Now all be new // 20 част (by little_baby)

Imma be this. · 2012-03-02 19:08:51

Здравейте! Тази история я бях пускала преди от другата ми регистрация (little baby), но наистина не беше особено добра и я пускам отново, но този път редактирана! Добавила съм нови неща, но всъщност идеята на всичко си е еднаква.Надявам се така повече да ви хареса и интересът да се увеличи!
Нищо не съм направила случайно, има доста художествени детайли.По-късно ще разберете и защо името е такова.
Е, надявам се да ви хареса!
Тази част е специално за Вики. <3

Откъде се бе появил той? Бягах нагоре по стълбите.Имах ключ.На него имаше бележка с надпис ,,последната”.
-Ще те пипна,няма къде да избягаш! – викаше той.Мъж, на около 39-40, облечен в черни дрехи и черна, бунтуваща се коса до раменете.
-Махай се! – викнах аз.
Кой беше този мъж? Защо ме преследваше? Още куп въпроси изникнаха в съзнанието ми, но главния беше къде да се скрия.
Бягах нагоре и нагоре.Бях се изморила толкова много, че вече не обръщах голямо внимание, колкото на това да премахна косата от лицето си, за да виждам по-добре, за да не падна и...не ми се мислеше какво може да стане.
Най-накрая стигнах до последния етаж. Пъхнах ключа.Точно преди да отворя той ме хвана в гръб.Метален и остър предмет опря гърлото ми. Господи, това бе нож!
-Помощ! – завиках аз с цяло гърло. – Помогнете ми! Помощ! Не! Не!
-Млъкни, млъкни! – извика грубо чернокосият.

-Не! – извиках, задъхана и с чело, обляно в пот.Да, поредния кошмар..Защо отново?
-Мила, добре ли си? – каза майка ми, облечена в жълтата си пижама, нахлувайки в стаята ми уплашена. Боже, толкова силно ли виках?
-Да, мамо, добре съм.Просто кошмар – въздъхнах аз.
-Искаш ли вода, мляко или нещо друго? – попита ме баща ми, показвайки се, иззад вратата.
- Да, еднопосочен билет до Хаваите! – изрекох аз. – Бъдете спокойни, не искам нищо. – успокоих ги и се запътих към банята, за да измия лицето си.
-Добре, мила. – рече майка ми и ме целуна по челото.
-Лека нощ. – пожелаха родителите ми в един глас.
-Лека и на вас! – отвърнах.
След това заспах спокойно, знаейки, че всичко ще бъде наред, щом съм със семейството си,което ме подкрепя и защитава.

Събудих се в 8:30 сутринта. Сънят още ме гонеше. Влязох в банята и измих лицето и зъбите си. Облякох сива туника с къс ръкав и надпис ,,Allways and forever” и сив клин до коленете.Сресах косата си и я оставих свободно пусната.
Тъй като живеех в триетажна къща, реших да сляза на първия – в трапезарията.
-Добро утро, мамо! – казах аз и я целунах по бузата. – Къде е татко?
-Добро утро, Ашли.– възкликна майка ми, която бе с коса до раменете и пъстри очи. – От кантората се обадиха и го извикаха по-рано.Имало нещо спешно. Между другото, мила, днес ще ходиш ли в школата? – Да, баща ми беше адвокат.Още едно да – казвам се Ашли, Ашли Хейстингс.Имам руса коса, стигаща малко над кръста, кафеви очи и светъл тен и посещавах школа по танци.Още от доста малка.Обожавах да танцувам – това бе хобито ми.Танцувахме всичко – салса, хип-хоп, балет, танго и още. Имах много медали и купи от състезания,
-Добро утро, мамо, Аш. – поздрави ни брат ми, идващ от горния етаж.Той бе с черна коса и кафеви очи, като баща ни. Бе с една година по-малък от мен – на 15.
-Здрасти, братче! – казах аз и се усмихнах.
-Как си, Тeйлър? – попита го майка ми, чието име бе Джена.
-Чудесно. – рече той и си взе една ябълка от купата с плодове.
-Хей, ще подадеш ли една? – попитах го аз и му посочих купата.Бях на метър и половина – два от него, защото бях на плота, седнала на висок стол, както и той.
Той ми я подхвърли, а аз му я хвърлих отново с думите:
-Мисли бързо!
-Мисли бавно! – подхвърли той с усмивка и отново ми я подаде.
-Какво правите? – обърна се майка ни, която бе в гръб, защото слагаше нова покривка на масата, няколко метра зад нас и не виждаше, че си играем като малки дечица.
- Нищо. – казахме в един глас аз и Тeйлър.
-Нали не сте забравили? – попитах ги аз, а те ме погледнаха с онзи поглед, който казва: ,,Какво,какво беше?” – Днес имам концерт!
-Оу, да, да! – подхвърли Тейлър. – Само те занасяме! – засмя се малкото ми братче.
-Спокойно мила, поне аз не съм. – рече майка ми. – Днес от 17:30ч.
-Поне някой ме слуша какво говоря. – възкликнах аз.
След това се запътих с ябълка в уста към горния етаж.Моята стая и тази на брат ми бяха една до друга.Вратата му бе открехната и погледнах вътре. Да, типична стая за един тийнейджър – разхвърлена, но пък бе страхотна – по стените имаше графити, които сам бе нарисувал. ,,Да, бе! Аз пък очаквах да е подредил.” Помислих си аз и влязох в стаята си. Стените й бяха бели, а на тях имаше големи лепенки за стена на оранжеви и жълти цветя. Любимите ми цветове бяха жълто и оранжево, затова повечето предмети бяха в тези цветове, като завивките на леглото ми.Над него има голям нареден пъзел.Той изобразява Ню Йорк, през нощта, а в тъмното светеше.До него стоеше нощното шкафче.На него имаше нощна лампа и будилник.Имаше две чекмеджета – там стояха гримовете, кремовете и принадлежностите за косата ми.Над шкафчето има оранжев надпис, гласящ ,,Dream”.
На бялото бюро стоеше лап-топа ми, настолна лампа, глобус и малко кошче за отпадъци.На вратите на белия гардероб имаше големи огледала, за да се гледам в цял ръст.
Имам също и малко жълто канапе, което стоеше точно пред големия плазмен телевизор.
Днес бе неделя и нямаше да ходя на училище.Седнах малко на лап-топа и звъннах на най-добрата си приятелка – Стейси. Тя си падаше малко поспаланка, затова реших да й звънна сега, защото бе 11:00ч.
-Ало.Здрасти, Синеочке.

Bluee^^ · 2012-03-02 19:15:24

не е лошо, но на някои места се губи смисъла продължавай

wicki · 2012-03-02 19:21:51

hoxho мерси, харесваа ми^^ < 333

djuu · 2012-03-02 19:30:45

Некст? < 3

Imma be this. · 2012-03-02 19:31:14

Радвам се, че ви харесва.Утре сутринта ще пусна некста.

kawaii_girl · 2012-03-02 19:50:50

Хареса ми! Некст.

beautiful_kitty · 2012-03-02 19:53:38

Хареса ми! Некст.

bebche__:) · 2012-03-02 19:53:46

Хареса ми! Некст.

daniella__ · 2012-03-02 20:20:25

Супер е .. некст ! : ))

Imma be this. · 2012-03-03 09:24:12

Заповядайте!

-Ало.Здрасти, Синеочке. – Косата й бе кафява, а очите сини – затова й измислих този прякор.
-Здрасти, Аш.
-Как си, какво правиш и по-важното стана ли вече? – засмях се аз.
-Да, преди около 30минути.
-Мм, чудесно.Какво ще кажеш да се обадим на Ванеса и да излезем някъде...например в „Бетси”? – предложих аз.Ванеса бе другата ми най-добра приятелка, а „Бетси” - любимата ми сладкарница.
-Съгласна.Ще...звъни ми, на другата линия е.Ще ти се обадя след малко да ти кажа дали е свободна. – възкликнах аз и затворих.
-Ало.Как си, Аш?
-Чудесно.А ти?
-И аз така.
-Току-що говорих със Стейси.Искаш ли да отидем в „Бетси”, ако нямаш други планове?
-Четеш ми мислите.
-Мм, радвам се. – засмях се аз. – Какво ще кажеш след 40 минути да ви взема с моята кола? – те също имаха автомобили, просто предпочитаме да пътуваме заедно –по-забавно е.
-Съгласна, ще пиша смс на Стейси.Чао.
-Окей, чао. - казах аз и натиснах червената слушалка.
Извадих дрехите, с които щях да бъда.Бял потник и малко, черно елече, което не стигаше по-надолу от гърдите ми.Къси, черни панталонки и бели пантофки.За аксесоари приготвих гердан със сова, бял часовник и бяло бомбе с черна лента.В малко, черно портмоне сложих парфюм , гланц, спирала, мокри и сухи кърпи, телефона ми и кредитната си карта. Преди да тръгна се пръснах от парфюма. Когато вече бе време да тръгвам, оставих косата си спусната.Не слагах тежък грим – просто спирала и гланц за устни ми бяха достатъчни.
Когато бях вече в гаража, махнах голямото покривало и пред мен се разкри колата ми – бяла, а капака й можеше да се сваля.Точно това направих, след като потеглих. Момичетата живееха през няколко пресечки.
Стейси се качи при мен на предната седалка, а Ванеса – на задната.Тя бе със тъмно зелени очи, черна, права коса и тъмен тен.Беше облечена с къса, бяла пола и черен потник с цветя, за обувки бе избрала черни токчета, не по-високи от няколко сантиметра.Стейси бе блечена със потник с цвят, сливащ се с морскосините й очи, който беше нарязан отзад, с паднало рамо и къси, дънкени панталонки.Обула бе сини сандали.
- Супер. – казаха в един глас приятелките ми.
- Радвам се. – казах аз и усилих музиката.
Когато стигнахме в сладкарницата седнахме на маса до прозореца. Заведението не бе много голямо.По стените имаше комикси, изобразяващи вицове.Дойде и сервитьорката с думите:
-Добър ден.Какво ще желаете?
-За мен... – мислех аз, докато разглеждах менюто. – парче ягодова торта и чокофредо.
-За мен една минерална вода и парче шоколадова торта. – поръча Стейси.
-Аз искам кафе и парче еклерова тора. – каза поръчката си и Ванеса.
-Парче ягодова, шоколадова, еклерова торта, чокофредо, минерална вода и кафе идват веднага. – каза русокосото момиче и записа поръчката.
Докато ядяхме, решихме да отидем на шопинг обиколка след това.
През следващият един час си говорихме за почивката, която организирахме – на нея щяхме да отидем само трите през лятото.
Платихме всичко и потеглихме към мола.
-Е, момичета – is shopping time! – възкликнах аз и се усмихнах, когато стояхме пред сградата.
-Хайде, да влизаме. – каза Ванеса. – Момичета, какво ще кажете след час да се чакаме пред магазина за бижута? – той бе първият.
-Съгласна. – казахме аз и Стейси в един глас.
Не мисля, че имаше магазин, в който да не вляза, разбира се без тези за мъжко облекло.Купих си няколко гердана, няколко чифта обеци, две тениски – едната е бяла и с паднало рамо и голяма черна панделка отпред, а другата бе лилава, с нарисувано момиче отпред и се носеше с малко, дънково елече.Към тях добавих още два броя дънкови къси панталонки.Скоро щеше да има училищни танци и затова реших да си купя рокля – нямах подходяща.Избрах да бъде къса, розова и без презрамки. Беше прилепнала по тялото ми и свършваше с красиви дантели и не много голяма панделка.Беше жестока. Щях да я съчетая с малко, бяло портмоне и големи, черни токчета, които си бяха направо убиец! Отностно обувките – взех само тези токчета и светло сини платформи с панделка отпред.
След един час вече бях долу, също и момичетата.Потеглихме, първо към моята къща и си показвахме какво сме купили.Роклята на Стейси бе къса, червена с бели рози по краищата.

NevеrBackDown. · 2012-03-03 10:18:09

Хареса ми.

wicki · 2012-03-03 12:10:24

Следващаа^^

Imma be this. · 2012-03-03 15:41:00

Коментирайте, за да знам дали да продължавам..

djuu · 2012-03-03 15:55:45

Некст ?

daniella__ · 2012-03-03 16:58:35

Продължавай .. супер е !!

Imma be this. · 2012-03-03 17:30:12

Ето още една малка част за днес.

- С нея ли ще омаеш Бен? – попита я Ванеса.Това бе момчето, което Стейси харесваше от няколко месеца, но незнаеше дали чуствата й са споделени.
-Може би.. – рече Стейси и страните й се зачервиха като дрехата.
Роклята на зеленооката ми приятелка бе светло кафява, която подчертаваше тялото й и бе до колената. По нея имаше цветя, които бяха с по-тъмни и по-светли оттенъци.
-Ето я и моята красавица. – казах аз и я извадих от голямата торба пред мен и я показах.
-О, Аш! Имаш вкус. – възкликна Стейси.
-Адската е! – каза Ванеса.
-Мерси, мерси!
Вече беше към 15:30часа и приятелките ми си тръгнаха, а аз също трябваше да тръгвам и да отида да танцувам. Репетицията щеше да продължи доста.В голяма черна чанта сложих кърпа, две тениски и черен клин.
Когато отидох започнахме да танцуваме.Танцувахме танго.Толкова страстен танц.Толкова ревност, любов и страст, вплетени в едно.
Моят партньор бе Рик. Започнахме да танцуваме.Танцувахме ли, танцувахме.Когато вече бе време да излизаме и бяхме зад кулисите, излязохме с такава грация, че хората започнаха да ни аплодират веднага.Обичах да ме аплодират! Сякаш тогава се чуствах жива.Тогава, и когато танцувах. Танцът започна. Търсих с очи семейството си. Знаех че са там някъде. Винаги бяха там.Винаги бяха до мен. Когато ги намерих им се усмихнах широко, а те отвърнаха със същото. Когато свършихме с танца, направихме дълбок поклон пред публиката, а те започнаха да ни ръкопляскат високо.Пляскаха ли, пляскаха няколко минути. Напълваше ми се сърцето всеки път, когато видех радостни очи, впечатлени от това, което правим. След нашия танц се изредиха още около 5 и концерта свърши.Всички отидохме на сцената и се поклонихме.Отново бурни аплодисменти. Обичах тази част! Това ми бе като награда от това, което съм направила.

djuu · 2012-03-03 17:51:35

Некст?

Imma be this. · 2012-03-03 18:31:21

Некст?

Утре ще пусна некста.

bebche__:) · 2012-03-03 20:06:27

хареса ми

n_eshiii · 2012-03-03 20:31:28

първите две части са много хубави, но тази третата малко не ми хареса, все пак искам некст

Imma be this. · 2012-03-04 09:07:55

Радвам се, че ви харесва.

Всичко продължи към 30минути.
Когато се прибрахме у дома с цялото си семейство те ме поздравиха:
-Ашли, чудесно шоу!
-Благодаря, татко.
След това си взех освежаваща вана с аромат на рози – любимата ми. Като излязох си облякох потник, наполовината бял, наполовината светло син – цветовете се смесваха по средата, отгоре тънък, син сиутчер и бели панталонки до колената.Когато слязох в трапезарията майка ми ми рече:
-Ашли, вземи този черешов пай и го занеси на съседите отсреща за добре дошли. Нанесоха се днес.
-Окей, мамо. – възкликнах аз.
Звъннах няколко пъти на абаносовата врата и се отвори почти веднага.
-Хей, здравей. – На вратата стоеше момче, горе-долу на моята възраст със черна, катранена коса и синьо-зелени очи, колкото можех да видя.Беше красиив...добре, де! – много красив.
-Здравей. – усмихнах се мило аз. – Майка ми ви направи черешов пай за добре дошли. – казах аз и му го подадох. – Живеем отсреща.Между другото, казвам се Ашли Хейстингс. – подадох му и ръката си, а той отвърна:
-Аз съм Уен, Уен Хъджънс. – В кое училище учиш?
-В „Ейбрахъм Линкълн”. В кое училище ще учиш занапред?
-И аз в него. Какво съвпадение. Може да сме в един клас. – рече той. – Благодаря и за пая.Обожавам черешов.
-Няма защо. – отвърнах аз. –Чао.
-Чао, Ашли. – усмихна се.
-Уен, кой е на вратата? – чу се глас отвътре, още преди момчето да е затворило.Човекът се показа на вратата.
-Здравейте, госпожице. – каза ми той със загадъчна усмивка, леко настрани, почти като усмивките на Иън Сомърхолдър.Господи, та това бе...

djuu · 2012-03-04 13:04:24

Егааaaси кефа ! :D Некст..

bebche__:) · 2012-03-04 14:46:32

некст

Imma be this. · 2012-03-04 15:41:20

-Здравейте, госпожице. – каза ми той със загадъчна усмивка, леко настрани, почти като усмивките на Иън Сомърхолдър.Господи, та това бе мъжът от сънищата ми – същите черни дрехи, същата буйна черна коса до раменете и тъмно зелени очи.
-Зд-дравейте, господине. – казах аз леко неспокойно, но премахнах това чуство, защото наистина умеех да не показвам какво ми е отвътре – Аз съм Ашли Хейстингс, живея отсреща. – усмихнах му се аз.
-Питър Хъджънс. – той също отвърна с усмивка и се здрависахме.
-Е, аз ще тръгвам.Довиждане, господин Хъджънс, Уен.
-Чао. – отвърна ми господина.
-Това е странно. – казах тихо на себе си. „Не бе възможно той..Ох, та това е просто съвпадение!Няма защо да се тревожа за дребни неща.” – мислих си. Странното беше, че просто не вярвах в съвпадения. След срещата с господин ,,съмнителен” се прибрах у дома.
Вече бе 18:30часа и слязох в светло зелената трапезария за вечеря.
На масата бяхме седнали цялото семейство – аз, Тайлър, майка ми и баща ми.
След вечерята се качих в стаята си и заспах бързо.Тренировката днес беше изтощителна.

Отново бягах от онзи мъж.Този път бе по нашата улица.
-Няма къде да стигнеш, дори не си прави труда да бягаш! – извика той. Та как нямаше къде да избягам? Целият град бе пред мен, можех да се скрия..но не това бе най-важната мисъл – отново бе как да се скрия от този глупак.Когато стигнах до къщата си видях, че вратата на къщата му бе отворена.Без да мисля влязох вътре набързо и затворих.За малко да влезе след мен, но се измъкнах.Гледах го през шпионката.Ругаеше за това, че ме е изпуснал.
Когато се обърнах на десет сантиметра от лицето ми стоеше Уен.
-Уен, той ме гони...баща ти! – надявах се да ми помогне и да не е на моя страна.Той...

The Monster Cookie ;]] · 2012-03-05 17:17:22

Уникално е . Адски страхотно е , пиши по - бързо !

#1 2012-03-02 19:08:51

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#2 2012-03-02 19:15:24

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#3 2012-03-02 19:21:51

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#4 2012-03-02 19:30:45

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#5 2012-03-02 19:31:14

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#6 2012-03-02 19:50:50

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#7 2012-03-02 19:53:38

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#8 2012-03-02 19:53:46

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#9 2012-03-02 20:20:25

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#10 2012-03-03 09:24:12

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#11 2012-03-03 10:18:09

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#12 2012-03-03 12:10:24

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#13 2012-03-03 15:41:00

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#14 2012-03-03 15:55:45

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#15 2012-03-03 16:58:35

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#16 2012-03-03 17:30:12

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#17 2012-03-03 17:51:35

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#18 2012-03-03 18:31:21

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#19 2012-03-03 20:06:27

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#20 2012-03-03 20:31:28

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#21 2012-03-04 09:07:55

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#22 2012-03-04 13:04:24

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#23 2012-03-04 14:46:32

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#24 2012-03-04 15:41:20

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#25 2012-03-05 17:17:22

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook