Beyond.

Leonore. · 2012-01-23 08:56:08

Направих тази тема, защото исках да прочета и видя други мисли, освен собствените си. Не знам колко хора ще ме разберат и не знам дали това е точното място за всичко, което искам да кажа, но просто имах някаква нужда да го направя.
И, само да отбележа, че ако не си падате по объркани неща, по – добре не си губете времето, като го четете. Наистина искам да кажа много неща, затова ще се опитам да бъда максимално кратка и ясна. Надявам се, да получа само истински отговори, защото това е от наистина голяма важност за мен.

Истината е, че напоследък наистина чувам само собствените си мисли. Постоянно размишлявам над нещо, постоянно се вглабявам, анализирам и осъзнавам, как всичко е едно и също. Дори не виждам и капчица смисъл във всичко, което правя и говоря. Усещам, как само пилея време на вятъра. Веднъж се връщам в миналото си, друг път градя планове за бъдещето, а понякога изключвам всичко и живея в настоящето, но не усещам удоволствие, нито смисъл от това. Ядосвам се на себе си и на това, в което се превърнах. Преди време бях само Аз, сега не знам коя съм. Никога не съм си представяла, че точно Аз, тази, която винаги е имала много мечти, винаги е знаела какво точно иска и винаги е работила над осъществяването на това, което иска, ще се превърне в една пълна развалина. Да, вмомента се определям точно като такава. Няма и капчица помен от онази енергия и искра, която имах. Съвсем честно си признавам, че си нямам ни най – малка представа какво се случи с мен. Никога не съм имала лесен живот. Винаги съм правела нещата по трудният начин, винаги е трябвало да се боря, отнасяла съм безброй обиди, но никога не съм се пречупвала. Защо тогава сега усещам, че се е случило точно това ? Искам отново да съм онова момиче, което усилва музиката късно през нощта, когато е сама и започва да танцува, забравяйки за всичко, защото знае, че утре е нов ден и още едно нова начало за нея. Защо съм се превърнала в една бездушна кукла, която с всеки изминал ден подбира нови маски, мъчейки се по някакъв начин да закрие празнотата. Не! Просто не мога да го проумея. Правя всевъзможни неща, за да се променя. За да намеря старото си Аз, но не успявам. Сменям прически, грим, дрехи, преподреждам стаята си по хиляди начини, различна музика, ставам по – рано, търся нови интереси, но отново и отново се провалям. Не знам. Имам чувството, че в мен на моменти се преплитат огън и лед, неотрализират се и от мен остава просто един сив, и безличен прах.
Истината е, че съм перфекционистка, огромна мечтателка и наиситна чувствителен човек. Последното се научих да го прекривам и подтискам, защото в днешно време това качество е по – скоро потъпквано от другите. Крия слабостите си, опитвам се да успявам във всичко, но накрая винаги се провалям. Никога до сега не съм се чувствала толкова не на място, толкова не в собствената си кожа и толкова не знаеща и объркана. Постоянно се захласвам по невъзможни нещата. Сякаш нарочно и едновременно несъзнателно, като чист навик, постоянно тласкам себе си към разни, кое от кое по – трудни предизвикателства. Но, истината е, че ми харесват. Всичко това, към което се насочвам ми доставя усотовлствие, извисява ме, докато не започна отначало. Докато не променя непостоянното си настроение от нищото. Докато не реша, че вече не искам това, но когато се докасно случайно до него, отново да изпитам пак онова чувство, доставящо ти удоволствие и щастие. В главата ми е пълна каша. Имам безброй мечти, цели и идеи, всичките направени, сякаш от злато, но за да стигнеш до съкровището, трябва да поставиш живота си на крачка от смъртта. Понякога просто се изумявам от себе си, как е възможно да съм толкова хаотична, разбъркана и едновременно прецизна и изискваща перфектност личност. Като че ли се противопоставям на себе си. А такива приказки, най – често завършват с не особено добър край. Истината е, че не мога да загърбя всичко това, което съм и което съм била. Това е. Просто не забравям нищо. Мога да се нарека дори ужасно злопаметен човек. Просто искам да имам всичко, да бъда всичко, но никой не може да е това, дори и аз, а аз, не обичам да се премирявам и губя. Не знам как да премахна този недостатък в себе си, който ми носи само проблеми и още недостатъци. Знам, че е отвратително качество, самата аз го изпитвам на свой гръб, но и знам, че вече това е моето Аз. А да се промениш на практика, не е толкова лесно, колкото на думи.

Благодаря на всички, които го прочетоха!
Наистина ще се радвам, ако споделите и изкажете някакво мнение.
Знам ли, може някой да е в същата ситуация. И, наистина, очаквам само сериозни мнениея.

Oще нещо. Нарочно съм сложила темата в този раздел, защото ми прилича повече на лично творчество, отколкото на нещо друго, от възможните опции. Така че, един вид, вашите кометари по ‘’ произведението ми ‘’ ще са отговорите, които може би търся.

miikи маLs . · 2012-01-23 09:23:47

На мен ми хареса .

miss_cute_kiss · 2012-01-23 09:24:54

Невероятно истинско,много добре написано и формулирано! Направо ме накара да се замисля ,,Коя съм аз"! Просто е чудесно ! Не мога да не се изумя и замисля,колко умни хора са останали - ти си една от тях : )

Само една забележка :прИкривам

TwilightGirl90 · 2012-01-23 09:51:56

Добре е написано, за да ни обясни как се чувстваш. И е нормално да се чувстваш така, не на място. Предполагам, си на не повече от 16 години, нали? Е, добре. В тази възраст повечето сме така. Не знаем какво искаме, градим палнове, а на следващия ден всичко рухва. Това е, защото тепърва откриваш себе си и не знаеш какво точно искаш. Един ден може да искаш да си певица, а на следващия актриса. Просто нямаш утвърдена цел. Имаш някакви занимания, които може би те водят до истинското привличане, което ще ти изгражи бъдеще като в мечтите.
В момента недей да бързаш и да правиш планове за десет години напред. Всичко ще дойде с течение на времето. Имаш хобита, нали? Може би, те са определящ фактор за бъдещето ти. Продължавай да се занимаваш с това, което ти харесва и не се отказвай от мечтите си. Така постепенно ще видиш смисъла в това, което правиш. Винаги има смисъл, дори и най - малкото действие може да е определящо.
Нормално е да се връщаш в миналото. То ти показва грешките ти и детските мечти. По него определяш към коя страна си се развила. Дали си станала по - добър човек или обратното.
За постоянната смяна на дрехи, прически, etc.. Всеки опитва нещо ново. Не може да си си обикновената Аз. Понякога това омръзва и трябва да разнообразиш чрез нещо различно. Музика. дрехи, прически, грим.
Не е нужно да се опитваш да си добра във всичко. Няма човек, които да го бива във всяко начинание. Ти имаш слаби страни, аз имам слаби страни. Не можем да правим всичко. Примерно, аз не мога да пея, но мога да рисувам. Един недостатък се коменсира с един талант. Не си мисли, че не можеш да правиш нищо. Всеки има нещо, което му се отдава. Езици, рисуване, пеене, танци. Недей се опитва да си перфектна във всичко, бъди добра там, където те бива.
Хубаво е, че имаш безброй цели и мечти сякаш направени от злато и поставени върху пиедестал. Значи ги цениш и би дала всичко от себе си, за да ги достигнеш. Вярно, както си написала, първо трябва да си поставиш живота на крачка от смъртта, за да осъзнаеш, че тези мечти значат нещо, но важното е, че накрая разбираш, че не са маловажни. Именно те могат да са твоето светло бъдеще - мечта.
Чувството на удоволствие ще го усетиш когато откриеш истинското си Аз. Това, което осъществява мечтата си от това, което обича да прави. Ще усетиш и щастие от перфекционизма.
Не бързай да се тласкаш към нови по - трудни изпитания за мечтите си и да се отказваш.
В момента си просто объркана и не знаеш на къде да тръгнеш. Не знаеш какво искаш. Помисли над това, което си изградила до сега. Помисли над хобитата и интересите си и ще разбереш къде между тях се крие истинското ти Аз.

Не знам дали това е мнението, което искаше да видиш, но четеейки текста тези мисли са първите неща, които ми идват да напиша. Сигурна съм, че ти е трудно, защото и аз съм така все още. Не знам точно какво искам, затова просто се оставям на времето и интересите ми. Те ще покажат всичко. Просто продължавай да мислиш за бъдещето, но не се опитвай да го промениш.

Leonore. · 2012-01-23 10:05:11

Ужасно много ти благодаря за изчерпателното мнение и времето, което отдели!
Да, мисля, че точно тези са думите, които исках да чуя. От някой друг, не от себе си, защото от мен, така объркана, каквато съм сега ми звучаха просто нереални.

beautiful_kitty · 2012-01-23 11:44:10

Не мога да го прочета..:/

kkalippso · 2012-01-23 13:40:55

Преди известно време и аз бях изпаднала в една такава меланхолична криза. Да ти кажа ли какво се случи – открих място за себе си и се успокоих. Хора, които мислят за миналото, живеят в настоящето и се оковават на бъдещето. Нещо като курс организиран от жена, която много уважавам, нямам думи с които да ти опиша какво всъщност представлява това, но там намерих истинското си Аз, открих къде се е забутала онази част от мен, която осъществяваше мечтите си, никога не се отказваше от целите си, онази пълна с енергия, непокорна и непоколебима бунтовница. Оказа се, че просто съм твърде объркана, за да продължа да се „боря”, разбрах, че „предишното” ми Аз се противеше на различни факти, а последвалото ми Аз разсъждаваше над тях, защото не можеше да прави друго – не можеше да ги облепи в думи, защото не ги намираше, както става в случаи като този, и като не можеше да ги напише не съумяваше да се разтовари от тях.
Решението ми е да се затворя в тъмното с тъжна музика, да мисля, да мисля и пак да мисля, да се заливам с литература, нови и нови книги. Продължавам да крия слабостите си и да забравям провала, за да не загубя щастието от успеха и да продължа да се боря за него, да съм перфекционистка до пукване, да мечтая за друг живот и за време, когато ще се махна от сегашното си битуване, ще си купя куче или котка, ще оставам до късно вечер и ще мога да съм самостоятелна, без ограничения и задръжки, които сама ще си поставям. Не спирам да се натоварвам и да поемам отговорности, защото ми харесва, докато не се уморя, не спра и след това започна отначало.
Относно мечтите: разбираме, че най-много сълзи за пролети за сбъднатите, че винаги има обстоятелства, които са извън нас и ни пречат да ги постигнем и все пак продължаваме да гоним вятъра, т.е. да гоним мечтите си, но това ни научава да не се предаваме и, че често победата ни е най-голямата загубата, а загубата най-възвишената победа. Не се притеснявай, че имаш хъс да напредваш и да гониш предизвикателства, това е хубаво, защото пък не си човек, който се е затворил извън общността и живота му е по - еднообразен и от този на въшката.
Както отдавна са казали: сега ни е времето да грешим, да изхвърляме старата кожа и да слагаме нова, а след това да не я харесаме и да й сложим бенка и напудрим с твърде много руж, така че маските и грима са напълно нормални докато не намерим подходящите.
Опитвам се ди ти кажа, да не се страхуваш, защото положението в което се намираш ти, аз и други е нормално и се изисква от възрастта ни. Изхода всеки намира сам за себе си. TwilightGirl90 бе повече от описателна и в полза, и за мен, така че благодаря ти TwilightGirl90, ще последвам съветите ти. Опитвам се също така да ти кажа, че щом не мога да открия предишното си Аз се примирявам със сегашното, живея с него и се вкопчвам в нещата, които не съм загубила все още, както казах намерих място за „странна птица” като мен и това ми помогна да се осъзная, предлагам ти да пробваш и този вариант, не боли да опиташ. За мен това е до голяма степен най-доброто, което мога да сторя, макар че винаги, всеки може повече отколкото си мисли, така че направи най-доброто от себе си и може това да бъде и твоя изход.

Не се предавай, поеми си въздух, и се замисли дали всъщност това, което наричаш минало Аз или сегашно Аз е твоето истинско Аз.

Надявам се, не съм те отегчила и си успяла да разбереш поне малка част от това, което исках да ти кажа, дано съм била поне малко от полза, ти беше като муза за мен, която отприщи мислите ми и позволи да ги напиша.

Leonore. · 2012-01-23 14:35:29

Рзбрах те идеално и много ти благодаря за всичко, което каза.
В последно време си мислех, че аз съм единствената, която толкова се вглабява в тези неща. В подробностите и въобще в почти всичко. Не знам, явно ми е в природата да бъда такава. Както и да е, радвам се, че сподели мнението си с мен. Наистина ми беше от полза. ( :

TwilightGirl90 · 2012-01-23 14:59:17

Не си мисли, че си единствената, която не знае какво иска. Има толкова много хора, включително и мен, които са толкова объркани за бъдещето си. Аз самата до няколко дни си мислех, че всичко, което правя няма смисъл и сега като видях какво си написала ти, просто се посъветвах това, което нямаше кой да каже на мен.
Бъди добра в това, което те бива, дерзай, не се отказай лесно и ще достигнеш златните цели и мечти.

#1 2012-01-23 08:56:08

Re: Beyond.

#2 2012-01-23 09:23:47

Re: Beyond.

#3 2012-01-23 09:24:54

Re: Beyond.

#4 2012-01-23 09:51:56

Re: Beyond.

#5 2012-01-23 10:05:11

Re: Beyond.

#6 2012-01-23 11:44:10

Re: Beyond.

#7 2012-01-23 13:40:55

Re: Beyond.

#8 2012-01-23 14:35:29

Re: Beyond.

#9 2012-01-23 14:59:17

Re: Beyond.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook