,,Зъби"

miss_cute_kiss · 2011-11-18 19:37:28

Нещо новичко,което горе-долу е като всички останали истории,но все пак,ако ви хареса ще я продължа! Ще се радвам да ви допадне.

Първа Глава

Здравей читателю,чрез тази реалистична история,ще можеш да се впуснеш в страната на сенките и на черния Рай.Какво!? Ха,Рай ли казах!? Исках да кажа Ад.
Ще си зададеш въпросите ,,Коя съм аз!?" , ,,Как се казвам!?" и ,,Откъде идвам!?" ?
Аз съм твоя кошмар,от който трябва да се събудиш възможно най-бързо! Аз не се казвам.Нямам име,викат ми Хевън.И накрая От къде идвам!? От черната картина наречена живот.

***

Наскоро се преместих в нов квартал,не в нов град,просто нов квартал.Да кажем,че градът няма име,но с удоволствие ще ви кажа името на квартала,казва се ,,Совър" .
Харесва ми.Няма много хора.Живея във висок блок,пред него има подземен гараж..Или поне така мисля де.Живея сама от много,много дълго време.Родителите ми починаха в много злокобна катастрофа и от тогава се промених наистина коренно...Но,за това съм сам сама,е ако не броим Сами-кучето ми което също имам от толкова мнооого време.

Бях застанала на ръба на леглото и си мислех за квартала.От както съм тук,нито веднъж не съм излизала да го разгледам,а повярвайте ми,това е наистина много време.За това станах,отидох до антрето,свалих бежовото яке от закачалката и го намъкнах.Сетне отворих вратата,пресегнах се и взех ключовете и книгата от панерчето на шкафчето до вратата,а после я затръшнах след себе си.Качих се в асансьора и той ме заведе до първия етаж.Знаех,че над подземния гараж имаше нещо като площадка,обрасла от треви и дървета,а зад нея имаше малко пазарче на което продаваха цветя.Реших,че едно цвете ще ми дойде добре.Отправих се към площадката,четейки книгата,забелязах четири силуета.Преместих очи от книгата към силуетите.Бяха три момчета и едно момиче.Две от момчетата седяха,а третото стоеше право.Момичето което стоеше до правото тъмнокосо момче също беше право.Бяха уникално красиви и мъртвешко бледи.Бяха толкова бледи,че сякаш прозрачни.Двете седнали момчета също бяха невероятно хубави,но правият тъмнокос странник открадна погледа ми.Беше с черна коса,пред която лицето му изглеждаше толкова бяло,сякаш беше изсипал камион с пудра върху лицето си.Но не можех да отрека,в никакъв скучай,че беше невероятен.Аз ги гледах втренчено и те също,но погледът ми оставаше на изправеното момче.Помислих си ,,Боже колко е тайнствен." Момичето до него,сякаш прочела мислите ми,със злобна полу усмивка,се приближи до момчето и прокара езика си по челюстта му.Момчето не помръдна,нито отмести поглед.Момичето изглеждаше перфектна.Със дълга до кръста тъмно-руса коса,беше топирана (мисля)назад.Имаше много разголено облекло,но слаба и с кадифено бяла кожа.Докато правеше това движение,двете седнали момчета се извъртаха към нея.Русото момче,което седеше от външната страна,на някаква голяма бетонна тухла,отново се обърна към мен,а изумрудено зелените му очи се втренчиха в мен и за секунда ми се стори,че в тях проблясва пламък.Другото момче,което седеше от вътрешната страна,също бе русо,но много по-странно.Сякаш бяха близнаци,но много различни.Отново преместих поглед към високия тъмнокос,а после зарових очи в книгата.Опитах се да избия картината от и без това празната си глава.За това се зачетох задълбочено.Книгата се казваше ,,Проклятието",ставаше въпрос за вампири,които мразят върколаци.Честно,това бяла пълни глупости.Много добре знаех какви са вампирите,и повярвайте ми,нямаше ни най-малка прилика с това което пишеше в книгата.Вдигнах набързо поглед и с изненада установих,че вече съмна пазара които беше пълен с цветя,предимно с рози в обикновените меланхолични цветове.Бяла,жълта,розова роза...на всяка сергия.Толкова ли ги харесваха хората!? Запътих се към края на сергиите.Там имаше една малка и превита на две жена,с опърпано яке,която продаваше рози.Беше ги наредила в една голяма кофа.Направи ми впечатление,че имаше около педесетина бели рози,а между тях,една черна.Рядко срещана,как така все още не я бяха купили!? Побързах да се приближа и каза:
-Ще взема тази. -сочейки към черната роза,осъзнах,че изрекох думите с монотонен,изпълнен с горчивина и отегчение глас.Жената ме погледна,пресегна се към розата,извади я и сетне каза.
-Внимавай дете,черната роза носи неканени гости,опасни гости и само нещастие. -произнесе думите с такава тъга и едновременно с лукавост.
Аз само се подсмихнах и измънках под носа си:
-Ха-ха,какво знаете вие,би ли могло да стане по зле.. -казах с надеждата тя да не ме е чула и вътрешно се молех да не ми отговори.Когато се уверих,че не е чула и думичка от това което казах,продължих.
-Колко ви дължа -имънках,а тя ме погледна многозначително и каза.
-Той каза,че ще дойдеш да я вземеш.Нищо не ми дължиш скъпо дете,но само,пази се от него. -каза жената и аз поех розата от ръката и се отправих обратно към дома,въпреки,че не исках да се прибирам.Минах по същия път,с надеждата да зърна тъмнокосото момче само още веднъж,но уви те вече не бяха там.И тогава в главата ми затанцуваха думите на жената. ,,Той!?" Кой е Той!? Що за глупости ми наговори тази жена! Запитах се,но вътрешно,някак си вярвах на думите и .. ,,Какво ми става???" помислих си и сведох поглед.Имам свръх изострени сетива,защо не усетих нищо? Боже колко странно.Сетне сведох поглед към розата и продължих да вървя.
___________________________________________________________________
Критики/Съвети..Ако ви хареса ще я продължа

sladyr4etyy · 2011-11-18 20:15:16

некст

lady_ss1 · 2011-11-18 20:23:00

Некст

miss_cute_kiss · 2011-11-18 23:09:43

Сериозно ли ви харесва,леле много се радвам за това.!

malwu.. · 2011-11-19 06:22:30

Хихи, вече официално ти ставам почитателка харесва ми как пишеш и твориш ! (exclaim)

miss_cute_kiss · 2011-11-19 08:52:09

Хихи, вече официално ти ставам почитателка харесва ми как пишеш и твориш ! (exclaim)

Уау,колко мило,много ти благодаря,ще се радвам!

~smiley___face~ · 2011-11-19 09:10:01

Хареса ми, чакам некста

miss_cute_kiss · 2011-11-19 09:14:39

Хареса ми, чакам некста

Радвам се,но все още е малко скучно,нататък става по-интересно!

~smiley___face~ · 2011-11-19 09:17:11

Хареса ми, чакам некста
Радвам се,но все още е малко скучно,нататък става по-интересно!

И при мен така се получава. Първо е скучно, но после - БУМ!, всичко става яко

miss_cute_kiss · 2011-11-19 09:18:49

Хареса ми, чакам некста
Радвам се,но все още е малко скучно,нататък става по-интересно!
И при мен така се получава. Първо е скучно, но после - БУМ!, всичко става яко

Нда,забелязах го! ;дд А ти кога ще ми пуснеш некста в Къща От Мрак!? :Д

~smiley___face~ · 2011-11-19 09:20:03

Радвам се,но все още е малко скучно,нататък става по-интересно!
И при мен така се получава. Първо е скучно, но после - БУМ!, всичко става яко
Нда,забелязах го! ;дд А ти кога ще ми пуснеш некста в Къща От Мрак!? :Д

Работя по въпроса :Д

miss_cute_kiss · 2011-11-20 19:27:04

Тази час е малко по-кратка.В началото все още е скучно,но ви гарантирам,че нататък става много по-интересно.

Глава Втора

,,Страх"

Докато продължавах да вървя,загледана в мрачната роза се замислих за онези странни хора които срещнах.Бяха ми толкова познати,толкова близо чувствани..Може би имах капчица надежда да са като мен.О,забравих да кажа малката подробност за себе си.Аз съм вампир.Но,спокойно,не ям хора и не ги преследвам докато не ги убия и изям.Е,зависи за кои хора говорим.

Завих по една малка уличка и видях стълбище.Беше посипано с листа,есента си отиваше.Идваше зимата,а студеният брулещ вятър който изпращаше,ми го подсказваше.Харесвах есента,имаше прекрасни цветове,но бях изживяла толкова много есени,че вече всяка една ми се виждаше еднаква.Беше неделя.Колкото и да не ви се вярва,аз също ходя на училище.Вие се оплаквате,че дванадесет години са ви много!? Боже мой,ако бяхте на мое място...3458 години,като се замислиш,не са си малко.Беше ми толкова скучно в часовете.Вече го бях научила,още по времето на Пикасо.Защо трябваше пак да го уча!? Но,за съжаление знаех проклетия отговор.Защото всички нормални тийнейджъри го правеха.Но,от друга страна,аз изобщо не съм нормална.Кой нормален (забележете) човек,би изял хазяйна си!? Да,казах,че не ям хора,но понякога си го заслужават.След като минах стълбите се запътих към автобусната спирка.Чаках автобус номер 38,въпреки това,знаех,че ще дойде след 24 минути.Огледах се.Наоколо имаше толкова минувачи и само двама чакащи автобуса.Е,не можех да съм сигурна,че чакаха номер 8,но по разсъжденията на гологлавия човек от дясната ми страна,чакаше точно този.А ми другия от лявата!? Боже,беше толкова пропаднал.Още живееше с мйка си и се чудеше как да я изрита,за да се натряска здраво.След точно двадесет и четири минути дойде автобусът.Толкова препълнен,че ме заболя главата.Знаех,че повечето слизат тук,но пак ми се виждаше препълнен.Не знаех на къде да отида с този автобус.За това секунда преди да си направя труда да помисля,да се кача.Аз се врътнах и се запътих обратно.С надеждата,да се прибера в къщи,но на път да видя поне за секунда онова момче.Въпреки,че момичето което облиза челюстта му,сигурно ми е гадже,но това за мен нямаше значение.За първи път този век ми се случваше да харесам някой.А,повярвайте ми,това се случва много рядко.Минах през малкото тунелче което разделя блока ми от спирката на автобуса.Минавайки,такава миризма се просмука през носа ми,толкова силна и агонична,че ме заболяха синозите.Колкото и неприятна да беше,отправих се на там.Като за вампир на 3458 години,бях развила много добре обонянието си.Вървях бавно и тихо,когато стигнах до източника на смрад.Беше точно под шубрака на площадната.Малко по наляво от мястото на което видях онези страници.Пресегнах се и леко започнах да издърпвам храста.Докато пред мен не се откри кървавата гледка.През вековете никога не бях виждала подобно нещо.Беше женско тяло.Навярно е била с тъмни коси и много слаба.Но беше цялата в кръв.Части от лицето и липсваха.В ръката си все още стискаше нож,а на другата ръка имаше сребърен полумесец.Онемях когато го видях.Много добре знаех какво означава и кои създания на мрака го слагат.Но нямах намерения да си играя на котка и мишка.Затова направо ще ви разкажа.Преди милиарди години,е имало трима вампири-предци. Калахар Гривиус,Кодрик Стийвън и Тейлмън Вийвън.Двама от предците се спогаждали отлично,ала третият,познайте кой, Кодрик Стийвън,не бил съгласен с другите двама.Те искали да превръщат само хора чийто живот е между живота и смъртта.Кодрик обаче,искал всички недостойно-живите да бъдат убити и изгорени,така да останат само тяхно потекло-вампири.Поради тази причина,Калахар и Тейлмън решили да изгонят Кодрик от сборището на предци.Той обаче отказал да бъде изгонен,за това направил скрит печат (за който знае вече почти цялото вампирско сборище),който да бъде използван само от предшествениците на Кодрик,а именно злите създания на мрака,които убиват за удоволствие и за да осъществят не успелия план на Кодрик.Нямах представа кои са тези създания,но не можех да ги оставя просто да убиват!

malwu.. · 2011-11-20 19:55:13

Ахх.. става интересно, некстт !!

~smiley___face~ · 2011-11-20 19:55:43

Хареса ми, чакам некста

siennazero · 2011-11-21 15:53:04

my fav !! ^^ Супер якото ее .. искам ощее !! (f)

miss_cute_kiss · 2011-11-21 17:33:43

my fav !! ^^ Супер якото ее .. искам ощее !! (f)

Окей,пускам тази вечер ако успея,ако не утре

miss_cute_kiss · 2011-11-21 19:28:17

Така,в тази глава се развива едно от главните действия за които говоря.. Надявам се да ви хареса..

Глава Втора

,,Той"

Седях си просто ей така,загледана в тялото на мъртвото момиче,мислейки за това ,,Кой би направил подобно нещо?". Въпреки,че знаех кой е способен на такова нещо,не знаех защо го прави и как да го открия.

Изправих се,сложиш плета върху тялото и и тръгнах към дома.Нямах търпение да се прибера и да се излегна на леглото,както и да зачета любимата си книга.
След точно около 30-40 секунди бях у дома и свалях якето.Запътих се към вратата на кухнята.Сложих розата във вода и тръгнах към стаята ми.
Когато вече бях вътре,изрових книгата изпод купа с дрехи на диванчето,изтегнах се на леглото и зачетох.Не мина известно време,когато ми се приспа толкова много,че нямах сили да затворя книгата.Но,най-странното беше това което сънувах.
В съня си,тъкмо се будех от позата в която бях заспала.Книгата беше отворена и подпряна на гърдите ми с корицата нагоре.Сънувах,че отварям очи и слагам книгата на земята,сетне се приближавам до големия френски прозорец с дантелено перде,като подпирам дланите си на чистия прозорец.Надвесвам се на прозореца и в този ужасно съмнителен момент виждам друго чуждо лице в същата поза,вперило очи право в мен.Ликът беше мъжки.В момента в който очите ми намериха неговите той оголи зъбите си и издаде нахъсващ звук,сякаш казваше ,,Не се приближавай!" Не се изплаших,но отскочих назад.
Точно преди сънят да свърши се събудих.Станах и отметнах книгата,като внимавах да не я измачкам.Станах и с бавни стъпки се приближих до прозореца.Вече се беше смрачило и светлините на нощния град го правеха още по-убедително.С крайчеца на пръста си и бързо движение отместих прозиращото перде.
Това което видях ме порази като неочакван удар от змей с две глави (не е никак смешно).На допреди чистото стъкло,сега имаше две отпечатани ръце.Точно като от съня ми.Две ръце,които се бяха отбелязало от подпиране.Настръхнах.Тръпките по гърба ми отново полазиха,сега още по-студени.Наистина ме стресна.Възможно ли е да не е било само сън? Или възможно ли е,да не е било само сън и това да е въпросният ,,Той?" ?
Нямах намерения да чакам за да разбера.Със светкавична скорост се облякох и излязох,а след себе си чувах само лая на Сами.Втурнах се надолу по стълбите,нямах време да чакам асансьор.Излязох като ураган навън,нямах представа за времето.Бях като някоя хрътка.Опитах се да надуша следи,но там нямаше нищо.Единствено г-н. Робъртс разхождаше кучето си.
-Добър вечер. -поздрави той.
-Добра да е. -отвърнах и се втурнах към площадката, от където идваше друга,различна и сто пъти по-силна ужасяваща миризма,която носеше само ухание на смърт.

~smiley___face~ · 2011-11-21 19:33:15

Некст! И ми вика - Никой не ми чете историите, де да бяха наполовина толкова четени колкото товите. Я гледай тука вече си имаш доста фенки, докато аз едвам "връзвам двата края".

miss_vampire · 2011-11-21 19:34:01

Страхотно!! Некстт..

miss_cute_kiss · 2011-11-21 19:59:05

Некст! И ми вика - Никой не ми чете историите, де да бяха наполовина толкова четени колкото товите. Я гледай тука вече си имаш доста фенки, докато аз едвам "връзвам двата края".

Да бе.. ;дд хаха

miss_cute_kiss · 2011-11-21 19:59:44

Страхотно!! Некстт..

Радвам се изключително много,че ти харесва

~smiley___face~ · 2011-11-21 19:59:56

Некст! И ми вика - Никой не ми чете историите, де да бяха наполовина толкова четени колкото товите. Я гледай тука вече си имаш доста фенки, докато аз едвам "връзвам двата края".
Да бе.. ;дд хаха

Какво "да бе"?!?

insaniity.gall · 2011-11-21 21:15:01

много ми хареcаaaa... (h)нееекcт

miss_cute_kiss · 2011-11-21 21:50:38

много ми хареcаaaa... (h)нееекcт

Пълниш ми душата ! Но,няма да мога да го пусна тази вечер,най-вероятно утре..
Радвам се,че ти харесва !

miss_cute_kiss · 2011-11-22 20:35:52

Извинете ме,но няма да успея тази вечер...Но утре обещавам,че ще е тук!

#1 2011-11-18 19:37:28

Re: ,,Зъби"

#2 2011-11-18 20:15:16

Re: ,,Зъби"

#3 2011-11-18 20:23:00

Re: ,,Зъби"

#4 2011-11-18 23:09:43

Re: ,,Зъби"

#5 2011-11-19 06:22:30

Re: ,,Зъби"

#6 2011-11-19 08:52:09

Re: ,,Зъби"

#7 2011-11-19 09:10:01

Re: ,,Зъби"

#8 2011-11-19 09:14:39

Re: ,,Зъби"

#9 2011-11-19 09:17:11

Re: ,,Зъби"

#10 2011-11-19 09:18:49

Re: ,,Зъби"

#11 2011-11-19 09:20:03

Re: ,,Зъби"

#12 2011-11-20 19:27:04

Re: ,,Зъби"

#13 2011-11-20 19:55:13

Re: ,,Зъби"

#14 2011-11-20 19:55:43

Re: ,,Зъби"

#15 2011-11-21 15:53:04

Re: ,,Зъби"

#16 2011-11-21 17:33:43

Re: ,,Зъби"

#17 2011-11-21 19:28:17

Re: ,,Зъби"

#18 2011-11-21 19:33:15

Re: ,,Зъби"

#19 2011-11-21 19:34:01

Re: ,,Зъби"

#20 2011-11-21 19:59:05

Re: ,,Зъби"

#21 2011-11-21 19:59:44

Re: ,,Зъби"

#22 2011-11-21 19:59:56

Re: ,,Зъби"

#23 2011-11-21 21:15:01

Re: ,,Зъби"

#24 2011-11-21 21:50:38

Re: ,,Зъби"

#25 2011-11-22 20:35:52

Re: ,,Зъби"

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook