота на другите. Тара Шимазаки бе младо копие на тези старици. За това бе създала тази клика от полуидиотки, които нямаха собствено мнение и живот, а тя ги ръководеше като стадо овце.
Онее-сан бе права.
Защо да искам да съм като тях? Защо да искам да спечелвам един бас, който бе не само глупав, но и напълно откачен, роден от празната глава на злобеещата Тара? Спомних си колко много мечтаех за деня, в който тя свеждаше глава пред мен и ме приемаше като приятелка. Но достигайки до този етап, нямах си дори и малка представа как трябваше да продължи животът ми след това. Едва сега разбрах, че мечтата ми да бъда до нея и да съм като нея е безстойностна. Не си заслужаваше жертвата и изобщо нямаше да съм щастлива след това. Макар любовта на Кейко към храната да граничеше с лудост, с нея поне си говорехме - за училище, за времето, за момчета... за "нари-зуши" по специалната рецепта, която приготвяла баба й. Но си говорехме, разтоварвах се, смеех се... Тара бе от другата страна. От онази на лъскавите списания със заглавия "Как да свалим мъжа с поглед?" или "50-минутен оргазъм!... Но как?"
Онее-сан бе права.
- Вземи се застреляй, ти, с всичката си омраза! - равно казах аз. - Не искам да играя повече по свирката на една сдуханячка, която не може да се справи сама с матурите и се опитва да ме манипулира! Как се чувстваш сега? - приближих се към нея и очите ми се присвиха в гримаса, която още повече я подразни. - Къде е короната ти, мис "Аз Съм Известна И Хубава"? - направих малка пауза, очаквайки, че ще каже нещо, но тя само ме фиксираше с поглед, обилно подчертан с молив и спирала. Колко изкуствена беше! - Но знаеш ли какво, Тара-чан? Връщам ти короната на кралица, която толкова искаш за себе си. Отказвам се от баса, не защото не мога да спечеля, а защото не искам да го правя, само за да угодя на една истеричка. Ти си болна и зла. Съжалявам те! Сигурно ти е много самотно да си с тези карикатури, които нямат собствено мнение, но пък напълно те допълват!
С тези думи се насочих към изхода, виждайки Кейко, която ме чакаше до вратата.

penewata · 2012-03-12 11:29:51

Некст

Black Cat · 2012-03-12 11:53:32

ДЕН ШЕСТИ

И в събота бяхме на учлище, защото се налагаше да заучаваме празника на Джидай. Изненадах се на себе си и на радостта, която бликна от сърцето ми, виждайки Ичиго. Вървеше бавно, накуцвайки с десния крак и когато го посрещнах на вратата на кабинета по физика, той се облегна с рамо на касата.
- Какво е станало? - зададох аз терзаещия ме отвътре въпрос, но когато видях сцепената му вежда, си отговорих веднага още преди той да ми каже.
- Бях предизвикан от Сейджи Савамура - очите му ме погледнаха нежно. - Честито! Ти си Кралицата на "Сакурадамон"! Бях на залаганията и знаех, че ще спечелиш.
- Видях те. Но после си тръгна, а толкова исках да потанцуваме на празника на Джидай.
За първи път не се изчерви. Косата му отново бе разрошена, но вече нямаше гел. Миришеше на свеж мъжки парфюм, а вратовръзката бе разхлабена, създавайки му образ, който все повече ме завладяваше. Само преди ден си мечтаех за големи мускулести батковци с груб глас, но благодарение на онее-сан вече не исках. Ичиго бе много по-земен и по-реален и въпреки непохватността му, той бе създаден само за мен.
- Помислих си, че няма да искаш да ме виждаш след... инцидента...
- Аз наистина не искам да те виждам! - пошегувах се. - Пък и ти бе толкова шокиран, че предполагам нищо не си видял!
Той се отласна от касата и се запъти към чина си, изричайки през рамо онова, от което се страхувах:
- На твое място нямаше да бъда толкова сигурен! - после добави: - Искаш ли да се разходим след училище до Шимогамо? Нося си фотоапарата и мога да те снимам, ако искаш...

---------- ----------

Очаквах този момент. Щяхме да сме сами, само той и аз, фотоапарата и някой и друг заблуден охлюв тръгнал на експедиция през тревата. Ичиго щеше да ме снима, а аз щях да направя всичко възможно да го провокирам да ме целуне. И тъй като не гонех вече срокове, понеже се отказах от баса, предполагах, че повече издънки нямаше да има. Бях изпълнена с надежди и трепетно очакване и когато последният звънец би, се сбогувах на бързо със Кейко, която щеше да отива при баба си.
Насочих се към Ичиго с лошо предчувствие, виждайки Тара и приятелките й да си говорят с него.
- Ето това представлява тя! - чух последните й думи и той ме погледна косо с такива невярващи и учудени очи, че веднага разбрах.
Тара целеше да си отмъсти и бе казала всичко на Ичиго. Помъчих се да го хвана за китката и отворих уста да му кажа нещо, каквото и да е, но той се завъртя на пети и накуцвайки излезе от стаята, без да каже и дума повече.
Почувствах гняв и болка толкова силно, че следващото, което помня бе как ударих плесница на самодоволното лице на Шимазаки и напуснах с гордо вдигната глава.

ДЕН СЕДМИ

И така. Здравейте отново! Казвам се Мико Ханабе, на шестнайсет години от град Киото. Уча в гимназия "Сакурадамон" и тази година бе най-тъжната в моя живот. Запознах се с момче, което в началото приемах за поредния смотльо, но твърдо бях решила, че ще загубя девствеността си от него. Изглеждаше невзрачен със странна коса и вечно пелтечещ в компанията ми. Бяхме в книжарница, на басейн, в библиотеката... Споделихме мигове, които сега си спомням с такава дълбока тъга, че сякаш прелива от мен. Защото по някое време през дните, в които се опитвах да го съблазня, осъзнах, че го обичам и че съм влюбена в него.
Но пак не го спечелих.
А исках този път да не се проваля. Исках поне този път да съм истински щастлива.

---------- ----------

Светилилището Шимогамо бе сгушено сред големите дървета, от които се сипеха листа. Бях подпряла длани на перилата на моста над езерото и се взирах в спокойната вода, чиято повърхност наподобяваше на килим. Цяла нощ бях плакала и сутринта дори не се приготвих да отида на училище, макар да знаех, че изложбата с фотографии щеше да се състои днес. Облякох се и тръгнах пеша към Шимогамо без да бързам, замислена, с мъка, която заплашваше да разкъса сърцето ми.
Когато обърнах глава към пътеката и се изправих видях, че Ичиго се приближаваше към мен с устремена накуцваща крачка. Сините му очи бяха решителни, а изражението на лицето му бе сериозно. Наподобяваше на същите бленувани от мен момчета, с които исках да бъда и това ме шокира. Когато дойде само на метър от мен, той протегна ръце и ме разтърси ядно.
- Защо не ми каза? - изсъска заплашително. - Защо трябваше онази тъпачка да ми го казва по този начин? Как смееш да се обзалагаш и да си играеш така с мен?
- Когато се обзаложих с нея, ти още не бе пристигнал от "Камонеги". Нямах си на идея кое момче ще избера и бях готова да се откажа още преди седмица. Не го направих, да. Спънах се в теб на стълбището и си рекох, че ще успея. Но след "Нощта на залаганията" вече не мислех по този начин и на другия ден се отказах от баса.
- И не почувства нищо, така ли? Не изпита ли нещо към мен? Не разбра, че през цялото време толкова много се притеснявах да не оплета нещата, че наистина ги оплитах!
- Съжалявам - прошепнах тихо и наведох очи надолу. - Имаш пълното право да ме мразиш. Няма да се сърдя заради това. Напълно осъзнавам колко съм била глупава!
Ичиго ме пусна и се отдръпна леко встрани. Прокара ръка през косата си и въздъхна тежко.
- Не искам да те мразя, Мико-чан. Искам ти да ме обичаш, както аз те обичам сега, не да съм залог от нечий бас...
- Аз... а-аз те обичам... - прошепнах тихо и сведох поглед надолу, внезапно загубила смелост да продължа.
Усетих раздвижване и той посегна към мен. Прегърна ме здраво до тялото си и аз бях прекалено шокирана, за да се възпротивя или да направя нещо друго. От думи не се нуждаех. Вече не. А когато се целунахме, нямаше нужда и да се доизясняваме. Вярно, че ме целуна малко неочаквано и прекалено бързо сведе главата си надолу, така че зъбите ни се удариха болезнено. Ала не се дръпнах. Колкото и силна болка да ми причини Ичиго, нямаше да се дръпна от него... Животът бе непрестанен цикъл, като въртене на колело. В един момент си долу, в другия - се изкачваш нагоре. Предположих, че началото няма да е толкова лесно и знаех, че вероятно ще завъртим колелото още много пъти. Дали след време нямаше да сме заедно и да съжалявам, не мислех за това. Не и в този етап, в който стояхме прегърнати на моста до Шимогамо и чувствах щастие и радост. Бях влюбена и той бе влюбен в мен. Нима можех да опиша това и какви думи трябва да избера, за да почувствате това прекрасно състояние?
Как загубих девствеността си?
Е, това е друга история и може би ще ви я разкажа някой друг път.

My conscience saying, get down off this dream, it's
too dangerous and deadly, (This guy)
Has got you talking round in circles can't you
see, all for the sake of sexy (You're loving it),
Then there's my sense
saying stop before you fall, I don't wanna pick you up again, (This guy)
Has got you all romantic, crazier each day, Do you think I'd listen, There's no way.
Cause I can't focus I can't stop,
You got me spinning round,
round, round, round (Like a record),
I can't focus it's too hot (Inside),
You'll never get to Heaven if you're scared of getting high,

КРАЙ

Бележка: Е, това беше от мен!

bettinka · 2012-03-12 20:46:03

друга история ?
ще чакаме да разкажеш и нея,все пак

#1 2012-03-11 10:16:48

Re: Седем дни

#2 2012-03-11 10:20:16

Re: Седем дни

#3 2012-03-11 10:26:23

Re: Седем дни

#4 2012-03-11 10:26:51

Re: Седем дни

#5 2012-03-11 10:30:40

Re: Седем дни

#6 2012-03-11 10:40:15

Re: Седем дни

#7 2012-03-11 10:43:23

Re: Седем дни

#8 2012-03-11 10:45:09

Re: Седем дни

#9 2012-03-11 11:11:23

Re: Седем дни

#10 2012-03-11 11:12:00

Re: Седем дни

#11 2012-03-11 11:16:10

Re: Седем дни

#12 2012-03-11 11:43:05

Re: Седем дни

#13 2012-03-11 11:44:22

Re: Седем дни

#14 2012-03-11 12:28:03

Re: Седем дни

#15 2012-03-11 14:35:04

Re: Седем дни

#16 2012-03-11 23:11:11

Re: Седем дни

#17 2012-03-12 07:43:04

Re: Седем дни

#18 2012-03-12 07:58:56

Re: Седем дни

#19 2012-03-12 11:29:51

Re: Седем дни

#20 2012-03-12 11:53:32

Re: Седем дни

#21 2012-03-12 20:46:03

Re: Седем дни

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook