House of darkness 1-Началото

miss_cute_kiss · 2011-12-17 14:42:33

Неекстт!!

~smiley___face~ · 2011-12-19 18:18:24

РАдвам се, че ви харесва Извинявам се, че не пусках толкова време нова част, но тази вечер или утре ще пусна некста

~smiley___face~ · 2011-12-21 09:26:26

Съжа;явам, но лаптопа ми е на ремонт за малко и няма да мога да пусна некста За това ще се коменсирам, като пусна 2 глави отново ) е, надявам се няма сърдити...

~smiley___face~ · 2011-12-21 17:20:55

Ето я и обещаната част. Надявам се да ви хареса...

Осма глава
„Истина”

Троснах се по гръб на леглото. Искаше ми се на истина да му пука за мен. Знаех, че само играе игрички за да се отърве от мен и да живее прекрасния си живот заедно с, може би, Клара? О, или Анджелика? Тези две перфектни момиченца бяха съсипали живота ми. Когато бях четвърти клас ги видях за първи път. Сториха ми се добри момичета. Красиви, всичко знаещи. Реших, че трябва да играя „доброто момиче” и се запознах с тях. Станахме приятелки. И тогава – БАМ!, всички ме отбягваха. Русата, слаба, злобна Клара… Тя знаеше всичко. Бях й казала всичко. Ами другата тъпа блондинка със високи крака и малък торс – Анджелика? Тя не ми изглеждаше злобна, но, както се казва, „тихите води са най – дълбоки”. И двете ме предадоха. Мен и моите тайни. А защо Анди ще се занимава с тях? Защото и те бяха вампири. За разлика от мен, обаче, те бяха родени вампири. Но с тяхната красота идваха и техните проблеми. Те не бях като Анди. Той беше безсмъртен, а те - не. Странно…
Спрях да мисля за тях и затворих очи за минутка.
- Мразя те! Мразя теееееее…. – думите бяха така силни и толкова близо, сякаш Анди наистина ги каза. Отворих рязко очи и се надигнах. Ударих главата си е нещо твърдо и се върнах на леглото. Потърках глава и отворих учудено очи. Над мен се бе надвесил Анди и ме изучаваше с поглед. Стори ми се сладък.
- Хей, добре ли си? – попита загрижено той като седна на бедрата ми. Повдигна ме и лицето ми се озова на сантиметри от неговото. Исках да го целуна, но нещо в мен извика, че не може. Желанието отново надделя. Затворих очи и си ударих „умствен” шамар. Осъзнай се момиче, казах си. Изпуснах дъха, които се бе задържал за известно време в дробовете ми, като погали лицето на Анди.
Той ми се усмихна и каза с толкова тих глас:
- Трябва да поговорим… - Сърцето ми заби лудо в гърдите.
- За… - преглътнах. – За какво?
- Ще видиш. – беше единственият му отговор. Той целуна нежно челото ми и отвори вратата.
- Хайде, идваш ли? – попита ме той. На прекрасното му лице се изписа секси усмивка. Краката ми не искаха да помръднат, а очите ми се забиха в чаровната му усмивка, която така нежно ме викаше.

Слязох по стълбите, а Анди ме държеше за ръка. Беше такъв кавалер. Стъпките ни отекваха в стените на празната къща. Когато слязохме на първия етаж, той отново ме заведе при червения диван. Седнахме и аз промълвих.
- Анди, гладна съм. – исках да ям, но при мисълта за храна ми се повдигаше.
- Знам. – той погледна към земята, след което отново се взря в очите ми. – За това трябваше да говорим. Вече знаеш, че си вампир. – Когато го каза усетих, мозъкът ми загря ситуацията. Та аз бях вампир? Как още първият път не се усетих какво ми говори. Е, сега вече беше късно да реагирам и за това го подканих да продължи.
- И? – попитах тихичко.
- И… това не е всичко. Ти трябва да… - преглътна шумно. – Да слееш кръвта си с шейпшифтър.
Бавно , но сигурно осмислях неговите думи.
- А какво е шейп… нещо си? – мислех, че се питам на ум, но след като Анди започна да ми обяснява, разбрах, че съм го казала гласно.
- Това едно… Ам, животно. Това всъщност е човек, който сменя формата на тялото си с животинска. Няма значение какво животно искаш да си.
- И за какво ми го казваш това? – попитах учудено.
- Ти трябва да смесиш кръвта си с него… За да… За да не умреш.
______________________________________________________________
Критики?

Billy_and_Tomy! · 2011-12-21 17:25:42

Неекстт!! Моля те пусни го тази вечер.

~smiley___face~ · 2011-12-21 17:44:45

Неекстт!! Моля те пусни го тази вечер.

Мерси Ще се постарая, за теб специално
О.Н.: Може ли да ми дадеш линк на някаква история, която четеш в момента?

Billy_and_Tomy! · 2011-12-22 13:53:24

Неекстт!! Моля те пусни го тази вечер.
Мерси Ще се постарая, за теб специално
О.Н.: Може ли да ми дадеш линк на някаква история, която четеш в момента?

Ами окей. Ето: http://kaprizen.com/forums/viewtopic.ph … sc&start=0

viktoriq_biserova · 2011-12-22 16:39:16

Неекстт!! Моля те пусни го тази вечер.

~smiley___face~ · 2011-12-23 09:46:56

Радвам се, че имате търпението да изчакате "моа", да пусне некста. Радвам се, че има хора на които им харесва и благодаря на тези, които поне са го прочели. Благодаря на всички ви Ето и следващата част, надявам се да ви хареса Малко е дългичка, но все пак не бях пускала... ето:

Девета глава
Болка

Седях й го гледах втренчено. Думите му ми звучаха, някак… Някак смешни. Безсмислени измислици. Нямаха логика.
- Ти луд ли ди? – чух се как го казвам. Не исках да го кажа, но устата ми се отвори преди да осмисля думите. – Ти тотално си откачил! Боже, а аз започнах да ти вярвам! Къде, по дяволите, ми беше ума?! – започнах да крещя истерично.
Станах от дивана и се запътих към втория етаж.
- Къде тръгна? – попита ме Анди.
- Да си събера багажа. – отговорих троснато, а краката ми сами стъпваха по стълбите. И, разбира се, непохватница като мен не може да се качи като нормален човек по стълбите, а трябва да падне по тях. Точно когато стъпих на предпоследното стъпало, паднах назад.
***
Анди чу писъка и последвалия го трясък. Стана от дивана и със светкавична скорост се озова до неподвижното тяло на Габриел. Черната й коса покриваше бледото й тяло, а очите й бяха затворени. Блузата, с която беше, се бе качила малко над пъпа й.
Без много да му мисли, Анди хвана тялото и го понесе нагоре по стълбите. Качи я в стаята си и я постави на леглото.
- Улица Мейс… - заговори той по телефона. - … Да… По стълбите… Десет минути са много. Веднага! – изкрещя в слушалката и тресна телефона. Нямаше никаква представа какво да прави. Вярно, беше вампир, но не от толкова отдавна, че да знае как да се справи с полувампир, паднал по стълбите.
След по малко от две минути се чуха сирените на линейката и полицията. Анди знаеше, че не трябва да го виждат. Когато почукаха на вратата, той отиде в другата стая. На майка му. Толкова му липсваше, но сега не беше време за това. Анди се качи на перваза и погледна към вратата. Скочи.

Събух се в болницата. На вън грееше слънце, процеждащо се през щорите. Дразнеше ме. Стаята също ме дразнеше. Беше цялата в бяло. Леглото, щорите, апаратите. Чакай, апаратите? Цялата бях окичена в тръбички и подобни. Чувствах се безпомощна. Нямаше никой при мен. Погледнах бялата врата и с надежда чаках някой да влезне.
Когато вратата най – сетне се отвори, в стаята влезна лекар. Беше на около четиридесет години, висок, набит и… с бяла престилка. Ужас. Започнах да мразя бялото.
- Добър ден, госпожице… - започна той.
- Денвър. – подсказах му. – Госпожице Денвър.
- Да. – той погледна картона ми. – Точно така. – Кимна одобрително. – Сега. Как се чувствате?
- Ам… Добре. – излъгах малко. Истината беше, че всичко ме болеше, но вътрешното ми чувство ми казваше да го излъжа.
- Не е вътрешно чувство. – каза някой. Станах рязко и се огледах стреснато.
- Има ли нещо, госпожице… Госпожице? – той остави така изречението. Ясно ми бе, че няма да запомни името ми. В стаята нямаше никой друг освен мен и доктора. Върнах се обратно в легнало положени е и погледнах доктора.
- Може ли вода? – попитах.
- Има до леглото. – отговори спокойно той, все още загледан в картона. Кимнах, след което се надигнах. Изстенах болезнено, но пък тихо.
- Така. – той затвори картона. – Вече сте по –добре. Нямате сътресение на мозъка, нито нещо счупено, освен лявата ръка. Ам… Мисля да ви изпишем след два дена.
- Добре. – съгласих се. – Може ли да ви попитам някои неща?
- А, добре. Слушам.
- Първо – какво се е случило и защо съм тук? Второ – от колко време съм тук? – попитах бързо. Той се почеса по главата. Изглеждаше така сякаш съм го попитала дали Дракула ме е изял.
- Получихме анонимно обаждане. Казаха мястото и че сте паднали по стълбите. – тогава се сетих. Караницата с Анди и моето падане по стълбите. Беше доста болезнено. – Тогава пратихме линейка и се озовахте тук. А относно другия въпрос, тук сте от четири дена. – погледна ме и промълви: - Други въпроси?
- Всъщност – да. – казах малко нахално, но не ми пукаше особено. – Някой да ме е посещавал?
- До колкото си спомням – не. – Сърцето ме заболя. Исках той да е тук. Или поне да беше дошъл да ме види един – единствен път. Доктора тръгна към вратата. Точно когато хвана дръжка се обърна със замислен поглед.
- Хм… Мисля, че едно момче беше дошло, но не съм сигурен.
- Как не си сигурен, бе, тъпанар! – извика някой. Доктора се усмихна и излезе. Явно не бе чул гласа. Боже, да не би да полудявах?
- Не. Спокойно. – чух отново познатия глас, но този път сякаш беше реален. Звучеше по – отчетлив и ясен. Погледнах към прозореца. Слънцето беше безмилостно.
Бях доста изморена, въпреки четири дневното спане. Замислих се за гласа и тогава заспах.

Billy_and_Tomy! · 2011-12-23 10:44:08

Нееекстт!!

viktoriq_biserova · 2011-12-24 20:15:49

Нееекстт!!

miss_cute_kiss · 2011-12-24 21:46:15

Уника !

~smiley___face~ · 2011-12-25 13:59:09

Днес вечерта ще пусна некста! (най - късно утре)
Радвам се, че ви харесва, но за жалост може да я спра. Има много отрицателни гласове...

miss_cute_kiss · 2011-12-25 15:38:08

Днес вечерта ще пусна некста! (най - късно утре)
Радвам се, че ви харесва, но за жалост може да я спра. Има много отрицателни гласове...

Къде ги видя? :д

~smiley___face~ · 2011-12-25 16:15:53

Днес вечерта ще пусна некста! (най - късно утре)
Радвам се, че ви харесва, но за жалост може да я спра. Има много отрицателни гласове...
Къде ги видя? :д

Не коментари, а гласове ; ))

miss_cute_kiss · 2011-12-25 18:14:28

Днес вечерта ще пусна некста! (най - късно утре)
Радвам се, че ви харесва, но за жалост може да я спра. Има много отрицателни гласове...
Къде ги видя? :д
Не коментари, а гласове ; ))

Е,какво? Повечето са за (like) ? : )

Billy_and_Tomy! · 2011-12-25 20:21:53

Ти пък.. те просто са цъкнали на Не 'щото ги е мързяло да прочетат всичко. Обедена съм. Недей да я спираш!!

lady_ss1 · 2011-12-27 16:25:27

Ти пък.. те просто са цъкнали на Не 'щото ги е мързяло да прочетат всичко. Обедена съм. Недей да я спираш!!

(y)
Он: Не я спираййй! Уникална история. Толкова добре пишеш, чее...

~smiley___face~ · 2011-12-27 18:21:41

Благодаря за коментарите и много се радвам, че ви харесва! Обещавам вече всяка вечер да пускам некст, а ако има някаква причина, поради която няма да мога да пускам следващата част, ще пиша Ето я сега и десета глава! Enjoy!

Десета глава
Посещението

Събух се по тъмно. Луната леко осветяваше стаята. Е, тя поне не ми лазеше по нервите като слънцето. Почувствах се сякаш не съм сама. И наистина, имаше някой в стаята. Погледнах към белият диван. Там имаше човек. Висок и с тъмна коса. Очите му светеха. Изглеждаше красив.
- Я, ти се събуди. – каза гласа. Беше непознат за мен и леко зловещ. Момчето стана и се приближи до леглото. Лежах, мислейки си, че ми се привижда. Но, отлично знае, че не е така. Непознатото момче се надвеси над мен. Косата му бе дълга до края на челюстта му и на етажи. Когато се надвеси , тя закри лицето му.
- Знаеш ли, че си красива. – каза тихичко той. Почувствах се очарована и се изчервих като рак. Системата, измерваща пулса ми, започна дразнещо да пиука. Пулса ми бе скочил сигурно до максимума.
- Толкова си лесна! – засмя се той. Сключих вежди и го бутнах. Той се строполи на земята. В този момент в стаята влезне някой. До колкото можех да видя, беше отново момче. Изглеждаше ми познат. Светвайки лампата, момчето каза:
- Какво по… - Анди застана като треснат до вратата. Погледна пода и лицето му направи гримаса на гняв и болка. С едвам забележими движения, Анди се озова до коленичилото момче. Момчето се озъби и изсъска. Имаше обикновения зъби, но не беше нормален човек. Колко ли такива същества имаше? – попитах се.
Много. Още много, отвърна ми Анди мислено. Не можех да ги гледам как се бият и реших да се намеся. Изправих се, но корем ме сви. Стиснах очи и зъби, и се изправих.
- Преста… - дъхът ми секна. Непознатото момче заби зъбите си в рамото ми. Нещо изпука оттам. Хванах се за ръката му. Бавно се изплъзвах, докато накрая не се строполих безпомощно на земята.

Billy_and_Tomy! · 2011-12-28 12:37:20

Интересноо. Неекстт!!

viktoriq_biserova · 2011-12-29 09:12:47

Интересноо. Неекстт!!

~smiley___face~ · 2011-12-30 11:36:38

Тази част е малко по - кратка, защото цялата е дооооооста дълга и за това ще я пускам да няколко част ето началото на 11-та глава

Единадесета глава
Смъртта

Събудих се от дъха на някой. Отворих очи, но всичко ми бе замъглено. Чувах нечий шепот до мен, но не различавах звуците. Някой галеше нежно косата ми. Сега осъзнах какво шепнеше. Беше на друг език. Може би на френски или на испански. Не различавах много езиците.
- Te amo. Te quiero a ti! No me dejes solo. Así que mienrtas esperaban. Eso es todo… - чувах го да шепне. Но веднага след като видях образа на Анди, той спря. Погледна ме мило и ме целуна по челото. Надигнах се до седнало положение.
- Боже! – възкликнах. – Какво означават думите? Звучеше толкова… Толкова красиво!
Анди също седна, като мен, но със свити крака. Засмя се.
- Много си красив. – изстрелях. Идиотка, идиотка, идиотка, помислих си аз. Как може да си толкова задръстена, развиках си се на ум.
Наведох виновно глава надолу.
- Чувам мислите ти… Не си идиотка. – каза мило той. Обърна ме към него и вдигна главата ми. Придърпа ме към себе си.
- Пак целувка по челото – помислих си. – Ех, значи!
Но Анди ме изненада. Вместо очакваната целувка по челото той ме целуна по… устните?! Затворих очи. Беше уникално! Нежно, но и в същото време страстно. Аз съм в Рая!, помислих си.
Анди отдели устни от моите. Все още държейки лицето ми в шепите си, той ме погледна в очите.
- Обичам те! Искам те! Не ме оставяй сам. Толкова време те чаках. Ти си всичко… - каза той. След като го погледнах с очи, пълни с любов, изражението му изведнъж стана ледено.
- Това е превода. – каза студено Анди и пусна лицето ми. Изправи се и ме погледна ядосано, но в очите му имаше и загриженост, която той бързо прикри.
- Ти не осъзнаваш опасността, която ще те преследва винаги когато си с мен, нали? – той се обърна и отиде към прозореца. Проследих го с поглед. Анди гледаше през прозореца. Обърна се рязко и продължи:
- Не знаеш нищо. Нито за мен, нито за вампирите! Нито за другите изроди като мен! – викаше. – Не, нали? Знаеш ли защо онова чудовище в болницата те нападна? – Отворих уста за да отговоря, но остра болка премина през рамото ми. Точно там където „чудовището” ме бе ухапало. Стиснах зъби и избих мисълта за болката от главата си.
- Добре ли си? – Анди се озова до мен за секунда.
- Да. Нищо ми няма! – извиках аз. Сълзи се стекоха по очите ми. Но не от болката в рамото, а заради думите, които Анди искаше да каже, докато ми викаше. Мислеше да ми каже: „Ти трябва да ме оставиш на мира! Аз не те обичам, а ти мен – да. Не разбираш. Искам да се махна от теб! ”.
Анди ме прегърна, но аз го избутах.
- Махни се от мен! – извиках, а сълзи се стичаха бързо по зачервените ми бузи. – Не искаш да ме виждаш повече, защото те обичам?! Добре! – Извиках и въпреки болката, се изправих. Леко куцах, но не ми пукаше. Отидо до гардероба, за да извадя дънките си.
- Къде тръгна? – попита Анди.
- Далеч от теб. Явно ти преча. – Наведох глава. – Е, вече няма да е така. Тръгвам си. – обърнах се към него и казах на бързо: - Сбогом!
Взех дънките си в ръка. Щях да ги обуя пред външната врата. С бавни крачки излязох през вратата и я тропнах след себе си. Докато вървях по коридора, чух Анди да затваря вратата.
Дойде до мен и ме прегърна в гръб. Ококорих влажните си очи.
____________________________________
Испанското изречение ще се преведе по - нататък

~smiley___face~ · 2011-12-30 15:30:35

Чудя се, има ли смисъл да я продължавам?

Billy_and_Tomy! · 2011-12-30 20:04:10

ТИ пак ли с това "Има ли смисъл да я продължавам" ?! Има смисал разбира се. Виж колко почитатели има и ти пак питаш има ли смисъл. |-( Само ще кажа едно голямо НЕЕЕЕКСТТ!!!

~smiley___face~ · 2011-12-30 20:41:50

ТИ пак ли с това "Има ли смисъл да я продължавам" ?! Има смисал разбира се. Виж колко почитатели има и ти пак питаш има ли смисъл. |-( Само ще кажа едно голямо НЕЕЕЕКСТТ!!!

е, да, ама никой не я коментира и не знам дали е хубава и дали да пускам следващата част....

#76 2011-12-17 14:42:33

Re: House of darkness 1-Началото

#77 2011-12-19 18:18:24

Re: House of darkness 1-Началото

#78 2011-12-21 09:26:26

Re: House of darkness 1-Началото

#79 2011-12-21 17:20:55

Re: House of darkness 1-Началото

#80 2011-12-21 17:25:42

Re: House of darkness 1-Началото

#81 2011-12-21 17:44:45

Re: House of darkness 1-Началото

#82 2011-12-22 13:53:24

Re: House of darkness 1-Началото

#83 2011-12-22 16:39:16

Re: House of darkness 1-Началото

#84 2011-12-23 09:46:56

Re: House of darkness 1-Началото

#85 2011-12-23 10:44:08

Re: House of darkness 1-Началото

#86 2011-12-24 20:15:49

Re: House of darkness 1-Началото

#87 2011-12-24 21:46:15

Re: House of darkness 1-Началото

#88 2011-12-25 13:59:09

Re: House of darkness 1-Началото

#89 2011-12-25 15:38:08

Re: House of darkness 1-Началото

#90 2011-12-25 16:15:53

Re: House of darkness 1-Началото

#91 2011-12-25 18:14:28

Re: House of darkness 1-Началото

#92 2011-12-25 20:21:53

Re: House of darkness 1-Началото

#93 2011-12-27 16:25:27

Re: House of darkness 1-Началото

#94 2011-12-27 18:21:41

Re: House of darkness 1-Началото

#95 2011-12-28 12:37:20

Re: House of darkness 1-Началото

#96 2011-12-29 09:12:47

Re: House of darkness 1-Началото

#97 2011-12-30 11:36:38

Re: House of darkness 1-Началото

#98 2011-12-30 15:30:35

Re: House of darkness 1-Началото

#99 2011-12-30 20:04:10

Re: House of darkness 1-Началото

#100 2011-12-30 20:41:50

Re: House of darkness 1-Началото

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook