House of darkness 1-Началото

bebche__:) · 2012-01-31 11:27:54

Много се раздвам, че ви харесва! Тази вечер пускам некста. Вчера не можах, защото имах неочаквани гости. Ивинявам се

оф аз тука се побърквам викам кво става тука няма ли повече да има и през 1 час само преверявам

miss_cute_kiss · 2012-01-31 18:45:04

Много се раздвам, че ви харесва! Тази вечер пускам некста. Вчера не можах, защото имах неочаквани гости. Ивинявам се
оф аз тука се побърквам викам кво става тука няма ли повече да има и през 1 час само прoверявам

+1

blackketi · 2012-01-31 20:06:05

Некст !!! Много ми харесва!

~smiley___face~ · 2012-02-01 18:17:22

добре, добре... напоследък ми се насъбра много учене и нямах кой знае колко време. Тя часта е готова, но е на лаптопа, а аз нямам време да седна на него. Днес като по чудо, ще мога да го пусна Хайде след... горе - долу половин час, го пускам ; )) Благодаря за разбирането

bebche__:) · 2012-02-01 19:50:48

добре, добре... напоследък ми се насъбра много учене и нямах кой знае колко време. Тя часта е готова, но е на лаптопа, а аз нямам време да седна на него. Днес като по чудо, ще мога да го пусна Хайде след... горе - долу половин час, го пускам ; )) Благодаря за разбирането

супер чакам с нетърпение

~smiley___face~ · 2012-02-01 20:24:59

Ето и обещаната част!

Тринадесета глава
„У дома”
268925_222656567767875_100000706018302_694230_5733254_n_large.jpg

Тичах по тротоара мислейки си за Джена, за Кáролин… Вятър шибаше лицето ми, а чантата се удряше в краката ми. Сърцето ми ускори ритъм, защото през ума ми минаха мама и татко. Те нито се бяха обадили, което не им е присъщо, нито ми бяха пратили писмо, факс, мейл, или нещо подобно. Сякаш са забравили за мен.
Или не са сред живите, нашепна ми малко гласче в главата. Веднага го пропъдих и се съсредоточих върху тичането. Бях по – бърза от обикновено. Преди само десет метра да мина и се задъхвах сякаш са били десет километра. Сега обаче, беше различно. Не се задъхвах, тичах по – бързо и досега не се бях спънала, което си е рекорд за мен.
И ето предизвиках съдбата. Взех, че се спънах в нещо и паднах. Подпрях се на ръце, заради което ги и ожулих. Изправих се рязко. Главата ми леко се замая и след малко започнаха да ме сърбат раните на ръцете. Това по принцип ми се случваше, така че не му обърнах внимание.
Вдигнах чантата от земята и погледнах до къде съм стигнала. Вече бях на моста, а пред мен се извисяваше гората. След гората се намираше къщата на баба.
Стегнах си опашката и минах бавно, бавно по моста. Имах чувството, че ако се затичам ще падне. Отдолу река не бе кой знае колко дълбока, но пък за сметка на това течението си беше направо убийствено.
Мина моста и се спрях. Погледнах високите дървета и продължих с бързи крачки навътре.
Колкото и безобидна да изглеждаше гората от началото си, всеки, който не е мен, би избягал с писъци. Дърветата ставаха по високи и все по – нагъсто бяха в гората. Спомних си когато с мама веднъж се изгубихме. Оттогава вече знаех цялата гора наизуст. Всеки друг щеше да се изгуби.
А Джени как се озова там? Аз я отведох и после я оставих, защото трябваше да изпратя Кáри.
Колкото по – навътре отивах, толкова по – зловещо и познато ми ставаше. Чуваше се вълчи вой, крякане и, разбира се, изстрели. Въпреки, че малко хора смееха да влезнат в гората, за това и баба реши тук да е къщата й, имаше и такива, които не само влизаха, но и ловуваха. Не ми пречеха, за това и не ги гонех.
Най – накрая пред мен се появи двуетажната къща на баба. Колко спомени имах в нея. Но сега сякаш изглеждаше по – стара. По – тъмна и зловеща. Над нея се извисяваха няколко големи и тежки дъба. Гората бе пълна с такива. Сега, когато се обърнех назад, можех да видя, че гората е доста тъмна. Сякаш там е вечер, а всъщност бе утрин. Не ми пукаше особено за това.
Изкачих трите дървени стъпала наведнъж и тропнах по масивната врата. Никакъв отговор. Реших, че Джени още спи, или пък просто не ме чува.
Придвижих се до саксията с рози, намираща се на перваза на десния прозорец. Под нея винаги държах резервен ключ. Протегнах ръка и го извадих.
Забелязах, че розите са много сухи. Явно „някой” беше забравил да ги полее. Представих си как се карам на Джени и се засмях. Караниците ни с нея винаги завършваха с комичен край.
Бутнах ключа в ключалката. Тя щракна и врата се отвори. Бутнах я и се насладих на аромата който се промъкваше в ноздрите ми. Аромата на бор и старо дърво. На тази миризма отраснах и сега ми е любима.
Метнах чантата си на пейката в антрето, събух и оставих обувките си, и започнах да викам.
- Джениииииииии! – толкова силно се провикнах, че просто нямаше начин да не ме е чула. Почаках малко, но нито чух тропане на крака, нито затваряне на врати. Никакъв шум. Учудих се и тръгнах към стълбите за втория етаж.
- Джеееееееннниииииииии! – започнах да викам още от първото стъпало. Когато стигнах горе, отново викнах – Джениииии! – никакъв отговор.
Имаше общо четири врати на втория етаж. Отворих третата. Там се намираше единственото легло в къщата.
Нямаше и следа от Джени. Добре, явно не спи. Върнах се и започнах да отварям една по една вратите.
В първата имаше само една много, много стара вана, половин огледало, счупена мивка, малка масичка и безброй счупени плочки. Тази стая преди доста време е била баня. Сега банята е във втората стая, на която отворих вратата.
От там ме лъхна миризма на кръв. При това прясна. Затворих очи, все още държаща дръжката на втората врата. Оставих миризмата да навлезе дълбоко в дробовете ми, във вените, в главата ми. Оставих я да се разпростре по цялото ми тяло.
Отворих очи и проследих миризмата до прозореца. Затворих го и осъзнах какво беше станало току – що. Моята „вампирясалост” се засилва.
В тази стая имаше отново вана, но този път по – нова, здрави плочки и всички глупости, които по принцип седят в това помещение.
А в третата стая… всъщност третата стая не поиска да се отвори, но вече бях много изморена.
Слезнах долу, седнах на зеления диван и си метнах едно кафяво одеяло отгоре. Пуснах телевизора и започнах да прещраквам каналите.

bebche__:) · 2012-02-01 20:57:38

невероятно както винаги

viktoriq_biserova · 2012-02-02 14:46:18

невероятно както винаги

Billy_and_Tomy! · 2012-02-02 15:59:17

невероятно както винаги

~smiley___face~ · 2012-02-06 16:19:39

Тази вечер ще пусна некст - а. Много съжалявам, че го пускам от дъжд на вятър, но нали сега беше края на срока и направооооо... А и попринцип съм много изморена. Ще се постарая да го пускам всяка вечер. Благодаря Ви за разбирането.

bebche__:) · 2012-02-08 19:00:11

Тази вечер ще пусна некст - а. Много съжалявам, че го пускам от дъжд на вятър, но нали сега беше края на срока и направооооо... А и попринцип съм много изморена. Ще се постарая да го пускам всяка вечер. Благодаря Ви за разбирането.

хайдееее :p невероятно е ,а и вече един ден мина то даже два извинявай,че така препирам просто историята е уникална

~smiley___face~ · 2012-02-09 18:18:08

Мерси, мерси... (((: Много се радвам, че ти харесва, и не се притеснявах да нахалстваш! Това не ми пречи ; ))
Так, ето я и следващата част. Всеки, който иска да му казвам за следващата част, да пише ЛС или в коментар. Ще се постарая да не го забравя
Хайде стига глупости. Ето я нея:

Четиринадесета глава
„Съмнения”

Когато благоволих да се събудя, навън вече беше тъмно. Телевизора беше изключен, а дистанционното бе на дървената маса. Не си спомнях да съм го оставяла там. Дори не си спомнях кога съм заспала, но в момента това беше най – маловажното нещо.
Метнах одеялото в краката си и станах от дивана. Реших, че трябва да се огледам. Не знам защо, просто нещо в мен ме накара.
След като изкачих стъпалата до втория етаж, отидох в банята. Но не старата и изпочупена баня, а тази, по – новата.
Отворих вратата и, както сутринта, ме лъхна миризмата на кръв. Но не прясна, а стара… Сякаш тук е умрял някой… Някой човек. Някой, който познаваш и ти е бил близък, това злокобно гласче вече прекаляваше. Месеше се на всякъде.
Когато се обърнах да затворя вратата, шумолене от прозореца. Нали си спомняте големите и едри дъбове? Е, шума сякаш идваше от тях. Сякаш някой се опитваше да влезе тук, катерейки се по тях. Но разбира се, това беше невъзможно. Те са толкова високи и хлъзгави. Това, че са хлъзгави го научих от личен опит. Не беше много приятно.
Завъртях се спокойно към прозореца. Той отново бе отворен. Замислих се, нали сутринта го затворих? Веднага пропъдих тези мисли. Отидох и треснах стария прозорец.
Отдалечих се, и застанах пред огледалото.
- А – а – а – а! – толкова много се изплаших от гледката… Толкова… С опакото на ръката си избърсах кръвта от устата си. Очите ми бяха станали жълти с продълговата зеница. Това в никакъв случай не бяха моите очи, това в никакъв случай не беше обикновена кръв и това в никакъв случай… Не съм аз.
След краткия шок, който преживях с тази кръв, реших, че трябва да си взема душ и да се преоблека. Тук имах дрехи.
Първо измих лицето си на мивката, после пуснах водата да тече във ваната. Беше доста топла – по принцип такава я обичах, но сега като чели нямах желание да се къпя. Но бях твърде решена да си взема душ, защото сигурно миришех на прегазен пор. А и тази кръв… Просто ми идваше в повече.
Съблякох дрехите си и сложих малко шампоан във ваната. Така става когато забравиш да купиш пияна за вана.
Когато се потопих сякаш се отърсих от всичко. От проблемите с Джени, от кръвта, от моята най – добра приятелка. Също и от родителите ми. И Тогава сърцето ми се сви. Анди, Анди, Анди. Не исках да си тръгвам така, нито да го нараня, но той нито ме потърси за тези няколко часа, нито ми говореше телепатично, или там какво му се казваше. Явно не му пукаше.
Сърцето ми се отпусна. Бях свикнала на момчетата да не им пука за мен. Все пак не съм кой – знае колко хубава, а и с този мой характер, който аз така обичам, но другите така мразят. Да, не е особено лесно да си мен.
Когато свърших с ваната, я изпразних и взех дрехите си в ръка. Хавлията ми беше в стаята така че ми се наложи да се разхождам гола из къщата. Не че имаше кой да ме гледа, но някак си имах чувството, че някой го прави. Игнорирах това чувство и отворих третата врата. Там където беше леглото, гардероба и всички други глупости. Но това, което ме очакваше вътре, не ме очарова ни най – малко.

_____________________________________
Готова съм с още две части, и ако сега има интерес, ще пусна и тях

bebche__:) · 2012-02-09 19:55:47

:p уникално, а Ахх как се рарадвах като видях подписа ти пускай ги частите че много им се радвам
ОН: историята е супер

blackketi · 2012-02-09 20:27:27

И на мен много ми харесва.Следя я с интерес!Очаквам некст ! :p :p [/quote]

viktoriq_biserova · 2012-02-10 09:11:18

И на мен много ми харесва.Следя я с интерес!Очаквам некст ! :p :p

~smiley___face~ · 2012-02-11 21:10:51

Ето я следващата част. Надявам се, да ви хареса!

„Съмнения”
II част

Замръзнах на вратата. Човешките ми инстинкти ме караха да викам, но новите, „вампирясалите” инстинкти, ме караха да ръмжа и да му скоча на бой. Неволно изръмжах, карайки го да се обърне. Врътнах глава на една страна и го огледах. Беше момче на около осемнайсет – деветнайсет години, с къса коса и убийствено тяло. Не беше много трудно да се види под тънката му тениска.
Той се изправи ловко и също завъртя глава. За разлика от моето лице, което издаваше неприязън и изненада, на неговото се изписа задоволство. Момчето също изръмжа, но не по вулгарния начин, както направих аз, а по онзи секси начин. Сещате ли се? Когато някое момче ви мисли за супер секси и вместо да ви подссвирне, той ръмжи? Е, точно по този начин. И тогава малкото мозъче, в малката ми полукуха главица, не затопли. Аз бях гола. Ти си гола, бе шматко! Мислите ми препускаха. Бързо се извърнах на обратната посока, закривайки тялото си с дрехите, които държах. Чух момчето да се приближава. Тогава много, ама наистина много бързо се залепих за гардероба и извадих розова кърпа. Но за мое съжаление – късата розова кърпа.
Готиния пич пред мен отново изръмжа.
Бягай! Моля те, бягай!Това не бяха моите мисли. Някой ми говореше. Но тъй като не бе гласно, не знаех кой е. Предположих че е Анди, но на него не му пукаше. А и можеше да е най – друг, някъде далеч от тук. За това не помръднах.
- Хей – исках да прозвуча твърдо и сдържано, но вместо това прозвучах като уплашено момиченце. След като се съвзех, заговорих пак – Хей! Откъде се взе? Как влезе? Кой, по дяволите, си ти? – това бяха въпросите, който исках да го попитам, но не наведнъж. А един по един. Е, голямата ми уста, отново отвори своята паст.
Момчето се наежи. Сякаш го попитах: „Хей, може ли да те метна през прозореца”. Не беше нужно да го правя. Той сам скочи. Скочи така, се едно го е правил винаги. Чакай… Тоя кретен, явно по – кухоглав от мен, скочи през прозореца?! Ами той би трябвало да е на кайма, или поне да си е счупил нещо.
Застанах на прозореца и погледнах надолу. Нямаше и следа от него.
В стаята беше тъмно, за това отидох до врата за да запаля лампата. Когато крушката светна, озари цялата стая. Леглото беше намачкано. Този тип или се е въртял много, или е бил тук от много време. Предпочетох първото.
Дървения под беше покрит с капки вода. Навярно бяха паднали от мократа коса, която покриваше лицето ми. Взех ластик от нощното шкафче и я вързах на висок кок. Така нямаше да ми пречи.
Рових малко из гардероба, за да си намеря нещо, което да облека. Най – накрая извадих джинси и блуза с три – четвърти ръкави в черен цвят. Също извадих и черно бельо. Всъщност и джинсите ми бяха черни. Явно черното така изведнъж ме бе завладяло.
Облякох дрехите, подсуших главата си с кърпата, вързах я на висока опашка. Хванах й бретона си с една шнолка.
Когато най – накрая бях готова, взех едно фенерче и слязох долу.
Когато видях дивана с одеялото отгоре, реших, че няма да е лошо да го пооправя. Първо, обаче, щях да си оставя чантата. Отидох в антрето, при обувките, и я оставих до вратата. След това се върнах при дивана.
Вдигнах одеялото, за да мога да го сгъна и тогава от него изпадна нещо. Беше бележка.

___________________________________
Критики? ;?

miss_cute_kiss · 2012-02-11 21:30:08

Алелее НЕКСТ??

Billy_and_Tomy! · 2012-02-12 01:11:50

Алелее НЕКСТ??

viktoriq_biserova · 2012-02-12 09:25:27

Алелее НЕКСТ??

bebche__:) · 2012-02-15 18:25:46

НЕВЕРОЯТНО Е => некст :p

djuu · 2012-02-15 18:27:34

Радва. Некст?

~smiley___face~ · 2012-02-16 17:13:12

Здравейте, любими мои хора Малко се разболях, спряха ми за кратко нета и нямах възможност да пусна следващата част. Тази вечер би трябвало да я пусна. По - точно обещавам, че ще я пусна ; )) Мерси за разбирането.

Бънни /Габи/

bebche__:) · 2012-02-16 18:47:15

Здравейте, любими мои хора Малко се разболях, спряха ми за кратко нета и нямах възможност да пусна следващата част. Тази вечер би трябвало да я пусна. По - точно обещавам, че ще я пусна ; )) Мерси за разбирането.
Бънни /Габи/

айде и бързо се оправяй , че чакаме

blackketi · 2012-02-16 19:53:53

Алелее НЕКСТ??

viktoriq_biserova · 2012-02-26 11:44:25

Егати некста...половин година го чакаме.. |-(

#126 2012-01-31 11:27:54

Re: House of darkness 1-Началото

#127 2012-01-31 18:45:04

Re: House of darkness 1-Началото

#128 2012-01-31 20:06:05

Re: House of darkness 1-Началото

#129 2012-02-01 18:17:22

Re: House of darkness 1-Началото

#130 2012-02-01 19:50:48

Re: House of darkness 1-Началото

#131 2012-02-01 20:24:59

Re: House of darkness 1-Началото

#132 2012-02-01 20:57:38

Re: House of darkness 1-Началото

#133 2012-02-02 14:46:18

Re: House of darkness 1-Началото

#134 2012-02-02 15:59:17

Re: House of darkness 1-Началото

#135 2012-02-06 16:19:39

Re: House of darkness 1-Началото

#136 2012-02-08 19:00:11

Re: House of darkness 1-Началото

#137 2012-02-09 18:18:08

Re: House of darkness 1-Началото

#138 2012-02-09 19:55:47

Re: House of darkness 1-Началото

#139 2012-02-09 20:27:27

Re: House of darkness 1-Началото

#140 2012-02-10 09:11:18

Re: House of darkness 1-Началото

#141 2012-02-11 21:10:51

Re: House of darkness 1-Началото

#142 2012-02-11 21:30:08

Re: House of darkness 1-Началото

#143 2012-02-12 01:11:50

Re: House of darkness 1-Началото

#144 2012-02-12 09:25:27

Re: House of darkness 1-Началото

#145 2012-02-15 18:25:46

Re: House of darkness 1-Началото

#146 2012-02-15 18:27:34

Re: House of darkness 1-Началото

#147 2012-02-16 17:13:12

Re: House of darkness 1-Началото

#148 2012-02-16 18:47:15

Re: House of darkness 1-Началото

#149 2012-02-16 19:53:53

Re: House of darkness 1-Началото

#150 2012-02-26 11:44:25

Re: House of darkness 1-Началото

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook