Неразбрана любов

malwu.. · 2012-01-03 13:41:16

Ето една новичка история, надявам се да ви допадне. За сега не е нищо особено, но по натам ще стане по интересно ^^

~ I ~
Запознанство

Здравейте. Аз съм Фелисити Хартелиева. На 16 години съм от град Мистърн. Имам по- малка сестричка Сюзън Хартелиева, тя е на 10. Ние сме от богато семейство, което цял град цени и се подмазва на баща ми Робърт Хартелиев. Имам разнообразен живот, виждам неща които другите не, получавам неща които другите сънуват, но все пак предпочитам нормалния живот и искам да работя нормална работа, а не да управлявам семейния бизнес.

***

Писна ми от "приятелите", които ме използват заради парите, не струват. Писна ми и от баща ми, който бе решил, че ще се женя на 16 годишна възраст за някакъв Томас Маккалистър от Бостън, който се бил влюбил в мен от пръв поглед щом ме видял от замъка си. Но все пак ще го преглътна.

***

- Тате,тате,татеее Фелисити пак избягаа !! - извика Сюзън. А на баща ми му се подкосиха краката.
- Тук съм глупаче ! - казах пресмях и и разроших косата.
- Но..но, къде беше?? - промълви тя, почти през сълзи.
- Аа.. не се казва, играехме на криеница все пак. - казах и.
Пред нея бях сдържана и съвсем друг човек, адски много я обичах, в училище често я тормозеха и трябваше винаги да се занимавам с хулиганите, но за щастие баща ми взе мерки и нае частен учител, гадничко, сега няма начин да се измъква от уроците, но пък ще се обучи добре. Баща ми сведе глава и бавно се обърна назад към големия прозорец от който виждахме почти цял град. Сетне рече:
- Фелисити, днес трябва да се запознаеш с Томас Маккалистър, сигурен съм, че ще го обикнеш. - Промълви той притеснено. Аз не бях много съгласна с факта за женитбата, но сетне кимнах и отговорих:
- Дадено татко. - Сведох глава и излязох от офиса му. Баща ми е много мил човек, но стигне ли се до нещо свързано с фирмата му, се променя, макар да се опитва да се сдържа. Малко по- късно, главната ми прислужничка дойде и ми донесе една разкошна копринена светло синя рокля.http://www.mystyle.bg/storage/editor/15.3.2010.2.jpg
Облякох я, застанах пред огледалото и ми стоеше чудесно, светло кестенявата ми дълга чуплива коса се разпиляваше по раменете ми и стигаше почти до кръста, а сините ми очи блестяха, сякаш бяха сапфири. Сложих гланц, малко спирала по краищата, Елиза (прислужницата ми) донесе сините ми обувки, обух ги на бързо и при повикването на баща ми излязохме от имението и видяхме лимузината на Томас. Когато той излезе от колата се запъти към мен и целуна ръката ми. Беше наистина красив, косата му бе средна по дължина, черна и имаше леко синкав оттенък, а очите му бяха сиви, а под определен ъгъл се променяха и ставаха сини.Лицето му издаваше, че е спокоен и отпуснат. Сетне каза:
- Аз съм Томас Маккалистър, приятно ми е да се запознаем г-це.
- Аз съм Фелисити Хартелиева, ще ми бъде приятно да се опознаем. - промълвих и сетне погледнах към момчето зад него. Томас проследи погледа ми и се обърна повеждайки ме към онова момче.Той беше очарователен. Късата му коса беше небрежна с кестеняв цвят, той прокара пръсти между нея и сетне повдигна глава и погледна с черните си очи към мен. Те бяха толкова дълбоки. Беше се облякъл небрежно, с тъмно сини дънки, леко разкопчана на райета черно с тъмно син цвят риза, черни кецки и носеше гривна с шипове на дясната си ръка. Влюбих се, той беше толкова секси, а колкото до Томас, той беше с една бяла разкопчана от горния край риза, имаше и вратовръзка, която бе по отпусната, черни дънки и на райета черно бели кецки. Признавам и двамата бяха изключително красиви, и точно когато се замечтах ме заговори;
- Аз съм Александър Маккалистър, по- малкия брат на Томас. - промълви той и целуна ръката ми. Аз потрепнах и се усмихнах лекичко сетне Сюзън извика и докато се обърна тя вече бе скочила на Александър казвайки ;
- Пу за меееен ! Разбра ли ме како, ти си взимай Томас, а Алекс е мой ! - Рече тя с пълен глас. А аз се вцепених и поруменях цялата, сведох глава и изключих тотално, но стиснах зъби и ги поканих в имението ми. Цял следобед прекарахме четиримата отвън на двора при басейна, цветята и барбекюто което бе разположено близо до една река, а колкото до семействата ни, те бяха в малката трепезария. [/url]

ani7y · 2012-01-03 13:51:34

хареса ми :p ... различно е ... браво (y)
....................... нЕкСтТт :p .........................

thefernandosun · 2012-01-03 14:27:28

Хайде де, пусни още!

beautiful_kitty · 2012-01-03 14:29:25

Не е зле . Некст.. (arrow)

blackxxstar · 2012-01-03 15:13:05

Харесва ми. Ощее ..

demito_didito · 2012-01-03 15:41:33

Хареса ми...може ли да пуснеш следващата част?

malwu.. · 2012-01-03 15:45:23

Радвам се, че ви харесва! Най- късно утре вечер ще е готова следващата част, защото сега съм заета и няма да успея да я напиша. Да попитам само, съгласни ли сте да слагам линкове по някой път на пейзажи, дрехи и т.н. ?

~smiley___face~ · 2012-01-03 16:30:38

Next! Харесва ми...

ani7y · 2012-01-03 17:13:54

аз нямам нищо против да слагаш линкове ... малко разнообразие :p

malwu.. · 2012-01-04 00:24:40

Тази част е малко скучна, но следващата планирам да бъде по интересна *сън*.

~ II ~
А защо не?

Сестра ми, бе толкова енергична в този ден. Тичаше на ляво и на дясно. Чудя се въобще как не се измори. Е стъмни се. Вече стана време да се прибираме и за щастие момчетата предложиха да тръгваме.

***

Отбихме се покрай семействата ни и баща ми най- жезнерадостно каза;
- Фелисити, моля те, покажи стаите на тези младежи. Тази вечер семейство Маккалистър ще пренощува тук, а и Сюзън, от теб се иска да отидеш при камериерките и да им предадеш, че специалната вила за гости, трябва да бъде подготвена и готова до един час. - промълви той с усмивка. Сюзън беше много щастлива от факта, че сем. Маккалистър ще пренощува при нас и се запъти подскачайки към къщата на камериерките, за да им предаде. Колкото до мен, аз бях потресена, защото това бе първия път в който баща ми подслоняваше някого в дома ни. Но всеедно, ще го преживея, все пак не бих отказала двама богати сладури с небрежен стил да отседнат в имението ни. Сега беше важно да ги заведа до къщурката. За щастие тя изглеждаше идеална за братята и родителите им. Имаха си всекидневна, малка трапезария и разбира се две стаи където да пренощуват, както и отделен етаж за г-н и г-жа Маккалистър. Ето я всекидневната. http://archzine.com/bg/wp-content/uploa … reek-3.jpg
Зад първата стена има малка кухня в която могат да отседнат. Малко по навътре има огромна плазма и няколко места за отсядане. А в страни са разпределени тяхните стаи. На втория етаж, ще бъдат родителите им. Там е по скромно,защото има само една стая, макар че е доста голяма и съдържа един голям плазмен телевизор огромна спалня и отделна стая с гардероба им. Разбира се има и една тераса на втория етаж и две бани разпределени по една на етаж. Като цяло, това бе вилата за гости, където ще отседнат. http://deluxehouses.net/public/upload/i … 1_full.jpg
- Доста хубаво местенце. - рече Томас доволно, а Алекс кимна в съгласие. Бузите ми поруменяха, сведох глава и погледнах в страни, за щастие съвзех се по- бързо от преди, събрах смелост и отговорих;
- Благодаря ви, наистина много се радвам, че ви харесва. - Промълвих аз, след което ги разходих из вилата. По изражението на лицата им, наистина им харесваше. Сетне Александър реши, че иска да ни остави и да легне, за да си почине.
- Аз ще си почина малко и по- късно за вечеря може да ме викнете. - промълви той и се запъти към избраната от него стая. Останахме само ние с Томас, бях доста притеснена, защото самата мисъл, че ще живея с него в остатъка от живота си ме изгаряше. Сетне той хвана ръката ми и се приближи към мен. Погледите ни се засякоха. Сърцето ми започна да тупти бързо и дишането ми се учести. Очите му бяха наистина красиви, символизираха решителност и знания.
- Мисля, че трябва да се опознаем, Фели. Все пак сме сгодени, а все още нищо не знаем един за друг. - Каза той и ме придърпа към тялото му.Цялата почервенях, чувството което прониза тялото ми, въобще не ми допадна, за това реагирах бързо и промълвих;
- А-ако искаш, можем да отидем до реката. Обожавам когато съм край нея, защото се чуствам по отпусната и съм себе си. - отсякох аз и отместих поглед в страни. Томас ме изгледа, усмихна се и кимна в знак за съгласие. Тръгнахме към реката. Веднага щом пристигнахме, събух обувките си, за да не ги съсипя, държех ги в ръка и ходех боса. Обожавах това чувство, когато ходех по малките камъчета и студената вода. Не след дълго, отидох към Томас усмихната до уши;
- Хей, искаш ли да се присъединиш ?? - попитах го най- учтиво. Той се опули. И последва отговора му;
- Ами мисля, че ще пропусна този път. - рече той и ми се усмихна. Разбирах го, все пак не беше много умно от моя страна да го карам да ходи бос по изворната вода.
- Разбирам. Нека тогава седнем тук. - промълвих аз, след което последва от негова страна кимване в знак на съгласие. Глетката беше доста красива.
http://www.tayroots.com/web/MultimediaF … _RIVER.JPG
Голяма част в ляво от реката бе наша собственост, но в далечината имаше поляна, която е на друг и я използваше за голф игрище. Но това нямаше значение сега, Томас бе наистина удивителен, той е като идеалното момче за едно момиче, макар нещо да му липсваше, но не знам какво. Сетне го попитах.
- Томас, какво би било идеалното момиче за теб. - Попитах аз. Той се излегна на тревата и погледна към облаците, замисли се и рече;
- За мен не е важно, да е идеална и да има всичко. Стига ми да ме обича такъв какъвто съм и разбира се ще добавя още нещо. Трябва да е интелигента, красива и мила към мен и околните. Това е. Ами при теб, какъв би бил идеалния мъж? - Промълви той, като наблегна на последното изречение и го каза с малко подозрение. Аз се опулих и се замислих доста, знам че постоянно натяквах, че трябва да е небрежен, красив, очарователен, интелигентен , да се чувствам сигурна до него, но ако изредя всичко това ще изглеждам твърде взискателна и ще попадна най- вероятно в нелофка ситуация. За това отсякох на бързо;
- Ами да се допълваме, да е интелигентен, красив и небрежен. - казах аз с усмивка. След което последва един остър поглед от негова страна.
- Оо нима. - рече и се изправи, като се бе подпрел на лактите си и втренчи поглед към мен.
- Д-д-да. - Отсякох аз, след което чух някакъв шум в храстите и се обърнах светкавично. Туптенето на сърцето ми се ускори и явно Том, беше забелязал страхът ми. Той се изправи, изтупа си дрехите и погледа му бе насочен към храсталака. Не след дълго някакви бандити с черни маски на лицата им ни обградиха. Бяха около шестима и водеха с тях три кучета. Уплаших се. Томас ме издърпа до него, след което застана пред мен. В погледа му имаше презрение и малко страх. Сетне го прегърнах и рекох;
- Няма да ни наранят, нали? - промълвих тихичко криейки се в него. Той погледна към мен, усмихна се лекичко и рече;
- Спокойно, никой няма да те нарани, Фели.

kiki_009 · 2012-01-04 07:32:48

Като започнете с тия богати семейства лошо ми става ,горе-долу ми хареса , а замакът просто е излишен ... |-) |-)

thefernandosun · 2012-01-04 08:08:47

Ощее

blackxxstar · 2012-01-04 10:07:59

Интересно. Ощее..

miss_cute_kiss · 2012-01-04 10:17:46

Интересно..Още ! : )

malwu.. · 2012-01-04 13:26:13

Радвам се, че ви хареса. Ще се постарая да го пусна довечера, но не обещавам, защото едва ли ще се задържа дълго на компютъра днес.

malwu.. · 2012-01-05 10:13:13

~ III ~
„Нещо необикновенно“

Атмосферата бе подтискаща, при появяването на бандитите. Мислите ми бяха разхвърлени, не можех да ги подредя. Сърцето ми биеше като лудо, притисках гърдите си в тялото му и стисках зъби. Бях поласкана от думите които изрече, но се страхувах за него. Не исках нещо да му се случи.
- Шееегуваме сеее !! - всички бандити извикаха с пълен глас. Потрепнах. Тялото ми се вцепени, погледнах към Том и той се смееше.
- Ти.. ти знаеше ли за това ?!! - Разкрещях се и се отдалечих от него. Той погледна към мен и рече;
- А ти да не би да се хвана? - Попита той и в този момент всички си свалиха маските и какво да видя, баща ми също участваше и няколко от камериерките, а колкото до останалите, те бяха семейството на Том, като изключа Александър, защото го нямаше. Очите ми се напълниха със сълзи и побягнах одвъд реката. Тичах с всичка сила.
- Фели, фелии стой, извиняваай !! Не исках да се получи така !! Фелиии !!! - Чувах виковете на Томас, но не спирах да тичам, дори бягах по бързо от всякога. Сетне навлязох в боровата гора. На всякъде бе овъглено и стъпвах с боси крачета по жарта. Краката ми се раниха сериозно и започнаха да ме болят ужасно много и паднах за щастие върху трева, която не бе изгоряла. Имах ужасни рани по краката, заради жарта и бодливите стъбла на къпините. Огледах се и не виждах края, имаше още мноого път, който за щастие нямаше толкова жар, но не можех да продължа, защото имах сериозни рани, които ако не ги промия ще се получи инфекция. Имаше и още една хубава новина, Томас бе спрял да тича след мен, няма ше го, което ме успокояваше, макар да бях сама в гората без да знам къде се намирам и на къде да тръгна. Стъмваше се, ставаше много студено и бях гладна, а раните ми не изчезваха и болката се увеличаваше. Огледах няколко къпини около мен и си набрах няколко сетне ги претърках малко и ги изядох, но никак не ме заситиха. Трябваше да оцелявам на сред пустоща.
- Господи, не съм си и помисляла, че някога ще попадна в такава сиитуация - казах си и сетне се засмях. Всичко потъваше в мрак много бързо и трябваше да открия подслон, защото вероятно ще има изгладняли кучета, а нищо чудно и вълци.
- Но къде забога ще открия подслооон, това е борова гораа, ох мамка мууу, нито мога да се кача на някое дърво, нито да събера клонки и да си направя нещо като палатка..пуфф. - казах всичко на един дъх и се изправих бавно. Раздвижих се, наистина болките в стъпалата ми бяха непоносими, но трябваше да издържа. Започнах да чувам писаци и виене. Уплаших се и забързах крачка, сетне се затичах на пръсти и в същия момент пред мен се появи един вълк. Вцепених се, имах чувството, че през тялото ми мина ток. Опулих очи, макар той да беше много красив и шарките му да ми бяха толкова познати , сърцето ми забърза ритъма. Вълкът ръмжеше и се приближаваше бавно към мен, но аз не можех да побягна, тялото ми не ме слушаше. Ръмженето спря, но той не спираше да се приближава към мен. Беше на две педи разтояние и започна да ме души. Бе точно до мен, но някак страхът ми изчезваше бавно. Вълкът огледа краката ми и изръмжа лекичко, а после започна да ближе раните ми. Бях изумена. Не само, че тук имаше вълци, но и този вълк щом ме подуши изглеждаше, че ми се зарадва. Наведох се малко и започнах нежно да го галя по главичката. Беше толкова мило и красиво животно. В козината му преобладаваше бялото. http://howlingforjustice.files.wordpres … n-snow.jpg
Сетне приклекнах и бяхме на еднакво разстояние от земята. Продължавах да го галя, а той да се трие от ръцете ми. Усмихнах се. Отдавна не се бях чувствала толкова хубаво. Всичко беше като в приказка, докато някой или нещо не го изплаши.Започна да ръмжи,да лае и да пристъпва назад, а сетне побягна. Та какво за бога можеше да изплаши толкова много вълк ?!? Обърнах се назад и видях Александър,той държеше една запалена факла.
- Разбира се, вълците ги е страх от огъня, нищо чудно, че избяга. - казах си, а след това се втурнах към Александър, но паднах. Погледнах към краката си и там където вълкът облиза, раните бяха изчезнали, нямаше и помен от тях, като изключим разранените ми стъпала.
- Фел, фели ?! Какво стана, защо избяга ?? Всички те търсят ! - каза той разтревожено навеждайки се към мен. Аз сведох глава преглътнах тежко и сетне казах с затворени очи;
- Твоя глупав брат и останалите глупави глупаци ме изплашиха до смърт, престориха се на бандити които ще ни наранят , а допълнително водеха със себе си и три кучета които ръмжеха и лаеха постоянно и и .. ! - казах всичко на един дъх, но бях прекъсната от Алекс, прегръщайки ме силно. Бях стъписана.
- Съжалявам, че са те изплашили, Фел. - Промълви той. Сетне пророних една сълза и го прегърнах силно.
- Обещай ми, обещай ми, че никога ти няма да ми го причиниш ! Обещай ми ! - извиках аз докато плачех и притисках гърдите си към тялото му.
- Обещавам. - Възкликна той. Отмести ме пред него, погледна насълзените ми очи и се усмихна сладко. Сетне се изправи и ме носеше на ръце. - Оооох, толкова сме сладкиии .... - казах си на ум. Забелязах, че тръгнахме към вкъщи, но аз не исках и стиснах блузата му, гледайки тъжно. Той отмести поглед към мен и попита;
- К-какво има? - каза притеснено.
- А-ами, не искам да се връщам там. - промълвих аз с треперещ глас гледайки в дълбоките му катранени очи. Той спря, отметна поглед назад, на където бях тръгнала и каза;
- Тогава искаш ли да продължим пътешествието ни? - Сетне се усмихнахме двамата.
- Да, да да !- рекох с пълен глас и го целунах по едната буза. Обърнахме се и тръгнахме на пътешествие, както той бе казал.

blackxxstar · 2012-01-05 12:19:51

Некст (arrow)

thefernandosun · 2012-01-05 13:11:32

Некст (arrow)

geri18 · 2012-01-05 14:11:21

Некст (arrow)

bettinka · 2012-01-05 14:11:32

хубаво е.
Некст (arrow) *sun

malwu.. · 2012-01-08 01:33:42

~ IV ~
,,Очи в очи``

Съмна се.Такъв студ не бях изпитвала никога. Пронизващия вятър караше тялото ми да се вцепенява, но за щастие имах лек, който ме стопляше в ръцете си. Александър. Той бе толкова мил с мен и ме носеше през целия път, заради раните на краката ми. Дори през ноща не спираше по пътя и и ме държеше в ръцете си, докато бях заспала.
- Алекс, случайно да имаш на представа къде се намираме?? - попитах възмутено.
- Ние сме туристи, Фел. Никога не знаем къде сме, просто вървим на където ни одвее вятъра. - отсече той взирайки се напред към хоризонта. И да, бяхме стигнали до някакъв хълм, доста стръмен при това.
- Хайде да тръгнем на ляво, имам предчувствие, че ще е по- добре. - казах най ентусиазирано, но усмивката ми замръзна щом съзрях студения поглед, който Алекс ми хвърли.
- Не ! Отиваме на дясно. - отсече той,а аз вперих поглед в очите му и се вцепених. Той отмести поглед встрани и започна да се кикоти, а след това се засмя с пълен глас.
- Хе-хееей ! какво смешно има в това?? - попитах го възмутено. Присвих устни, прибрах ръцете си до тялото ми и се намусих.
- Сладка си. - промълви той с звънкия му глас, който ме разтапяше, но това нямаше значение сега, важното беше, че той се усмихна и тръгна на ляво. Пътя бе доста дълъг, не знаехме какво търсим, не знаехме и къде се намираме, а още по- малко на къде да вървим, но самото присъствие един на друг ни успокояваше и караше да се чувстваме сплотени и по- спокойни. Достигнахме някаква къщурка, като че ли беше изоставена. Алекс ме остави на крака и бавно се придвижвахме към къщурката един до друг, като бях обгърнала лявата му ръка.
- Чакай, нека аз ! - рече той, сетне почука на вратата. Ясно беше, че нямаше никой, но все пак.
- Ехооо, има ли няякой ?? - Не се сдържах и се провикнах, това съм си аз, не вдигна ли шум, просто няма да ме бъде. Александър огледа през прозореца и забеляза, че беше вътре нямаше никой. Сетне той отиде към вратата и я подбутваше лекичко, тя скърцаше ужасно, звуците бяха неописуемо болезнени.
- Бууууммм .. - Вратата се сгромоляса на пода и се разби на стотици парчета, които след това станаха на прах. Шумът от ударът на врата и студената , твърда , земя бе наистина покъртителен ! Тайнството на , не толкова враждебната колкото , красива гора е нарушено - това място , където преди цареше мир и спокойствие , сега бе завладяно от смразяващи звуци на изплашени животни . Един непредвиден звук на скърцащия дървен под ме вцепени и светкавично се затичах към Александър и докато се усетя, бях в прегръдките му.
- С теб съм, Фели. Няма нищо страшно - рече той, притискайки ме към себе си, леко. Двамата ръка за ръка пристъпвахме по скърцащия под и размахвахме ръце в опити да се отървем от гъстата мрежа, която ни предоставяше куп препятствия. Сетне стигнахме до средата на колибката, завъртах се на 30 градуса и погледа ми съзря една картина, която бе единствения предмет, който не е прашен или пък оплетен в паяжина. Приближавах се към нея, дърпайки за ръка с мен и Александър, сетне достигнах до нея и на последната крачка, започнах да усещам топли и студени вълни. Чувствах, че някой докосва тялото ми с нежни ласки и си играе с косите ми. Погледа ми бе концентриран само и единствено в картината, в която имаше русалки, изключително красиви русалки. Чух шепот, необикновен и познат шепот
- Фееееел !! феел, осъзнай сее !! Феелиииии !!! - това бе гласът на Александър. Не можех нищичко да направя, опитвах се да размърдам тялото ми, но то не ме слушаше, а погледа ми и да исках, не можех да го отместя. С периферното си зрение започнах да виждам силуети, тъмни силуети, които обсипваха някакъв черен прах върху картината и сетне тя започна да се изменя. От пъстроцветна изпълнена с приятни чувства, тя ставаше все по- мрачна и на нея имаше черно/червени облаци, които от тях спукаха пронизващи, като бръснач светкавици, а в центъра, имаше един стръмен изпълнен с бодливи и изсъхнали цветя, а на самия хълм бе разположен един замък, който всяваше ужас в сърцето ми. Виковете на Александър не спираха, те ставаха все по сълзливи и силни. Тялото ми започна да се движи напред, а ръцете ми бяха изпънати към картината. Вървях, сетне я докоснах и усетих как ръцете ми потъват в нея. Не можех да се спра, защото силуета до мен ме наблюдаваше и контролираше изцяло тялото ми. Сърцето ми сякаш бушуваше, в тялото ми , в което преминаваха тръпки, като чели ме удря ток. Шепота , виковете спряха. През главата ми със светкавична скорост започнаха да бликат най- различни мисли, които не говореха добре за Александър, включително и мен. В този момент на отчаяние и вливане в картината, чух вой. Силен вой.

мнения?

geri18 · 2012-01-08 07:32:39

Некст (arrow)

blackxxstar · 2012-01-08 10:28:48

Некст (arrow)

malwu.. · 2012-01-24 11:39:08

До 14; 00 най- късно качвам следващата част. Love ya.

malwu.. · 2012-01-24 12:10:27

Съжалявам, че няма много пряка реч. Приятно четене ! Love ya.

~ V ~

,, Няма невъзможни неща,
още по- малко, несъществуващи``

Тялото ми бе вцепенено през цялото време, а частта от ръцете ми, които бяха вътре в картината замръзваха и имах чувството, че ще се изпепелят. Беше неуписуемо, а болката бе пронизваща. Не по- късно войат започна да действа върху мен. Някак, той ме стопляше и започнах да чувствам тялото си.Започнах да усещаш някаква енергия,която навлиза постепенно в мен и ми придава сили и контрол над тялото ми. Сетне започнах да контролирам тялото си, но не можах да извадя ръцете си от картината, тя продължаваше да ме поглъща. Гласът на Алекс,спря. Уплаших се. Мислите ми започнаха да се преплитат- не можех да ги подредя. Всичко в главата ми е пълна каша. Дори дума, не можех да обеля. Сетне, реших да се обърна бавно и да видя, къде е и как е той. Завъртях се на 30° и с периферното зрение, съзрях Алекс, той бе застанал на колене, обгърнат от мрак и някаква тъмно лилава енергия, която го нараняваше. Гледката бе болезнена. Докато се усетя, тази картина, започна да ме тегли по- бързо. Започнах да се съпротивлявам, но без успех.
- А-алекс.. - промълвих тихичко с надеждата да се измъкнем, сетне очите ми започнаха да бликат със сълзи и не можех да ги оддържам. Целия този мрак подтискаше силите ми. Започнах да чувам отново, войат. Той бе по- силен от всякога, сякаш беше точно до мен. Отместих поглед встрани, отляво, и забелязах вълка. Неговите дълбоки сини очи ме плениха и започнах да се унасям. Ставах все по- уморена и краката ми омекнаха. Всичката тъмнина бавно започна да се изпарява, а картината започна да се изпарява и виждах за щастие останалата част от ръцете си.
- Ф-фел. - Тихичко промълви Алекс името ми. Той бе в безсъзнание и се бе 'проснал' на дървения под, който дори без да стъпваш на някои места, той скърцаше пронизително. Сетне къщата започна да се изпарява и се отделяха малки блестящи светлинки, които бяха адски красиви, с най- различни пъстри цветове. Беше като в приказка. Приказка с красив край.
Когато всичко се възвърна и отново около нас бяха запустелите дървета и бледо червената луна, която ни наблюдава, изпуфтях и започнах бавно да се придвижвам към Алекс. Плавно ударих на колене и хванах ръката на Алекс. Тя бе студена. Много студена. Усещах болките му, както и че в тялото му имаше някаква енергия, която бе като магия. Тъмна, черна, с една дума- ужасяваща магия. Докато държех и затоплях ръката му, вълкът се приближи до тялото му и сведе глава, побутвайки другата му ръка. Сетне започна да я ближе. Втренчих поглед във вълка и той в същото време погледна към мен и се изправи. Тръгна към мен, заобикаляйки тялото на Алекс и не ме изпускаше от поглед.Стъписах се. Започнах да стискам ръката на Алекс,а от очите ми се стичаха капчици сълзи, които се разбиваха в дланта му. За миг отклоних поглед към него и видях как той примигва, помислих че го наранявам, за това пуснах ръката му и се отдалечих от него. Вълка застана точно до мен и захапа единия край на роклята ми и започна да ме дърпа към момчето. Краката ми се подкосиха, но се раздвижих и отидох отново до Алекс, наведох се и вълка започна да бута ръката ми към дланта на момчето. Проверих за пулса му и всичко си беше наред. Сетне повдигнах единия край на устните ми и започнах да отронвам от радост сълзи. Те започнаха да бликат, и се разбиваха в ръката на Алекс, ставайки на хиляди малки блещукащи капчици. Той започна да се пробужда. Раните му, които имаше по ръцете и лицето, започнаха да зарастват, а тъмната енергия, започна да изчезва, а тялото му да се затопля. Сетне той започна да отваря очи и му помогнах да се изправи, бавно.
- Фели ?? как? .. все едно. Как си ?? - Промълви той объркано, взирайки се в очите ми.
- М-миличък.. липсваше ми ! .. - Промълвих насълзено и сетне го прегърнах силно и се строполихме на земята

#1 2012-01-03 13:41:16

Re: Неразбрана любов

#2 2012-01-03 13:51:34

Re: Неразбрана любов

#3 2012-01-03 14:27:28

Re: Неразбрана любов

#4 2012-01-03 14:29:25

Re: Неразбрана любов

#5 2012-01-03 15:13:05

Re: Неразбрана любов

#6 2012-01-03 15:41:33

Re: Неразбрана любов

#7 2012-01-03 15:45:23

Re: Неразбрана любов

#8 2012-01-03 16:30:38

Re: Неразбрана любов

#9 2012-01-03 17:13:54

Re: Неразбрана любов

#10 2012-01-04 00:24:40

Re: Неразбрана любов

#11 2012-01-04 07:32:48

Re: Неразбрана любов

#12 2012-01-04 08:08:47

Re: Неразбрана любов

#13 2012-01-04 10:07:59

Re: Неразбрана любов

#14 2012-01-04 10:17:46

Re: Неразбрана любов

#15 2012-01-04 13:26:13

Re: Неразбрана любов

#16 2012-01-05 10:13:13

Re: Неразбрана любов

#17 2012-01-05 12:19:51

Re: Неразбрана любов

#18 2012-01-05 13:11:32

Re: Неразбрана любов

#19 2012-01-05 14:11:21

Re: Неразбрана любов

#20 2012-01-05 14:11:32

Re: Неразбрана любов

#21 2012-01-08 01:33:42

Re: Неразбрана любов

#22 2012-01-08 07:32:39

Re: Неразбрана любов

#23 2012-01-08 10:28:48

Re: Неразбрана любов

#24 2012-01-24 11:39:08

Re: Неразбрана любов

#25 2012-01-24 12:10:27

Re: Неразбрана любов

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook