През ваканцията

BurningRed · 2012-02-24 12:05:49

Значи.. Това е мое произведение.Искам да кажа,че тук няма да се говори за скъпи коли,луксозни апартаменти,алкохол или наркотици.За това,който очаква да чете подобно нещо,по-добре да не си губи времето.Историята ще бъде българска,ще бъде за едно момиче в наше време,но с малко по-различни ценности,за уважението и любовта към семейството и за първата любов. Който чете историята,началото сигурно ще му се стори дълго и скучно,докато се стигне до същинската част.Надявам се да ви хареса!

Call Again · 2012-02-24 12:07:24

къде е произведението ?

BurningRed · 2012-02-24 12:08:02

I.Пристигането

Беше топъл юнски ден.Слънцето грееше.Лъчите му галеха всичко навън.Тогава тъкмо пролетта посрещаше жаркото лято и природата бе тъй красива-насвякъде се носеше ароматът на люляк,цветята бяха цъфнали,тревата беше млада и зелена ,дърветата се бяха разлистили.Невероятна гледка,която може да накара всяко сърце да се разтупти.Особено приятно беше в Балкана.В този ден малката Наталия пътуваше с родителите си към едно китно балканско селце.Наталия беше 14-годишно момиче.Беше много красиво дете.Личеше,че като порасне ще стане чудна жена.Беше със тъмни сини очи като бурно море,а косата й беше светлокестенява,дълга и се вееше като вълните в морето.Имаше добро сърце,беше доста чувствителна и затова винаги,когато се случваше по накакъв начин да нагруби някой,изпитваше нужда да се извини.Беше много весела и много усмихната и щом се усмихнеше й се появяваха трапчинки на бузките.Родителите й бяха добри и заможни хора.Работеха като лекар и адвокатка.Те й даваха всичко,от което имаше нужда,но така я бяха възпитали,че да не бъде глезена.Казваха се Ива и Емил.Емил беше 39-годишен,висок и тъмнокос,а Ива – на 35,нисичка и светлокоса със сини очи,Наталия много приличаше на нея.
Те пътуваха с колата си от големия град,в който живееха до селото им.Там те щяха да оставят Наталия за лятната ваканция при родителите на Емил – баба Мария и прабаба Лина и дядо Нончо,както всяка година правеха.Вече беше дошло време,в което на много от децата не им се ходеше на село,защото им беше скучно.Предпочитаха да си стоят в шумните градове,да ходят по дискотеки,не оценяваха природата,не оценяваха бабите и дядовците си,бяха свикнали на лукс и глезотии и нямаше как да издържат на село без компютъри интернет, и без телевизора със 100 програми.Да, и Наталия беше свикнала с компютъра и телевизора, и въобще с градския живот,но тя толкова обичаше бабите и дядо си,прекрасната природа на село,животните и нямаше търпение да си иде.Тя седеше на задната седалка в колата и гледаше през прозореца как дърветата и поляните се сливат от скоростта.Селото беше на 45 минути път от града,но нея й се струваше,че е на другия край на света.
Имаше чувството,че колата се влачи като охлюв,защото нямаше търпение да пристигне.
- Татко,настъпи газта.Пътуваме цяла вечност. -настояваше Наталия.
- Спокойно,ще стигнем.Недей да бързаш. – отговори баща й.
- Толкова ли бързо искаш да се отървеш от нас? – засмя се майка й. – Милата ми тя,колко е нетърпелива.
- Ами омръзнали сме й ,всеки ден ни гледа физиономиите.- пошегува се баща й.
Най-после пристигнаха в селото.Наталия оглеждаше всяка къща,сякаш за пръв път я вижда,а всъщност знаеше всички как изглеждат наизуст.
След дългото чакане най-после приближиха голямата сива порта на къщата им.Баба Мария и дядо Нончо разпознаха колата и излязоха на двора да ги посрещнат.Баба Мария беше 60-годишна,висока жена,поддържана,с тъмна боядисана коса,тъй като вече побеляваше от годините.Дядо Нончо беше на 66 години,висок и здрав,с тъмни очи,побелял.Известно време те двамата живееха в града,но след като се пенсионираха дойдоха на село и въпреки,че от десетина година работеха полска работа не бяха грохнали.
Стояха те в двора и чакаха радостни.Дядо Нончо отиде и им отвори портите,да влязат с колата.Само баба Лина не беше излязла да ги посрещне,защото тя вече беше 83-годишна,стара,прегърбена жена,едва успяваше да ходи и дори беше започнала да ослепява.
Колата влезе в двора и спря.Наталия слезе от колата и с широка усмивка изтича към баба си и дядо си и ги прегърна.
-Ох,на баба момичето.Колко си ми хубава. – повтаряше баба Мария и прегръщаше Наталия.
-От пролетната ваканция не сме я виждали и гледайте колко е пораснала.-засмя се дядо Нончо.
Здрависаха се двамата със Ива и Емил и тръгнаха да влизат в къщата.Като вървяха по пътеката и си говореха:
-Как пътувахте до тука,сине?-попита дядо Нончо.
-Нормално.Сега са пооправили пътя,че миналия път като идвахме имаше много дупки.-отговори Емил.
-Е,да,то нали сега есента ще има избори за кмет и тоя сега се чуди какво да направи за да го изберат пак,а цяла година не си мръдна пръста.
-Така е татко,всеки път е така.
По-напред от тях по пътеката към къщата Ива и свекърва й – баба Мария си обсъждаха какво им е сготвила,да обядват,как си е боядисала косата.
И докато всички се бяха захласнали в приказки Наталия изтича напред и влезе вътре.Там видя баба си Лина – седнала на леглото си и ги чака.
-Бабо Линке! – извика тя с възторг и седна до нея,и я прегърна силно.
-Най-после,Наталке.От заранта съм станала,щото знам,че ще дойдеш и те чакам,бабина.-каза през сълзи баба Лина,докато прегръщаше внучката си.
След минутка всички влязоха в къщата.Баба Мария им сервира обяд.Всички седнаха около масата обядваха и си говореха.Наталия много обичаше,когато всички са на масата,защото обичаше да слуша историите,които всички разказваха.И така в приказки и смях часовете отлетяха неусетно.Вече беше станало 6 следобяд и Ива и Емил решиха да си тръгват към града.Казаха „чао” на баба Лина и излязоха навън.С тях излязоха Наталия,баба Мария и дядо Нончо да ги изпратят до колата.Наталия се прегърна с майка си,след това с баща си.Те си казаха „чао” и със старите и се качиха в колата.Дядо Нончо отново отиде и им отвори портите,но този път не за да ги посрещне,а за да си идат.Емил запали колата и помахаха отново за „довиждане” и след това потеглиха.Дядо Нончо затвори портите и тримата се прибраха вътре.

lady_ss1 · 2012-02-24 12:08:33

Не е зле.

Call Again · 2012-02-24 12:09:23

Продължи,като за начало - добро е !

MMgirl · 2012-02-24 12:30:04

харесва ми доста, сега ме нахъса и аз да пиша разкази

ronnie · 2012-02-24 12:36:41

Различно е. Хареса ми.

beautiful_kitty · 2012-02-24 13:04:23

Не е зле.

BurningRed · 2012-02-24 13:09:56

Като влязоха вкъщи Наталия се зае да отсервира приборите от масата,а баба Мария-да ги измие.Дядо Нончо отиде по задачи.Тъй като имаха кокошки и две козички,той трябваше да ги прибере.През това време пък баба Лина гледаше новините,колкото можеше да види.Като приключиха със съдовете,баба Мария и Наталия седнаха малко да си поговорят.
-С колко завърши тая година,Наталке?
-С 5,87 . Не можах с пълна 6-ца.
-Браво,мойто момиче.Само така трябва-напред и нагоре!Че виждаш ли вече какви са времената,без добро образование няма накъде.
-Знам,бабо. – каза Наталия и се намръщи.Училището не беше любимата й тема.
-А гаджета има ли? – попита баба Мария и се усмихна.
-Не,бабо.Никакви гаджета нямам.
-Е,никой ли не харесваш?
-Не.
-Охоо,аз на твойте години колко гаджета имах... – започна да се смее баба Мария.
-Нямам съмнение,ти си била голяма работа . – засмя се и Наталия.
-То нали утре е 1-ви юли,баба ти Веска каза,че утре Мирослав и Диана ще си дойдат,а по-другата седмица и Дилян на баба ти Надя ще си дойде.С тях колко много си играехте като малки..
-Ние с Миро още се виждаме,понякога и със сетра му.Обаче Дилян,нали си е все в София и не съм го виждала от години.
-Тия дни като си дойде ще се видите.
-Да,все едно.-усмихна се Наталия.
И наистина,като малки тя,Мирослав,Диана и Дилян бяха неразделни. Разбираха се много и си играеха по цял ден.Всички пораснаха-Мирослав вече беше станал на 16,Диана-на 14,а Дилян-на 17.Мирослав и Диана бяха средни на ръст.Въпреки че не бяха близнаци,доста си приличаха-и двамата бяха с рижави коси и зелени очи,слабички.Много обичаха да се заяждат един с друг-като всеки брат и сестра.Мирослав беше много добродушен,а Диана беше станала малко по отдръпната.Дилян,обаче се беше променил много.Беше станал висок,със здраво стегнато тяло,с тъмна коса и сини очи.Родителите му се преместиха в София,когато той беше на 15.Той започна да учи там,намери си нови приятели,характерът и мисленето му се промениха.Вече не искаше да си идва на село,защото му е скучно.Наталия поддържаше връзка с Мирослав и Диана,но с него почти никаква,защото на него те му се струваха вече безинтересни.
По-късно и дядо Нончо се прибра . И като се заговориха времето мина неусетно и стана време за лягане.Стаята на Наталия беше на втория етаж.Пожела лека нощ на бабите и на дядо си и се качи по стълбите нагоре.Гледаше в коридора портрет на баба Лина и дядо Иван от сватбата им.Дядо Иван беше починал вече преди почти 10 години и тя си го спомняше бледо.В една от стаите имаше портрет от сватбата и на дядо Нончо и баба Мария. Тя ги гледаше и се раздваше.Мислеше си,че когато и тя се ожени,ще окачи семейния портрет на някоя от стените в къщата.Но беше твърде рано да мисли за такива неща.Беше още прекалено малка,още ученичка,пък и все още не се беше влюбвала.
Наталия продължи да разглежда всички портрети,които бяха качени по стените.Те бяха там от много години,но тя обичаше да ги гледа пак и пак и да си представя живота едно време.След като видя всички реши да си легне.Сгуши се в леглото, в което не беше спала от пролетната ваканция и заспа почти веднага.

ttiiniie^^ · 2012-02-24 13:13:02

Не е зле.

monit000 · 2012-02-24 14:20:32

Заинтригува ме

steffi18 · 2012-02-24 16:03:38

И мен ме заинтригува.Дай некст.Ама по-бързо!!

BurningRed · 2012-02-24 17:07:36

II. Старите приятели

На сутринта Наталия се събуди към 9 и 30.Отвори очи и се протегна в леглото.Погледна към прозорците и видя как слънчевите лъчи проникват в стаята.Тя стана от леглото и стана до прозореца,отвори го и пред нея се откри красотата на природата.Слънцето на село грееше по-различно от града.Въздухът беше по-чист.Птичките пееха сладко.Въобще цялата обстановка я караше да се чувства по-различно,по-добре,по-ведро,сърцето й се изпълваше с топлина и енергия-чудесно начало на един нов ден.Като се нагледа на прекрасната картина отвън,затвори прозореца и потърси какво да си облече.Взе сака с дрехите си и бръкна вътре.Взе си къси светли дънки и бяла тениска.Среса хубавата си,дълга коса и излезе от стаята. Къщата беше с външни стълби,които започваха от балкона. Наталия мина по коридора и излезе на балкона.Слезе по стълбите и видя,че баба Мария и дядо Нончо поливат градината.
-Добро утро,бабо!-извика тя.
-Добро утро,мила!
-Добро утро и на теб,дядо!
-Добро да е!-каза дядо Нончо с усмивка на уста.
-Искате ли да ви помогна с нещо?-попита Наталия.
-Не,ние ще се оправиме,малко остана.Ти иди закуси. – каза дядо Нончо.
Наталия влезе в кухнята.На масата баба Мария й беше оставила салата от пресни зеленчуци от градината яхния от картофи.Тя седна и започна да яде.После отсервира,изми приборите и излезе на двора.Успя да склони баба си и дядо си да й позволят да им помогне.След като приключиха с поливането на градината Наталия реши да се поразходи малко.Излезе от вкъщи и тръгна по улицата.Зави надясно по един черен път.Пътят беше стръмен,водеше нагоре към гората.Тя вървеше по него и се озова на една прекрасна голяма поляна,покрита със свежа трева и маргаритки.Появи се огромна усмивка на лицето на Наталия при вида на това прекрасно място.Поразгледа наоколо и започна да си бере маргаритки.Накрая си направи едно малко букетче и реши да се прибира.Докато тя вървеше обратно по черния път към вкъщи Мирослав си беше пристигнал на село и беше отишъл у Наталия да я търси.Той стоеше на портите и викаше:”Наталкееее,Наталкееее?”
По едно време дядо Нончо излезе и му каза,че тя не си е вкъщи.Мирослав си тръгна леко разочарован.И тъкмо той стигна до завоят,където започва черният път и от него се появи Наталия.Изведнъж очите им се срещнаха и идвамата се усмихнаха, затичаха се един към друг и се прегърнаха.
-Къде ходиш,бе,момиче?Ходих до вас да те търся.
-Ами не виждаш ли? – каза тя и показа букетчето си. – Разходих се малко,че ми доскуча.
-Вече няма да ти е скучно.Аз съм тук и Диана е тук.Ще излизаме заедно. – каза Мирослав.
-А Диана къде е?
-Ами сигурно е някъде по центъра.Да отидем да видим?
-Разбира се.Само нека първо отидем до нас да оставя букета и да кажа на нашите,че излизам. – предложи Наталия.
-Ами хайде.
Мирослав веднага се съгласи.Той на всичко би се съгласил на всичко за нея.Те си бяха най-добри приятели.А може би той не изпитваше само приятелски чувства към нея.Отидоха до къщата на Наталия и тя влезе остави си букетчето и каза на баба си Мария ,че излиза.Мирослав я чакаше навън.
-Хайде,Миро,да тръгваме.
-Нямах търпение да свърши тая учебна година и да си дойда.-каза Миро
-И аз така.Тук е същински рай.
-Нали знаеш,че по-другата седмица и Дидо ще си дойде.Не си е идвал от почти 2 години.Ще бъде супер.
-Не възлагай големи надежди,Миро.Знаеш го Дидо какъв е станал.Ние вече не сме му интересни,едва ли ще ни обърне внимание. – каза Наталия.
-Ех,ще видим като дойде.
-Да...
Повървяха и стигнаха до центъра.Там имаше доста хора
на всякакви възрасти.Имаше една група момичета – Лидия,Петя,Василена и Александра.Те въобще не харесваха Наталия.Тя се опитваше да се сприятели с тях,държеше се мило,но нищо не се получаваше и след няколко такива опита се беше отказала.Те не я харесваха,защото беше красива и другите момчета си говореха с нея.Те изпитваха ревност,защото харесваха момчетата, а пък момчетата не им обръщаха особено внимание.
Мирослав и Наталия приближаваха и видяха,че Диана стои при въпросната групичка момичета.Щом те я видяха,веднага се начумериха и започнаха да си шушукат.
-Ехее..Наталке,здравей! – каза Диана и тръгна към нея да я прегърне.
-Здравей.Как си?-отвърна Наталия.
-Ами супер.Като гледам и ти си така.Изглеждаш чудесно.
-Е как няма да съм супер,щом съм тук? Особено като съм с вас.– усмихна се Наталия.
-Е,разбира се .- каза Миро.
-На кой му пука,пък за теб,магаре?-Диана започна да се заяжда с брат си и започна да издава звуци като магаре.
-Я виж,на теб колко ти отива да си магаре,маймуна такава.-и Мирослав започна да се заяжда с нея.
-Момченцее,няма да ми викаш „маймуна”!
-Защо?Да не би да кажеш на мама?- Мирослав й се изсмя.
-Дразниш ме,тъпако.Ще те набия накрая!
-Леко,бе,момиче.Аз съм по-голям.Ти ще ме слушаш!
-Да,бе...- засмя се и Диана.
На Наталия вече й писна и реши да се намеси:
-Стига толкова.Престанете и двамата!
-Хайде,аз спирам.-каза Миро.
-Ама хич не сте се променили.Все същите сте си.Само се заяждате.-каза Наталия.
-Е,отвътре ни идва. – каза с усмивка Диана.

miss_ya · 2012-02-24 17:24:01

Харесва ми,даже много.Но момичето изпъква като дете на 5-8 години,а не на 14.Като по-голяма,трябва да изглежда,мисли,чувства,говори различно.Давай некст,много ми е интересно!

#1 2012-02-24 12:05:49

Re: През ваканцията

#2 2012-02-24 12:07:24

Re: През ваканцията

#3 2012-02-24 12:08:02

Re: През ваканцията

#4 2012-02-24 12:08:33

Re: През ваканцията

#5 2012-02-24 12:09:23

Re: През ваканцията

#6 2012-02-24 12:30:04

Re: През ваканцията

#7 2012-02-24 12:36:41

Re: През ваканцията

#8 2012-02-24 13:04:23

Re: През ваканцията

#9 2012-02-24 13:09:56

Re: През ваканцията

#10 2012-02-24 13:13:02

Re: През ваканцията

#11 2012-02-24 14:20:32

Re: През ваканцията

#12 2012-02-24 16:03:38

Re: През ваканцията

#13 2012-02-24 17:07:36

Re: През ваканцията

#14 2012-02-24 17:24:01

Re: През ваканцията

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook