Историята на Даниел Доу.

TwilightGirl90 · 2012-02-24 10:54:09

Значи.. Тази история я пускам за втори път. Пускам я пак, защото имам доста идеи за нея, а едва намерих старата тема. Които я помни - хубаво, който не.. Дано му хареса.
Meжду другото; от името на момче е.

20 Януари, 2007.

Седя на пейката срещу онези отрупани със светлини магазини. Толкова са красиви и скъпи. Замръзвам от студ. О, някой приближава към мен. Вцепених се. Това са онези, които все ми казват, че е свършено с мен.
- Ей, хубавец. – Ето започва се. Страх ме е. - Имаш ли изпросени пари? – Пита ме единият от тях. Леко поклащам глава в знак на отрицание. – Е, щом нямаш знаеш какво следва, нали? – „Да, знам” казвам си аз и се приготвям за ритника, които ще последва.
Да, познах. Ритва ме в корема, колкото може по – силно. Изпищям от болка. Ритна ме отново. И отново. Сигурно, в момента се чудите как започна всичко това.. Преди две години. Аз съм син на заможни хора. Аристократи. Казвам се Дàниел и съм на седемнадесет. Заради баща ми в момента водя много мизерен живот. За да не се чудите как хем съм син на аристократи, хем съм затънал до гушата в мизерия, ще ви разкажа, как се започна ..

09 Октомври, 2005.

- Дàниел, слизай долу. Нали знаеш, че всеки миг ще дойде директорът на компанията, с която ще сключвам договор? – Гласът на баща ми се чуваше от първия етаж.
- Слизам! – Отговорих аз, оправяйки вратовръзката си. Разроших кестенявата си коса, за да си придам по небрежен вид, който не се връзваше с черния ми костюм, но не всичко трябва да става както иска баща ми. – Готин съм,а? – Казах аз на отражението си в огледалото си и се засмях.
- Нали слизаше, де? – Баща ми беше се подпрял на вратата. – Дàниел, моля те.. Поне тази сделка не проваляй. Винаги, винаги намираш начин да провалиш всичко. Замисли се малко. Това е единственият ни шанс.
- Единствен? За кой път го казваш татко? Стотен? Винаги това е единственият ни шанс, но.. – Званецът ме прекъсна. Винаги се намира нещо, което да прекъсне речта ми.
- Слизам да отворя на господин Уейн. Не ме излагай. – Каза баща ми и слезе на първия етаж.
Чу се как отваря вратата, а в следващият момент се чу изтрел. Вцепених се. Гробна тишина. Изведнъж се чу гърлен, зловещ смях и затихна отново.Не знаех, какво става, но слязох на първия етаж. Видях как баща ми лежеше на земята, а около него имаше малка локвичка кръв. Той все още дишаше тежко. Отидох до него, а той ме хвана за ръката. Може и да съм момче, но в този момент сините ми очи бяха насълзени.
- Синко, само ще ти кажа, че в офиса ми на втория етаж, има двеста хиляди долара. В картата ти също. Знаеш какво да правиш. – Прошепна той, а след това леко отпусна ръката ми. Беше мъртъв.
Всъщност си нямах никаква представа какво да правя с толкова пари. Не, няма да кажа „толкова много пари.”, защото това не са много пари. Качих се в стаята си, извадих едно малко куфарче и в него сложих няколко чифта дънки, кецове и тениски. Най – важното. Махнах онзи ужасен костюм и облякох някакъв спортен екип. След това отидох до офиса на баща ми. Взех парите и ги прибрах в куфара. Обадих се на летището.
- Добър вечер. Вие се свързахте с летище Лондон. Как бих могла да ви помогна? - Чу се женски глас от другата страна на слушалката.
- Искам един билет за Лос Анджелис, колкото може по – бързо.
- За кого е билета? – Попита жената.
- Дàниел Доу, син на Джак Доу. – Знаех, че когато чуе, чий син съм ще ми даде самолетен билет.
- Добре, г – н Доу. Полетът Ви е в 1:15 сутринта, трябва да сте на летището в 23:00. Ще успеете ли да дойдете или да изпратим превоз?
- Да, ще бъда там. Лека вечер. – Казах аз и затворих.
Знаех, че не беше човешко да оставя мъртвия си баща, но нямах друг избор. Взех куфара и слязох на първия етаж, погледнах баща си за последно, излязох от къщата и се качих в Ролс Ройс – а си и тръгнах към летището. Да, бях на петнадесет и имах кола.
Докато пътувах, набрах номер, който ми беше до болка познат. Чу се свободният сигнал, а след това от другата страна някой вдигна.

lady_ss1 · 2012-02-24 10:59:42

Интересно. Некст! (arrow)

Extazy Baby · 2012-02-24 10:59:48

Аз я помня и ми беше една от любимите.

h0neyy^^ · 2012-02-24 11:03:16

Харесва ми.

ttiiniie^^ · 2012-02-24 11:05:27

Страхотно. Некст?

music_addicted · 2012-02-24 11:08:32

некст <3

Christina · 2012-02-24 11:12:00

става интересноо. Некст

beautiful_kitty · 2012-02-24 11:25:53

Интересно. Некст! (arrow)

littlepartofme · 2012-02-24 11:34:38

Много интересно.
Некст?

smiley_butterfly · 2012-02-24 13:31:19

Много интересно.
Некст?

nqkfa_si_tam · 2012-02-24 13:45:02

Харесва ми!!Некст.

TwilightGirl90 · 2012-02-24 13:50:43

Благодаря ви! Ето следващата част. Кратичко е, но довечера повече.

- Ало, Елизабет? Татко е мъртъв. Не знам какво се случи, чух само изстрел. Аз заминавам за Лос Анджелис. Моля те, направи погребението и ела в Лос Анджелис да ти платя за погребалното. Става ли? Не мога да издържа тук. Махам се. Най – близкият ми човек почина, няма какво да правя тук.
- Добре, няма проблем. А ти колко още ще ме отбягваш, сине? Аз съм твоя майка. – След като чух това и затворих и настъпих газта. За около пет минути бях на летището. Нямаше много хора.Предадох багажа си и си взех билета. Бях в бизнес класата, място 2А. До прозореца. Полетът беше десетчасов. Щях да си отпочина малко. Предадох си багажа, минах чекирането и след това отидох в чакалнята. Там наистина имаше доста хора и всички бяха за Ел Ей. Оставаха още петнадесет минути до полетът ми. Самолетът беше пристигнал. Тъкмо наместваха ръкавите, по които щяха да минават пътниците. Изведнъж на големите информационни табла се изписа надпис, който гласеше, че самолетът е готов за полет. Предадох билета си,на персонала, а те ми врънаха малка част от него, на която пишеше мястото ми. Минах по ръкава и влязох в самолета.
- Добър вечер, г-н Доу! – Поздрави ме стюардесата, а аз й подадох билета си. – Мястото ви е в бизнес класата. Втори ред, мястото до прозореца.
- Благодаря! – Казах й аз и отидох до мястото си.
Нямаше много хора в моята класа. Покрай мен минаваха майки с деца, възрастни. Изведнъж в моята класа се настаниха много познати, за мен, хора. Бяха целите в черно, с костюми и тъмни очила. Двама мъже и една жена. Те също бяха на втори ред, но от другата страна на пътечката. Имах чувството, че имат нещо общо с баща ми. Или по – точно с бизнесът му. Да, парите, които баща ми изкарваше, не бяха по – чистият начин. Бяха замесени всякакви хора, от всички краища на света.
Стюардесата влезе в бизнес класа и започна да обяснява за аварийните изходи, кислородни маски и как трябва да си изключим телефоните.. Знаете.. Безопасност. След това продължи напред.
Самолетът излетя. Майсторско излитане, дори не ми стана зле. През прозорците не се виждаше нищо, все пак беше 23:00 през ноща. Мрак. Бях капнал и трябваше да постя. Унесох се бързо.
Сънувах баща си. Как слиза по сълбите и след това се чува изстелът. Сънувах го отново и отново.
След това усетих някой да ме подбутва леко.
- Господине, почти пристигнахме. – Каза усмихнато стюардесата.
- Благодаря ви!
Наистина бяхме стигнали. Самолетът се приземяваше. И отново майсторски. Кацна.
Взех личния си багаж и излязох. Усетих как някой ме хвана грубо за ръката и ме удари с юмрука си. След около петнадесет минути се свестих в някаква тъмна стая.
- Е, Дàниел Доу, пак се срещаме.

littlepartofme · 2012-02-24 14:23:12

Страхотно, некст?

little_baby · 2012-02-24 15:26:48

Страхотно!
А какво стана с миналата история?

lady_ss1 · 2012-02-24 15:30:29

Некстттт. (y) (arrow)

SweetY =] KittY · 2012-02-24 16:03:56

Некст.

ttiiniie^^ · 2012-02-24 16:51:33

Страхотно, некст?

TwilightGirl90 · 2012-02-24 17:25:45

Некст, последно за днес.

- Макар че нямам никаква представа кой си, ще кажа.. Не пак, отново. – Казах аз и намигнах на човекът, който стоеше пред мен.
О,не.. Не беше един бяха трима. Онези от бизнес класата.
- Хлапе.. Не се прави на остроумен. Много добре знам кой е баща ти. – Каза единият от тях.
- А ти си? – Попитах аз.
- Господ! – Отвърна той и тримата се засмяха. – Аз съм господин Уейн. Ричард Уейн. Човекът, който застреля баща ти. Да, знам какво се чудиш, малък Дани, как първо ще сключвам сделка, а след това го убивам? Лесно. Не искам сделката, искам парите. И знам, че ти имаш.
- Има едно „но”.. Няма да ти дам нищо. – Прекъснах го аз.
- След време друга песен ще пееш, хлапе.
- Дали?
- Ще видиш. Задели ми от парите си, защото после сам ще ми ги даваш.
- Щом казваш. Ще заделя, но в някой друг живот. Не знам какво искаш от мен и защо не си се оправил с баща ми докато беше жив, но ме остави намира, иначе..
- Иначе какво, хлапе? – Попита жената. Не се виждаше в тъмнината. Мисля, че беше руса.
Не знаех какво да кажа, нямаше с какво да ги заплаша. Бях сам в Ел Ей. Е, не съвсем. Пропуснах да спомена, че в Лос Анджелис е сестра ми – Кристина. Ще я опиша с една дума – Дилърка. Яко семейство имам, а?
- Както и да е. – Каза отегчено жената. – Да го пуснем.
- Добре, но да знаеш, хлапе.. Свършено е с теб. – Съгласи се Ричард и ми намигна.
Жената ми сложи някаква черна лента на очите. След това ме накара да стана и ме поведе на някъде. Вървяхме в нещо като коридор, но не беше дълъг. След пет минути тя ми развърза лентата от очите. Огледах се. Отново бях на летището.Сам. Жената беше изчезнала.
Започнах да търся изхода на летището и през това време набирах Кристина. Свободен сигнал. Гласова поща.
- Ало, вие се свързахте с Криииистина. В момента не мога да говоря. Оставете ми съобщение.
- Крис, аз съм Дàниел. Моля те, обади ми се. Спешно е, аз съм в Ел Ей.
- В Ел Ей ли си?! - Кристина вдигна телефона.
- Да.
- Ако носиш пари от татко, можеше да ми ги преведеш по банков път.
- Идвам да живея при теб.
- Защо? – Попита учудено тя.
- Дълга история.
- Добре, ще ти дам адреса си. Имаш ли листче?
- Да. – Отговорих аз. На едно от гишетата имаше лист и химикал.
Тя ми продиктува адреса си и затвори. Намерих изхода на летището и повиках такси. Казах му адреса. Не пътувах дълго. Петнадесет минути, може би.
- Пристигнахме. – Каза таксиметровият шофьор и слезе, за да ми свали куфарите.
- Кристина Агилераа. – Извиках аз и отидох до сестра ми, за да се здрависаме – Не си се променила.
Наистина си беше същата. Дългата руса коса и сините очи си бяха същите. Широките дънки и потниците все още бяха нейния стил.
- Малък Дани! – Изпищя тя и ме прегърна. – Хм.. – Пусна ме тя, огледа ме и след това допълни: - А ти си се променил. Изглеждаш много добре. Хайде, влизай!
Взех си куфарите и влязох в къщата. Беше просторна и наистина хубава.
- Хубаво местенце си имаш.
- Благодаря! – Каза усмихнато тя. – Е, разказвай! Какво те води насам? Къде е татко.
Не можех да и го спестя.
- Крис, татко е мъртъв.
- КАКВО?! Татко – мъртъв?!

little_baby · 2012-02-24 17:35:19

Неееееееееекст.

TwilightGirl90 · 2012-02-24 20:08:44

Да продължавам ли?

miss_cute_kiss · 2012-02-24 21:44:36

Страхотно. Некст?

littlepartofme · 2012-02-24 22:08:48

Да продължавам ли?

О, да определено трябва да я продължиш.
Историята е много интересна.(:

lady_ss1 · 2012-02-24 22:13:18

Неккксттт.

TwilightGirl90 · 2012-02-24 22:37:20

Eто още:

- Ричард Уейн го уби. Застреля го. Елизабет..
- Имаш в предвид майка ни. – Уточни тя.
- Да.. Та, Елизабет, имам в предвид.. Майка ни ще уреди погребението му и ще дойде, за да й платим.
- Ясно. – Каза замислено тя.
Мълчание. Странно ми беше. Да сме двамата заедно и да мълчим.
- И сега?
- Какво?
- Няма да се депресираш, нали? – Попитах аз.
- Не, все пак не е дошъл краят на света. Пък и той не ни обичаше много. Дори мисля да си направя купон. Не защото той почина, а просто за да се разсеем.
- Купон? Какво имаш в предвид?
- Ти, аз, моите приятели. Тук, в тази къща. С много алкохол, цигари, наркотици. Ии, най – хубавото. Момичета за теб и момчета за мен. Яко, а?
- Да, добре звучи. – Усмихнах се аз.
Малко да обясня относно сестра ми. Тя е седемнадесет годишна, което ще рече, че имаме две годни разлика. Най – голямата купонджийка, която познавам.
- Е, къде ми е стаята? – Попитах аз.
- На вторият етаж, коридорът в ляво, последната стая. – Обясни тя. – С изглед към морето.
- Мерси. – Благодарих и си взех куфара.
Къщата й беше наистина невероятна. Имаше огромна всекидневня, с PlayStation 3, плазмен телевизор. Дори няколко. От онези масажиращи столове, които между другото са ми любими. След всекидневнята се стига до бялото извито стълбище. Вдигнах куфара си и се качих горе. Имаше два коридора. Моя беше вляво. Когато влязох в самият коридор, пред мен се откри страхотна гледка – морето. Имаше пет стаи, моята бе последната. Влязох през бялата врата. Стаята беше по мой вкус. Еминем, Барса и 2pac бяха навсякъде. От долния етаж се чу гласът на Кристина.
- Малък Дани, аз излизам за да взема още пиячка. По – късно може да има една пратка за мен.Приеми я.
- Добре! – Извиках аз.
След това се чу затварянето на вратата. Имаше много време до купона на сестрата, но пък и аз нямаше за какво да се приготвям, все пак съм момче - едно преобличане и щях да съм готов. Реших да огледам стаята подробно. Имаше огромен прозорец с изглед към морето. В средата на стаята имаше огромно водно легло. Вдясно имаше голям бял вграден гардероб, а вляво черно бюро, върху което имаше лаптоп. Включих лаптопа, за да проверя новините в Лондон. Първото заглавие гласеше:
„Джак Доу, прострелян в собствения си дом, а от синът му – Дàниел Доу няма следа.”
Погледнах другите сайтове. Имаше всякакви лъжи относно смъртта на баща ми, но една беше чиста измислица. Новината гласеше:
„Джак Доу убит от синът си.”
Ето това ме довърши. Журналистите са просто уникални. Измислят невероятни лъжи за повече пари.
Докато четях статиите, телефонът ми звънна. Беше Елизабет.
- Ало, Дàниел?
- Кажи.
- В Ел Ей съм. – Каза тя. – Разбрах, че няма да си оправим отношенията, за това ще ти го кажа направо. Направих погребението на баща ти .. И сега мисля, че знаеш какво искам.
Да, знаех.
- Какво искаш? – Попитах аз.
- Много добре знаеш. Искам си парите. Заради погребението на баща ти не ми останаха никакви пари.
- Щом си в Ел Ей ела и си ги вземи. – Казах аз и затворих.
Господи, всички мислят за пари.
За да не се чудите за какви отношения говори милата ми „майчица”.. Ще ви обясня.
Когато съм бил малък, на две години може би, майка ми се е развела с баща ми и е заживяла с друг мъж. Изнудвала е баща ми за пари, а той й е давал. Тя ни е оставила на баща ми в най – важните мигове от живота ни.
На звънецът се позвъня.
- Идвам! – Извиках аз и слязох долу.
Отворих вратата и пред мен стоеше Елизабет.
- Дани, пораснал си. - Усмихна ми се тя.
- Естествено, че ще съм. – Казах аз. – Колко пари искаш?
- Десет хиляди.
- Добре, влез и изчакай. – Поканих я в къщата. Не знам, дали това беше една от най – умните ми постръпки.
Качих се в стаята си, отворих куфара и изкарах една пачка пари. Преброих ги. Точно десет хиляди. Взех ги и слязох долу. Елизабет стоеше до вратата.
- Ето парите. – Казах аз и й ги бутнах в ръката.
Тя не каза нищо. Просто се усмихна й излезе от къщата. Изчаках я да замине. Елизабет се качи в Поршето си и замина. Затворих вратата, отидох в хола и седнах на кафеникавия диван. На звънецът пак се позвъня.
Отидох и отворих вратата.
- Добър ден, нося пратка за Кристина Доу и едно писмо за Дàниел Доу.
Кой, по дяволите, знаеше, че съм тук?!

lady_ss1 · 2012-02-24 22:39:59

некст. (arrow)

#1 2012-02-24 10:54:09

Re: Историята на Даниел Доу.

#2 2012-02-24 10:59:42

Re: Историята на Даниел Доу.

#3 2012-02-24 10:59:48

Re: Историята на Даниел Доу.

#4 2012-02-24 11:03:16

Re: Историята на Даниел Доу.

#5 2012-02-24 11:05:27

Re: Историята на Даниел Доу.

#6 2012-02-24 11:08:32

Re: Историята на Даниел Доу.

#7 2012-02-24 11:12:00

Re: Историята на Даниел Доу.

#8 2012-02-24 11:25:53

Re: Историята на Даниел Доу.

#9 2012-02-24 11:34:38

Re: Историята на Даниел Доу.

#10 2012-02-24 13:31:19

Re: Историята на Даниел Доу.

#11 2012-02-24 13:45:02

Re: Историята на Даниел Доу.

#12 2012-02-24 13:50:43

Re: Историята на Даниел Доу.

#13 2012-02-24 14:23:12

Re: Историята на Даниел Доу.

#14 2012-02-24 15:26:48

Re: Историята на Даниел Доу.

#15 2012-02-24 15:30:29

Re: Историята на Даниел Доу.

#16 2012-02-24 16:03:56

Re: Историята на Даниел Доу.

#17 2012-02-24 16:51:33

Re: Историята на Даниел Доу.

#18 2012-02-24 17:25:45

Re: Историята на Даниел Доу.

#19 2012-02-24 17:35:19

Re: Историята на Даниел Доу.

#20 2012-02-24 20:08:44

Re: Историята на Даниел Доу.

#21 2012-02-24 21:44:36

Re: Историята на Даниел Доу.

#22 2012-02-24 22:08:48

Re: Историята на Даниел Доу.

#23 2012-02-24 22:13:18

Re: Историята на Даниел Доу.

#24 2012-02-24 22:37:20

Re: Историята на Даниел Доу.

#25 2012-02-24 22:39:59

Re: Историята на Даниел Доу.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook