Художнuk на споменu // Завършена //

privaтe Love · 2011-10-16 15:39:57

Благодаря ви!
Отново съм си у дома и скоро историята продължава :p

privaтe Love · 2011-10-28 21:09:55

Малко се забавих,но заповядайте!

Излязохме навън.Чувствах се толкова естествено да държа ръката му,сякаш се познаваме от години.Не можех да го опиша.
Леко заобиколихме галерията и стигнахме до фонтана,който се виждаше от кабинета на Жак.До него имаше малка пейка.Седнахме на нея.
- Тук май е по – добре – каза Алек и ме погледна,като задържа погледа си на лицето ми.
- Май така се получава..учудващо е колко е спокойно.
Огледах се наоколо.Беше страшно красиво,но и доста студено.В следващия миг усетих как Алек ме придърпа към себе си.
- Трепериш.
- Може би ми е леко хладно. – засмях се.
- Съвсем леко..?
- Да..или поне нещо такова.
- Ще се престоря,че ти вярвам. – а после ме обви още по – силно с ръцете си.Не исках да ме пуска.А вътрешно спорех със себе си.Знаех,че не трябва да правя това,да се оставям на тази първичност да ме води..а в същото време не исках да се отделям от него.И не правех нищо.Просто седях там,докато усещах горещия му дъх,идващ накъсан срещу кожата ми.
- Няма ли да се чудят къде си? – тихо попитах аз.
- Това няма значение.Не искам да знаят къде съм..или да се интересуват от мен.
- Знаеш,че е неизбежно.
- За съжаление.
Така силно исках да се обърна към него и да го погледна в лицето,но не смеех.Не знаех какво може да стане.Или не исках точно защото знаех.Поех дълбоко въздух.Наоколо беше светло.Луната също беше много ярка.
- За какво си мислиш? – тихо прошепна в ухото ми той.
Засмях се леко.
- За луната.Толкова е ярка.
- Никога не съм я харесвал.Дразни ме.
Сега вече започнах да се смея с глас.
- За пръв път срещам човек,който да мисли така.
- Просто съм искрен.
- С мен и с луната.
- Да.С теб и с луната.
- Ще го запомня.А какво е отношението ти към съзвездията?
- Разпознавам Голямата мечка.
- А малката?
- Остави я,тя е зла.Не бива да се занимаваш с нея.
- Ще го имам впредвид.
- Така и трябва.
И двамата продължихме да се смеем.А после..явно сме стояли навън,говорейки безсмилици повече от час.Или два..Не бях усетила кога е минало времето.Но някой друг явно беше.Видях Пиер да обикаля из градината.Очевидно търсеше нас.Или поне Алек.Това ме върна към реалността.
- Трябва да се връщаме.
- Върви първа,аз ще дойда след минутка.
- Сигурен ли си?
- Да,върви докато все още знам какво правя..докато все още мисля разумно.
Рязко се обърнах към него.Знаех точно какво има впредвид.
- Да,добре.Аз.. – не знаех какво да кажа.
- Благодаря ти за чудесната вечер.. – Алек целуна ръката ми.Не съм усетила как пръстенът ми се е изплъзнал и е останал в него.
- Лека нощ.. – станах и тръгнах бързо.Не исках да се обръщам назад.Сторех ли го,щях да се върна.
Вътре в галерията ми се струваше твърде горещо.След миг различих лицето на Жак в тълпата.Той ми се усмихна.Без да ме пита къде съм била,просто започнахме да говорим,че вече е време да се прибираме.Напълно нормално.
Не бих и предположила,че Жак е станал свидетел на кратък момент от времето,което прекарах с Алек,от прозореца на своя кабинет.

~Валз · 2011-10-29 10:27:54

супер некст <3

lovexkiller · 2011-10-30 06:13:18

Страхотно е !

fenfantazi_ · 2011-10-30 10:07:27

Невероятно е!Много ми харесва начина по който пишеш.. кара хората да се влюбят(буквално) в героите ти!Уникално е!

privaтe Love · 2011-11-03 22:36:38

Ех,и вие сте страхотни читатели!(sun)
И тези дни,може и утре,ще публикувам следващата част!

kkalippso · 2011-11-04 19:49:10

Нещо съвсем ново, успокояващо нервите, имам чувството, че ти самата си Лили. Толкова красив текст - доставя реално удоволствие да го четеш! Не само, че вече съм хлътнала до уши в Алек, ами и в Алек и Лили като едно цяло. Още!

privaтe Love · 2011-11-05 00:15:42

Благодаря ви много! <3 Оценявам мненията ви,и да,наистина тази история е вдъхновена от реални случки,донякъде е изживяна.
Заповядайте и следващата част:

По пътя към вкъщи бях замислена и притихнала.Припомнях си изминалите часове и нещо дълбоко вътре в мен леко потрепваше при всяка мисъл.Жак също не говореше,уморено преглеждаше някаква купчинка с документи. Затова гласът му беше леко дрезгав,когато заговори:
- Е,какво мислиш?Справихме ли се?
- Прекрасно знаеш,че да!Това не е първото ти откриване на изложба.Вече си професионалист. – усмихнах се и го погледнах в очите.Блестяха.А аз се гордеех с него.
- Дори и да има такива коктейли всяка вечер,винаги ще се тревожа поне малко. – брат ми се засмя леко нервно.
Исках да кажа нещо за вечерта,за гостите и мненията им,но понеже не бях в галерията през почти цялато време,нямах необходимите наблюдения. Тогава мисълта за прекрасната обстановка навсякъде около нас проблесна в ума ми,сякаш нашепвайки ми правилните думи.
- Жак,уверявам те че тази вечер беше вълшебна.Ти,екипът ти и Алек определено се бяхте постарали доста – гласът ми дори не трепна когато изрекох името му – и надали има някой,който да не го е забелязал.
- Благодаря ти.- брат ми се усмихна и се пресегна,за да хване ръката ми.И когато леко стисна пръстите ми,разбрах,че има и още нещо,което все още не знаех.Вдигнах глава към него точно тогава когато той отклони поглед.
- Е,все пак някой пропусна вечерта.Алек...той...Лили,Алек е сгоден и именно годеницата му не дойде тази вечер.Тоест,тя изобщо не е с него тук,в Париж. – чак сега ме погледна.Страхотно,точно в момента,когато от изненада устните ми бяха леко отворени,а очите – малко по – живи от обикновено.
- Алек е .. сгоден? – поне гласът ми не трепереше.
- Да,от няколко месеца.Но с момичето се познават от повече време, състуденти са.
- О..това е интересно – казах го по – скоро на себе си.Наистина беше интересно.Аз бях интересна.Не можех да виня Алек в нищо,не исках.И необяснимо защо това непознато за мен момиче въобще не ме притесни. Знаех,че отново бих повторила предходните часове,дори и ако тази новина ми бе съобщена преди да дойда на откриването.Усещах леко тревожния поглед на Жак на тила си,но не се обърнах.Знаех какво ще каже.И вероятно щеше да е прав.Но се чувствах и така,сякаш знам и нещо повече от него,че по – добре от брат си мога да преценя ситуацията.
А може би грешах.
- Лили..ще ме погледнеш ли най – сетне?
Устоях на изкушението да завъртя отегчено очи.
- Виж..нормално е да ти кажа,да внимаваш,за да не бъдеш наранена,но..ти знаеш най – добре.Вие знаете най – добре.Не че ти казвам съвсем да не мислиш,но все пак не аз съм човекът,който трябва да ти говори за това.А и колкото и малка да си,ти вече не си дете – каза го закачливо,с усмивка,но това съвсем не беше шега.Той говореше сериозно,показваше ми,че ми се доверява.И аз нямаше да съм глупачката,предала това доверие.
- В даден момент всичи страдат..Жак,аз не съм влюбена. – наистина не бях.След всичко,което бях преживяла,загубата на родителите си и разочарованията от предшна връзка,вече бях нов човек.Имах напълно нова ценностна система,изградена върху пепелта от старата болка с гредите на новите преживявания.Знаех какво искам,знаех,че любовта е нещо твърде възвишено,за да говоря за него сега..но познавах добре и слабостите на човешката душа.
- Ще се справя и с това.
- Вярвам ти,малка Лили. – брат ми ме прегърна,а аз се сгуших в него.
- Как мислиш,ще имаме ли време за по чаша горещ шоколад?
- Да,но не и на балкона – твърдо отказвах да мръзна още.Не че в ръцете на Алек беше студено,съвсем не,но все пак..
- Добре,няма да е на балкона.
- Имам и още едно условие,Жак.
- И то е..?
- Нека шоколадът да е бял. – засмях се точно навреме.Брат ми вече се смееше и се опитваше да ме прехвърли на другата седалка.А отпред шофьорът отчаяно поклати глава.

fenfantazi_ · 2011-11-05 09:43:09

Това никак не беше честно!Изобщо нужно ли е да ти казвам, че чакам с нетърпение следващата част??

~smiley___face~ · 2011-11-05 10:27:08

Това никак не беше честно!Изобщо нужно ли е да ти казвам, че чакам с нетърпение следващата част??

kkalippso · 2011-11-05 21:41:56

Да хвърлиш такава бомба и да спреш главата! Направо си за съд! Давай бързо некст!

privaтe Love · 2011-11-07 20:03:40

Ех,хайде тогава,давам ви я и тази част :d

На другата сутрин в апартамента ми отнове беше горещо (профилактиката на отоплението щеше да трае поне още три дни),но такова горе – долу беше и усещането в мен самата.При всеки спомен за допира на Алек ме побиваха тръпки,но странното беше,че те не спираха при мисълта за годеницата му.Напротив,малка част от мен гледаше леко самодовлно на нещата. Част,която усещаше нещо повече,някаква бегла сигурност,че не съм просто поредната.Честно казано,и аз не знаех какво точно става,но бях решила да оставя нещата да се случат сами.Досега тази стратегия нееднократно беше доказала,че е печеливша.
В крайна сметка,нямаше какво друго да направя в момента,освен да стана от леглото.Отворих вратата на малкия балкон,а от улицата се чуваше музика, както и крясъци.Нормално,собственикът на ресторанчето беше развълнуван. Явно бе получил добри новини..или добра закуска.Засмях се леко,щастлива,че отново съм в Париж.Облякох се бързо и след като излязох от банята в горе – долу приличен вид,тръгнах по стълбището и излязох на улицата.Андре отново беше на смяна и с усмивка ми подаде хартиения плик със закуската ми (картофени крокети,ягодови топчета с бадеми и шоколад и студен чай портокал).Подозирах,че някъде вътре има и картичка с телефонният му номер,но сгреших.В плика имаше само едно малко цветенце,но за сметка на това пък беше прекрасно.Е как да не обичам родния си град в дни като този?
След закуска отидох в хола с книга в ръка.Жак беше на работа,а не ми се излизаше сама.Не можех и да се обадя на някоя от приятелките си тук,защото някой още не знаеха за завръщането ми и организацията беше сложна.Затова и се изненадах,когато на звънеца се позвъни.
Станах и по пътя леко оправих косата си.Поех си дълбоко въздух и отворих,а на прага ми..там стоеше Алек,небрежно облегнат на рамката на вратата и с познатата ми вече дяволита усмивка.Не се сдържах и също се усмихнах.
- Здравей,Лили,дано да не те безпокоя.
- Не,не ме безпокоиш,но..какво правиш тук?
- Взех адреса от Жак.И съм тук по работа.
Продължаваше да се усмихва,а очите му блестяха.Черно – бялата му риза бе леко разкопчана,а ръкавите навити.
- По работа? – учудено попитах аз и се дръпнах от вратата,за да може той да влезе.
- Да,по работа.Освен прекрасният спомен за теб,миналата вечер у мен остана и нещо друго твое.
Вдигнах подозрително вежди,а след миг Алек извади от джоба си моя пръстен.
- Съвесем бях забравила за него!Благодаря ти много! – той вече го слагаше на ръката ми.
- Няма нищо,помислих,че ще е нагло от моя страна да го задържа.
Нагло,а?А да скриеш годеницата си не е,нали?
- Със сигурност би ти отивал,но се радвам,че извърши още едно добро дело – казах през смях аз.
- Такъв съм си по природа.Е,аз ще тръгвам,от личен опит знам,че не е добре да идваш неканен.. – срещнахме погледите си и няколко мига се гледахме без да отместваме очи.
- Няма да те задържам,ако не желаеш..
- Не,аз – телефонът му звънна.Той го извади бързо от джоба си,а после затвори.
Усмихнах се,погледнах го и казах:
- Следващият път предай поздравите ми на годеницата си.
Алек също се усмихна.
- Неописуема си,Лили.Аз..щях да ти кажа.Просто ти не ми остави възможност..твърде привлекателна си – не звучеше като оправдание, личеше,че наистина е щял да го направи.Също така,и комплиментът не ми звучеше като изтъркан опит за флирт.Може би и защото не беше такъв.Алек беше открит с мен.
- Не сме толкова различни,колкото предполагах. – а аз може би се държах малко по – предизвикателно от необходимото.
- Да,може би наистина не сме. – дяволитото пламъче отново проблясна. Той се приближи крачка към мен,а аз инстинктивно вдигнах глава,беше доста висок. – Искаш ли да излезем днес?
- Да – кимнах и го погледнах.
- Добре,привечер ще дойда отново.
- Не се и съмнявам. – сега и двамата се усмихвахме.Изпратих го без повече думи,но все пак останах на рамката на вратата докато не го изгубих от поглед.
Влизайки отново в апартамента,тръгнах право към дивана.Седнах,а сърцето ми биеше по – бързо от нормалното.Е,добре,може би бях попрекалила малко.В крайна сметка,какво щеше да се случи,ако изляза с привлекателен сгоден мъж,с който сме си доста по – близки от нармалното за хора,които се познават от няколко дни?Е,така казани нещата звучаха по различен начин.И все пак..все пак аз му вярвах.

fenfantazi_ · 2011-11-07 20:43:27

Ахх... нарочно ли го направи? Сега няма да мога да спя!Ще сънувам моят вариант на продължението.Чакам с нетърпение да пуснеш следващата част!Моля те, нека да е по-скоро!

privaтe Love · 2011-11-07 21:01:13

Ооо,съвсем не,всичко е случайно
Обещавам да не се бавя,все пак историята е почти завършена в моите документи

kkalippso · 2011-11-08 13:49:45

Оххх, колко пъти трябва да кажа много преди моля, за да постнеш следващата глава.. или цялата история ?! Лили толкова спокойно прие, че Алек си има гадже, ама разбира се, иначе щеше да стане лигава сапунка, а ти не би го допуснала нали.... За кой пореден път казвам - Невероятна история!! Некст!

IvEnCeToOo · 2011-11-09 21:06:23

Некст!!!

Iv4eto_L0ve · 2011-11-09 22:48:21

Некст!!!

make.me.wanna.die · 2011-11-11 15:56:15

Страхотно !! Некст.

privaтe Love · 2011-11-11 22:12:19

kkalippso,благодаря за хубавото мнение! А лигавите сапунки си ги има досатъчно по телевизията,на нас не са ни необходими
И за утре ви обещавам една дълга част

privaтe Love · 2011-11-16 18:37:25

Ето я и обещаната част.Съжалявам,че се забавих,но тези дни много непредвидени неща се случиха .. както и да е,надявам се да не ви разочаровам

След няколко часа започнах да се приготвям за излизане.Навън беше страшно горещо,но все пак вечерта беше септемврийска.Облякох скини дънки и бял потник,но взех и суитчъра си.Обух си белите кожени кецове и зачаках.Нервно,дишайки накъсано.Трепнах когато на вратата се позвъня.Беше излишно да поглеждам кой е.Поех дълбоко въздух и отворих. Алек ме чакаше на прага,леко усмихнат.
- Здравей,Лили.
- Здравей и на теб.
За известно време не казвахме нищо,а после Алек проговори пръв.
- Е,ще тръгваме ли?
- Аа,да,извинявай,леко разсеяна съм.
- Ще се постарая да съсредоточа вниманието ти – и хукна по стълбите ухилен.
Усмихнато и отчаяно поклатих глава,а после го последвах.
- Е,къде ще ходим?
- Някъде където никой няма да ни пречи.
Хмм..това прозвуча странно.
- Отиваме в парка,Лили – бързо отговори той,явно видял странния ми поглед.
Сякаш това ми говореше нещо.В Париж имаше страшно много паркове и градини.И чак след като се качих в таксито,разбрах,че Алек си е наумил да ме заведе в Булонската гора – най – легендарната в града.Влязохме през главния вход на авеню Фош,който водеше началото си от Триумфалната арка.
По пътя не говорех много.Затова след като слязохме от таксито и тръгнахме по алеите,Алек отново започна разговора.
- Знам,че се държах като пълен глупак като не ти казах за .. за моята годеница,но,повярвай ми,имам си своите причини.
- Знаеш,че няма да имам против да ги чуя.Или не..не ми казвай нищо. Остaви нещата така – погледнах го право в очите.
- Сигурна си,че не искаш да знаеш нищо?
- Да..аз..ти не ми дължиш обяснение,не си ми никакъв.
- Или не искаш да го чуеш просто защото с теб няма как да сме си безразлични.
Говорейки бяхме стигнали до един мост,леко огрян от слънцето.Седнах на каменния парапет,а Алек се облегна от дясната ми страна.
- Може и така да е.Аз вече не знам.
Минаха няколко минути на мълчание,след които Алек нежно хвана ръката ми.Не помръднах.От този лек и на пръв поглед незначителен жест ме побиха тръпки.Никой не каза нищо,а аз просто сплетох пръстите си по – силно с неговите.Гледахме в различни точки.
- Лили...
- Да..?
- Мислиш ли,че ако наистина имах толкова силни чувства към годеницата си,сега щях да съм тук с теб?
- Сам каза че имаш своите прични.
- Аз..
- Само не казвай,че го правиш защото е необходимо.Любовта не е задължение.Не обичаш някого просто защото трябва.А и това да имаш връзка не значи непременно,че тя е по любов – самата аз не знам защо го казах.Не че не го мислех,напротив,това беше самата истина.Но може би в този момент трябваше да се контролирам и да спря да се връщам към първата ни вечер заедно,към всеки поглед и всяко докосване.Алек явно мислеше за същото.Гледаше ме без да отмества поглед.А после.. после просто ме целуна.Целувка,която бе достаъчно силна,за да ме накара да забравя къде се намирам и защо съм там,да забравя дори коя съм и да мисля само за него и за горещите му ръце,които притискаха тялото ми в неговото..Когато се отделихме един от друг ми бяха необходими няколко секудни,за да може разумът ми да догони светивата.
- Kажи ми ако си мислиш за нея.
- Когато съм с теб не мога да мисля за неща,различни от теб.Точно затова не ти казах.Ти самата не ми даде такава възможност.Просто беше там, запълвайки всичко наоколо..и всичко в мен.
- Трябвало е да станеш поет,а не художник. – шепнехме си,дразнехме се взаимно,опрели челата си едно в друго.
- Каза малката актриса,която прекрасно знае какво е да бъдеш различен. Нима за миг не ти се е искало да бъдеш някой друг,някой свободен?
- Аз съм свободна.И точно затова сега съм тук с теб..и май пропускаш нещо много важно.
- И то е..?
- Че да си с нея означава да сбъдваш нечия чужда мечта,не своите собствени.
- Май това го разбрах в кабинета на брат ти.
- Привличане от пръв поглед..
- Достатъчно,за да ме изкара извън релси.Всичко е под повърхността.
„Достаъчно” бе точната дума.Стига толкова приказки.Целунахме се пак..
Часовете минаха бързо докато седях сгушена в него.И наистина сякаш бях някоя друга,в чужд живот.Държахме се така сякаш винаги сме били заедно.И аз не можех да го обясня.И когато Алек каза,че съм била права,когато му прошепнах,че наистина не сме толкова различни,пожелах да потъна в размисли.Защото не знаех дали това е за добро или не.Но в крайна сметка отново се оставих в неговите ръце,исках го.Нима когато знаеш,че не можеш да имаш нещо завинаги,не би ценил всеки един миг с него?И не би оставил някоя невидима ръка просто да рисува спомените ти..?
Прибрах се в апартамента си точно по времето за лягане.Взех един бърз душ в опит да се успокоя,сама не знаех от кое точно.Заради лосиона ми за тяло цялата стая ухаеше на ванилия.Унесох се заради аромата,но не подозирах,че няма да е за дълго.Няколко часа след полунощ бях будна.И за всичко си имаше причина...

~smiley___face~ · 2011-11-16 18:57:49

Страхотно !! Некст.

kkalippso · 2011-11-17 10:22:42

Лелееее нямам търпение да разбера какви са тия причини да е будна. Още! Още! Още!!! Моля..

fenfantazi_ · 2011-11-18 13:22:46

Пф.. не знам за кой път ще кажа, че е невероятно!Ама ти това и сама си го знаеш.. Прекрасно е!Давай некст!

ПП: Случайно да си ходила в Париж?

privaтe Love · 2011-11-26 17:56:18

Ехх
В Париж съм била само в мечтите си .. за съжаление.
И тези дни ще публикувам и новата част

make.me.wanna.die · 2011-11-27 07:39:29

Ааа .. страхотно е! Моля те, некст!!

#51 2011-10-16 15:39:57

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#52 2011-10-28 21:09:55

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#53 2011-10-29 10:27:54

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#54 2011-10-30 06:13:18

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#55 2011-10-30 10:07:27

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#56 2011-11-03 22:36:38

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#57 2011-11-04 19:49:10

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#58 2011-11-05 00:15:42

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#59 2011-11-05 09:43:09

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#60 2011-11-05 10:27:08

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#61 2011-11-05 21:41:56

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#62 2011-11-07 20:03:40

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#63 2011-11-07 20:43:27

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#64 2011-11-07 21:01:13

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#65 2011-11-08 13:49:45

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#66 2011-11-09 21:06:23

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#67 2011-11-09 22:48:21

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#68 2011-11-11 15:56:15

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#69 2011-11-11 22:12:19

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#70 2011-11-16 18:37:25

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#71 2011-11-16 18:57:49

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#72 2011-11-17 10:22:42

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#73 2011-11-18 13:22:46

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#74 2011-11-26 17:56:18

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#75 2011-11-27 07:39:29

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook