House of darkness 1-Началото

~smiley___face~ · 2011-11-26 20:42:53

Ако си спомняте, преди време пуснах Къща от мрак, но имаше доста неща за поправяне имаше и правописни грешки... Сега я пускам на ново, имам муза, знам как ще се развиват действията и ще пускам често части, а и ако някоя глава е по - дълга, ще я пускам на части
Ето го и началото, надявам се да ви хареса :

Къща от мрак

Първа глава
„Сбогом!”

5-centimeters-per-second-bluray-mkv_snapshot_00-34-38_2011-01-26_18-53-31_large.jpg

Когато бях малка не вярвах в духове, вампири и подобни. Но една среща с необикновено, свръх естествено същество, ме накара да помисля над нещата. Моята история е нещо, което не се среща всеки ден. Как започна всичко?
От деня на преместването.:

… Кàролин щеше да се качи на този сив мерцедес. Неможех да повярвам, че заминава. Тя дори не знаеше къде ще ходи. На някакъв остров в средата на Тихи океан. Не знаеше никакви подробности.
Погледнах я.
Късата й права коса, която винаги изглеждаше перфектно, сега бе леко начупена в края. Пъстрите й очи шареха навсякъде, като от време на време се четеше ентусиазъм, леко примесен с тъга. Щеше да ми липсва това момиче.
За пътуването тя бе облякла любимата си блуза – тъмно синя с голяма картинка отпред, едни прилепнали дънки и кецове. Тя винаги носеше големи чанти, в които не слагаше нищо. Сега през дясното й рамо минаваше голяма сива чанта.
Погледнах ме се и едновременно казахме:
- Ще ми липсваш! – да, имахме този навик да казваме едно и също нещо, по едно и също време. Или пък си довършвахме изреченията. Според всички наши приятели ние бяхме „духовни сестри”. Само да знаеха колко са прави!
- Кàролин, мила, трябва да тръгваме. – чу се гласа на майка й от колата. Майка й се казваше Маргарет. Маргарет Хийт. С Кàролин много си приличаха. Русите им коси, шантавите мисли, фигурата, очите. Бяха като близначки. Но за разлика от майка си, с баща си нямаха нищо общо. Дилън Хийт приличаше на типичен баща. Като започнем от кафявата коса и стигнем до маратонките.
С Кàролин се прегърнахме и целунахме по бузите. В това време майка й дойде при нас. Целунах и нея. Щяха да ми липсват много. Маргарет ни погледна многозначително и се запъти обратно към колата, оставяйки ни насаме.
- Разбрали къде ще заминаваш? – попитах небрежно и седнах на високо поставен бордюр.
- Нем. – бе краткият й отговор. Тя издиша тежко, като от устата й излезна бяла пара. – Тате, ще ми обясни по пътя.
Кимнах в отговор.
- Е? Какво ще правиш с… - поколебах се за миг. – С Кейлъб?
Кàролин ме погледна. Очите й бяха мрачни, но на лицето си имаше усмивка.
- Нищо. Няма какво да направя. – тя говореше с безизразен тон. Сякаш не й пукаше за него, за тях.
- Няма да се меся. – обещах й.
- И двете знаем, че няма как да не се намесиш. – докато произнасяше тихо думите, от устните й отново се появи бяло облаче бяла пара.
- Добре де. – казах засмяно и двете започнахме да се смеем.
От колата се чу ведрият глас на баща й, който я викаше да се качва вече в колата.
- Идвам тате! – провикна се Кàролин. Тя ме погледна тъжно, смутено. Засмях се. Винаги ми изглеждаше смешна, когато бе тъжна.
- Хайде, дай едно гуш и марш към… - запънах. Не продължих, а я прегърнах много силно, след което тя се затича към колата, а грамадната чанта я удряше по дупето.
- Сбогом! – прошепнах без звук.
Когато колата се отдалечи до толкова, че да не я виждам, се обърнах и се запътих към спирката на автобус 74.
Родителите ми бяха извън града, някъде в провинцията. Аз бях сама с гаджето си. Мама и тате знаеха, че тя е там.
Вече виждах спирката. Нямаше хора, нито коли. Беше пусто.
Не ми оставаше нищо друго, освен да седна и да чакам. По разписание трябваше да е тук след пет минути. Седях взирайки се в пустия път, които се виеше пред мен.
Изведнъж от нищото се появи червен автобус с номер „74” отпред.
Нощта е тъмна, влажна и леко зловеща.
***
Друсах се в автобуса, който все още бе празен. Седях на оранжево – синя седалка, точно до прозореца.
- Спирка „Сент ин сент”. – гласът на робота, произнасящ думите, бе някак не на мястото си. Но точно в този момент вниманието ми бе привлечено от тройката, качваща се в автобуса.

nekwa_ · 2011-11-26 20:49:34

харесва ми .,

viktoriq_biserova · 2011-11-26 21:05:06

харесва ми .,

Billy_and_Tomy! · 2011-11-26 21:06:30

Интересно Некст!!

miss_cute_kiss · 2011-11-26 21:32:18

Интересно Некст!!

natali.14 · 2011-11-26 21:55:46

Много си се трудила.харесва ми

ronnie · 2011-11-26 22:47:20

Интересно Некст!!

~smiley___face~ · 2011-11-27 06:16:53

Много се радвам, че ви харесва! Днес вечерта ще пусна некста

Billy_and_Tomy! · 2011-11-27 12:22:55

Много се радвам, че ви харесва! Днес вечерта ще пусна некста

Суперр ще чакам.

~smiley___face~ · 2011-11-27 18:52:12

Такам, само да изясня, картините, които давам, са за да придобиете представа къде се извършва действието. Ето некста, надявам се да ви хареса :

Втора глава
„Тройката”

В автобуса се качиха две момичета и едно момче. Огледах ги от главата до петите. Набиваха се на очи. Най – вече момичетата. И двете бяха коренно различни от мен. Те имаха перфектни, идеални пропорции и извивки. Приликата им с модели от известите марки и производители беше огромна. Слаби и издължени тела, слаби крака, красиви издължени лица.
Аз не бях като тях, но си имах хубава фигура, овално лице и от време навреме ми хрумваше по някоя добра идея.
Момичето, което изглеждаше по – голямо, имаше червена, дълга къдрава коса. Очите й. Тя бяха нещо, което не бях срещала до сега. Те бяха в цвят корал. Стояха хубаво с червената й коса. Носът й бе нежен, устните й в бебешко розов цвят, кожата й изглеждаше мека и бяла като мляко. На перфектното си лице имаше няколко едвам забележими лунички.
По – младо изглеждащото момиче, беше със светло руса коса. Толкова светла, че изглеждаше бяла; правата й коса беше вързана на кок. Нейните очи бяха в цвят тюркоаз. Нейната кожа, за разлика от другото момиче, беше по – тъмна. Това правеше косат й още по – бяла.
Моята коса беше черна и дълга до кръста, а очите ми – пъстри.
Момчето даваше вид на бунтар. Убийствено готин – точният пример за ”лошо момче”. Той носеше черни дънки, черно кожено яке със сребристи оттенъци. Кецовете му също бяха черни със сребърни връзки и бели „петна” по тях. Те изглеждаха толкова чисти, сякаш никога не ги не обувал.
Косата му беше в цвят тъмен кестен и леко разрошена. Досега не я бях забелязала, защото когато се качи беше с качулка. Очите му изглеждаха сиви.
Момчето каза нещо на двете момичета и се запъти към мен. Момичетата от своя страна ме погледнаха така, сякаш щяха да ме изядат с парцалите. Завъртях очи и не ги погледнах повече.
С крайчеца на окото си забелязах момчето. Походката му. Тя беше толкова… Толкова секси.
Той се настани точно до мен. Хвърлих му скришом поглед и забелязах малък детайл, подаваш се от якето му. Имаше три гривни. Две бели, които заграждаха една черна. На тях имаше надписи. На първата бяла пишеше : „Don’t look!”, на черната „You go: Ah! Ah! Ah!”, а на втората бяла пишеше нещо от сорта на „Love?! No, thanks.”.Неможах да се съсредоточа.
Извърнах поглед към пътя. Навън изглеждаше мрачно и луната не се виждаше. Една усмивка огря лицето ми. Първо заради надписите и второ за сладура до мен. Аз бях лесбийка, но все пак…
- Габриел, учудвам се че си още жива, мила моя. – каза едвам чуто той. – Мислех, че са те убили, преди… Колко време мина? Четири години? – В тон с тихия глас се понесе и тихият му смях.
Какво ли беше станало преди четири години? И тогава ме озори. Замръзнах на място. Усмивката се изпари от лицето ми. Момчето стана и се върна при момичетата.
Погледа ми бе насочен в скучните павета, а главата ми гъмжеше от мисли и зловещи картини.

Billy_and_Tomy! · 2011-11-27 19:33:40

На най-интересното Неекст!!

miss_cute_kiss · 2011-11-27 21:14:42

На най-интересното Неекст!!

miss_cute_kiss · 2011-11-28 08:31:02

Хайде де,очакваме некстаа !

~smiley___face~ · 2011-11-28 08:39:54

няма особен интерес, може и да я спра

miss_cute_kiss · 2011-11-28 08:41:46

няма особен интерес, може и да я спра

Омг,пак ли почваш? Много добре виждаш,че се харесва,какво се правиш?

~smiley___face~ · 2011-11-28 08:48:16

няма особен интерес, може и да я спра
Омг,пак ли почваш? Много добре виждаш,че се харесва,какво се правиш?

трима човека не са голяма аудитория

miss_cute_kiss · 2011-11-28 08:52:29

няма особен интерес, може и да я спра
Омг,пак ли почваш? Много добре виждаш,че се харесва,какво се правиш?
трима човека не са голяма аудитория

Моля!? Трима човека си ти!

~smiley___face~ · 2011-11-28 08:56:59

това ме изкефи Добре, айде няма смисъл да я спирам Трима са си трима, но пак са хора

Billy_and_Tomy! · 2011-11-28 12:50:05

Не я спирай Наистина историята се харесва!

viktoriq_biserova · 2011-11-28 16:13:35

Не я спирай Наистина историята се харесва!

Billy_and_Tomy! · 2011-11-29 16:22:29

Ще има ли некст?

real5 · 2011-11-29 16:52:48

Ще има ли некст?

~smiley___face~ · 2011-11-29 17:16:52

дам, след малко я пускам

Billy_and_Tomy! · 2011-11-29 17:35:15

дам, след малко я пускам

Суперр, чакаам !

~smiley___face~ · 2011-11-29 20:50:32

Ето го и некста!
(Картинката, описва обстановката и горе - долу спирката където спира червеният рейс).

Трета глава
Улицата

Той говореше за смъртта на един от най – близките ми хора. Преди четири години леля Клара почина. Но смъртта й не бе случайна. Тя живееше сама. Никога не е искала или имала мъж до себе си. Въпреки, че имаше безброй кандидати. Леля Клара наистина беше много красива. С тъмно кафяви къдрици, тревисто зелени очи и големи гърди. Въпреки, че вече беше на възраст, никой не би й дал петдесет и две години.
За жалост я убиха пред очите ми. Той имаше точно това в предвид. Преди четири години тя ме гледаше във вкъщи, защото мама и тати имаха работа до късно и нямаше кой да ме гледа. Тогава, в този злопаметен ден, нахлуха в къщата. Аз играех на криеница с леля и когато нахлуха, аз се бях скрила зад гардероба. Да, спомням си писъка, кръвта, но не и начина. Сякаш някой го бе изтрил от паметта ми.
Исках да изкарам смъртта на леля от главата си, но уви, не се получи. В съзнанието си виждах кръвта, леля просната на пода. Нямаше нито нож, нито пистолет, но тя бе почти на парчета.
Не си спомнях какво е станало натъка. Спомням си болницата. Там се събудих. Зловещата картина ненапускаше ума ми. Беше се загнездила там.
Извадих от розовата си чанта на Пинко, розовата пантера, една лилава MP4-ка, взех си белите слушалки и се наслаждавах на песните. Лека полека, забравих за смъртта на леля. Загледана в пътя, забелязах нещо странно. Нещо… Нещо което се движеше толкова бързо, че неможех да го проследя с поглед.
Вече беше късно, а и ми се спеше. Реших, че просто ми се привидяло. Затворих очи и ги разтърках. Отново ги отворих. Всичко бе кристално ясно, колкото можеше да бъде кристално през тази тъмна нощ.
Спрях музиката, свалих слушалките и то точно навреме.
- Спирка „Хенри - Хенс”. – каза компютърният глас. Грабнах суичъра и чантата си и се затичах към задната врата на автобуса. Прескочих трите стъпала и точно на бордюра. При скока приклекнах леко, вратите се тропнаха силно зад мен.
- Пфф. – из пуфтях и се изправих. Преметнах розовата чанта през дясното ми рамо и черният суичър през дясната ръка. Огледах се.
След кратък размисъл потеглих надясно. Вървях, а около мене нямаше жива душа. Изведнъж се чу приглушено и плавно „ааааахх”. Сякаш някой издишаше въздух. Обърнах се рязко, но нямаше никой. Сключих вежди за малко и продължих.
- А – а – а - !
_________________________________________
малко по-кратко е, извинявам се

#1 2011-11-26 20:42:53

Re: House of darkness 1-Началото

#2 2011-11-26 20:49:34

Re: House of darkness 1-Началото

#3 2011-11-26 21:05:06

Re: House of darkness 1-Началото

#4 2011-11-26 21:06:30

Re: House of darkness 1-Началото

#5 2011-11-26 21:32:18

Re: House of darkness 1-Началото

#6 2011-11-26 21:55:46

Re: House of darkness 1-Началото

#7 2011-11-26 22:47:20

Re: House of darkness 1-Началото

#8 2011-11-27 06:16:53

Re: House of darkness 1-Началото

#9 2011-11-27 12:22:55

Re: House of darkness 1-Началото

#10 2011-11-27 18:52:12

Re: House of darkness 1-Началото

#11 2011-11-27 19:33:40

Re: House of darkness 1-Началото

#12 2011-11-27 21:14:42

Re: House of darkness 1-Началото

#13 2011-11-28 08:31:02

Re: House of darkness 1-Началото

#14 2011-11-28 08:39:54

Re: House of darkness 1-Началото

#15 2011-11-28 08:41:46

Re: House of darkness 1-Началото

#16 2011-11-28 08:48:16

Re: House of darkness 1-Началото

#17 2011-11-28 08:52:29

Re: House of darkness 1-Началото

#18 2011-11-28 08:56:59

Re: House of darkness 1-Началото

#19 2011-11-28 12:50:05

Re: House of darkness 1-Началото

#20 2011-11-28 16:13:35

Re: House of darkness 1-Началото

#21 2011-11-29 16:22:29

Re: House of darkness 1-Началото

#22 2011-11-29 16:52:48

Re: House of darkness 1-Началото

#23 2011-11-29 17:16:52

Re: House of darkness 1-Началото

#24 2011-11-29 17:35:15

Re: House of darkness 1-Началото

#25 2011-11-29 20:50:32

Re: House of darkness 1-Началото

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook