Първородната.

Leonore. · 2011-11-09 10:12:04

Не знам какво ми стана. Обзе ме някакво странно чувство, което ме накара да започна това. Дори не осъзнах кога мина времето и го написах. Идеята, думите, всичо изникна от само себе си, гладко и плавно без никакви препядствия. Първоначално си мислех, че ще пиша разказ. Кратък и ясен. След това обаче, като видях на къде вървят мислите ми, започнах да се колебая. Не знам. И да, знам, объркано е, така че не очаквам много хора да го харесат, или пък разберат. Все пак, благодаря на тези, които са го прочели.
edit: Изглежда реших, че ще го оставя просто разказ, тъй като не мога да избера едно развитие на нещата.

Каква бях в началото ли ? Бях това, което никога вече няма да бъда. И което не мога да бъда, поради куп причини и обстоятелства. Независимо от всичко обаче, аз все още се помня. Все още съм оставила малка част в съзнанието си, заета само от онова мое далечно минало. На огромният фон от различните личности, които бях, съм и винаги ще бъда, все още имаше проблясъци от първородното ми аз. От онова малко, невинно, все още истинско, добро, мило и толкова наивно дете, което представлявах в действителност някога. Помня колко лъчезарна бях в моментите на щастие и колко истински бяха сълзите ми, в моментите на падения. Помня колко ранима и уязвима се чувствах. Бях ангел, пропаднал в яма, водеща го право към бърлогата на дявола. Бях изгубена, но тогава все още не го осъзнавах. Представите ми за света бяха толкова истински и очарователни. Гледах през розовото стъкло на бялата и уютна къща, с усмивка на лице и изкрящ поглед, не подозирайки в каква илюзия се бях оплела. Имах прекалено добро сърце. Сърце, което не беше създадено за този свят. Щеше да бъде използвано, всяка частица енергия отнета му, потъпкано и захвърлено в пламаците. Щеше, защото то вървеше хванато за ръка с тази толкова болезнене и глупава доброта, а тя, заедно с готовността за саможертва. Съжалявах самата себе си. Съжалявах онова беззащитно момиченце. Изпитвах гняв към това, че тогава бях толкова слаба. Изпитвах отвръщение от това, че позволявах хората да практикуват злобата си върху мен. Мразех мисълта за това, че просто търпях, прощавах и не правех нищо за себе си. Накрая обаче, се пречупих. Всички се пречупват. Разликата е , че едните успяват да се увладеят след това, а другите не. Е, аз успях и това бе първото истинско нещо, към което изпитвах гордост. Изкривих с крачка настрани мисленето си, същността си и физиката си. Самоунищожих се за един толкова кратък и незабележим миг и се преродих в продължение на часове, дни, седмици и месеци, докато не достигнах върха на целта си. Изпитвах удовлетворение. Усещах живота във всяка една малка частица от тялото си. Знаех обаче, че това нямаше да трае за дълго. Всичко те първа започваше. Това беше само първата прекрачена линия. Първата и последната, която щеше да боли до такава степен. Останалите знаех, че щяха да са дори още по - трудни, сломяващи волята ти и пълни с болезнени времена. Всяка следваща крачка щеше да взема и замества по нещо от мен. Бавно и без изход. Бях създадена за това. Това бях и шях да си остана аз, макар и в толкова различни варинати. Това беше съдбата ми. Картата, която аз бях изтеглила. Която избрах. За която не съжалявах и която щях да понеса. Историята вече беше написана, сега трябваше просто да се изиграе подобаващо, очаровайки публиката.
Тя – душата ми, принадлежеше на него и аз щях да му я дам. Да му я подаря, с усмивка на лице. А когато посегнеше към нея, щях да забия скритото си оръжие в тялото му, извивайки го болезнено. Щях да изпратя всичката тази болка която бе предназначена за мен и която щях да търпя години наред към него. Щях да му се изсмея надменно в лицето и да си взема обратно живота. Щях да го сторя, защото не бях родена да живея с хилядите сенки, маски и лица. Не бях родена, за да умра, продавайки душата си на дявола.

nedi · 2011-11-09 10:24:29

Не е лошо

the_cool_girl_97 · 2011-11-09 10:44:38

Не е лошо

(y)

kkalippso · 2011-11-09 11:42:06

Много ми харесва.
Обикновено в тези моменти, в които химикалката сама започва да пише, се сътворяват най-прекрасните текстове, които, разбира се, олицетворяват душевното ни състояние.

amfet4e · 2011-11-09 14:04:32

Не е лошо
(y)

(y) (y)

littlepartofme · 2011-11-09 14:27:58

Просто прекрасно.

ECheth · 2011-11-09 15:50:28

Стани писател.

Alexs_wee · 2011-11-09 16:11:27

Много ми харесва.

Haivanche* · 2011-11-18 17:18:06

Уникално

#1 2011-11-09 10:12:04

Re: Първородната.

#2 2011-11-09 10:24:29

Re: Първородната.

#3 2011-11-09 10:44:38

Re: Първородната.

#4 2011-11-09 11:42:06

Re: Първородната.

#5 2011-11-09 14:04:32

Re: Първородната.

#6 2011-11-09 14:27:58

Re: Първородната.

#7 2011-11-09 15:50:28

Re: Първородната.

#8 2011-11-09 16:11:27

Re: Първородната.

#9 2011-11-18 17:18:06

Re: Първородната.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook