Градината на Боговете

siennazero · 2011-10-24 06:58:15

Дълго..

- Искаш ли !-попитах Камила и и подадох желираните бонбони .Тя си взе няколко червея.

През последната седмица с нея се бяхме сближили много.Сега вървяхме в двора на академията.Занятията тъкмо бяха приключили.Русокосата ми съквартирантка беше фея.И то мрачна фея.Когато я попитах те не са ли зли,тя само се подсмихна.Точно за това я харесвах.Беше почти толкова демонична колкото мен.

-Хей.- казах и-Имам да свърша нещо.После ще дойда.

- Окей,само не умирай.-смигна ми тя.Ухилих се,докато гледах как си заминава с нейната черна кожена пола и ботуши , в които криеше отровни билки.В моите си държах водката.

Забързах към коридорите.Търсех един определен.Там никой нямаше да ме намери.Точно когато реших,че съм достатъчно навътре чух някой.

Тогава две зелени пронизващи очи се озоваха пред мен.Взрях се в чернокосото момче пред мен.Боже,колко красив беше.

-Какво правиш тук,драконе ?-попитах и се дръпнах на безопасно разстояние.Не исках да си призная за начина по който Сайрис ме караше да се чувствам.

Той се завъртя покрай мен и се спря до една статуя на вещица.

-Бих те попитал същото.надали си тук ,за да пушиш трева,както правят повечето идващи.-отвърна ми и направи една крачка към мен.

-За това ли си на това място.Трева ?-още една крачка.

-Ние драконите си имаме други начини за забавления-усмихна се той.-Ами ти пазителко?Какво правиш ти?-присвих очи срещу него.Миглите му хвърляха сенки върху мен.В тази част от коридора имаше само една факла, а огънят едвам потрепваше.

-Не съм пазителка!-изръмжах аз.

-Вярно, ти си демон.-приближи се той до мен.Наведе се и прошепна в ухото ми :

- Но никога няма да се промениш,нали?Колкото и зла да си,винаги ще изпълняваш своя дълг-засмя се той горчиво.Отдръпнах се леко,колкото да го погледна в очите.

-Не е смешно. В кампуса има поне още един паднал.-той се замисли

-Заради теб ли е тук ! –дъхът му опари кожата ми.

-Не знам.Но нещо става горе. Ангелите падат.

-Саботаж?-погледна ме любопитно .Вероятно той беше единственият,който знаеше колко важно е това всъщност.

Преди време,драконите си сражавали с ангелите заедно във войната срещу демоните.Тогава драконите били нашите най-верни съюзници.Тогава на ангелите им е било позволено да се женят за дракони.

Но аз вече не бях ангел.Този живот за мен свърши.Бях демон.И можех да се съвкупявам с който исках.Вече не бях жалка служителка,която слушаше своя шеф.

Но съдбата на падналите имаше значение сега.Защото бях една от тях.

-Не мисля,че ангелчетата просто стават лоши.-отвърнах след доста размисли.-Мисля,че някой горе ги гони.Че някой иска да се отърве от всички ангели.-срещнах развеселеният му поглед.

-Какво ти пука?Сега си демон,Сая. Трябва да се радваш.-каза той и отметна един катранен кичур коса от челото ми.Настръхнах

- Но трябва да следя и баланса-прошепнах аз.Близостта му ме изваждаше извън релси.-Демоните трябва да знаят какво става.Искам да разбера защо в банята ми имаше следи от паднал-казах вече с по-уверен глас.Тогава той рязко се отдръпна от мен.

-За това ли си тук ! За да се свържеш с злите си приятелчета и да си устроите купон за наближаващата победа?-попита гадно Сайрис.

-Това не ти влиза в работата !-сопнах се аз.-Ако ще ми се пречкаш,не ти го препоръчвам.-започвах да си в връщам контрола и спомена за това коя съм.

Той отвори уста,за да каже нещо,но внезапно друг глас долетя от тъмнината.

-Какво правят двама ученици тук ?-от сенките излезе рус младеж с къса коса.Бях го виждала и преди.Беше надзираващ и много приличаше на мъжа,който видях на входа на академията.Само,че беше по-хубав.Сайрис също го познаваше.

-Началник Санчес,не вършим нищо нередно-каза той и междувременно беше застанал пред мен без да забележа.Застанах до него и не обърнах внимание на погледа,който драконът ми хвърли.Загледах се в мъжа пред мен.Беше на около двадесет и четири години и беше един от главните пазители на Академията на боговете.Цялото му име беше Алехандро Санчес.Виждала го бях едва два пъти по коридорите.

-Сигурен съм,Артън,но тук е забранено да се влиза.Каквото и да сте правили с госпожица...?-погледна ме и долових иронията в гласа му.Намръщих се.

-Името ми е Сая Маркъс.И не сме правили абсолютно нищо.-натъртих на последните думи.Алехандро се усмихна.До мен Сайрис се дразнеше ужасно много.-Би трябвало да ви накажа за това,но ако не се повтори нищо няма да казвам.-каза Санчес и погледна и двама ни.Дракона измънка някакво извинение и тръгна да си отива.

-Почака!-понечих да го последвам вече ядосана.

-Госпожице Маркъс,не трябва да се мяркате повече тук.

-Разбира се.Няма повече-казах и хукнах към изхода.Но кракът на някаква статуя се озова точно пред мен.Вече виждах земята под мен,когато нечий здрави ръце ме хванаха.Русата коса на Алехандро беше разрошена от забързаното му хващане.

-И пазете тези невероятни сини очи.-идвам кимна,загледана в него.После той ме изправи.

-Благодаря...-едвам го бях изрекла и вече стоях сама в коридора.А статуите ме гледаха мрачно и само потвърждаваха опасенията ми,че съвсем скоро щях да затъна съвсем дълбоко.

littlepartofme · 2011-10-24 07:09:12

Много ми хареса, браво!
Продължение?

kkalippso · 2011-10-24 08:15:05

Много ми хареса, браво!
Продължение?

(y) Пускай некста бързичко, моля те!

miss_cute_kiss · 2011-10-24 08:19:18

Сети се да я пуснешш искам ОЩЕЕ !!!!

~smiley___face~ · 2011-10-24 08:51:46

различно и ми харесва!! Некст!!

twilight_kiss · 2011-10-24 09:08:26

Ощее !!

siennazero · 2011-10-24 19:12:55

Окей, пускам го въпреки,че не е особено харесвано.

Вървях по черната пръст.Вятърът духаше ужасно силно и заплашваше да отвее силите ми за делото,което щях да направя.Но не,огънят в кръвта ми щеше да победи.Той винаги побеждаваше.Понякога дори прекаляваше.Както в онзи ден,когато ме прогониха.
Затворих очи и черната ми коса падна върху бялото ми лице. Споменът за денят,в който реших да дойда тук премина през тялото ми като леденостудена тръпка.
Беше петък.Седях в тоалетната на денс клуб „Наркотика” и притисках момчето с красивото лице до себе си.Да,притисках го а той стенеше от болка.Аз жадно изпивах енергията му. Беше просто поредната жертва.Но когато реши,че вече съм му в кърпа вързана и тръгвам да го целувам,аз се навеждах се и поглъщах живота му.Когато свърших да се храня го натиках в тоалетната и излязох отвън.Тогава усетих надигането.Господарите ми ме викаха. Усещах как демоните се пробуждаха и искаха от мен да направя своя ход.Искаха да започна война.Искаха да се внедря в академията за чудовища и да намеря войска.И тогава да превземем света,измъчвайки другите.
Помня силата,която ме изпълни в онзи ден.Помня още и болката.Защото те се опитаха да го изтръгнах.Опитваха се с всички сили да откъснат и последната частица от миналото ми.
Отворих очи и се оказах отново на гробището в „Градината на боговете”. Помня болката,помня изтезанията,помня и белезите. Помнех и никога нямаше да забравя,как се опитваха да изтръгнат всичко ангелско от мен. Но тогава знаех,че съм ги заблудила. Но сега .. ? Какво бях сега. Просто жалка грешка на природата.
Не исках да ме прогонват. Не исках да ставам демон.Обичах живота си на ангел.Не бях просто ангел.Бях ангел пазител.Бях воин. Защитавах хората от демоните.От това,което съм в момента.
Легнах на меката пръст и се заслушах в ритъма на природата.Можех ли да чуя сърцето си ? Дали то биеше,дали биеше за онези животи,които бях отнела.
Една сълза започна бавно да се стича по лицето ми.Нямаше начин.Трябваше да продължа.Длъжна бях. Сега бях демон.Щях да изпълня дълга си,какъвто и да беше той. През целият ми живот,той беше да защитавам .Сега той беше да унищожавам.
Започнах бавно да шепна.Думите се изричаха от устата ми като порой от насекоми.Изправих се на крака. Вече не шепнех.Заклинанието се лееше из пустошта и всичко живо замираше.
Тогава той се появи. Повдигна леко брадичката ми и ме накара да го погледна право в червените очи.
-Сая......любима моя,колко ми липсваше.-прошепна той и прокара пръста си по горната ми устна.Потръпнах.Страхът изпълваше всяка моя спора.- Какво правиш тук ,Лунно момиче.Знаеш,че мястото ти е при мен.- каза ми той. Тръгнах да падам на земята ,но той ме хвана.
-Защо ме държиш? Защо ме държиш все още,след като накрая ще ме убиеш ?-попитах едвам едвам аз.Усетих усмивката му върху бузата си.
-Само защото искам да спреш с тези глупости.Достатъчно се сражаваше.Искам те до мен.- той изпиваше всяка моя жизнена енергия.Но се пробудих.Станах и го погледнах изпепеляващо.
-Върви в ада, Адриел.Никога няма да ме притежаваш. Викнах те само,за да ти кажа за падналите ангели.- погледнах го смаяно.-Но ти вече знаеш.Смятам да си вървя.-обърнах се,но той ме притегли към себе си.Зашепна в ухото ми:
-Знаеш,че принадлежиш само и единствено на мен,малка моя. – целуна ме по врата и усетих,че тъмнината ме поглъща.

twilight_kiss · 2011-10-24 19:20:43

Невероятно е !

#26 2011-10-24 06:58:15

Re: Градината на Боговете

#27 2011-10-24 07:09:12

Re: Градината на Боговете

#28 2011-10-24 08:15:05

Re: Градината на Боговете

#29 2011-10-24 08:19:18

Re: Градината на Боговете

#30 2011-10-24 08:51:46

Re: Градината на Боговете

#31 2011-10-24 09:08:26

Re: Градината на Боговете

#32 2011-10-24 19:12:55

Re: Градината на Боговете

#33 2011-10-24 19:20:43

Re: Градината на Боговете

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook