Pirates Don't Cry

n_eshiii · 2012-02-13 16:28:57

Една историйка, която ми хрумна. Първата ми история беше добра, втората...не много надявам се тази да ви хареса повечко Не съм голям писател, но се пробвам

1 глава

- Опънете платната ! Кормчия, застани на руля! - крещеше някой докато аз се опъвах в леглото. Нали се сещата онзи момент сутрин, когато се събудите и се огъвате като червей. Това беше любимия ми момент от деня. Станах и се огледах в каютата си. Изпъшках веднъж и станах да се обличам. Докато вървях към мивката се замислих, колко трудно беше да си дъщеря на най-страшния пират, който обикаля морета и океани. Облякох се набързо и реших да се кача, да видя кой вдига такава врява, но първо...ето какво представлявяше облеклото на една пиратска дъщеря - бяла риза и корсет отгоре, черно яке, черни панталони по тялото, ботуши и разбира се, шапка. Тя беше кръгла с едно черно перо. Качих се на палубата и още чувах същия дрезгав глас да крещи. Реших здравата да натупам този нахалник. Качих се на горната част на палубата и за моя изненада видях, че крещящия беше баща ми, а точно на него нищо не можех да му кажа. Все пак беше най- страшния пират. Не ме беше страх от него, но все пак, от уважение
- Добро утро, тате. - целунах го аз
- Добро да е,но..миличка нали говорихме за това. Без тате, а капитане и без целувки, трябва да сме корави, става ли ?
- Добре тате..ааа исках да кажа капитане. - намигнах му аз
Такъв беше моя баща. Не беше перфектния, но аз си го обичах и така. След като мама ни изостави, той беше единствения човек, на който можех да се доверя. За пират беше много трудно да влачи след себе си и невръстно момиченце, което даже не знаеше къде се намира. Бях на 4, когато мама си тръгна, а сега съм на 23. Беше се грижил за мен 19 години и през всичките тези години, бе успял да ме превърне в изкусен пират, точно като него.

Ако ви харесва ще пусна и следващата част. [/i]

n_eshiii · 2012-02-13 17:33:37

критики и мнения

Haivanche* · 2012-02-13 18:06:06

Различно е.Некст.

n_eshiii · 2012-02-13 18:35:18

Haivanche* мерси, че коментира, вече 110 са видели историята, но никой не коментира. Чак изгубих надежда.

miimity98 · 2012-02-13 18:36:24

Хареса ми! Пусни некст..

ronnie · 2012-02-13 19:37:25

Различно е.Некст.

n_eshiii · 2012-02-14 11:59:59

добре, поне 3 я харесват така,че довечера ще пусна следващата част

n_eshiii · 2012-02-14 20:44:31

Въпреки, че няма голям интерес, пускам и следващата част

- Хей, капитане, курс накъде. - провикнах се аз, доката се занимавах с руля.
- Към Тортуга, разбира се. След две седмици на вода, трябва да починем.
- Към Тортуга. - извиках радостно аз и трийсетина мъже извикаха след мен.
Тортуга беше едно от малкото места, където можеше да срещеш хора от най-различни части на океана. Някои размятаха маймуни, а други ром. Ние бяхме от вторите. Не бях пиянде, но все пак кусвах от време на време. Баща ми ме беше предупредил да не прекалявам с алкохола, защото може да изникнат нежелани неща...като мен. Не бях нежелана, но просто бях се появила в много неподходящ момент. Вече се смрачаваше и ние вече виждахме светлините на Тортуга. След по-малко от 10 минути вече бяхме на пристанището.
- Хайде, разпръснете се. Ето ви и дажбата за деня. - каза Уилям Уолтър. Да, това беше името на баща ми. Малко трудно за произнасяне, но само като го чуе някой се стряска.
- Ти какво ще правиш? - попитах го, докато слизах по стъпалата.
- Ти си намери някой мотел и не ме мисли мене. - каза ми той
Въпроса ми беше реторичен, но той явно не го разбра. Знаех какво щеше да прави - да остави кораба на доверен човек. Повече не го попитах. Реших да го послушам. Покрай мен беше лудница. Не виждах нищо освен шарени светлини. През тях забелязах малка гостилница и реших да се настаня там. Почуствах се като у дома, когато влязох. Вътре беше топло и уютно. Имаше голяма камина, маса, на която се бяха струпали един куп хора и нещо като бар. Приближих се до бара и заговорих момчето там
- Здрасти, искам една стая.
- Ей сега красавице. - каза той и излезе през малката врата отстрани. - какво прави момиче като тебе само в Тортуга? Не те ли е страх?
- Не съм сама.
- А, с кого си?
- С баща ми.
- Кой е този баща, който пуска дъщеря си сама по улиците?
- Казвам ти, не искаш да знаеш.
- Е стига, едва ли е толкова лош. - каза той, когато вече бяхме пред вратата на стаята. - кажи!
- Уилям Уолтър. - казах аз малко предпазливо. Усмивката му веднага угасна. Не каза нищо. Даде ми ключа и си тръгна. Явно доста го стреснах. За това нямах много приятели. Всеки, който чуеше името на баща ми, бягаше сякаш съм прокажена. Имах само една приятелка. Почуствах се гадно. Момчето беше сладко, но повече нямаше да се приближи до мен. Влязох в стаята и реших да си взема вана. Съблякох дрехите влязох във водата. В нея се чуствах най-добре. Не усетих как съм заспала. По някое време се събудих и вече се зазоряваше. Когато излязох от банята, видях, че върху леглото имаше чисти дрехи и бележка. Беше ясно, че някой беше влизал. Приближих се бавно и взех бележката.
Добро утро Маги! След половин час потегляме. Донесох ти чисти дрехи. Момчето на бара ми каза, че си тука, но не те видях и ти написах тази бележка. Закуската е от мен.
Облякох се набързо и слязох долу.
- Закуската ви, госпожице. - посрещна ме още на стълбите момчето от вчера - Баща ти беше тук. - нашушна ми той
- Добре и мерси за закуската. - казах аз, грабнах един сладкиш и излязох.
Насочих се право към пристанището.

n_eshiii · 2012-02-17 20:56:25

моля коментирайте, за да знам дали да продължавам..

Call Again · 2012-02-17 21:28:17

да,да и да ... много ми хареса (y)

syn_princess · 2012-02-17 22:53:22

Харесва ми.Различно и оригинално.Пусни още.

little_baby · 2012-02-18 09:43:55

Харесва ми.
Но, по онова време имало ли е якета?

n_eshiii · 2012-02-18 10:40:57

е не яке ами палто да кажем

n_eshiii · 2012-02-18 10:44:01

добре поне знам,че някой я чете така, че ще пусна и следващата част

n_eshiii · 2012-02-18 10:57:59

ето я и нея.. само да кажа знам, че Тортуга е познато име,но просто не можах да се сетя друго, а това наистина ми харесва. Приятно четене

3 глава

В Тортуга живееше и най-добрата ми приятелка - Кали. Реших да се отбия при нея преди да отида на пристанището. Тя живееше навътре в града, където беше още по-голяма лудница. Беше пълно с най-различни хора. Най-често пирати. С нея не се бяхме виждали отдавна. Вече виждах вратата на голямата им къща. Кали не беше пират като мене. Всъщност точно обратното. Тя беше дъщеря на почитет аристократ. Изведнъж някой се блъсна в мене.
- Ох, внимавай къде вървиш! - троснах му се аз.
- Извинявай. - каза момчето и ми помогна да се изправя. Погледнах го и забелязах, че и той е облечен като мен. Като пират. И беше красив. Имаше чорлава черна коса, миглите му стояха като ореол, около черните му очите и имаше красива усмивка. Имах чуството, че не ме е бутнал, а краката ми са се подкосили при вида му.
- Аз...извинявай. - започнах да пелтеча
- Защо ми се извиняваш. - каза той с лукава усмивка.
-Ъъъ..незнам. - продължих да се излагам аз.
- Аз съм Лео. - подаде ми ръка той
-Маргарет, или Маги.Лео ? Аз познавам един Лео, но с него няма как да се приятели. - стиснах ръката му колебливо аз.
- Кой е този Лео?
- Синът на най-големия враг на баща ми.
- А кой е най-големия враг на баща ти?
- Франсоа де'Лимп. - усмивката му тутакси огасна. Веднага съжалих, че съм го казала. Харесвах усмивката му. Франсоа де'Лимп беше втория най-страховит пират.
- Искаш да кажеш баща ми? - и моята усмивка се изпари. Но защо? Винаги ми се падаха такива момчета, които харесвам, но не мога да имам. На мен не ми беше позволено даже да говоря с него, а аз го харесах. Той ме гледаше в очите и аз се чуствах неловко. Хвърлих му последен поглед и тръгнах без дори да се сбогувам. Почуках на вратата на Кали. Един, два, три,но нея я нямаше. След 15 почукване излезе слугинята.
- Какво искате? - сопна ми се тя, но като ме разпозна се поправи с по-мил тон. - Оо.. госпожице Маргарет, голяма чест за нас.
- Да, да. Къде е Кали? - попитах я аз без да увъртам
- Госпожицата отиде на пристанището, когато разбра, че сте пристигнали.
- О, страхотно, сега трябва да се връщам - измънках.
- Нещо ли казахте?
Без да й отговоря тръгнах отново към пристанището, а в главата ми се въртеше само Лео.

little_baby · 2012-02-18 11:13:28

Некст.

Bluee^^ · 2012-03-02 18:55:41

ето я и следващата част, ако още следите. Извинявам се, че не пусках но ви части, но тези дни нямах много време. Дано да ви хареса.

4 глава

- Лео, Лео, Лео -повтаряше едно дразнещо гласче в главата ми.
Държах главата си в ръце и го молех да млъкне, а хората около мен ме гледаха така сякаш съм луда. Най- накрая стигнах до прослувутото пристанище. Още отдалече забелязах бялата аристократска рокля на Кали.
- Кали! - извиках аз и тръгнах към нея. Прегърнах я. Само като я видях ми стана по-добре
- Маги, толкова ми липсваше. Жалко, че тръгвате толкова рано. - каза тя тъжно.
- Да, и аз бих искала да остана повече, но... - казах й аз и свих рамене, посочвайки баща ми, който през това крещеше на някой.
- Ще ми липсваш. Не сме се виждали от 2 седмици и сега пак заминаваш. - прегърна ме тя.
- Ще се опитам да дойда по-скоро.
- Маргарет, хайде идвай. - изкива ме баща ми.
- Чао, Кали. - ивиках й аз и се запътих към кораба, когато забелязах отсреща кораб, голям колкото нашия. Веднага го разпознах. Може би инстинкт или просто, защото на него пишеше "Франция". Беше кораба на Франсоа. Надявах се баща ми да не го види, защото последствията щяха да са ужасни. Погледнах баща ми и видях, че той гледаше точно на там. Изневиделица се появи Лео.
- Хей, Маги. - извика ме той и привлече вниманието на всички, особенно на баща ми. - изпусна си шапката.
- Какво по дяволите правиш тук? Ако баща ми разбере кой си.. - не успях да довърша и, разбира се, баща ми се появи. Приближи се с яростни крачки и му заши един юмрук.Той падна на земята. Погледнах го и забелязах, че от устната му се стича алена кръв.
- Тате, какво направи? - спуснах се аз към Лео, но баща ми ме сграбчи за ръката и не ми позволи да му помогна. - Пусни ме! - съпротивлявах се аз.
- Пусни котката на кучето, Уилям. - приближи се Франсоа. Разбира се, само той липсваше. - Пак се срещаме.Той вдигна сина си от земята и му каза да отива в кораба. Лео избърса кръвта около устната си и ми хвърли един поглед. "Съжалявам" казах му аз, без да го изричам, но той просто се обърна и тръгна. Сякаш нож се заби в сърцето ми. Започнах да дишам не пресекулки и в следващия момент се озовах на земята. Чувах баща ми да ме вика, но клепачите ми се затвориха.

nqkfa_si_tam · 2012-03-02 20:55:25

Очаквам следващата част с нетърпение!!!

vesi971 · 2012-03-02 21:40:37

Очаквам следващата част с нетърпение!!!

ии аз..нещо различно и интересно.Харесва ми..

n_eshiii · 2012-03-03 14:36:15

Дано да ви хареса.

5 глава

Събудих се в леглото ми. През отворения прозорец видях, че навънка е тъмно. Явно бях проспала целия ден. Баща ми седеше до мен.
- Тате, какво стана? - обърнах се към него. Бях спала дълго, но си умирах за още сън.
- Миличка, най-сетне се събуди. - хвана ръката ми той загрижено. - след като припадна спа цял ден. Не напуснахме пристанището. Добре ли си? Решихме, че ти е станало нещо сериозно и извикахме лекар и той каза, че е от стрес и преумора. - продължаваше да ме залива с информация той.
- Тате, много ми се спи. Добре съм, не се притеснявай. Няма нужда да седиш при мен.
- Добре, ако има нещо ме извикай. - каза той и се запъти към вратата.
- Капитане... - повиках го аз - искам да останем още малко в Тортуга, моля те.
- Ще си помисля. - каза той и затвори вратата.
След това пак заспах, но се събудих бързо, защото чух някакъв шум. Отворих очи, от отворения прозорец влизаше хладен въздух. Приближих се и цялата изтръпнах. Не беше студено, но от вятъра потта започна да изсъхва по кожата ми и ми стана много студено. Затворих прозореца и се запътих към леглото, но някаква сянка ме хвана и ми запуши устата. Повлече ме в тъмнината. Опитвах се да се измъкна, но колкото повече се съпротивлявах, толкова повече той стягаше хватката си. Накрая спря, обърна ме към себе си и ме прегърна.
- Спокойно. - прошепна ми той. Отдръпнах се от него и видях лицето му. Лео. Малката ивица светлина, която се промъкваше през вратата, се отразяваше в очите му. Придърпа ме към себе си.
- Какво правиш тук? Май наистина си търсиш белята. - бутнах го, въпреки, че ми харесваше как топлината му обхваща тялото ми. Погледнах устната му, където беше раната причинена му от баща ми. Докоснах я , но той се отдръпна. - Съжалям! - казах аз и сведох глава.
- Няма нищо. Не си виновна. - подвигна брадичката ми той. - Дойдох за теб.
Преди да успея да кажа нещо той ме хвана за ръката и ме повлече през прозореца. Вървахме бавно през тeсните улички, докато не стигнахме брега - единсвеното място недокоснато от хората. Вълните леко се удряха в скалите, а луната, в цялата си прелест, се отразяваше във водата. На пясъка имаше бяло пияно.
- От къде, по дяволите, знаеше, че свиря на пиано...Чаакай малко...Кали ти е казала, нали. Ще я убия. - мърморех му аз, докато събувах ботушите си. Стъпах на пясъка и сякаш цялата преумора премина от тялото ми в него.
- Всъщност, донесох го тука, за да ти изсвиря нещо. Не знаех, че свириш. - поведе ме към пианото той.
- А как го домъкна до тук?
- Не питай. - засмя се той. А аз си го представих как мъкне пианото, от което ми стана смешно.
- Знаеш ли...ти си първия, който прави толкова мило нещо за мен. - казах аз, когато се настаних до него на пианото. Той се приближи до мен.
- Надявам се да съм и последния. - прошепна ми той. Погледна устните ми, щеше да ме целуне, ако не бях извърнала разко глава. Исках да го целуна, но баща ми...Лео също виждаше колебанието, но ме хвана пре кръста придърпа ме към себе си и ме целуна. Колебанието ми изчезна. Обвих ръце около него и отвърнах на целувката му с цялата си същност. Не беше правилно , но просто не можех да спра. Това беше най-сладкия ми грях.

критики и мнения

qnichka98 · 2012-03-03 14:41:20

БРАВО .. уникално е ! !!!!!!

BlackkAngel · 2012-03-03 20:39:22

Харесва ми ... Уникално е !!! НЕКСТ

vesi971 · 2012-03-04 08:26:45

Харесва ми ... Уникално е !!! НЕКСТ

и аз така мисля!Продължавай става много интересно..

#1 2012-02-13 16:28:57

Re: Pirates Don't Cry

#2 2012-02-13 17:33:37

Re: Pirates Don't Cry

#3 2012-02-13 18:06:06

Re: Pirates Don't Cry

#4 2012-02-13 18:35:18

Re: Pirates Don't Cry

#5 2012-02-13 18:36:24

Re: Pirates Don't Cry

#6 2012-02-13 19:37:25

Re: Pirates Don't Cry

#7 2012-02-14 11:59:59

Re: Pirates Don't Cry

#8 2012-02-14 20:44:31

Re: Pirates Don't Cry

#9 2012-02-17 20:56:25

Re: Pirates Don't Cry

#10 2012-02-17 21:28:17

Re: Pirates Don't Cry

#11 2012-02-17 22:53:22

Re: Pirates Don't Cry

#12 2012-02-18 09:43:55

Re: Pirates Don't Cry

#13 2012-02-18 10:40:57

Re: Pirates Don't Cry

#14 2012-02-18 10:44:01

Re: Pirates Don't Cry

#15 2012-02-18 10:57:59

Re: Pirates Don't Cry

#16 2012-02-18 11:13:28

Re: Pirates Don't Cry

#17 2012-03-02 18:55:41

Re: Pirates Don't Cry

#18 2012-03-02 20:55:25

Re: Pirates Don't Cry

#19 2012-03-02 21:40:37

Re: Pirates Don't Cry

#20 2012-03-03 14:36:15

Re: Pirates Don't Cry

#21 2012-03-03 14:41:20

Re: Pirates Don't Cry

#22 2012-03-03 20:39:22

Re: Pirates Don't Cry

#23 2012-03-04 08:26:45

Re: Pirates Don't Cry

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook