Red, red rose..

Demolina · 2011-11-16 12:20:19

Поредната ми история, надявам се поне тази да е до края. Надявам се да ви хареса, тези които искат продължение да пишат в темата. Приятно четене. ^.^

Скръстила ръце в тях държах една красива червена роза.. Бях затворила очи, само чувах. Всички плачеха и се молеха това да не е истина. А майка ми, тя дойде и постави цял букет от червени рози върху тялото ми. Шепнеше ми през сълзи, колко много ме обича и че много иска да съм до нея.. Тя искаше да съм жива, че коя майка не иска детето й да е до нея? След няколко секунди се появи и брат ми до нея.
- Хайде, майко .. Знаеш, че тя не иска ние да страдаме. - промълви той, през сълзи и я отдръпна от мен.
- Знаеш ли? Голямо глупаче си .. - каза той с тъжна усмивка, личеше си колко го боли. - Винаги ще те обичам, винаги ще те пазим в сърцето си.. Ти ще останеш моята малка сестричка.. - всъщност той не трябваше да ми е брат, но тъпият сценарист го беше измислил така. Той се наведе към мен и ме целуна по челото, а аз цяла изтръпнах.. И той забеляза това, но не каза нищо.. Усетих как затварят ковчега пред очите на брат ми. Той плачеше.. Всъщност не исках да знам това, наистина .. Болеше ме за него, но това беше просто театър. Всъщност и аз пророних сълзи, но се стичаха прекалено бавно за да се забележи.. Вече определено беше тъмно, отворих очи, но нищо не виждах.. Беше трудно да се преструваш, че плачеш, но не за всички. Майка ми изигра ролята си чудесно. Брат ми, баща ми и чичо ми вдигнаха кочвега и се запътиха към завесите. Чу се ръкопляскане и доволна публика. На вярно изпълнението ни им хареса.
- Хайде, отваряйте .. Схванах се! - измърморих ядосано. Тогава малка светлинка прониза мракът, който беше във ковчега.. Станах, а Джейсън, който играеше ролята на брат ми помогна да стана.
- Колеги справихте се чудесно! - поздрави ни сценариста и се усмихна.
- Джейси, следващият път си спести сълзичките.. - пошегувах се с него, той беше свикнал на този тормоз.
- Да, много смешно. - Всъщност той беше голям красавец.. Имаше зелени очи с необикновен ирис и черна къса коса. Не беше много висок, но беше с добро тяло. Всеки път когато ме прегърнеше, усешах, всякъш съм защитена и в безопастност. Откъм характера той беше незаменим, и за това го обичам. Само той ме разбираше и знаеше какво чувствам.
- Хайде, Мейси тръгвай.. След малко ще ни заключат.. - не бях забелязала кога останахме само ние двамата.
- Добре, ей сега идвам.. Само да сваля грима. - казах и се усмихнах..
- Добре.. - съгласи се той и излезе от стаята. Седнах на столчето и се загледах в огледалото. Бях прекалено обикновена.. Със кафяви очи и кестенява коса. Имах бретонче достигащо до веждите ми. По принцип бях доста мързелив човек, за това и избрах този стил прическа. Премахнах грима с тоалетно мляко и тоник набързо. Не исках Джейс да ме чака. Изправих се бавно и отново се погледнах в огледалото.. Вързах косата си на опашка и тръгнах към изхода, но забелязах как почти цялата стая беше пълна с дим, а аз не можех да дишам.. Започнах да кашлям и да викам за помощ, но силите ми бяха на свършване. Достигнах до вратата, плъзнах се до нея и припаднах..

D i f f e r e n t · 2011-11-16 14:03:20

Изглежда интересно.. некст

Billy_and_Tomy! · 2011-11-16 14:03:51

Харесва ми. Некст.

Alexiss1212112 · 2011-11-16 15:05:40

Изглежда интересно.. некст

(y)

mishitu_ · 2011-11-16 16:27:37

Много интересно! Началото е по-различно от обикновено. Хареса ми!

~smiley___face~ · 2011-11-16 17:27:44

Много интересно! Началото е по-различно от обикновено. Хареса ми!

nqkfa_si_tam · 2011-11-16 19:52:15

Интересно е.

Extazy Baby · 2011-11-16 20:38:01

Бива

SweetY =] KittY · 2011-11-17 13:57:14

Бива

Alexs_wee · 2011-11-17 17:35:47

Много интересно! Началото е по-различно от обикновено. Хареса ми!

Demolina · 2011-11-23 16:41:12

Предполагам довечера ще пусна нова част, до сега не успях, понеже нямах копмютър, Радвам се, че се харесва.. ^_^

Demolina · 2011-11-24 13:36:48

Частта е малко тъпа, но се надявам да ви хареса.. и извинявам се за грешките ;/

Затворих очи и усещах как се задушавам. Изплаших се.. може би щях да умра? Но как? Аз бях твърде млада. Усещах всякъш някой ме беше стиснал за врата, но нямаше никой. Всяка глътка въздух всякъш беше последна.. Кашлянето ми се засили.. Болеше ме всичко, сълзи се стекоха по лицето ми, но това беше само за секунди. Миг по - късно не усещах нищо, не можех да местя тялото си. Но все още бях жива.. Някой влезе през прозореца, но нямах сили дори да отворя очите си. Сграбчи ме, беше груб, но след малко ме прегърна.
Бяло. Всичко беше бяло. Вече бях отворила очи, но за части от секундата нищо не виждах.
- Къде съм? - попитах като вече виждах само силуети, но не разпознавах лицата.
- По-важно е как си.. - каза някакъв мъж, доста познат глас.. Ъм, Джейс ?? Да, след малко виждах перфектно. Изглеждаше притеснен.
- Искаш ли нещо за пиене или ядене?
По всичко личеше, че съм в болница. Стените и пода бяха бели. Всъщност всичко беше в бяло, с изключение на кафяво дървената врата която се отличаваше, доста добре. Беше олюпена, точно както стените. Изглеждаше много стара и си личеше, че ремонт беше правен от много време. На вратата имаше една табелка, не се разбираше много какво пише, но бяха цифри. След 5 секундно "кьорене" забелязах, че всъщност това е номера на стаята.
- 669? - измърморих аз тихичко, едва ли някой ме чу..
- Какво? - Джейс явно бе чул нещичко, но не много.. Изгледа ме странно, но се бе появила и усмивка на лицето му.. Ох, как обичах тази усмивка негова, а очите му.. блестяха. Беше толкова красив..
- А, не нищо. - опитах се да стана, но нямах сили и отново се върнах в легнало положение..
- Ааа, защо се опитваш да станеш?? - изрази се леко ядосано, но си личеше загрижеността.
- Просто искам да се прибера в къщи.
- Добре, добре.. Глупачка. - измърмори той, но аз се направих, че не съм го чула. - Почакай малко.. - каза той, а аз само извъртях очи и зачаках. Обърнах се към прозореца и се виждаше едно движение.. Всъщност не беше едно, бяха няколко. Движенията на капките, които падаха надолу. Валеше и при това доста обилно. Беше приятно, но изведнъж ме лъхна студен вятър.. О, единият прозорец се отвори, и точно тогава се чу силният шум от удрянето във стената. Станах бавно и понечих да затворя прозореца, но тогава се появи Джейсън, който ме сграбчи за ръцете и ме обърна.. той също беше груб, спомних си за случая в съблекалните в театъра.. Изплаших се.
- Какво правиш?? Да не си луда? - изкрещя той в лицето ми..
- К-какво? Исках просто да затворя прозореца.. - промълвих тихо и го погледнах изплашено. Изражението му изведнъж се промени, докато ме гледаше ядосано - погледът му стана спокоен.. Пое глътка въздух, а след това отдъхна.Ддори не бях забелязала как съм станала, не ме болеше нищо.. но точно в момента в който се сетих за това, изгубих цялата сила, която бях насъбрала за да се изправя. Отпуснах се, щях да падна на земята, ако той не ме хванал отново. Явно си мислите, че съм късметлийка, щом толкова пъти попадам в прегръдките му? Държеше ме силно, но не натискаше, не беше грубо, както ме хвана одеве. Притисна тялото ми към своето си и ме погали по главата. Допря главата ми на рамото ми, а аз усещах как сърцето ми започна да бие зачестено, имах чувството, че ще изскочи всеки момент. Отново лъхна студеният въздух.. Облаците от които се бе образувал дъжда изчезнаха, появи се и слънцето, което грееше толкова силно, но все пак не бе достатъчно силно за да сгрее тялото ми. Не съзнателно плъзнах ръцете си по тялото му и те вече бяха на кръста му. " Осъзнай се, момиче! " - казах си и веднага махна ръцете си от там, отдръпнах се от него и го погледнах..
- Казах, че искам да си отидя в къщи.
- Добре, облечи се, аз ще те чакам отвън пред вратата. - каза той, затвори прозореца и излезе. Облякох единствените дрехи, които имах в стаята.. Бяла плетена блуза и тъмно-син панталон. Облякох и пълтото което бе закачено на закачалката.. Погледнах през прозореца за миг, но само за миг, не се задържах много.. Излязох от стаята.
- Готова съм.. - измърморих тихо и го погледнах. Той хвана ръката ми, но аз го пуснах.. Джейс издаде тих стон на смях и ме погледна като беше ухилен..
- Много ти е смешно на теб, а?
Излязохме от сградата. По принцип много мразех болници, наистина, ужасни са. А от миризмата на лекарства ми се повдига. Вднага след като отворихме входната врата на болницата усетих приятният въздух който се носеше навън.
Явно Джейс бе наистина, ама много нахален, понеже хвана ръката ми, отново, но този път не се съпротивлявах, отпуснах се и продължихме да вървим.
- Джейс, какво точно се случи във театъра?

steffi18 · 2011-11-24 16:21:43

Некст!!

Billy_and_Tomy! · 2011-11-24 17:11:06

Авв бързо пускай некстаа!!

miss_cute_kiss · 2011-11-24 17:30:33

Некст!!

miss_cute_kiss · 2011-11-24 17:30:50

Некст!!

xvampirexbitchx · 2011-11-24 17:45:15

Хм.. интересно.. Още!

Demolina · 2011-12-04 00:35:21

- Няма значение. - каза той и ме погледна
- Нее, кажи!
- Много си упорита, но колкото и да мрънкаш няма да ти кажа..
- Е, добре. - казах аз, но това не беше краят. Щях да го тормозя още.
Слънцето вече беше залязло, лъхаше топъл вятър и въздухът също беше доста приятен. Погледнах към него, зелените му очи блестяха .. Той гледаше настрани, но ме усети и ме погледна. Беше толкова красив.. Вече бях сигурна, че съм влюбена. Джейс се усмихна, премигна и продължи да гледа напред, но аз не спрях. Наслаждавах се на красотата му.
- Спри да ме гледаш, ще пробиеш дупка в лицето ми! - каза той подигравателно..
- А? Ъм, съжалявам .. - измърморих аз и сведох глава. Джейсън ме хвана за ръката, завъртя ме и ме притисна към себе си. Уви ръце около кръста ми и допря главата ми на рамото му. Не знаех какво да кажа, мълчах и гледах като "трясната" .. Беше неочаквано. Опитах да се отдръпна, но той ме държеше силно.
- Каква е причината?
- Няма такава.
Джейс ме изпрати до вкъщи. След като той си отиде заключих вратата и легнах на леглото в стаята си. Живеех с леля си, понеже родителите ми починаха когато бях на 14. И без друго не бях много близка с тях, но все пак ми липсваха.
Нямаше никой вкъщи за това пуснах музика на лаптопа си я увеличих до край. След известно време получих оплаквания от съседите тропащи на вратата ми, и викащи под прозореца, но не ми пукаше особено. Лежах си на леглото и мечтаех. Като малка имах мечта да стана певица, но явно да бъда актриса ми се отдаваше повече. Много исках тази мечта да стане реалност, но нямах тези възможности. Отнесена в мисли заспах.

- Хей, събуди се!! - женският глас на леля ми ме събуди. Щом го разпознах, явно се бях наспала доста добре. Знам, тъпа логика имам.
- Добро утро .. - поздравих я с особено "голямо" желание.
Всъщност тя е едва на 30, а ми беше леля.. Е, нищо. Косата и беше дълга, права и руса, до кръста. Очите й бяха светло-кафяви. Тялото и също беше атлетично. Всяка сутрин бягаше 2 километра, понякога и повече. Аз бягах с нея, но тъй като се изморявах лесно, половината път изминавах с колело.
- Днес пропусна обиколката с мен! - каза с не особено доволен тон и ме погледна..
- Защо? Колко е часа?
- Ами.. 14:30, по обяд. - отговори тя и излезе от стаята.
- Уфф, успах се. - измрънках си аз и 'забих' главата си във възглавницата.
Несъзнателно мина още един час, а уж се бях наспала. Добре, че беше телефона ми, или по - точно братовчедка ми. Е, да все още не съм ви запознала със голямото ми семейство..
- Хей, Мейси! Днес идваш с мен!
- Какво, къде? - попитах учудено, мразех когато не ме поздравяваше, дори не каза просто "Добро утро." . О, верно, не е сутрин.
Казваше се Катрин, но аз и виках просто Кат. Беше голяма купонджийка, може би една от най-големите, които познавам.
- Ами, поканена съм на рожден ден, от 19:30. Голям купон ще бъде.
- Добре. - съгласих се и затворих. Имах 4 часа за да се оправя. Станах бързо от леглото си и отидох да се изкъпя. Напълних ваната, а през това време приготвих дрехите си.
Влязох във ваната. Беше много приятно. Носеше се аромат на цветя. Затворих очи и се отпуснах. Отново в съзнанието ми се появи Джейс. Дали не си личеше прекалено много, че го обичам?
Изведнъж нещо прекъсна мислите ми. Някой ме хвана за главата и я навря във ваната. Съпротивлявах се, опитах да поема въздух, но беше невъзможно. Отворех ли устата си, не само, че щях да се удавя, преди това, щях да умра от отравяне. Миг по - късно ръката изчезна. Изкарах главата си над водата и поех глътка въздух, но нямаше никой. По спомените ръката беше груба и доста силна. Изплаших се много, дали просто не си бях въобразила? Изкъпах се набързо и излязох от банята. Набързо се изсуших и се облякох със дрехи за вкъщи. Все пак имах много време.. Накъдрих косата си и писах смс на Джейс, че днес няма да мога да изляза.
Времето минаваше прекалено бавно.. Изгледах едно предаване за таланти, имаше толкова талантливи изпълнители.. Мислех си - Може би някой път и аз трябва да опитам?
Телефонът звънна. Получих съобщение.
- "Добре, но къде ще ходиш?" - отговорих му, че ще съм на рожден ден с Катрин, както всъщност наистина беше. Е, вече имаше 1 час докато изляза. Докато се обличах чух странен мъжки глас, беше непознат..
- Хубаво тяло за една 16 годишна. - Прикрих тялото си с дрехите, а той се приближи до мен, всъщност и той не изглеждаше много голям. Някъде около 19-20 годишен. Тялото му беше хубаво, косата му също. Снежно руса, а очите му бяха сини. Все попаднах на красавци, но този наистина беше странен.
Беше толкова близо, че дори телата ни се допираха.. Усетих, че имаше плочки. Но какво от това?
- Кой си ти??
- Ще разбереш по - късно. - каза той и ме целуна. Странното отново бе, че ми хареса. Зашлевих го със шамар и го изгледах ядосано. Не съзнателно изпуснах дрехите, бях наистина ядосана. Кой е той, че да ме докосва? И още повече да ме целува?
- Какво искаш?
- Защо питаш? - попита той, но беше ясно, че нямаше да му отговоря. Изгледа ме доста перверзно, наистина, беше странен.
- Разкарай се! - изкрещях му, но в същият момент той се озова до мен. Беше наистина бърз..
- Щом искаш.. - миг по - късно наистина го нямаше..

Demolina · 2011-12-06 12:58:21

Да продължавам ли ?

Billy_and_Tomy! · 2011-12-06 16:02:00

Продължавай естествено! Нееекстт!!

#1 2011-11-16 12:20:19

Re: Red, red rose..

#2 2011-11-16 14:03:20

Re: Red, red rose..

#3 2011-11-16 14:03:51

Re: Red, red rose..

#4 2011-11-16 15:05:40

Re: Red, red rose..

#5 2011-11-16 16:27:37

Re: Red, red rose..

#6 2011-11-16 17:27:44

Re: Red, red rose..

#7 2011-11-16 19:52:15

Re: Red, red rose..

#8 2011-11-16 20:38:01

Re: Red, red rose..

#9 2011-11-17 13:57:14

Re: Red, red rose..

#10 2011-11-17 17:35:47

Re: Red, red rose..

#11 2011-11-23 16:41:12

Re: Red, red rose..

#12 2011-11-24 13:36:48

Re: Red, red rose..

#13 2011-11-24 16:21:43

Re: Red, red rose..

#14 2011-11-24 17:11:06

Re: Red, red rose..

#15 2011-11-24 17:30:33

Re: Red, red rose..

#16 2011-11-24 17:30:50

Re: Red, red rose..

#17 2011-11-24 17:45:15

Re: Red, red rose..

#18 2011-12-04 00:35:21

Re: Red, red rose..

#19 2011-12-06 12:58:21

Re: Red, red rose..

#20 2011-12-06 16:02:00

Re: Red, red rose..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook