House of darkness 1-Началото

~smiley___face~ · 2011-12-09 09:27:24

Благодаря на всички заположителните коментари! Днес вечерта пускам некста

Miimsiity · 2011-12-10 20:31:50

некст

~smiley___face~ · 2011-12-11 16:18:52

Почти завърших некста. Надявам се да има кой да го прочете и да му хареса

~smiley___face~ · 2011-12-11 17:26:39

Понеже не бях пускала, сега ще компенсирам с доста дълга част. Надявам се да ви хареса! Ето я й главата :

Пета глава
Новата

Той усещаше страха и жаждата ми. Виждах го по погледа му. Но бях готова да се хвърля на Анди като тигрица и да не го пусна. Исках да почувствам неговото тяло слято с моето. Желанието беше по - силно от мен, но Анди беше по – силен. Той нежно ме избута и мина крачка назад. След това със спокоен и равен тон ми заговори.
- Габи, сега трябва да ме слушаш внимателно и да правиш това, което аз ти казвам. – последната част със заповедите не ми хареса особено, но не коментирах. Той продължи със същата интонация, - Ела – Анди ме хвана за ръката и ме задърпа към хола. Той ме настани удобно и седна до мен. Изражението ми беше объркано. Чувствах желани, жажда, страх от непознатото и от това, което се готвеше да ми каже.
Преди да заговори се огледах внимателно. Седях на червен диван, пред мен имаше малка стъклена масичка и камина. Всичко беше с прост и ясен дизайн, нито много претрупано, нито пък прекалено празно. Прозорецът, които беше зад мен, беше широко отворен. Всеки път, щом духнеше вятър, черната ми коса се развяваше, а кожата ми настръхваше. Анди забеляза това и като кавалер стана и затвори прозореца.
- Сега требва да ти кажа нещо важно, което може й да не разбереш от начало. – той пак започна да говори и то така спокойно. Гласът му бе толкова красив и привлекателен. Видът му толкова секси. Кафявата разрошена коса седеше удивително на неговото лице, зелените му очи бяха толкова чувствени и красиви. Устните му сякаш т викаха да ги докоснеш, да почувстваш топлината им. Кожата му беше толкова бяла. Даже като се замисля, никога не го бях виждала с тен.
- За какво става въпрос? – попитах едвам – едвам, като отместих поглед от прекрасното му лице. Той се замисли, сякаш не можеше да подбере точните думи. Най – накрая продължи.
- Виждала си ме много пъти. И в училище, и на вън. – погледнах го учудено, а той сякаш не ме забеляза. – Забелязала си, че кожата ми е бяла, излизам с много момичета и почти никога не излизам през деня. Нали така? – кимнах с съгласи, малко след като осмислих думите му. – Добре. Сега ще ти го кажа направо, без да увъртам. Така или иначе ще ти се стори като бомба със закъснител. Ти си вампир. – Седях и го гледах втренчено и накрая мозъкът ми смеля последното изречение и неговото значение.
Очите ми се отвориха широко, а устата ми беше готова да изрече толкова много ругатни.
- Анди, ти си… - не можах да довърша изречението, защото на вратата се звънна. Завъртях рязко глава, кожата ми отново настръхна, а погледът ми се изостри. Надуших въздуха. Миришеше на смърт.
Още преди да реагирам, Анди се изправи със светкавична скорост и заключи безшумно вратата. Движенията му бяха елегантни. Чувствах се като тромаво гномче пред него.
- Не си го и помисляй, Габи! – извика той. Но вече беше късно. Замислих се за кръвта. Колко хубаво щеше да е да пийне малко кръв. След това ми светна „лампичка” над главата.
- Наистина ли съм вампир? – мислех, че говоря на себе си, но осъзнах, че съм го казала на глас. Анди, със същата светкавична скорост, седна до мен и ме прегърна. Помирисах го. Той не миришеше като човека, които малко преди това беше звъннал на вратата. Анди миришеше по различно.
- Знам, че имаш много въпроси, но още не си напълно вампир и имаш нужда от сън. – каза бавно, сякаш съжаляваше за думите си. Почувствах се изморена след това негово изречение.
- Аз ще си тръгвам. Изморена съм, а и Джени също ме чака. Благодаря за помо… - колебанието на Анди се превърна в нов допир на устните ни. Исках да впия устни е неговите, но не го направих.
След като той отдалечи главата си от моята, аз се надигнах с мисълта да си ходя във вкъщи. Но точно когато се надигнах, коленете ми омекнаха и за малко да падна, ако не беше Анди да ме хване.
- Ти не можеш да се изправиш, пък си тръгнала да ми вървиш по тъмните улици, чак до вас. – засмя се той, след което ме вдигна на ръце като булка и ме понесе към втория етаж.

Анди ми подаде една тениска от отворения дървен гардероб, които се намираше в стаята му. Всичко там беше от дърво и беше наредено доста красиво. Той седеше и ме чакаше да се облека. Първо съблякох блузата си, после дънките. Останах по бельо, което се състоеше от розови бикини и черен сутиен. Сутиена и бикините ми никога не бяха в един и същ цвят. Облякох блузата и забелязах, че не беше толкова дълга, каквато изглеждаше. Анди се усмихна лукаво.
- Хайде, сладур, лягай. – каза Анди, като разроши и без това рошавата си коса.
- Добре. – отговорих и се запътих към леглото му. – Чакай малко! – казах, като се обърнах рязко към него. На тази светлина изглеждаше още по – секси. А и вече беше само по тениска, като мен. – Имам два въпроса.
- Стреляй! – засмя се той.
- Първият е „Как ме нарече преди малко?” и вторият „Ти къде ще спиш?”. – засмях се, както се казва, под мустак.
- Ам… първият въпрос ще го оставя така, защото не се знае какво може да кажа, - последва дяволита усмивка, - колкото до вторият – аз не спя. – каза го толкова естествено.
Анди знаеше отлично, че няма да мръдна от мястото си докато не получа цял отговор на въпросите си, но пък за това пое нещата в свой ръце. И то буквално. Вдигна ме отново като булка и ме понесе към леглото.
- Хай де! – каза пак той. – Лягай.
- Добре де, добре. – измърморих.
Той застана на вратата, когато аз казах тихичко:
- Анди?
________________________________________
Ако ви харесва, пускам некста. Ако не - няма
Мнение??

miss_cute_kiss · 2011-12-11 17:35:12

Супер,още !?

~smiley___face~ · 2011-12-11 18:39:33

Супер,още !?

Радвам се, че ти харесва, но май я пиша само за теб Е, нищо, поне ти харесва

miss_cute_kiss · 2011-12-11 19:28:25

Супер,още !?
Радвам се, че ти харесва, но май я пиша само за теб Е, нищо, поне ти харесва

Да не ти пука,Зоро е тука !

Miimsiity · 2011-12-11 22:00:41

И за мен я пишеш !! ;дд

~smiley___face~ · 2011-12-12 09:07:38

И за мен я пишеш !! ;дд

йей! Вече имам и Зоро и Супермен!! Ухууу Мерси

Billy_and_Tomy! · 2011-12-12 13:00:20

И за мен я пишеш!!!

viktoriq_biserova · 2011-12-12 14:10:09

И за мен я пишеш !! ;дд

~smiley___face~ · 2011-12-12 17:04:25

Вече си имам Зоро, Супермен, спайдър мен и... (виждам, че си фенка на вампирите, така че...) Вампир!! Мерси, мерси

Going^Crazy · 2011-12-12 19:10:17

Невероятно! Попринцип не обичам такива истории, но тази много ме привлече!

~smiley___face~ · 2011-12-13 20:13:33

Благодаря за положителните коментари!! Много се радвам, че ви харесва Ето некста, но е малко късичък. Все пак се надявам да ви хареса (това е продължение на 5 глава ):

Колкото й тихо да го бях казала, той ме чу и се обърна.
- Кажи. – толкова беше мил и чаровен.
- Може ли да те помоля нещо? – направих онази муцка като Котарака в чизми от „Шрек”. Е, не ми се получаваше, но поне опитах.
- Да. – каза той смеейки се.
- Амм.. Може ли да спиш при мен. – малко ми стана конфузно след като го казах и за това извърнах глава настрани. Очаквах да ме отреже.
- Добре, слънце. – погледнах го изненадано с очи като на мухата Цеце. Пак това мило обръщение. От неговата уста звучеше толкова мило, че чак коленете ми омекваха. Гледах го, а той се смееше тихо.
Затвори тихо тежката дървена врата, която аз така трудно бутах. Тръгна със секси походка към мен. Спуснах се в завивките, а той се настани удобно до мен. Лампите бяха загасени и мрак се простираше около нас.
- Може ли да те прегърна? – имах чувството, че чувам мислите му, защото той не бе издал и звук. – Да. Започваш да чуваш милите ми. Не се притеснявай. – помисли си отново Анди.
- Ще бъде страхотно, ако ме прегърне. – помислих си аз.
- И аз чувам твоите мисли. – каза гласно той. Изчервих се леко. Анди обви горещото ми тяло с двете си бледи ръце. Бях спокойна. Сякаш бях защитена от всичко и всички. Не исках този момент да свърши никога. Неговото тяло изстудяваше моето, а моето топлеше неговото. И двамата се чувствах ме страхотно.

През нощта се събудих на няколко пъти. Последният път Анди ме целуна нежно по бузата, докато бях в просъница. След което заспивах отново. Всеки път сънувах едно и също нещо. Нещо, което започваше прекрасно и имаше ужасяващ край.

miss_cute_kiss · 2011-12-13 20:18:05

Невероятно! Андиии!

Billy_and_Tomy! · 2011-12-14 14:20:55

Невероятно! Андиии!

viktoriq_biserova · 2011-12-14 20:07:14

Невероятно! Андиии!

miikи маLs . · 2011-12-14 23:22:14

Мила страхотна си ! Имаш огромен талант, не го пропилявай .(h) . Ще чакам с нетърпение всяка следваща глава! Успех !

~smiley___face~ · 2011-12-15 08:07:33

Мила страхотна си ! Имаш огромен талант, не го пропилявай .(h) . Ще чакам с нетърпение всяка следваща глава! Успех !

Много благодаря на теб и на всички останали! Ценя вашето мнени и благоря, че си правите труда да го четете
Колкото до некст -->тази вечер пускам 6-та глава

~smiley___face~ · 2011-12-15 20:13:15

съжалявам, но тази вечер няма да мога да пусна некста... Много се извинявам... Утре ще пусна две глави наведнъж и ще е доста дълго, само да препупредя!

~smiley___face~ · 2011-12-16 18:59:52

Ето го и обещаният некст. Сега пускам 6-та глава и малко по - късно и 7-ма

Шеста глава
„Виж ме!”

Озовавах се пред красива полянка. Въртях се като пумпал, на един крак, на два крака, с ръце отпред, отзад. Точно като пумпал. На поляна имаше полски цветя, времето беше слънчево. Слънцето грееше над мен, птички пееха, а пред мен се извисяваше чудно красива гора. Короните на дърветата бяха в светло зелен цвят и по тях имаше диви плодове. Птичките имаха гнезда там. Гората беше гъста, но не и мрачна. Беше толкова приветлива и спокойна.
Докато се въртях лек вятър развяваше косата и роклята ми. Сега забелязах, че бях облечена с къса, бяла рокля. С дълги воали по ръцете и набраздена в края. Кожата ми изглеждаше млечно бяла. Краката ми бяха боси.
- Ах, красивата ми тя! – възкликна нежен мъжки глас. Озърнах се, но нямаше някой. Изведнъж очите ми се затвориха, а тялото ми болезнено падна на земята. Не виждах нищо. Само късове шум пронизваха мрака.
Събудих се в средата на гората. Всичко около мен беше мрачно, луната светеше над главата ми. Дърветата, които преди бях толкова красиви и жизнени, сега бяха с окапали листа и изглеждаха толкова стари. Изправих се до седнало положение. Всичко изглеждаше толкова мрачно и в същото време толкова красиво.
Изправих се напълно и съзрях една далечна пътечка. Тръгнах към нея. Босите ми крака стъпваха по неравната повърхност и всеки път се чуваше чупене на клечки. Колкото повече вървях, толкова по – далече ми се струваше пътеката.
Зад мен се чу зловещ, леден смях с нотка на омраза. Заковах се на място, сякаш някой ме дърпаше за крака. Нямаше начин да помръдна. Събрах сили и се обърнах сякаш бях пълна с енергия. Пред мен се откри зловеща гледка. Момиче с дълга черна коса седеше на люлка, която бе закачена на клона на едно от дърветата. Лицето й гледаше надолу. Косите й обграждаха лицето, а тялото й беше отпуснато. Само бялата й ръка държеше плетената въжена дръжка, на която се държеше люлката. Беше облечена с дълга рокля, краката й бяха боси, като моите. Цялото й тяло беше покрито с рани белези.
Същият леден смях прониза мрака. Момичето стисна въжето и бавно изправи главата си, сякаш изискваше много усилия. Отново се стъписах и този път наистина нещо държеше краката ми. Момичето изглеждаше точно като мен. Същото лице, същите очи, същия нос. Но лицето й беше по – бяло и зловещо. По него имаше дълбоки и незараснали рани. Изглеждаше измъчено.
- Help! – промълви тя със кован глас. След това тръсна силно главата си надолу. – Млъквай! – каза отново тя, но сякаш не говореше на мен. Само седях и я гледах как се бори със… Със себе си. Нямаше какво да кажа. Момичето, което отчайващо приличаше на мен падна на земята. Усетих болката, която прониза тялото й. Сякаш аз бях паднала. Изправи се и дойде до мен с такава скорост, че сякаш беше изчезнала.
- Виждаш ли ме? – леденият й дъх погали кожата ми.
__________________________________________________
Надявам се да ви хареса!

Billy_and_Tomy! · 2011-12-16 20:29:38

Неекстт!!

~smiley___face~ · 2011-12-16 20:54:54

ето ви и обещаната седма глава. Много обичам да пиша такива измислени истории и, честно казано, хвърлям доста труд. Надява, се да ви хареса, ето я и частта:

Седма глава
„Само сън”

Момичето което беше „аз”, се превърна в… Анди.
- Мразя те! - изкрещя той. – Махай се! Не искам да те виждам! Мразя тееее! – той крещеше, гората ехтеше. Една сълза се стече по лицето ми, а лианите, които бяха обвили краката ми в болезнена хватка, бавно се изнизаха от „терена”. Стечеше още една сълза, и още една, и още една. Паднах на колене и се задържах на ръцете си.
- Ти… Как… - не можех да сътворя изречение. Толкова болка се беше събрала в сърцето и душата ми. Най – накрая събрах сили, оформих внимателно изречението в ума си и го попитах хлипайки:
- Ако ме мра… Ако ме мразеше, защо ме прие при себе си?
- Ти си жалка. Не се ли осъзнаваш? – всяка негова дума се забиваше като кинжал в сърцето ми. – Приех те само защото още не си напълно вампир и може да ти се случи нещо. Нещо, което няма да има хубав край. – самодоволна усмивка се появи на лицето му. Сега забелязах, че той бе облечен само по дънки. Тялото му беше голо, а релефа на плочките по корема му се очертаваше перфектно на лунната светлина.
- Пукати за мен! – събрах достатъчно сила и го казах. Но прозвуча толкова силно, колкото и го чувствах. Анди ме погледна с ненавист, обърна ми гръб и се затича към люлката, която незнайно защо, се беше отдалечила доста от нас.
- Не! Анди, почакай! Аз, не… - изгубих го от поглед. Просто изчезна в мрака.

***
Колко е красива, докато сънува, мислеше си Анди. Тогава осъзна реалността. Той трябваше да държи дистанция от нея. За толкова много години, Анди не бе изпитвал такива чувства. Толкова силни и истински.
Той седеше подпрян на ръката си и гледаше нежното лице на Габриел. Тя леко се намръщи и след това една сълза се стече по лицето й. Тя започна отчаяно да вика името на Анди. Той се стресна. Хвана я нежно за раменете и я разтърси леко. Никаква реакция.
- О, не! – каза си той, а след това малко по – високо добави, - О, не, не! Какво й става? Не трябва да става така. – Изглеждаше притеснен. Нямаше как да я събуди, освен… Освен ако не предизвика нещо истинско. Вдигна я и я целуна по бузата. Изражението й стана по – спокойно. Но въпреки това сълзи се стичаха по нежното й бяло лице. Той седна на леглото, все още държейки я в ръце. Прегърна отпуснатото й тяло.
- Моля те! – промълви тихо. – Събуди се.
***
Нещо ли някой ме разтресе. И тогава се събудих.
- Събуди се. – чух нежният глас на Анди. Една вълна от спокойствие ме „удари”. Анди бе прегърнал тялото ми. Когато забеляза, че съм отворила очи, ме целуна нежно по врата и се усмихна с една такава… Чаровна усмивка. Погледнах напред към дървената стена, а той облегна брадичка на лявото ми рамо. Пеперудки захвърчаха отново в корема ми. Усмихнах се едвам прикрито и се отпуснах в студените му ръце.
- Кажи ми, моля те, какво сънува? – тези негови думи ме стъписаха.
- Ами… аз… - не знаех какво да кажа. Е, нямаше какво да губя… - Ами… - и така му разказах за съня си. Казах му и за това, което е казал в съня ми и за това как съм се почувствала. Той така добре ме беше предразположил, че не можех да си затворя устата.
Анди седеше все така облегнат на лявото ми рамо, аз седях в студената му прегръдка. Когато най – накрая спрях да говоря, той стана и излезна от стаята. Остави ме напълно сама и объркана.

***
- Май наистина ме мрази – помисли си Габриел. – Ами ако сънят ми е бил знак?
През главата й минаваха различни мисли, но нито една не беше отговора. Истината бе, че Анди се страхуваше. Той се чувстваше като пет годишно хлапе. Още от както видя Габриел за първи път, той знаеше, че тя е „Тя”. Не, той не можеше, не трябваше да се влюбва в нея. Не и точно сега. Когато тя го чувстваше толкова близо, като приятел. Но и той не беше прав. Тя искаше с него да са повече от приятели.
Анди седеше отпуснат на дивана на първия етаж и се чудеше как дай каже за кръвта от шейпшифтър и за факта, че я обича, но трябва да седи настрана. Да, толкова много въпроси и дела, а толкова малко време. Всъщност, той имаше цялото време на света, но Габриел го нямаше. Тя трябваше да слее кръвта си с митичното същество. В противен случай, нямаше да е сред живите. Цялата история беше толкова объркана. Щеше да има наранени. И то не само духовно.

Billy_and_Tomy! · 2011-12-17 09:31:38

Неекстт!!

viktoriq_biserova · 2011-12-17 13:52:07

Неекстт!!

#51 2011-12-09 09:27:24

Re: House of darkness 1-Началото

#52 2011-12-10 20:31:50

Re: House of darkness 1-Началото

#53 2011-12-11 16:18:52

Re: House of darkness 1-Началото

#54 2011-12-11 17:26:39

Re: House of darkness 1-Началото

#55 2011-12-11 17:35:12

Re: House of darkness 1-Началото

#56 2011-12-11 18:39:33

Re: House of darkness 1-Началото

#57 2011-12-11 19:28:25

Re: House of darkness 1-Началото

#58 2011-12-11 22:00:41

Re: House of darkness 1-Началото

#59 2011-12-12 09:07:38

Re: House of darkness 1-Началото

#60 2011-12-12 13:00:20

Re: House of darkness 1-Началото

#61 2011-12-12 14:10:09

Re: House of darkness 1-Началото

#62 2011-12-12 17:04:25

Re: House of darkness 1-Началото

#63 2011-12-12 19:10:17

Re: House of darkness 1-Началото

#64 2011-12-13 20:13:33

Re: House of darkness 1-Началото

#65 2011-12-13 20:18:05

Re: House of darkness 1-Началото

#66 2011-12-14 14:20:55

Re: House of darkness 1-Началото

#67 2011-12-14 20:07:14

Re: House of darkness 1-Началото

#68 2011-12-14 23:22:14

Re: House of darkness 1-Началото

#69 2011-12-15 08:07:33

Re: House of darkness 1-Началото

#70 2011-12-15 20:13:15

Re: House of darkness 1-Началото

#71 2011-12-16 18:59:52

Re: House of darkness 1-Началото

#72 2011-12-16 20:29:38

Re: House of darkness 1-Началото

#73 2011-12-16 20:54:54

Re: House of darkness 1-Началото

#74 2011-12-17 09:31:38

Re: House of darkness 1-Началото

#75 2011-12-17 13:52:07

Re: House of darkness 1-Началото

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook