.. Black memories `` <3

dOpe · 2012-01-04 02:49:34

Идеята ми хрумна съвсем спонтанно докато пишех едно есе, изведнъж ми дойде муза и мисля, че ще успея да развия историята до край. Това ще стане, ако има интерес от ваша страна, на което силно се надявам. Дано Ви хареса! ^^

Вървях бавно напред, бях малко притеснена. Всичко тук беше ново за мен. Нов град, ново училище, нови хора. Страхувах се. Страхувах се от непознатото и новото. Всъщност ме беше страх от много неща, но по някаква причина точно тези две неща ме караха да сечувствам толквоа слаба, безпомощна и уязвима. Не можех да си го обясна, нямах ни най-малка представа защо се чувствам така, но не се и опитвах да разбера. Вятарът разнесе дългата ми до кръста светло-кестенява коса, а гласовете на учениците ме събуди от транса, в който бях изпаднала. Вдигнах глава на горе и зелените ми очи се потпиха в синия цвят на небето. След твоа отново се върнах на земята и минах през външния вход на училището. На площадката беше пълна с ученици, всички момичета бяха облечени с бели ризи, червени панделки на яките, бежави сака, зелени карирани поли, една педя над коляното, чорапи по избор и черни обувки. Момчетата бяха облечени почти по същия начин, но, разбира се, вместо поли бяха със зелени пантлони. Аз също бях с униформата на училището, но по едно нещо се отличавах от останалите и нямаше да замисля за това, ако всички не бяха започнали да ме зяпат. Когато има преместен ученик слуха се разнася бързо и винаги разпознават новодошлия, сякаш познават всеки един ученик в училището. Странно нали ... Различното в мен беше, че единствено аз от момичетата имах толкова дълга коса и съща на края на косата си имах една златисто-руса лента, която доста се открояваше на кестенявия фон. Учениците не изглеждаха лоши хора, но все пак ме беше страх. С бързи стъпки влязох в училище и се запътих към учителската стая. Пред вратата срещнах класния си ръководител. Бях се запознала с нея преди това. Беше млада и красива. Имаше черна, чуплива, дълга до раменете коса, която ноесеше на опашка и дълбоки черни очи. Беше облечена в бежов костюм и беше мило усмихната. Поздравих я, тя ми даде списак с учебници и карта на училището, защото наистина беше доста голямо и объркно. разделено е на корпуси, защото преди е било болница. Мразя болници! След това се запътихме към класната стая. Звънцът би и две минути след това влязохме в стаята.
- Ученици седнете по местата си! - каза мило учителката и всички направиха това, което тя каза, по лицата им си личеше, че имат уважение към нея и я харесват. - Това е новата ученичка, за която Ви споменах. - каза тя и ме посочи и всички ме зяпнаха .. отново. Притесних се и венага погледнах на страни. Мисля, че беше плод на въображението ми, но дочух няколко шепота, коието гласяха неща като "Сладка е!", "Косата 'и е много красива!" и такива неща. Да, всики обичаха косата ми, аз също!
- Ще се представиш ли на класа ? - попита учителката и се обърна към мен. Гласът ми изтръпна за момент.
- К-казвам се Миа Нанако, идвам от Нагоя, на 17 години съм, за първи път идвам в Токио и за първи път се местя в ново училище, моля отнасяйте се добре с мен! - И след това целия клас ме поздрави. Явно не е било толкова трашно колкото си мислех. На средната редица последния чин беше празен, той беше за мен, отидох, седнах на мястото си и въздънах облеклчително.
Часът протече съвсем нормално, но постоянно усещах, че някой ме гледа. Явно е било плод на въображението ми, защото обърнех ли се никой не гледаше към мен. Звънецът удари. Станах от чина си и поглендах към прозореца, тогава го видях, човекът който ме гледаше през целия час. Беше момиче с начупена, къса до раменете, руса коса и пъстри очи. Това беше единственото момиче, което познавах в целия град, Ерина - приятелката ми от детството, но докато успея да 'и метна вече я нямаше. Тогава две момичета от класа дойдоха при мен.
- Аз съм Чисато Аизава. - усмихна се едно русокосо момиче с кестянви кучиру и черни очи. - А това Юмеме Чанг. - продължи тя и посочи чернокосата си приятелка.
- Здравейте! - отеърнах кратко и плахо.
- Сега имаме физическо, носиш ли си спортната унифрома? - попита ме Чисато.
- Ами, не .. аз не знаех, че ще имаме спорт и .. - Юмеме ме прекъсна.
- Няма проблем ще ти заема моята, днес си нося и двете.
- Благодаря! - зарадвах се на дрюжелюбието на момичетата и почувствах как се отпускам. Трите заедно се запътихме към салона. Имахме час с 12-ти клас. Шреоблякохме се в съблекланите и отидохме във физкултурния салон. Времето беше слънчево, но беше края на ноември и бяхме задължени да играем вътре. Спортните екипи бяха удобни. За момичетата имаше бели тениски, къси, зелени, прилепнали панталони и маратонки, а за момчетата същото, само че бяха със шитоки шорти. Чисато дойде с волейболна топка и ме повика да играем. Всички момичета от нашия клас се включиха в играта. По едно време другия отбор би сервиз към мен, но не успях да спася топката и тя се търкули в полето, където 12-ти клас играеха баскетбол. Изтичах след топката и се наведох да я взема, но в този момента някой я взе от земята и ми я подаде. Погледнах на горе и видях едно русокосо момче със сини очи. Излъчването му беше страхотно. Аз взех топкота от ръцете му, тогава се докоснахме, а той ми се усмихна. Пробърнах се от вътре. Всичко беше съвсем като по филмите, но имаше една подробност. Той явно беше най-харесваното момче в училище ( личеше си по момичетата, които го зяпаха ), а аз бях никой. Обърнах се и се върнах на игрището без да показвам никакъв признак, че се разтапям, но той явно все пак го усето. Продължих играта и до края на часа не го погледнах отново, имах намерение да го забравя, знаех, че нямаше да се получи нищо, пък и дори не го познавам.

/Не съм го проверявала за грешки и се надявам, че няма/

kiki_009 · 2012-01-04 07:01:22

Имаш малко правописни грешки , винаги си проверявай за грешки иначе много ми хареса , искам некст

malwu.. · 2012-01-04 07:12:27

Внимавай за правописни грешки.
Много сладко и приятно за четене се е получило, браво!
Продължавай ! Очакваме некста

thefernandosun · 2012-01-04 08:22:42

Имаш малко правописни грешки , винаги си проверявай за грешки иначе много ми хареса , искам некст

Demolina · 2012-01-04 09:46:40

Оннии, уникално е .. ^^ Кога ще пуснеш следваща част?

blackxxstar · 2012-01-04 09:58:27

Харесва ми. Ощее ..

Billy_and_Tomy! · 2012-01-04 10:52:45

Оннии, уникално е .. ^^ Кога ще пуснеш следваща част?

dOpe · 2012-01-04 13:39:48

Останалите часове минаха без никакви проблеми, не срещнах повече готиното момче, нито пък Ерина. Много ми се искаше да си поговоря с нея, не се бяхме виждали от 7 годишни. Тя е една година по-голяма от мен и винаги се е държала като моя сестра. Доста се беше променила, но никога не бих сбъркала тези очи. Нейния поглед беше уникален. Не знам с какво точно се отличаваше от останалите, но нейните очи бяха прекрасни. Преди да поема по пътя за вкъщи с Чисато и Юмеме си разменихме телефонните номера. Тръгнах обратно по същия път, по който бях дошла. Времето беше все така слънчево, обичах да е топло. Никога не съм харесвала снега или зимата. Никога не съм харесвала нищо свързано със зимата, дори коледните и новогодишните празници, но единствения човек, на който съм го казвала е Ерина, страх ме е, че другите ще ме помислят за странна, та кой не обича Коледа ? Така дългия път до дома свърши и вече бях пред входната врата и си отключвах. Отворих вратата и влзяох вътре.
- Прибрах се! - извиках силно, така че родителите ми да ме чуят. Те все още разопаковаха багажа.
- Добре дошла! - каза усмихнато майка ми. - Обядът е на масата.
- Добре, къде е татко ? - исках да го питам нещо.
- На тавана е, разчиства го.
- Би ли го извикала ? - попитах и се усмихнах сладко, майка ми не можеше да устои на усмивката ми и веднага отиде да го извика. Родителите ми бяха много младолики и дори ми бяха повече като приятели, особено майка ми. Качих се на бързо до стаята си и си облякох бял, прилепнал потник и къси панталони. После слязох долу и започнах да обядвам. След 2 минути баща ми дойде.
- Какво има ? - попита той малко разсеяно.
- Нали помниш Ерина ? Искам да се свържеш с родителите 'и, ще се радвам да се видим. - баща ми ме погледна тъжно, но аз не обърнах внимание.
- Днес се свързах с тях и ... имам лоша новина. Ерина е починала преди 2 години. - той не можа да ме погледне в очите докато ми го казваше. В този момент се почувствах празна. Безчувствено станах от масата и като призрак се качих в стаята си, легнах на земята и се загледах в лампата. И в този момент се сетих! Но нали днес я видях, сигурна съм, че беше тя. Но тогава не може и да е мъртва .. В главата ми нахлуха куп мисли, някои дори не бяха свързани с Ерина, но всичките бяха прекъснати от телефона ми. Вдигнах телефона, беше Юмеме.
- Хей, искаш ли да се срещнем ? Ще те запозная с някои мои приятели.
- Аз .. не знам .. - започнах да овъртам, но тя отново ме прекъсна.
- И Чиса ще дойде. Хайде де, няма нищо лошо да познаваш двама човека повече. - Юме започна да ме убеждава и не можах да 'и откажа.
- Добре, добре. Къде ще се чакаме ?
- Йойоги Парк, графити стените, край стъпалата.
- Добре, тръгвам след малко, чакай ме там. - казах на бързо и затворих. Избощо не ми беше до излизане, сега ми се искаше да се затворя в себе си и да плача, да плача, да се успокоя и чак тогава да посрещна света. Но не винаги става както ние искаме. Облякох си черен панталон 7/8, сив потник с пайети, наметнах си белия суитшърт, като му навих ръкавите и не го закопчах, сложих си сиви ръкавици без пръсти, сложих на главата си сива барета с панделка от дясната страна, обух си черните кецове, взех си телефона и протмонето и излязох от вкъщи. Нашите видяха, че излизам без да се обадя, но не ми казаха нищо. Вървях бавно и си мислех за разни неща. Настроението ми тотално се беше скапало. Не можех да повярвам, че тя наистина е мъртва, и не исках да повярвам. След известно време стигнах Йойоги Парк. Това е най-големия парк в Япония и е наистина изумителен. Има си спортни игрища, градини, кафенета, специална алея за кучета, места за отдих, фонтани. Беше наистина красиво. Запътих се към мястото отредено за уличните художници. Имаше стени изрисувани със жестоки графити. Любимо ми стана едно синьо творение, прииска ми се да се запозная с художника. След като разгледах графитите видях Юмеме заедно с тълпа хора. Притесних се реших да си ходя, но тя ми видя и ме извика при тях. Отидох бавно при тях и ги поздравих.
- Хора, това е новата ни съученичка. - започна Юме - Идва от Нагоя и ще е хубаво да се запознае с нови хора, тъй като няма други приятели тук.
- Това е Миуме Рина. - каза Чиса и посочи момиче с коса къса като на момче, беше толкова руса, че изглеждаше бяла и беше много красива. Тя се усмихна и ме поздрави. До нея стоеше момче с рижава коса, Чиса го посочи. - А това е Меоло Кай.
- Нике и Мийри Ямамото са брат и сестра. - Юме ми показа момче с черна коса, беше готин, и момиче с дълга черна коса до гърдите, беше много сладка. Приличаха си, личеше им, че са брат и сестра. - И това е Рю Наико. - щом каза това име едно момче с руса коса се обърна към мен и ме поздрави. Тогава видях, че това е момчето от 12-ти клас, което ми даде топката днес по физическо. Усмихна ми се така както и в часа, явно по този начин сваляше момичета .. и да му призная действаше!

thefernandosun · 2012-01-04 14:13:33

Ощее

Billy_and_Tomy! · 2012-01-04 17:07:50

Ощеее??!!!

blackxxstar · 2012-01-04 18:22:07

Супер.

#1 2012-01-04 02:49:34

Re: .. Black memories `` <3

#2 2012-01-04 07:01:22

Re: .. Black memories `` <3

#3 2012-01-04 07:12:27

Re: .. Black memories `` <3

#4 2012-01-04 08:22:42

Re: .. Black memories `` <3

#5 2012-01-04 09:46:40

Re: .. Black memories `` <3

#6 2012-01-04 09:58:27

Re: .. Black memories `` <3

#7 2012-01-04 10:52:45

Re: .. Black memories `` <3

#8 2012-01-04 13:39:48

Re: .. Black memories `` <3

#9 2012-01-04 14:13:33

Re: .. Black memories `` <3

#10 2012-01-04 17:07:50

Re: .. Black memories `` <3

#11 2012-01-04 18:22:07

Re: .. Black memories `` <3

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook