Пророчеството

~smiley___face~ · 2012-01-23 13:56:40

Така... От няколко дена мисля тази история. Ще е свързана с малко ужас, малко вещици и още нещо, но не мога да се сетя ;D Ако има интерес - ще я продължа, ако не - няма. Ако има някакви грешки, чувствайте се свободни да изразявате мнение. А и още нещо - не знаех как да го кръстя и това беше най - доброто, което измислих. ако имате други идеи за заглавие - споделяйте ; )) Ето го сега и написаното. Приятно четене...

Пророчеството

Първа глава

Черна дупка? Не. Аз не падам… Но всичко… Всичко е черно. Мрак и зловеща тишина на всякъде около мен. Не мога да видя собствените си ръце. Звук?! Нещо звънни! Боже спасена съм! Нещо звънна. О, светлина! Светлина?
- Ръцете ми… - прошепнах тихо на себе си.
- Айша!? – мъжки глас. Защо се… О, чакай. Някой каза името ми. Светлината над главата ми стана още по – ярка и красива. Доближаваше се ди мен, осветявайки все повече части от мен.
Някой разтресе тялото ми.
- Айша?! – същият глас, същото име. Още чувах звъненето – или по – скоро бученето, на… звънец?
- Айша Клайд! – рязко вдигнах глава от чина. Погледнах господин Монсерат, седящ пред мен със сключени вежди и сърдита физиономия. Крайчеца на устните му бе извит леко надолу, а по цялото му жълтеникаво лице се виждаха бръчки. Ръцете му бяха скръстени пред гърдите.
Изражението ми със сигурност издаваше изненада, защото се чувствах така, сякаш той е паднал от небето в марсиански костюм. Всички, които преди това бяха насядали по дървените маси, сега вече бяха накъде из коридора, търсейки нещо за правене през поредното междучасие. Но аз, както винаги, се бях унесла, и заспала, така че почти никога нямах шанса да излезна навън. В междучасие.
- Ела! – каза господина и се врътна към бюрото си. Аз станах и тръгнах към него.
Той седна зад бюрото в цвят орех, отпи глътка от, вече, изстиналото си кафе и извади едно малко, продълговато, жълто листче, от дясното чекмедже на бюрото. Надраска нещо на него и ми го подаде тромаво. Докато аз четях листчето с очи, колкото луната, той стана. Взе вестник от етажерката, близо до бюрото, и излезе, като хлопна бежовата врата след себе си.

Извадих няколко тетрадки и хлопнах жълтото шкафче. Започнах да говоря забързано.
- Мичъл, можеш л ида повярваш? Ако тоя физик си мисли, че може да ме заточи цяла седмица в мазето, жестоко се лъже! – вдигнах жълтото листче на нивото на очите си, поглеждайки несправедливото наказание за, може би вече, стотен път.
След трите крачки, които направихме от шкафчето ми до пейката, седнахме. Обрече беше голямо междучасие и имах възможност да си поговоря с някой. А и да си почина от всичките „Наказана си госпожице Клайд”.
Метнах розовата си чанта до мен. Все още гледах бележката с невярващ поглед.
Мич седна до мен. За миг отклоних очи от бележката и го погледнах. За пръв път го виждах облечен толкова… нормално. Носеше сини скини дънки, отгоре с черна блуза, със Земята, омотана от слушалки, на нея.
И той сложи черната си чанта от другата страна на пейката. Върнах погледа си на бележката и казах, въздишайки:
- Не мога да повярвам! – свалих жълтото листче от полезрението си, след което облегнах главата си на зад, затваряйки очи. Очаквах Мич да каже нещо. Обикновено не бе толкова тих.
След толкова чакане, врътнах главата си на дясно и го погледнах.
- Е? – попитах въпросително. Той обърна лицето си към мен. Сините му очи буквално ми пълнеха душата. Имаше прекрасен тен, страхотно тяло, перфектни черти.
- О! Извинявай… Просто се бях замислил за – веднага го прекъснах.
- Да… да – повторих тихо, свела очи надолу. Припомних си неговата история. Беше влюбен в момиче. Но не просто влюбен, той бе вманиачен по нея. „Момиче с кадифени очи и измамни очи”, както казваше той. Мич й каза, показа, изрецитира и изпя любовта си, но тя просто го заряза. След две години любов тя просто… Просто го заряза. Тръгна си, оставяйки дупка във вече изстрадалото му сърце. Толкова време се опитвах да „зашия” дупката, но никога не се получаваше. Явно раната бе по – голяма, отколкото си мислех.
Тъй като не исках да продължава да се мъчи по онова никакво момиченце, с неизвестни интереси, станах и казах:
- Хайде да ядем! – въпреки добрите си намерения, прозвучах като петгодишно момиченце, молещо се на баща си да й купи хамстер.
- Чакай! – каза Мич и хвана ръката ми. Погледнах първо ръцете ни, а после и очите му. Засякохме погледите си. Той бързо отдръпна ръката си. Сведе очите си надолу и каза съвсем тихо: - Искам да ми разкажеш… Отново. – вдигна предпазливо поглед и ме погледна косо.
Отлично знаех какво иска да му разкажа.
Седнах обратно, като треснах и чантата си обратно. Взех ръката му в моята. Мич изправи лицето си на нивото на моето. Усмихнах му се и докоснах устните му с моите. И двамата потръпнахме.
Когато вибрациите преминаха, започнах да му разказвам.

Lidka2 · 2012-01-23 14:17:20

Не ми харесва . Ужас !

geri18 · 2012-01-23 14:26:04

не е зле продължи я (arrow)

smile_97 · 2012-01-23 14:37:14

Горе-долу става.Не ме заинтригува,но все пак това е началото.Също така имаш малко грешки.Пусни продължението да видим какво ще стане по-нататък.

miss_cute_kiss · 2012-01-23 18:08:20

Горе-долу става.Не ме заинтригува,но все пак това е началото.Също така имаш малко грешки.Пусни продължението да видим какво ще стане по-нататък.

+1

#1 2012-01-23 13:56:40

Re: Пророчеството

#2 2012-01-23 14:17:20

Re: Пророчеството

#3 2012-01-23 14:26:04

Re: Пророчеството

#4 2012-01-23 14:37:14

Re: Пророчеството

#5 2012-01-23 18:08:20

Re: Пророчеството

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook