In the ocean.. (2-ра част)

Hrisi. S. H · 2012-02-10 19:54:10

Здравейте от доста отдавна в компютъра ми стои една история, която написах преди месец, тя е от две части. Сега ще постна първата, а утре втората, защото ще стане прекалено дълго. Историята е важна за мен и се надявам да ви хареса! Приятно четене!

1-ва част.

Тя стоеше на верандата, вълните се разбиваха в брега. А мирисът на морето просто я опияняваше. Тя отново четеше любимата си
книга. Чайките издаваха своя звук, мириса на морето и шума от ударите на вълните в брега я караха да се чувства все едно
бе в рая. Точно когато оттегли поглед от книгата за да погледне залеза, видя нещо, което бе виждала преди. Бе момче.
Той бе висок, бе с черен панталон, който бе навил за не се мокри, а обувките си държеше в една от ръцете си, А бялата му
блуза се вееше леко от вятъра. Той обърна глава към нейната къща и я видя. Макар всеки ден тя да стоеше там, те никога не
се бяха срещали. Той се засмя и тръгна към нея, а тя ведага върна поглед на книгата си.
-Здравей! -каза той. Имаше красива усмивка, прекрасни пъстри очи.
-Здравей! -отвърна тя и се усмихна.
-Харесваш ли тази книга? -попита той и се качи при нея на верандата.
-Любима ми е? -каза тя, а погледите и на двамата се срещнаха.
-Може ли? -попита той и посочи един от столовете на верандата.
-Разбира се! -каза тя и се усмихна.
-Благодаря! Относно книгата. Чел съм я около 5 пъти, дори и повече не ги броя. -каза той и се засмя.
-Е аз ги броя. Чела съм я 10 пъти, а това изглежда е единайстия. -засмя се тя. -Ами ти идваш почти всеки ден. -каза тя и остави книгата на масичката, която разделяше двата стола, на които те бяха седнали.
-Да. Харесвам морето, залеза. -усмихна се той. -Ами ти, стоиш винаги на тази веранда с някаква книга. -каза той, а телефона му звънна. -Извиниме! -каза той и се отдалечи за да говори по телефона. След около минута разговор се върна отново при нея.
-Знам, трябва да вървиш! -каза тя засмивайки се.
-Да, но се надявам отново да се срещнем! -каза той.
-Аз също! -отвърна тя и отново погледите им се срещнаха, казваха дори повече отколкото думите им. Той се обърна и си тръгна.
-Сам хайде ела, ще вечеряме. -каза брат й.
-Идвам Джейдън. -отвърна тя, а погледа и все още бе върху отдалечаващото се момче. Дните минаваха, един ден той минаваше,
друг ден не. Но винаги щом бе той там те говореха. Но днес явно бе един от онези дни в които той не идваше. Тя гледаше
напред към морето очаквайки той да се появи. Изведнъж някой излезе от къщата.
-Хей Сам хайде вечерята е готова. -каза той усмихнат.
-Идвам! -усмихна се леко тя и стана от стола. Но точно тогава някой извика.
-Хей. -това бе той. Онова момче, бе закъснял, но тя веднага се обърна и се усмихна. -Съжелявам, но чак сега успях да дойда.
Надявам се не съм закъснял! -каза той. -Може ли да те взема и да се разгодим? -погледна Джейдън. -Ще я доведа обратно. -засмя
се.
-Защо питаш него, когато не си чул отговора ми?! -каза тя и се засмя.
-Погледа ти те издаде. -намигна й той и й подаде ръка. -Е приемаш ли?
-Явно не мога да ти откажа. -засмя се тя.

Щом тръгнаха да се разхождат, през цялото време говореха, гледаха се в очите, но не казваха какво чувстват.
-Ще ми кажеш ли защо винаги стоиш там? –попита той държейки ръцете си в джобовете.
-Защото трябва да цениш, това което имаш! –каза тя и се усмихна след, което погледна напред.
-Май ще вали а? –погледна нагоре.
-Харесвам дъжда! –рече тя и заби поглед в земята.
-Наистина? –смееше се той.
-Да, защото винаги след него изгрява слънце, точно както при нас. Винаги след сълзите се появяват усмивки. Не мислиш ли така? –попита тя и се обърна към него.
-Не се бях замислял. –отвърна той и се обърна към нея. –Знаеш ли не бях забелязвал, колко красиви очи имаш. –гледаше я с толкова нежен поглед, който казваше повече от думите му.
-Благодаря! –засмя се тя и наведе глава от срам. А той нежно я повдигна за брадичката. Бавно се приближи към нея и докосна устните й със своите. Не се отделиха около 1 минута. Но точно през тази една минута няколко капки дъжд измокриха рамената им.
-Заваля! –каза тя и се засмя. Неговите устни все още бяха образували усмивка, но той отново я целуна, а дъжда се изсипа като изведро върху тях.

ronnie · 2012-02-10 20:12:01

Страхотна е. Няма нужда да казвам друго.

n_eshiii · 2012-02-10 20:15:37

аwwww...много ми хареса

bebche__:) · 2012-02-10 20:22:43

хубаво е

geri18 · 2012-02-10 21:10:22

Страхотна е. Няма нужда да казвам друго.

my_hug · 2012-02-10 21:31:07

Чудесно. Давай още!

Assiie · 2012-02-10 22:04:53

аwwww...много ми хареса

malwu.. · 2012-02-10 22:28:22

Адско е Само избягвай да повтаряш думите, като "каза тя, каза той, бе" и т.н. :д

beautiful_kitty · 2012-02-11 07:37:41

Страхотно!

kiki_009 · 2012-02-11 09:04:47

Страхотно!

just_smile_ · 2012-02-11 09:08:22

Добро е. Но имам малко ГРАДИВНА критика. Имаш малки неточности, доста повторения ии някои правописни грешки. Като ги изключим-много ми хареса историйката ти. (y)

Hrisi. S. H · 2012-02-11 14:49:57

Радвам се, че ви харесва, днес ще постна и другата част.

Aleks_stz · 2012-02-11 15:15:57

Прекрастно е НЕКСТ

steffi18 · 2012-02-11 15:44:31

Хайде де!!Давай некста!!

ronnie · 2012-02-11 16:03:48

Нямам търпение.

Hrisi. S. H · 2012-02-11 16:44:47

Ето я и втората част. Надявам се историята да ви е харесала!

2-ра част.

Дъжда падаше върху тях, но те не го отразяваха. Всичко друго за тях бе изчезнало, само те двамата съществуваха в този момент. Изведнъж тя се отскубна от целувката, засмя се затвори очи, а той я целуна по челото. Бе толкова красиво и толкова нереално.
-По-добре да се скрием някъде. –каза той и се усмихна.
-Защо? –попита усмихнато тя, все пак тя харесваше дъжда.
-Не искам да настинеш! –рече той и побягнаха по плажа. Бе толкова вълшебно, че е трудно да се опише. –Ела ще се скрием, ето там. –извика пред нея той и се засмя, след което побягна към мястото, което бе видял. След 5 минути бягане по дъжда стигнаха до една малка къща край плажа.
-Не можем да влезем. –рече момичето и го погледна.
-Защо, тази къща е на баща ми! –отвърна момчето и разби едно малко прозорче на вратата и я отвори. –Хайде бързо. –влязоха вътре и започнаха да се смеят.
Двамата стояха в къщата гледайки как вали навън, сякаш небето се изсипваше.
-Според мен е красиво! –каза тя гледайки през прозореца.
-Наистина?! –попита засмяно той и отиде до нея. –Не харесвах, толкова много дъжда, но определено сега ми харесва. –засмя се момчето, а тя го погледна, след което го целуна. Прекараха ноща в онази къща, където никой и нищо не ги интересуваше, където бяха само двамата, където нищо друго нямаше значение.
След онази нощ, всичко се обърна. Дните минаваха, а той дори не се явяваше. Щастието на момичето бе за малко, но пък точно за това му се наслади, когото го имаше.
-Сам ето листа и химикалката, които поиска. –подаде й Джейдън нещата и седна до нея.
-Съжалявам, не трябваше да го допускам до теб! –рече той и я целуна по челото.
-Всичко е наред! –каза Сам и се усмихна на сила. –Ще ме оставиш ли за малко сама? –попита тя, а клепачите й леко се спуснаха.
-Разбира се, ако имаш нужда от нещо ме извикай. –отвърна Джейдън и влезе в къщата.
Сам хвана химикалката и започна да пише това, което чувстваше и това, което продължава да чувства. Дните отново минаваха бързо и неусетно, а Сам вече бе прикована за леглото, живота я напускаше, но любовта й към онова момче дори, не помръдваше от сърцето й.
-Джейдън искам да видя океана за последно. –каза Сам и се усмихна. Бе бледа, като платно, но усмивката й не се губеше. Онази хубава усмивка, от която света щеше да се лиши завинаги.
-Добре! –рече той и й помогна да стане, макар и трудно тя успя. Застана до прозореца и погледна океана. Той се бошуваше, а вълните му се разбиваха в скалите. Толкова неспокоен, както никога до сега. Сякаш знаеше, че неговата най-голяма почитателка ще го напусне.
-Ще ми липсва! –промълви тихо Сам и се усмихна истински.
-Ела по-добре да легнеш. –каза Джейдън и я поведе към леглото. Щом тя легна затвори за секунди очи и въздъхна.
-Ще направиш ли нещо последно за мен? –попита тя немощно.
-Каквото пожелаеш! –отвърна момчето и се засмя.
-В шкафчето има писмо, моля те, ако видиш, онова момче, моля те, предай му го! –каза тихо тя и няколко съзли се търкулнаха по бледото й лице.
-Добре! –отвърна той и я целуна по челото, а тя погледна към прозореца, а там се видя, как отново небето се изсипа, а тя се засмя.
-И моето време дойде! –каза тя и затвори очи, а Джейдън пророни няколко сълзи.
Дните минаваха, но онова момче така и не се по явяваше. Но един ден докато брат й четеше любимата книга на Сам, той се появи.
-Хей Джейдън! –каза той усмихнат. –Къде е Сам? –попита той. Джейдън се изправи и влезе в къщата, а момчето изчака отвън. След няколко минути той излезе.
-Вземи това. Предполагам всичко пише там! –подаде му плика брат й и отново седна на стола, който стоеше до нейния и зачете книгата. Момчето не разбра какво стана, но взе писмото и си тръгна. Отвори писмото и започна да крачи по плажа.

„Мили страннико, пиша ти това, защото едва ли силите ми ще издържат докато се появиш. Искам да ти кажа толкова много неща, но времето ми е малко. Ще ти кажа как се чувствах с теб, надявам се да не ме забравиш. Страннико с красива усмивка ти ме накара да се чувствам в рая, накараме да разбера какво е щастие и как да му се радвам. Показами какво е да обичаш. Помогна ми да разбера какво е любовта. Не те виня, че си тръгна така, така бе по-лесно за теб и за мен. Радвам се, че те срещнах, направи последния месец за мен най-прекрасния за мен. Щом четеш това, то значи, че те гледам от небето и те пазя. Никога няма да си сам, дори когато се чувстваш такъв знай, че аз съм с теб и винаги ще бъда там. Щом завали знай, че те докосвам и целувам. Сега просто ще потъна в страната на съня и ще се събудя чак когато те видя побелял от старост. Тогава ще те видя, целуна и прегърна, но няма да чакам дотогава за да ти кажа това „Обичам те, страннико!”. "
Вечно твоя Сам!

Затвори плика и погледна към небето.
-Аз също красавице моя! –каза той и се засмя.
Месеци по-късно той се премести в онази къща. Сложи на верандата два стола. Всеки ден сядаше на единия, а на другия до него си представяше Сам. Гледаше морето и се усмихваше. Тя бе с него в сърцето му и нямаше да го напусне. Мястото там бе сигурно. Докато гледаше океана изведнъж заваля, а той излезе под дъжда, а той го измокри, но дори и мокър знаеше, че тя го докосва и целува. Усмихна се и остана под дъжда.

КРАЙ

x.X.xemo_girlx.X.x · 2012-02-11 17:00:18

Адско е Само избягвай да повтаряш думите, като "каза тя, каза той, бе" и т.н. :д

Aleks_stz · 2012-02-11 18:11:48

Ахх...какъв прекрасен край и малко тъжен но все пак-ПРЕКСРАСЕН

djuu · 2012-02-11 18:39:35

Невероятна..

ronnie · 2012-02-11 19:34:40

Ахх...какъв прекрасен край и малко тъжен но все пак-ПРЕКСРАСЕН

Assiie · 2012-02-11 19:37:31

Невероятна..

xnekfonikfox · 2012-02-11 21:00:01

Настръхнах. Доста силен край

miss_cute_kiss · 2012-02-11 21:38:50

Настръхнах. Доста силен край

Hrisi. S. H · 2012-02-12 10:56:48

Благодаря ви, радвам се, че ви хареса!

Extazy Baby · 2012-02-12 11:30:27

Много, много, много ми хареса.

#1 2012-02-10 19:54:10

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#2 2012-02-10 20:12:01

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#3 2012-02-10 20:15:37

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#4 2012-02-10 20:22:43

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#5 2012-02-10 21:10:22

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#6 2012-02-10 21:31:07

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#7 2012-02-10 22:04:53

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#8 2012-02-10 22:28:22

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#9 2012-02-11 07:37:41

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#10 2012-02-11 09:04:47

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#11 2012-02-11 09:08:22

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#12 2012-02-11 14:49:57

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#13 2012-02-11 15:15:57

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#14 2012-02-11 15:44:31

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#15 2012-02-11 16:03:48

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#16 2012-02-11 16:44:47

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#17 2012-02-11 17:00:18

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#18 2012-02-11 18:11:48

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#19 2012-02-11 18:39:35

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#20 2012-02-11 19:34:40

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#21 2012-02-11 19:37:31

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#22 2012-02-11 21:00:01

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#23 2012-02-11 21:38:50

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#24 2012-02-12 10:56:48

Re: In the ocean.. (2-ра част)

#25 2012-02-12 11:30:27

Re: In the ocean.. (2-ра част)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook