Изплаши Се (История за Духове)

malwu.. · 2012-01-08 14:03:13

Нищо, чакаме с нетърпение

п.с. Онни, само моля те не използвай "bold" с "italic" , защото нищо не се разбира .. ;х

miss_cute_kiss · 2012-01-08 14:33:39

Нищо, чакаме с нетърпение
п.с. Онни, само моля те не използвай "bold" с "italic" , защото нищо не се разбира .. ;х

Ъъ? Така ли..ама аз си го разбирамм :Д :Д

malwu.. · 2012-01-08 14:46:31

Нищо, чакаме с нетърпение
п.с. Онни, само моля те не използвай "bold" с "italic" , защото нищо не се разбира .. ;х
Ъъ? Така ли..ама аз си го разбирамм :Д :Д

Амии, поне на мен ми е объркано и ми дава някви йероглифи и сега се дразня, че не мога прочета новата част и на 'паднал ангел' , киорим там нещо, ама не става

miss_cute_kiss · 2012-01-08 14:55:41

Нищо, чакаме с нетърпение
п.с. Онни, само моля те не използвай "bold" с "italic" , защото нищо не се разбира .. ;х
Ъъ? Така ли..ама аз си го разбирамм :Д :Д
Амии, поне на мен ми е объркано и ми дава някви йероглифи и сега се дразня, че не мога прочета новата част и на 'паднал ангел' , киорим там нещо, ама не става

miss_cute_kiss · 2012-01-08 16:42:20

Заповядайте ^^

Част ІІІ /2

Отворих вратата.
-Да,да лакомство или номер.Знам.Изчакай. -казах на момичето в костюм на някаква пеперуда.Нали беше Вси Светий,какви са тези глупости.Взех още малко от ония кекс и се върнах при момичето.
-Ето. -казах и треснах вратата преди момичето да възрази.Отново започнах да изкачвам стълбите.
-Ако още някой звънне,ще го убия! -мърморех си докато се качвах.Стигнах до стаята.Огледах се видях,че от едната страна са трите врати,а от другата,просто една сиво-зелена стена.
-Защо не.. -казах и вместо да отворя вратата на стаята,тръгнах към последната.Хванах дръжката и дръпнах веднъж.Не се отвори.После втори път - отвори се с триста зора.
-Еврика. -казах и влязох.Огледах.Една празна стая в която нямаше нищо друго освен картини на две жени - бяха като някакви графини.Гнус! Аама картините бяха по-скоро портрети.Бяха огромни,завземаха повече от половината стена.Както и да е.Няма нищо интересно тук.
-Уф,знаех си.И хайде обратно навън. -казах и затворих вратата.През ума ми минаха няколко идеи.Първата : Да напиша бележка и да я оставя на вратата,че няма никой тук.Втората : Да изляза.. глупости.<Я да си стоя тук.> -казах си на ум.Влязох в стаята ,,ми" И легнах на кревата.Пуснах си песента отново и започнах да прелиствам книгата.Страница по страница,защото нямаше нищо интересно в нея освен тъпи ,,мъдри" мисли.Стигнах последната страница и оставих книгата на леглото.Изправих се и реших да сляза долу и да потърся нещо за хапване.След минути ровене из празните шкафове,нямаше нищо друго освен гнусни остатъци от сурово месо.Предишните собственици явно са искали да направят ГМО с плъховете.Ама какви ги говоря.От тази отвратителна къща,дори и плъховете бягаха.Затворих и последния шкаф.И отново някой щеше да иска лакомства.С бавни крачки от досада,тръгнах към вратата.Видях,че на нея имаше шпионка с капаче.Вдигнах капачето и погледнах.Някакъв тъпак седеше там с нещо в ръце.
-Кой е? -попитах.
-Ам и да ти кажа,не мисля,че ще ти говори нещо. -отвърна човека.Е,какво толкова.Отворих вратата.Зад нея имаше момче.Момче с начупена руса коса.Хм..
-Да? -казах когато забелязах,че ме зяпа.Тъпак.
-Ох,да ъ,аз съм Кай. -каза момчето и ми подаде ръка.Аз я поех. -Живея отсреща. -допълни той и се врътна за да ми посочи.
-Ъ..и къде е това отсреща? -попитах заядливо.Защото около къщата,нямаше много други къщи.Момчето се засмя.
-Ами,след пътеката,първата къща от другата страна на улицата. -каза той.Погледнах до странно и той добави. -А,ти си? -попитаме той.
-Лиз. -отвърнах и врътнах очи.Той изглеждаше страшно.Сякаш не мигаше,а и не се нуждаеше от това.Черните му очи бяха ококорени.
-Е,какво искаш!? Не вярвам да събираш бонбони. -казах и направих физиономия.
-Да.Ъ-ъ майка ми направи пай.За добре дошли. -каза той и ми подаде кутията.
Поразгледах я и ми се отяде.
-Ъм,добре..Бла-агодари на ъм,майка си от мое,ъ тоест наше име. -казах и се приготвих да затворя вратата.Той не помръдна.
-Искаш ли да влезеш? -казах само от добро чувство нищо повече.
-Благодаря. -каза той и влезе.След него,аз затворих вратата.Той ме изчака и тръгнах пред него. -Дано не е нахално от моя страна. -каза той.
-О,никак даже. -добре,че бях в гръб.Завъртях очи.Помълчахме малко.Аз отидох до кухнята и и оставих гнусната храна.
-Уау.Доста сте смели за да живеете тук.След всичко случило се. -каза той и се настани на кафявия диван.Аз седнах на канапето срещу него.
-Да не мислиш,че къщата ми харесва!? О,моля те.Не съм виждала по-скучна стара къща от тази. -свих рамене. -И ти ли вярваш на тези детски приказки!? -казах през смях.Кай,все още не мигаше.
-Не са. -каза той забил поглед някъде през мен.Този тип ме плашеше,но и ми допадаше.Беше странен.
-И от къде знаеш? -попитах подозрително,но смехът малко ми изби.
-Познавах ги-каза Кай и при това изречени,само веждите му се вдигнаха,после веднаха се сключиха.

~smiley___face~ · 2012-01-08 16:53:14

Айде некст, некст, некст!!!

miss_cute_kiss · 2012-01-08 19:31:20

Айде некст, некст, некст!!!

Радвам се,че ти харесва,но май само за теб си я пиша : Д:Д

just_incredible · 2012-01-08 19:56:18

Нее и на мен ми харесва ужасно много Некст

miss_cute_kiss · 2012-01-08 20:25:17

Нее и на мен ми харесва ужасно много Некст

Радвам се,че на вас двете ви харесва ! : )

kpucutooo1 · 2012-01-08 20:38:33

Станахме три... хайда давай! Само да попитам, че ми е интересно, на колко години е момичето? /и момчето/

miss_cute_kiss · 2012-01-08 20:41:32

Станахме три... хайда давай! Само да попитам, че ми е интересно, на колко години е момичето? /и момчето/

Момичето скоро е направило 15,а момчето..е,ако ти кажа ще разваля всичко,но да кажем,че е някъде на около 17.Ако искате и да питате защщо тя се държи толкова гадно с баща си,ще ви стане ясно в следващите 2 части : )

miss_ya · 2012-01-08 20:55:17

давай некста...не ме измъчвааай!

miss_cute_kiss · 2012-01-08 21:25:59

За вас. : )

Част ІV

Изглеждаше много страшно.Не,по-скоро изглеждаше така,сякаш нищо нямаше значение.
-От къде ги позна.. -започнах,но чух звук от ключ влизащ в ключалката.Обърнах се с гръб към Кай и очите ми се ококориха.
-Кай,трябва да се махаш.Нашите са тук. -казах обръщайки се към Кай.Но той вече не беше там.
-Кай? Кай? -казах тихичко,но нищо.
-Лиз,тук сме! -викна татко,но осъзна,че стоя почти пред него.
-О,ти си тук. -каза той .
-Да,каква изненада.Как си мамо? -попитах я като избегнах татко.
-Скъпа.. -каза тя и погали главата ми.Отдръпнах се и забързах нагоре по стълбите.Знаех какво щеше да последва,ако се бях застояла там.Мама щеше да каже <Миличка,още ли не си го преживяла?> ,а аз щях да започна да крещя.Как да го преживея,като собствения ми баща бе направил такова нещо.Да,това не бе единственото дете на майка ми.Преди година,тя отново бе бременна.Но,това не завърши добре.Една нощ те се скараха.Аз бях в стаята си,не разбирах,но чух шум после последва болезнен вик.Когато слязох,те вече не бяха там.И когато на сутринта се върнаха,майка ми плачеше.Бе загубила детето,защото баща ми я ударил.От тогава не мога да го погледа без да изпитам нежелание,гняв или ярост.Мразех го.Качих се в стаята си.И седнах на леглото.Разрових багажа си и открих това което търсех.Дълго здраво въже.Много пъти ми е идвало да се самоубия.Когато майка ми,хвана баща ми да се натиска с камериерката на старият ни дом,.. и още много други неща.Разрових се и го намери..Вие знаете кое.Това беше защото семейството ми бе,просто невероятно..Това беше сарказъм.Хванах ножчето и се приготвих да направя тънка хоризонтална линия.
-Какво правиш? -попита някой.Обърнах се,беше Кай.Стреснах се много.
-Как влезе? -попитах и веднага скрих нещата.
-Заключвай си вратата. -каза Кай и седна до мен на леглото.
-Дай ми тези неща. -каза той и направи жест за да му ги дам.
-Няма да стане! -отсякох.А той ме гледаше с напорист поглед,отново премигвайки много рядко.
-Лиз,дай ми опасните предмети! -каза на пресекулки той.
-Защо? -попитах аз и започнах да мижа с очи.
-Правил съм го.Не завършва добре. -каза той.Боже това момче беше болен мозък..Не,че аз не бях,но родителите ми бяха виновни.
-Какво те накара да го направиш? -попитах.Той помълча и после каза.
-Майка ми уби татко пред очите ми. -каза той.Погледът му остана все така загледан някъде през мен.Сигурно това е причината за държанието му.
-О...ами аз съжалявам? -казах въпросително,но той не отмести поглед.Не промени нито един тембър в гласа си.
-Недей.А сега,ми ги дай! -този път бе по-сериозен.По-страшен.
-Добре. -казах го,сякаш някой друг говореше вместо мен.Машинално ги взех и му ги дадох.
-Така е по-добре. -каза той и ги сложи в джоба си.
-Лиз,с кого говориш? -мама отвори вратата и погледна към мястото до мен.
-Говорех с.. -обърнах се и видях,че Кай отново го няма. -..с никой.И сама ли не мога да си говоря!? -изрепчих се,а тя влезе в стаята и остави вратата отворена.
-Лиз,колко още ще се държиш така? -попита тя строго и седна на място на което бе седял Кай. <Не знам..Може би докато той не умре?> помислих си.
-Помисли над държанието си. -каза тя и ме погледна с очи пълни с надежда. -Прости му,опитай се.При мен стана. -каза тя и ме целуна по-челото.
-Добре. -казах и тя стана и после излезе.Останах загледана.Тя хлопна вратата и зад нея,скрит се показа Кай.
-Уау,майка ти е добра. -каза той. -Не беше..Не е,не е като моята. -поправи се той.
-Какво и е на майка ти? -попитах и той се засмя.
-Майка ми е откачена. -каза зловещо той. -Направи ви пай от сурово месо. -добави той.
-Ъм,да видях.. -казах му и направих физиономия. -Имаш ли братя или сестри? -попитах втренчено.
-Имах. -каза той. Като наблегна на думата.
-Какво е станало с тях? -попитах.А той се засмя отново все така зловещо.
-Ако ти кажа ще се изплашиш. -каза той. И ме погледна втренчено.
-Хайде,аз не се плаша. -казах и по подканих.Той ме погледна с изненада.
-Уби ги. -каза той и сви рамене.
-Майка ти ли? -попитах облещено.
-Казах ти. -каза той и повдигна вежди,после веднага си сключи.Както преди.Леле,майка да убие съпруга си и децата си..
-А теб защо не е убила? -попитах,после се усетих колко глупаво прозвуча. -Така де,как така не те е убила.Исках да кажа. -поправих се.
-Уби ме. -каза той.Ококорих се.Той побърза да довърши преди да си направя грешни изводи. -Тоест опита се да ме убие. -поправи се.
-А после какво стана? -настоях да разбера.
-Нищо.Дойде на себе си и започна да плаче. -говореше толкова спокойно и без емоционално,сякаш не е ставало,а ми разказваше просто една страшна история.
-Не ме изплаши. -казах и станах от леглото.
-Мислиш си,че те лъжа ли? -попита той.
-Ами коя нормална майка би.. -не успях да довърша.
-Сама го каза.Коя НОРМАЛНА!? -каза той и се усмихна.Беше страшно.
-Както и да е. -казах.Той отново се загледа в мен.
-Още ли мислиш,че те лъжа? -попита той.
-Все ми е тая.Просто не ме изплаши.

~smiley___face~ · 2012-01-09 08:58:33

давай некста...не ме измъчвааай!

Lidka2 · 2012-01-09 11:06:21

Ощееееееее!

miss_ya · 2012-01-09 13:12:42

Ох,давай некста фастър.... (: само да ти кажа,че имаш повечко повторения,ако ги избягваш,ще стане по благоприятно за четене. Все тая ,пак си искам НЕКСТА!!

neninkaa · 2012-01-09 13:31:24

Много ми харесва Айде некст =]

miss_cute_kiss · 2012-01-09 15:43:07

Много ми харесва Айде некст =]

Тая вечер пускам ^^

xsweetx · 2012-01-09 16:40:49

Историята ми хареса, некст.

Lidka2 · 2012-01-09 17:56:47

Ощеее !

miss_cute_kiss · 2012-01-09 19:12:45

Много,ама много се радвам,че ви харесва! Ето и некста.

Част V

Кай остана загледан в мен още малко.Сетне стана и каза.
-Ще си ходя. -погледнах го изпод вежди.
-Защо? -попитах съмнително.
-Майка ми...сигурно ще се радва ако си отида. -каза той и излезе от стаята.
-Чакай,как ще излезеш без да те видят..? -викнах след него,но той вече не беше там.
-Пълно Хаху. -казах си и чух гласът на мама от долния етаж.
-Кого без да видят? -викна тя и аз завъртях очи.
-Няма значение. -казах тихо и затворих вратата.Седнах на леглото.И сега какво щях да направя..О,стига бе.Ами съседите!? Около къщата нямаше почти никой.И защо да ги виня.Къщата беше пълна дупка.Да,голяма е,но пък за сметка на това е пълна с някакви гадории.А и училището.Къде щях да уча!?Нямаше да си губя времето,реших,че трябва да сляза за да попитам.На слизане чух,че мама и татко говорят.Както и да е.
-Имам няколко въпроса. -казах и двамата ме погледнаха,само майка ми се обади.
-Ами,добър вечер и на теб.
-Не,сериозно.Първо,защо няма никакви съседи? И второ,къде ще уча,от кога почвам,къде ми е училището? -изрецитирах на един дъх.Тя направи физиономия и започна да говори.
-Училището ти е точно зад съседските къщи от другата страна на улицата.ИМАМЕ съседи. -каза тя. -Само,че са на малко по-големи разстояния от обичайното. -да бе, не на мен тия.
-Е,какво ви каза брокерката? -попитах и седнах на ръба на дивата.И двамата се спогледаха. -Кажете миии! -подканих.
-Ами,казах ви! -каза майка ми и после продължи. -Това за Семейство Бъкет не са само слухове.Тя каза,че ние сме вторите собственици които не бягат списъци когато го чуят. -каза тя и се помести.Не ми се слушаха повече скучни истории.Станах и почнах да изкачвам стълбите.
-Вярвай си! -провикнах се от втория етаж,а после продължих към третия.Но я чух да казва.
-Лиз,утре с баща ти ще отидем за да си вземем мебелите! -провикна се и аз казах тихо,но възможно да ме чуе.
-Както искате. -влязох в стаята.
-Дано по-бързо да дойде утре. -казах си,оправих ,,леглото".Облякох един бял потник и легнах.Мигновено се унесох.

-Тръгваме! -събуди ме гласът на майка ми. -Аха.. -казах в просъница и тя затвори вратата.Изправих се рязко и ми причерня.Зениците ми се свиха прекалено бързо.
-Най-накрая.Денят! -казах си и се изправих.Стъпих с боси ходила на студения паркетен под.Облякох се и слязох.
-Какво искате ? -попитах ги преди да са отпрашили.
-Да си седиш тук и да не отваряш много,много. -каза татко и отвори вратата.
-Да бе. -измънках и отидох до кухнята.
-Супер! -казах и видях храната оставена на белия плот.Отворих плика в който беше храната и махнах салфетките.
-Отяде ми се.. -казах си щом видях сандвича с месото вътре.Какво и ставаше на тази жена!? Както и да е.Качих се набързо до стаята си,взех мобилния и на вратата се звънна.
-Чакай! Идвам! -пфф,мразя ги тези където постоянно бързат за да им отворят.Хайде стига,не е пожар.
Отворих вратата без да си направя труда да попитам кой е.Когато отворих,малко се стъписах.Беше някаква жена.Изглеждаше ужасно,Сякаш някой току-що бе минал с валяк през главата и.Настръхнах.
-Кого търсите? -попитах.Тя отвори уста и просъска.
-Заключи вратите.Остави ги да изгорят отвън! -каза тя.Малко се уплаших се и треснах вратата.Взех телефона и набрах номера на майка си.Тя не вдигна.Сведох глава,но усетих чуждо присъствие.
-Кай!? -попитах когато вдигнах глава.
-Какво ти каза тя? -попита той и отправи злобен поглед към вратата отново без да примигва. -Изплаши ли се? -отново ми зададе въпрос.Постарах се да изглеждам непукист.
-Да бе.Ха,тази беше преко.Каза да заключа вратите и да ги оставя да изгорят навън. -имитирах смях.Бях много добра - особено с емоциите.Практикувах го от години с нашите.
Кай се засмя,после каза.
-Някакви деца просто си правят шега. -спокойствието което излъчваше и едновременно страхът който пробуждаше в мен,ме караше да се съмнявам в него.
-Как влезе тук? -зададох същия въпрос като вчерашния.
-Заключвай си вратата. -отговори както снощи,зловещо Кай.

---------------
Тази час е малко по-скучна но нататък става интересно.

just_incredible · 2012-01-09 19:31:41

Некст !

mi_chan · 2012-01-09 19:55:35

Некст !

miss_ya · 2012-01-09 20:12:03

Некст !!

neninkaa · 2012-01-09 20:18:25

Хайде, всички чакаме некста ...

Пускай по-бързо : ))

#26 2012-01-08 14:03:13

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#27 2012-01-08 14:33:39

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#28 2012-01-08 14:46:31

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#29 2012-01-08 14:55:41

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#30 2012-01-08 16:42:20

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#31 2012-01-08 16:53:14

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#32 2012-01-08 19:31:20

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#33 2012-01-08 19:56:18

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#34 2012-01-08 20:25:17

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#35 2012-01-08 20:38:33

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#36 2012-01-08 20:41:32

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#37 2012-01-08 20:55:17

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#38 2012-01-08 21:25:59

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#39 2012-01-09 08:58:33

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#40 2012-01-09 11:06:21

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#41 2012-01-09 13:12:42

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#42 2012-01-09 13:31:24

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#43 2012-01-09 15:43:07

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#44 2012-01-09 16:40:49

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#45 2012-01-09 17:56:47

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#46 2012-01-09 19:12:45

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#47 2012-01-09 19:31:41

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#48 2012-01-09 19:55:35

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#49 2012-01-09 20:12:03

Re: Изплаши Се (История за Духове)

#50 2012-01-09 20:18:25

Re: Изплаши Се (История за Духове)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook