*~Fantasy~*

veiporian · 2012-02-02 10:42:20

И, за да не остана по назад реших и аз да пусна една историйка.

Глава 1

Здравейте, аз съм Себастиян Балтазар Букс. Познавате ме, нали. Сега съм по-известен и от Стивън Кинг и знам, че моите книги са по-добри. Да, аз съм писател...е, бях..или...съм...Но за това после. Ето причината защо може и да спра.
Беше най-грандиозния ден в живота ми. Представянето на новата ми книга "Дамата с кунаите", книга за едно момиче, които е по-силно от повечето мъже. Не сте ли я чели? Крайно време е, да го направите. Та, заболя ме ръката от автографи, писания и прочее, затова към обяд приключих с всичко. На излизане от книжарницата, където се проведе всичко, се сблъсках с една красавица. Явно беше голяма фенка на книгата, защото дори косата й беше като на героинята ми. Тя ме изгледа строго, в очите й сякаш видях омраза и любопитство, преплетени в едно. Може и да не ми е фенка, но косата й все пак беше огнено червена, като на Анжела Елватор, моята жена войн. Момичето ме гледаше, а аз само се усмихнах и й се извиних, не че аз бях виновен. Подминах я, но естесвено се обърнах да я видя отново. Може би все пак е била фенка, защото явно търсеше мен. Но е закъсняла, да беше дошла по-рано. После разбрах, че е взела една от книгите и е стояла още час, с надеждата да се върна.
Прибрах се и започнах да разглеждам новините по мой адрес. Много рядко писател се прочува преди да умре, но да не дърпам дявола за опашката. Пресата ми отне остатъка от деня, какви глупаци. А критиците бяха ужасни, но нали знаете, че критикуват само нещо, което им е привлякло интереса *девил смайл*.
Вечерта смятах да прекарам с приятелката ми Наоми, но моите планове винаги се менят. Да ви разкажа малко за нея. Тя е една кафявокоса тигрица, която се бори за своето, каквото и да й струва. Преди години се запознахме, баща й е издател и така нататък. Не знам защо съм сгоден за нея, но все още не мисля да се женя. Малко преди да тръгна към тях телефона ми звънна:
- Себастиян? Себастиян Балтазар Букс? - чу се женски глас от слушалката.
- Да, аз съм и ви слушам? - молех се да не е някой журналистка.
- Излез пред вас, трябва да поговорим...
Кратко, ясно и толкова. Нито успях да я питам откъде знае къде живея, нито коя е, нито дявол. Отворих вратата и я видях. На алеята до колата ми стоеше същото онова момиче, което разминах днес. Беше с дълго черно палто, косата й беше вързана на опашка, а очите й бяха по-мрачни от преди. Тя стоеше в позата, както аз я наричам, смърт. Ръцете й бяха във формата на буквата Ф, на хълбоците, главата й беше вдигната високо, а краката леко разкрачени. Преближих се до нея и отново поздравих, или поне се опитах. В момента, в които щях да кажа, че има страхотна прическа, тя ме хвана за раменете. Обърна ме светкавично и ме притисна на предния капак. Не, не си мислете перверзни неща. Тя със сила ми тръшна на капака и сложи лакът на гърдите ми. Бях шокиран и я гледах объркано, помислих си какво ли не. Тя ме гледаше лошо и определено не искаше онова, за което си мислех в този момент.
- Кой си ти?- заповеднически попита тя, като дори не се задъхваше.

Приемам критики, похвали. Човек се учи докато е жив.

pesedemetka · 2012-02-02 11:38:30

Интересно е. Бързо ме грабна. Дай некст-а да видим какво ще стане.

veiporian · 2012-02-02 13:48:24

Глава 2

- Нали ти дойде при мен?- поклатих неразбиращо глава и разширих очи.
- От къде знаеш за мен? Следиш ли ме? Горови, писателче!
- К-какво знам за теб? За първи път те виждам...
- Да и за първи път и затова написа книга за мен!- гласът й ставаше все по-смразяващ и по-заплашителен, но аз още не разбирах.
- За теб?
- Днес я представи пред света! Колко време ме разследваш, откъде знаеш всичко за мен?
Аха явно е превъртяла, тази е пълно куку, помислих си аз и се усмихнах едва:
- Това е фентъзи, миличка. Какво общо може да има с теб? От къде избяга?- трябваше да бъда предпазив, защото тя беше силна.
- Фентъзи по моя живот. Не съм луда твоя фенка, ясно! Сега говори!- при последното ме хвана за яката и отново ме блъсна в капака на колата.
Тя не звучеше като луда, но и думите й нямаха смисъл. Отдавна забравих за срещата с Наоми и в момента мислех само как да се отърва. Тя извади кунай, точно такъв, какъвто си го представях. Завъртя го в ръката си перфектно и го насочи към гърлото ми. Все едно беше Анжела...ами...
- Коя си ти, по дяволите!- изстенах аз, при допира на стоманата.
- Анжела Елватор, дамата с кунаите, както ми казваш ти!- тя присви очи, когато произнесе думата "дама". Все едно това беше нещо неприятно. Леко натисна оръжието си и се подсмихна. - Не, че не знаеш!
- И твърдиш, че съм писал моята книга по теб! Аз не те познавам... Как може да е истина!
- Не се престувай, писателче...- изсъска през зъби тя и ми пусна малко кръв.
Все едно бях в собствената си книга. Там точно така разпитва един нещастник, когото накрая уби...Мамка му, ще ме убие, ако не направя нищо:
- Значи твърдиш, че ти си Анжела, огнено червенокосото кунойчи, за което пиша?
- Не твърдя, знам!
- Добре, добре успокой се...
- Не ми казвай какво да правя!- забравих, че героинята ми не понася това.
- Извинявай, но как може да си истинска!
Направих се на възхитен. Това щеше да е по-добре от друго. Тя присви очи, но леко отпусна хватката. Беше ми повярвала, но все пак...
- Какво се опитваш да кажеш, че не си ме следял, а просто си написал книга с въображението си ли? Глупости!
- И аз не мога да повярвам, че ти си Анжела Елватор, но ето те пред мен. Хайде да успокоим топката, става ли. Моля те!- Прибавих това накрая, за да не мисли, че я командвам.
- Но, ще отговориш на всичките ми въпроси!- е тя ме командваше...
- Обещавам...

Breath Of Passion · 2012-02-02 14:23:24

Това все едно си го взела от Supernatural, където пророка пише за живота на Сам и Дийн, а те дори не подозират.Не ми хареса факта, че все едно си го извадила от филма и просто си сменила имената и си добавила няколко детайла.

veiporian · 2012-02-02 14:27:12

Това все едно си го взела от Supernatural, където пророка пише за живота на Сам и Дийн, а те дори не подозират.Не ми хареса факта, че все едно си го извадила от филма и просто си сменила имената и си добавила няколко детайла.

Не съм вземала от "Свръхестествено". Да, харесвам серияла, но не съм взимала нищо от него.. :// Просто идеята ми се завъртя в главата и реших да я споделя..

veiporian · 2012-02-02 14:37:22

Ако това е толкова на проблем може да изтриете темата..

little_baby · 2012-02-02 14:57:39

Нека да видим по-нататък.
Между другото, името е почти еднакво с Бастиян Балтазар Букс - герой от книгата ''Приказка без край'' на Михаел Енде.

ronnie · 2012-02-02 15:02:28

Искам да разбера какво ще стане. За сега ми хареса. Ще го следя.

veiporian · 2012-02-02 15:21:41

Нека да видим по-нататък.
Между другото, името е почти еднакво с Бастиян Балтазар Букс - герой от книгата ''Приказка без край'' на Михаел Енде.

Да, така е. "Приказка без край" ми е любима и реших да направя Себастиян син на Бастиян. =)Ще го спомена по-нататък.

mi_chan · 2012-02-02 16:00:04

Искам да разбера какво ще стане. За сега ми хареса. Ще го следя.

bebche__:) · 2012-02-02 16:43:53

хареса ми

miss_ya · 2012-02-02 16:46:10

Ох,за пореден път се убеждавам,че някой ако направи нещо интересно започвате да мрънкате и критикувате до небесата,все някой взел от някъде,копирал и т.н....честно,не знам защо го правите,но просто никой не може да ви задоволи... |-(

ОН:Грабна ме,хареса ми.Ще следя за по-нататъшни части,интересно ми е какво ще стане!

miss_cute_kiss · 2012-02-02 17:35:50

Много ми хареса! И не ми пука от къде е идеята.Още : )

veiporian · 2012-02-02 18:09:18

Глава 3

Тя светкавично прибра куная и отново ме хвана за ревера. Не ме удари отново, а ме дръпна да се изправя на краката си. Аз естествено проявих гордост и се отдръпнах от нея и се изтупах от прахта, а уж вчера я мих тая кола. Поканих я в къщата, а тя ме изчака да тръгна пръв. Колко е горда и властна, харесва ми, също като Елваторе.
- Кой си ти?- отново попита тя, когато вече бяхме в къщата. Малката дивачка си беше качила мръсните ботуши на Виенската ми маса от 15 век и си играеше с кичур коса.
- Аз съм Себастиян Балтазар Букс, писател, роден и отраснал в Нотингам...- спокойно отвърнах аз, отправяйки се към банята.
Ризата ми беше в кръв, затова я махнах. Влязох в банята, а тя ме последва.
- Оракул ли си?- присви очи тя.
- Като Момо ли?- изсмях се аз, слагайки си лепенка на раната.
Става въпрос за друга моя книга "Оракулът на смъртта". Раната не беше дълбока, моля се да успея да я прикрия с бръсненето.
- Познаваш Момо?- усмихна се момичето.
- Не! Писах за нея...
- А познаваше ли я?- скръсти ръце отново тя. Толкова властна е, че направо кръвта ми замръзва.
- Как да ти обясня, че аз съм писателя, който я създаде...- въздъхнах аз, започваше да ми писва от нейния театър. Как да го приемам, като комплимент или критика.
- Не си създал Момо!- извика тя - тя беше велик човек. Някой ден Зийн ще си плати за смъртта й!
Тя сви юмруци и ме изгледа пламенно. Но как знаеше, че първоначално го убих... В книгата Оракула спечели, защото не исках да пиша още триста страници, но в първоначалния ми план умря.
- От къде знаеш за това?- очите ми бяха разширени. Хванах я за раменете и я погледнах очудено.
- Всеки го знае...- въздъхна тя и се освободи от мен.
Запътих се към кухнята и си взех бира. Бира! Това е! Анжела от книгата ми не пие бира, но изрязах тази част, ако и това стане както си мислех, тя ще се издаде, че лъже. Подадох й една, а тя ме изгледа строго:
- О, я стига! Пишеш за мен, но не знаеш, че не пия.- тя беше възмутена, а аз тотално объркан.
- Но, как може да е възможно това...- подпрях се аз на плота и отпих една огромна глътка. Неможеше да се случава. Това е лудост, какво ставаше, дявол да го вземе.
- Ти си Оракул, Себастиян Букс и трябва да спреш да го показваш така...- тя се подсмихна и ме изгледа все едно съм някое дете.
- Тоест, искаш да спра да пиша ли?- попитах аз, още опитващ се да разбера какво става.
- Мхм. - отговори кротко тя и понечи да си тръгне.
Но аз не бях готов да я пусна. Имах още въпроси. Хванах я за ръката и се опитах да я обърна към себе си, но не стана. Тя се обърна към мен и във следващата секунда, ме беше притиснала на земята със тялото си.

miss_ya · 2012-02-02 19:14:31

Ауу , страхотно е просто...ДАВАЙ НЕКСТ!!

miss_cute_kiss · 2012-02-02 19:25:56

Харесва ми! Но имам няколко забележки.
Първо това Момо,мъж или жена е,защото в единия момент пишеш ,,Тя беше велик човек" а после ,,ще си плати за смъртта му" И второ
,,Неможеше" се пише с интервал - НЕ можеше : )

П.С : Сега да не си помислиш,че се заяждам.Напротив-Харесва ми,за това казвам : )

veiporian · 2012-02-02 20:39:08

Харесва ми! Но имам няколко забележки.
Първо това Момо,мъж или жена е,защото в единия момент пишеш ,,Тя беше велик човек" а после ,,ще си плати за смъртта му" И второ
,,Неможеше" се пише с интервал - НЕ можеше : )
П.С : Сега да не с и помислиш,че се заяжда.Напротив-Харесва ми,за това казвам : )

Момо е момиче. Понеже докато го пишех си мислех за името на Зийн и съвсем се отплеснах.. ^^" Ще го поправя.

veiporian · 2012-02-03 11:16:09

Глава 4

Аз я погледнах с готовност, а тя със страх. В очите й имаше страх, да героинята ми не вярваше на мъжете. Усмихнах се едва и посегнах да я помилвам, но преди да я докосна дори, тя тръшна вратата и излезе. Реших, че ще е по-разумно да остана още малко на земята. Още усещах ръката й върху гърдите си и ми беше добре. Но какво беше всичко това. Тя не може да е Анжела Елваторе, просто е невъзможно. Но е същата, същите маниери, същия темперамент, няма как да е научила всичко за ден. Днес все пак беше премиерата. Невъзможно е да се усъвършенства така, за няколко часа. Просто абсурд, както и целия ден.
Станах тежко от земята и изохках. Трябваше да си припомня всичко, което бях забравил. Но пътя към кабинета си погледнах навън и видях колата си. Мамка му, тя беше оставила такава вдлъбнатина от тялото ми. Тази мадама наистина е силна, но наистина ли е Анжела. Как може да е моята дама с кунаите? Зарових се в книгата и все повече се убеждавах, че това трябва да е сън.
Сутринта се събудих от телефона. Сигурно беше Наоми, но не ми се вдигаше. Такъв сън сънувах, че просто... Чакай, не беше сън, порязаното от нейното острие още се усеща по кожата ми. Не е било сън, нито кошмар. Било е истина и момичето и аз. И какво, аз съм оракул. Оракул! О, я стига... Наоми отново звънна.
- Ало...- попитах аз сънено.
- Скъпи, къде се губиш? Три часа те чаках снощи! Пак ли работа, не е честно така.- започна с постоянното си мърморене тя.
- Съжалявам, Нао. Просто имах нещо за вършене. Ще ти звънна, когато се освободя.
Набързо й затворих и отново се зарових в книгата. Анжела Елваторе, момичето с кунаите, розовото куноичи. Истина ли бе това? Но как да разбера, какво да правя сега? Дали да я потърся или рискувам живота си? Дали ще я видя отново...
По-късно отново имах среща с феновете си, трябва да съм там, защото иначе скъпото татенце ще ме разчлени. Станах и побързах да проверя как е моята следа на гърлото. От нея нямаше и следа. Не знам как, но просто я нямаше. Хванах първите дрехи, които намерих в гардероба си и си повиках такси. Как да отида с тази кола?
На входа ме чакаше Ърни, продуцента ми, естествено нещо му беше проблем. Дали пак аз?
-Букс, къде се губиш, защо не дойде по-рано да ги зарадваш?- изсъска тоя, все едно не идвам с час, по-рано.
- Виж си часовника, бака.- подсмихнах се аз и го подминах. В главата ми беше Елваторе, ако я познавах наистина, тя трябваше да дойде.
Всичко мина нормално, подписах около 1000 книжки, поговорих с доста хора, а сега се запътвах към журналистите. Очаквах купища въпроси и това и получих.
- Господин Букс, кога ще е готова следващата част, обещавате продължение?- да, това го забравих.
- Когато успея да видя в света на Анжела.- ама и аз съм един, така ги въртя.
- А как успяхте да го измислите?- попита друг идиот.
- Вярвам на въображението си, то не ме лъже.- да бе и аз така си мислех до снощи.
- Как ще обясните прическата на героинята ви?
- Какво й има, няма нищо странно, човек да е различен.
- Снощи са ви видели с една госпожица, която е имала същата прическа. От нея ли се вдъхновихте?- абе тия всичко ли знаят.
- Не, но смятам да го направя в бъдеще...- пак моята ослепителна усмивка.
- Това ли е новата ви приятелка? - дали се изчервих? Имах усещането, че в момента погледите на две определени жени са в мен. Не знам защо си мислех, че огнено червенокосото куноичи би се поинтересувала от това, но за Наоми бях сигурен.

mi_chan · 2012-02-03 16:24:44

Некст (arrow)

miss_ya · 2012-02-03 16:50:09

Страхотно е! Некст !!

veiporian · 2012-03-09 10:43:44

Глава 5

- Не, колкото и да ви се искат скандали, няма да ги получите. Аз съм все още с Наоми, а червенокосата дама просто имаше разговор с моята особа. Ще питате ли най-после нещо за книгата или ....
Ама, че съм грубиян! Но поне се отказаха от подобни въпроси. Нататък все едни глупости ме питаха, за продажби, за герои и прочее. Нищо особено. През цялото време се оглеждах за Анжела, но така и не видях никого с нейното описание. Когато най-после ме оставиха намира, аз се отправих към нещата си. Когато се обърнах я видях, стоеше на разстояние, обърнала гръб на тълпата. Веднага забравих за всичко и се насочих натам. С всяка крачка сърцето ми забързваше хода си. Дали щеше да ме нападне отново и повечето хора ще я откажат. Когато вече бях на достатъчна разстояние я поздравих:
- Радвам се, да те видя отново. - усмихнах се аз мило.
- О, вие ме помните.
Но това не е тя. Коя беше тая, мамка му. Продължих да се усмихвам и скоро разбрах, че това е някаква моя фенка, която просто си е направила огненочервена коса, заради новата ми книга:
- Когато издаде "Президента", аз се направих като Мая, а сега съм Анжела. Немога да повярвам, че наистина ме помните. Е, да, аз съм на всяка ваша среща с феновете, но все пак не очаквах да...толкова се радавам...Ния Делоустоун....п-приятно ми е!
- Себастиян, но спри с това Вие.- усмихнах се аз, защото се чувствах като в необрано лозе.
Това момиче не го помня, ама никак. Как така е била на всяко мое...оле-ле..В какво се забърках. А как говори само, като картечница. А аз си мислех, че съм словоухотлив.
- Не мога да повярвам...Все си мислех, че вие се държите дистанцирано с феновете си....но ето, че помните...Господи, Марк ще си умре от яд...това е приятеля ми...но...
- Може ли за малко.- прекъсна я някой зад мен.
Някой, които доста силно ме дръпна и така да се каже ме спаси. Някой, с невероятни зелени очи. Някой, с кунаи под сакото.
- Благодаря!- вдишах тежко аз и се усмихнах.
- Ще ми благодариш по-късно!- тя отново беше ядосана, но се контролираше.
- Какво съм направил пък сега?
- Какво значеше това, че ще има продължение? Как така продължение, казах ти снощи нещо. Живота ми не е бестселър!- тя присви очи и се опитваше да не вика, но аз я познавах така добре, че ми беше ясно.
- Съжалявам, но съм подписал договор за пет книги. Не мога да го променя, с мен ще бъде свършено...- какво ли й обяснявам, тя няма да разбере.
- Как да те накарам да се откажеш? Ти си оракул, не писател!- тя се успокояваше.
- Съжалявам...- вдигнах рамене аз, а тя онемя.
- Повярвай ми, ще съжаляваш...
Това беше заплаха. Сигурен съм, че ме заплаши и то доста добре. Но, аз съм мъж, по дяволите, а не жена, тя трябва да е слабата.
- Искаш ли, ей сега, да сложа край на тайната ти?- присвих очи аз и вече наистина си личеше, че и аз съм ядосан.
- А аз на бъдещето ти, на годежа, на всичко?

veiporian · 2012-03-09 10:44:44

Съжалявам, че отдавна не съм пускала нова глава, но съм доста заета в училище и така.. Надявам се да ме извините.

nekwaa__ · 2012-03-09 11:20:37

Харесваа миии !!
БРАВО !

#1 2012-02-02 10:42:20

Re: *~Fantasy~*

#2 2012-02-02 11:38:30

Re: *~Fantasy~*

#3 2012-02-02 13:48:24

Re: *~Fantasy~*

#4 2012-02-02 14:23:24

Re: *~Fantasy~*

#5 2012-02-02 14:27:12

Re: *~Fantasy~*

#6 2012-02-02 14:37:22

Re: *~Fantasy~*

#7 2012-02-02 14:57:39

Re: *~Fantasy~*

#8 2012-02-02 15:02:28

Re: *~Fantasy~*

#9 2012-02-02 15:21:41

Re: *~Fantasy~*

#10 2012-02-02 16:00:04

Re: *~Fantasy~*

#11 2012-02-02 16:43:53

Re: *~Fantasy~*

#12 2012-02-02 16:46:10

Re: *~Fantasy~*

#13 2012-02-02 17:35:50

Re: *~Fantasy~*

#14 2012-02-02 18:09:18

Re: *~Fantasy~*

#15 2012-02-02 19:14:31

Re: *~Fantasy~*

#16 2012-02-02 19:25:56

Re: *~Fantasy~*

#17 2012-02-02 20:39:08

Re: *~Fantasy~*

#18 2012-02-03 11:16:09

Re: *~Fantasy~*

#19 2012-02-03 16:24:44

Re: *~Fantasy~*

#20 2012-02-03 16:50:09

Re: *~Fantasy~*

#21 2012-03-09 10:43:44

Re: *~Fantasy~*

#22 2012-03-09 10:44:44

Re: *~Fantasy~*

#23 2012-03-09 11:20:37

Re: *~Fantasy~*

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~

Re: ~Fantasy~