My Kiss Is Your Death

n_eshiii · 2012-02-23 18:19:40

Ето нова историйка. По принцип не пиша такива истории( ще разберете за какво става дума), но преди няколко дена имах вдъхновение и за това я пускам. Надявам се да я харесате. Приемам всякакви критики и мнения. Малко много истории станаха, но...е само две са.

[color=violet]1 глава[/color]

- Дай да ти гледам на ръка. - викаше след мене една жена, докато аз бързах за летището. Отивах при баща ми в Сан Франциско. Тъкмо се върнах от учулищен лагер и нямах време дори да си разопаковам багажа. Отдавна не бях виждала тати и много ми липсваше. С мама не бяха разведени, но не бяха решили какви са взаимотношенията им.
- Айди дай ръка да ти гледам и те оставям. - крещеше жената зад мен.
- Остави ме. - троснах й се аз
- Добре, дай ръка и те оставям.
- Обещаваш ли? - спрях да влача куфара аз
- Обещавам.
- Добре. - подадох й аз ръка. Тя щастливо я пое.
- Така...казваш са Абигейл, нали?
- Да. - казах аз учудено.
- Ооо...виждам бой и три момчета, една приятелка и три врага. - продължи тя
- Ще ме набият три момчета. - ококорих се аз
- Не бе.. ще са бият за теб. - учудих се. Не бях грозна, но не бях и много красива. - три момчета ще се бият за теб, ама четвъртото ще спечели.
- Е нали бяха три.
- Три, но има четвърто, което се крие още.
- Офф...нищо не каза. - казах й аз и тръгнах към летището. Само си загубих времето.
- Чакай, поне дай малко пари.
- Да бе, само това остана. - креснах й аз.
Вече бях до летището. Погледнах часовника и с ужас видях, че самолета ми тръгва след 5 минути. Затичах се и влетях през вратата. Вече всички бяхя там, за да ме изпратят...без мен.
- Извинете, че закъснях. - извиних се и прегърнах Райън. Райън е най- милото и симпатично момче, което познавам и ми е най-добър приятел. Има тъмно черна коса. Да, тъмно черна...наистина много и също толкова черни очи. А най-странното е това, че в ириса на окото си има едно зелено петънце. Много момичета му налитат. Направо си умират за него, но той не им обръща много внимание. И това е причината Райън да ми най-добър приятел. Момичетата, които го харесвам, ме мразят, защото съм много близка с него. Но пък той винаги знае как да ме разсмее. Правили сме многооо луди неща, но за тях после.
- Аби, чакахме те половин час. - нашушна ми той, без да забележи мама.
- Знам, но някаква жена ме преследваше.
- Какво? Каква жена? - той изглеждаше много притеснен.
- Спокойно. - успокоих го аз, след като видях притеснението му. - беше някаква гадателка- менте. Ааа..какви са тези куфари? - На лицето му се изписа тъга. Щеше да каже нещо, което не знаех. Не обичах да не знам.
- Майка ти поиска да отида с тебе заради случката миналата зима, но ще остана само две седмици, защото...
- Абигейл, къде беше? - прегърна ме мама
- Дойдох, мамо. Не се притеснявай. - казах й аз и погледнах часовника като съвсем забравих Райън - Мамо, веднага трябва да тръгваме иначе ще изпуснем самолета.
Стигнахме точно навреме. Настанихме се в първа класа, уредена от баща ми. Той беше милионер, но рядко се възползвах от това предимство. Имаше компания за производство на диамантени бижута. Направо си беше милиардер. Преди три години, когато бях на 17, с мама се скараха много жестоко. Имаше умрели....хамстера ми. Беше само животинка, но ми беше от Райън и аз много го обичах. "Без да иска" баща ми беше бутнал аквариума му и той беше останал приклещен в колелото. И те не бяха чули стоновете му от крясаците си. От тогава са разделени. Той спечели попечителството, въпреки че не бяха официално разделени. Аз живеех при мама, защото бяща ми беше много зает. И сега най-сетне беше намерил малко време за дъщеря си. Когато се настаних видях, че едно симпатично момче седи срещу мен. Когато забеляза,че го гледам, засрамено отместих поглед. Видях, че Райън го гледа със злоба.
- Е, Райън щеше да кажеш нещо, но мама те прекъсна. - обърнах се към него, за да махна злобното изражение от лицето му.
- Да.. ами, Аби докато беше на лагера стана един инцидент, който е причина за това, че няма да можем да се видим никога повече след тези две седмици.

miss_cute_kiss · 2012-02-23 18:30:42

Харесва ми! : )

MiSiTooo · 2012-02-23 18:58:11

Супер е ..

SweeT_kapriZz · 2012-02-23 18:58:38

многоо ми хареса

djuu · 2012-02-23 19:11:19

Нееееееекст.

geri18 · 2012-02-23 19:14:20

Супер е ..

beautiful_kitty · 2012-02-23 19:33:47

Хубаво е.

n_eshiii · 2012-02-23 20:13:59

мннного се радвам, че ви харесва ето я и втората част

2 глава

- З..защо? - сепнах се.
- Ами докато те нямаше майка ми и баща ми бяха убити. Една вечер останах в Сам, защото те пак си правеха от онези лигави романтични вечери и не исках да им преча, за това им казах, че ще съм при Сам. На сутринта са били намерени мъртви от загуба на кръв. Направо като в филмите. Сигурно си помисли, че вампири са ги изяли. - засмя се той, но на мен не ми беше до смях. - но не бяха намерени дупчици на врата. - успокои ме той. - И в завещание на баща ми пише, че ако умре трябва да ме пратят в някакво училище-пансион и ми дадоха време две седмици преди да замина.
- Да, но аз какво ще правя без тебе?
- Аби, ти си голямо момиче вече можеш да се оправяш сама. - каза той и ме прегърна. Не исках да си заминава. Той беше единствения човек, на който можех да вярвам.
- Моля те не си тръгвай. Няма ли друг начин?
- За съжаление, няма, но ти обещаван, че ще се виждаме често. Обаче има малък проблем. Училището е на някакъв забутан остров в Тихия океан.
- Трябва да има и друг начин. - възпротивих се аз. Райън само се засмя.
- Винаги си била голям инат. - обви ръце около мен и пак хвърли злобния поглед към момчето отсреща.
- Защо го гледаш така? - престраших се да го питам аз
- Кого?
- Момчето, ето там? Гледаш го злобно, откакто се качихме. - посочих му аз сладура
- Не, така ти се с сторило. - знаех, че лъже. Винаги, когато лъжеше леко подръпваше брадичката си. Този път не я подръпна, но беше очевидно, че лъже. И продължаваше да го гледа така.
- Мисля, че е сладък. - казах аз, за да видя как ще реагира.
- Наистина ли? Е, тогава спирам да го гледам. - каза той и веднага след това усети, че се издал
- Ха, сам си призна. Знаех си. Защо го гледаш така?
- Защото не го харесвам и не мисля, че ти трябва да го харесваш.
- Не прекрачвай границата. Аз бъркам ли ти те, когато гледам как всяко момиче като те види и припада. Не. Така, че и ти не се бъркай.
- Да не би да ревнуваш? - предизвика ме той и на лицето му се изписа самодоволна исмивка.
- Ти предизвикваш ли ме? - освобидих се от прегръдката му аз. - О, добре тогава. - станах и отидох до другото момче. Видях, че има свободно място и седнах до него, като хвърлих дяволит поглед на Райън, който в този момент ми се усмихваше странно. След 15 минути се върнах при него.
- Е, и той отива в Сан Франциско. Явно ще се срещаме често.
- И как ще го намериш?
- Даде ми номера си. - размятах една хартийка пред него.
- Така значи. Искаш да играем мръсно. Добре. - той стана и отиде до едно момиче, което забелязах, че го гледаше още като седнахме. Върна се след по-малко от 5 минути.
- Е, тази вечер ще си прекареме страхотно с онова момиче там.- посочи ми уличницата той. Цялата станах червена. Много го ревнувах. Идеше ми да я удуша и да я метна през самолета, да се разбие на парченца и да заприлича на суши.
Изведнъж самолета се разклати силно и настана паника.

мнения и критики

bebche__:) · 2012-02-23 21:16:00

Хубаво е.

xnekfonikfox · 2012-02-23 21:21:01

Хубаво е, продължи го

xvampirexbitchx · 2012-02-23 21:45:32

Много е хубаво!

lady_ss1 · 2012-02-24 07:18:43

(y) Хареса ми.

n_eshiii · 2012-02-24 09:05:47

3 глава

Къде бях? Какво стана? Нищо незнаех. Бях просната на пода в някаква сграда. Цялата ме тресеше. Бях облечена в черни дънки, черен потник и черни кецове. Всичко беше в черно. Изправих се, но залитнах. Някой ме хвана. Уплашено се отдалечих от черния силует.
- Какво направи, Абигейл? По-силна си отколкото предполагах. - проговори той. - Уби много хора. Научи се да контролираш силите си, иначе... - замълча за миг той - ...можеш да си навлечеш много проблеми.
- Какво? Кой си ти? Какви сили? - стоях като вцепенена аз.
- Разгледай сградата. Харесва ли ти? Дано да ти харесва, защото скоро ще се озовеш тук. - бяха последните думи, които каза той преди да изчезне. Все още стоях и гледах празното пространство пред мен. Какво означава това?
- Това е само сън. - помислих си аз. Реших да разгледам сградата. Беше доста голяма. Стените бяха в кралско червено, но през времето се беше променило в жълто. Само на някои места се виждаха кървави петна. Приближих се до едно и го пипнах. Цялата потреперих. Не беше боя, а истинска кръв. Потърках ръка в дънките си, за да махна червената. течност. Продължих напред. На първия етаж имаше класни стаи. Влязох в една и погледнах през прозореца. Пред мен разкриваше удивителна гледка. Бях обградена от вода. Плавахме като остров. Излязох от нея и влязох в отсрещната, за да разбера дали наистина е така. Но там гледката беше коренно различна. Имаше обширна градина с свежа зелена трева и огромни дървета. Реших да се кача на втория етаж, но погледът ми беше привлечен от едно огледало. Приближих се до него и видях, че беше много красиво. Толкова красиво сякаш е било на някой много богат човек. В него виждах отражението си. Не много високо момиче, с червеникава коса до кръста и зелени очи. Странното беше, че това огледало ме показваше толкова красива, сякаш съм модел. Както се любувах на изкуствената си красота, на огледалото се появи отпечатък на кървава ръка, която застана точно върху сърцето на отражението ми. После още една, и още една, докато цялото огледало не стана кърваво. Отдалечих се от него. Започна да ми се вие свят и не след малко припаднах.
Събудих се, но вече не бях в сградата. Около мене беше хаос. Виждах огън и още кръв. Изправих се и видях, че самолета се е разбил. Имах рани къде ли не. Погледнах Райън, който все още беше при мен. Очите му бяха затворени и от една голяма рана на крака му се стичаше черна кръв.
- Господи, Райън събуди се! - разклатих го аз. Рабрах, че няма да се събуди, прегърнах го и започанах да плача. В ума ми пробляснаха думите на озни черен силует. Аз ли бях направила това? Все още прегръща Райън и се огледах. Навсякъде бяха разпръснати трупове. Започнах да плача още по-силно. Аз ли убих всичките тези хора? Устих как тялото под мен се помръдна.
- Аби, добре ли си? - попита ме Райън, който изглеждаше толкова добре, сякаш беше ходил на SPA.
-Да..Не! Райън, моля те не заминавай. Новото ти училище въобще няма да ти хареса.

мнения

lady_ss1 · 2012-02-24 09:10:54

Хубаво е.

djuu · 2012-02-24 11:10:50

Хубаво е.

steffi18 · 2012-02-24 15:54:12

Хареса ми.Давай некста!!

miss_cute_kiss · 2012-02-24 15:56:09

Хубаво е.

n_eshiii · 2012-02-25 18:18:27

некст.. малко е къса, но следващата ще е по-дълга

4 глава

Чуха се полицейски сирени смесени с тези на линейките.
- Хайде, дошли са за нас. - подкани ме Райън.
- Но как ще вървиш с тази голяма рана на крака. - посочих крака му аз, но раната сякаш се беше изпарила. - Но, но тя беше там.. - започнах да заеквам аз.
- Каква рана? Нищо ми няма. - отговори безгрижно той. Бях сигурна, че ей сега имаше рана. Какво стана с нея? Огледах се. Труп до труп. Нямаше жив човек. Видях симпатичното момче, което беше цялато в кръв. Кръв,кръв,кръв. Навсякъде. Сякаш ме прследваше. Райън видя изражението ми и ме прегърна през кръста, за да ми помогне да изляза от натрошения самолет.
- Отидете при линейката, а ние ще проверим за още оцелели. - посрещна ни един полицай. Качихме се в линейката и една сестра се погрижи за нас. Линейката потегли.
- Ей, няма ли да изчакаме може да има ранени? - попитах аз
- Не му обръщай внимание. Винаги е такъв. - успокои ме сестрата
- Как така винаги е такъв? Какви са шофьорите на линейки? - учудих се аз и още по-учудващото беше това, че раните ми бяха почти оздравели.
- Но как по дяволите се излекуваха толкова бързо? Чакайте малко...къде отиваме? Да не би да халюцинирам? Ние, ние... караме по вода. - носехме се по океана като параход. - Райън какво става? - обърнах се към него уплашено аз.
- Спокойно. - сложи той ръка на лицето ми. Не знам какво ми направи, но скоро се унесох и заспах. Събудих се на мека възглавница и с чисти дрехи. Бях в някаква стая.
- Хей, добро утро поспаланке. - каза някакво момиче, стоящо на отсрещното легло. Стреснах се и се претърколих от леглото.
- Ох! - чу се един стон
- Добре ли си? - каза притеснено момичето - не исках да те сресна.
- Не, няма нищо. Просто ми се насъбра доста и съм нервна.
- Аз съм Хейзъл.Аз съм ти съквартиранка. - подаде ръка момичето
- Приятно ми е. Аз съм Абигейл. - хванах я аз. Беше като лед. Одръпнах ръка и забелязах, че лицето й беше много бледо.
- Не знаеш ли какво съм? - каза учудено тя
- Не.
- Аз съм вампир.
Какво? Вампир ли? Да бе. Излязох от стята и гледката беше още по-сресираща. Намирах се в сградата, която сънувах. Затичах се надолу по стълбите. Бяхме на третия етаж. Имеше много хора като мене. На втория етаж забелязах три момичета, които ме гледаха с презрение.
- Какво гледаш, вещице! - развика ми се едната като видя, че ги гледам.
- Не те гледам... - щях да кажа нещо, когато забелязах крилцата им. Не наистина халюцинирам. Не довърших. Слязох на първия етаж и видях майка ми, баща ми, Райън и някаква жена, която много ми няпомняше на злата госпожа от детската градина. Не можех да видя лицето й, защото беше с гръб към мен.
- Мамо? - все още бях на стълбите. Непознатат жена се обърна към мен.
- Здравей, Аби. - каза жената и разкри златните си кътници

n_eshiii · 2012-02-26 16:07:50

спирам историята

n_eshiii · 2012-02-26 18:38:20

....но понеже анкетата казва друго, ще пусна още една глава и ако наистина няма интерес я спирам обещах да е дълга

5 глава

Наистина беше госпожата от детската.
- Здравейте, Г-жо Лайт. Ама вие какво правите тука? Мислех, че още преподавате в детската градина.
- Отдавна не преподавам там, миличка. Когато си тръгна ти, напуснах и аз. Това беше моята задача..да те пазя.
- Да ме пазите от какво?
- От смъртта. - отговори лукаво тя. - Аби, ти си различна.
- Да, вече разбрах. Едно момиче ми каза, че съм вещица
- Не, искам да кажа коренно различна
- Вещици, феи, вампири, като съквартиранката ми, и тем подобни неща, не съществуват. Да не сте в детската? - казах саркастично аз
- А тогава какво ще кажеш за това? - посочи ми тя трите момиче от втория етаж, едно от които си играеше с огън.
- Photoshop. - използвах мозъчната атака , която явно не помагаше много.
- Ти си Photoshop. - развика ми се едно от тях
- Дръж си езика зад зъбите, Керъл! - скастри я Райън. Тя го погледна с неопределен поглед.
- Млъквай, вампирясало чудовище.
- Ела, Аби. - хвана ме за ръката Райън, без да й обръща повече внимание. Исках да остана при госпожата, но той ме дърпаше към родителите ми, които вече бяха на прага. Керъл забеляза това и направи физиономия, сякаш току-що й е дошла страхотна идея за отмъщенение.
- И ти ли си вампир? - попитах го аз. - Райън, какво става? - спрях се аз и се освободих от хватката му, която между другото, беше много силна.
- Аби, обещавам да ти кажа всичко, но сега се сбогувай с родителите си.
- Да се сбогувам?! - продължи да ме тегли към вратата той.
- Абигейл, миличка много ми липсваше. - посреща ме мама. - Преди да кажеш нещо, ще ти обясня всичко. Това е училище за надарени деца " Сайлънс" . Ще трябва да останеш тука за исвестно време, заради случката в самолета. Не е трябвало да се нервиш. Заради тебе се е разбил самолета. - каза го като упрек. Значи все пак аз съм виновната за случката. Но аз не исках да става така. Аз даже не знаех, че съм... - Миличка, аз знам каква си, защото истинския ти баща е такъв. - продължи мама - сега трябва да тръгваме. Пази се. Обичаме те. - прегърна ме тя.Истински я ми баща? "Неистинския" ми баща както винаги стоеше безразличен. Даже не се сбогува. Вече бях свикнала.
- Е, Райън чакам обяснение. - обърнах се аз към него, но тогава се появи онази Керъл.
- Извинявай, за грубото държане Абигейл. - каза тя, като натърти на "г"-то - но няма да позволя на една аристократка да ми заеме позицията на най-популярното момиче, ясно. - смени тона веднага тя.
- Значи те е страх от мен. - натъртих на "страх" аз. Тя се доближи до мен и ме бутна с крилото си в стената.
- Момиченце, не ми се прави на интересна. - отвърна тя. Нещо забушува в мен. Не исках да кажа думите, които се въртяха в главата ми, но ги казах.
- Както съм убила пътниците на цял самолет, така ще убия и тебе. - върнах й го аз. Тя малко се стресна, но не отпусна хвтката си около врата ми. Тогава Райън я хвана за ръката и я бутна на страна, като оголи зъби срещу нея.
- Керъл, ако още веднъж се доближиш до нея с малката ти групичка ще станете на доматено пюре. - стресна я доста той. Тя се обърна и тръгна с тежки крачки на някъде. От хватката й дълго време не беше стигал кислород до мозъка ми и залитнах. Добре, че беше Райън, за да ме хване.
- Благодаря, че ме отърва от тази. - казах му аз. Устните му бяха на сантиметър от моите и беше впил черните си очи в моите зелени. Бях свикнала. Даже го бях целувала, когато бяхме на десет и играехме на истина или предизвикателство. Той ме гледаше с поглед изпълнен с любов. Гледаше на мен като бъдещето си гадже. Аз също, но само като на приятел.
-Ъъхъм... - беше г-жа Лайт - Райън, Абигейл, тук не толерираме такива неща. - каза тя и аз отлично я разбрах за какво говореше. С Райън се спогледахме.
- Извинете, госпожо. - извиних й се аз.
- А сега се прибирайте по-стаите да се приготвите за вечеря. Бъдете в столовата в 19:00.
- Добре. - казахме в вдин тон с Райън
- Ще те чакам пред вратата ти. - каза ми той, след като си тръгна Лайт.
- А твоята стая къде е? - спрях го аз
- На втория етаж, десния коридор, последнта стая.
- Добре, до после. - разделихме се. Реших да се кача в стаята ми. Отворих бавно вратата и заварих Хейзъл да чете книга.
- Сега убеди ли си, че не те лъжа? - попита ме тя
- Да. Удебих се. Но ако ще сме приятелки, трябва да се опознаем.
- Добре, какво искаш да знаеш?
- На колко си? От каде си? Имаш ли гадже?
- 20. Ню Йорк. Да. А ти?
- 20. Отава. Горе-долу.
- Кръстосан разпит. - добави тя. Засмяхме се. Беше приятно момиче, въпреки, че бледата й кожа малко ме плашеше. Защо Райън няма такава? Щях да я попитам, но видях, че е станало 18:30.
- Хайде да се приготваме. - предложи тя, като видя часовника.
- Но аз нямам какво да облака. - тя ми посочи куфара ми. - О...няма да питам как се е озовал тук.
Исках да направя добро впечатление, затова облякох бели дънки по мен, кецове на цветчета и розово потниче. Пуснах червената ми коса да се рее свободно. Излизах, когато на врата не посрешна Райън. Носеше черен суитчър, черни дънки и разбира се черни кецове. Цялото това облекло се връзваше чудесно с черната му коса и очи.
- Хей, изглеждаш чудесно. - огледа ме той
- И ти не си за изхвърляне.
- Здравей, Хейзъл. - поздрави я той.
- Здрасти. - каза тя малко сковано
- Хайде да слизаме. - подкани ме Райън и ме задърпа по стълбите.
- Ти какво си? - попита ме Хейзъл.
- Как какво?
- Ами, вампир, вещица...?
- Ами, аз съм... - не казах нищо, защото си нямах на представа какво съм. Незнаех защо съм в това училище.

bebche__:) · 2012-02-26 19:48:00

хареса ми

kriskataa33 · 2012-02-27 11:41:59

Нексттт

SweeT_kapriZz · 2012-02-27 12:30:28

Ей моето мнение е да го продължиш ! Супер,интересно е ! Браво !!!

anu6ka95 · 2012-02-27 20:39:53

още :p

valito_smile · 2012-02-27 21:21:55

нееекст

#1 2012-02-23 18:19:40

Re: My Kiss Is Your Death

#2 2012-02-23 18:30:42

Re: My Kiss Is Your Death

#3 2012-02-23 18:58:11

Re: My Kiss Is Your Death

#4 2012-02-23 18:58:38

Re: My Kiss Is Your Death

#5 2012-02-23 19:11:19

Re: My Kiss Is Your Death

#6 2012-02-23 19:14:20

Re: My Kiss Is Your Death

#7 2012-02-23 19:33:47

Re: My Kiss Is Your Death

#8 2012-02-23 20:13:59

Re: My Kiss Is Your Death

#9 2012-02-23 21:16:00

Re: My Kiss Is Your Death

#10 2012-02-23 21:21:01

Re: My Kiss Is Your Death

#11 2012-02-23 21:45:32

Re: My Kiss Is Your Death

#12 2012-02-24 07:18:43

Re: My Kiss Is Your Death

#13 2012-02-24 09:05:47

Re: My Kiss Is Your Death

#14 2012-02-24 09:10:54

Re: My Kiss Is Your Death

#15 2012-02-24 11:10:50

Re: My Kiss Is Your Death

#16 2012-02-24 15:54:12

Re: My Kiss Is Your Death

#17 2012-02-24 15:56:09

Re: My Kiss Is Your Death

#18 2012-02-25 18:18:27

Re: My Kiss Is Your Death

#19 2012-02-26 16:07:50

Re: My Kiss Is Your Death

#20 2012-02-26 18:38:20

Re: My Kiss Is Your Death

#21 2012-02-26 19:48:00

Re: My Kiss Is Your Death

#22 2012-02-27 11:41:59

Re: My Kiss Is Your Death

#23 2012-02-27 12:30:28

Re: My Kiss Is Your Death

#24 2012-02-27 20:39:53

Re: My Kiss Is Your Death

#25 2012-02-27 21:21:55

Re: My Kiss Is Your Death

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook