По следите на една легенда.

TwilightGirl90 · 2011-10-22 15:34:04

Така, ако историята ви е позната.. Да, преди я бях пуснала, но помолих да изтрият темата, и да си я пусна наново.
Нищо особено. Една нова - стара история. Hope u like it.
Всичко е измислено без легендата. Но сили и такива неща - въображение.

Първите утрини лъчи огряваха малката стаичка на Су и Дениз.
- Су, ставай! Су! – Дениз леко подбутваше спящата си сестричка. – Моля те, стани! Ще закъснеем и господарят Мелих отново ще ни бъде ядосан.
- Ставам, Дениз, ставам. – Каза тихичко Су и леко се повдигна от леглото. Облече вече раздърпаните дрехи и оправи късата си кестенява косичка. – - - Хайде, да отиваме на работа. – Тя се обърна към него, хвана го за лакътя и го поведе на вън.
Те излязоха от малката им почти срутена къща, взеха косите, които бяха подпряни на каменните стени и тръгнаха по пустите каменни павета, които водеха до къщата на господарят Мелих. Улиците бяха тъмни и зловещи и звукът от тихите им стъпки отекваше. Когато стигнаха до къщата на господарят им другите негови работници вече бяха там и ги чакаха.
- Хайде, бе! Закъснявате! После ми се оплаквате, че сте били много гладни и че сте изморени! Знаете ли как мога да намаля лирите, които ви давам?! – Мелих беше много ядосан. Макар и да не беше съвесем светло, пак можеше да се забележи как лицето му е почервеняло и вената на челото му пулсира. Гледаше Су и Дениз с яростен поглед, които ги караше да изпитват още по – голям страх. - Ако ми закъснеете още един път и един пукнат коруш няма да ви дам! – След това погледът му бавно се отмести към другите му работници. – Вие какво чакате? Хайде, тръгвайте към полетата! Сеир ли стоите да гледате?
Работниците се спогледаха и тръгнаха към житните поля. Само две средно високи фигури изчакаха Су и Дениз. Това бяха единствените им приятели – Айлин и Алтан. На външен вид си приличаха много. Бяха с дълбоки кафяви очи и черна коса. Айлин бе винаги усмихната, а Антан винаги можеше да те развесели.
Очите на Су бяха пълни със сълзи, след като господарят им ги заплаши по този начин.
- Су, недей да плачеш.. Господарят Мелих и на нас ни се скара, за дето дойдохме по – рано. – Айлин започна да утешава Су, която вече плачеше тихичко. – Нали знаеш, че той не е такъв с работниците си. Просто е яодсан от сутринта.
- Да, но все повече ме е страх от този човек. – Изхлипа Су.
- Вие четиримата да не сте решили да си почивате? – Извика Мелих – Хайде, тръгвайте. Няма вас да чакаме.
Децата се спогледаха и тръгнаха към полята заедно с другите работници. По пътя към житата беше настъпило мълчание, което никой не наруши. Чуваше се само бързата река.
Когато стигнаха Мелих събра работниците си около него и им каза:
- Това е полето, на който ще работите днес и утре. Довечера ще спим тук, ще запалим и огън. А сега.. Започвайте да работите.
Работниците се разбързаха, настана хаос. Всички бяха взели косите и започнаха да работят. Айлин, Алтан, Дениз и Су бяха заедно.
- Знаете ли .. Искам Мелих отново да ни разкаже легендата за реката Далян и за Ликианските гробници. – Айлин наруши мълчанието.
- Aз също. Тази легенда мога да я слушам отново и отново. - Съгласи се Алтан.
- A спомняте ли си когато в селото се говореше, че това не е само легенда, а е истина и че тялото на момичето е намерено? – Подшушна Дениз.
- Сега ще кажеш, че в реката има и чудовища. – Присмя му се сестра му.
- Су, от къде си сигурна, че не е така?
- Добре, довечера ще го накараме да разкаже легендата и ако трябва аз ще го попитам дали е вярно. Съгласен ли си? – Предложи Су.
- Съгласен, но каже ли ти нещо или по – точно развика ли ти се.. Няма да ме намесваш.
- Щом искаш.. – Прошепна Су.
След този разговор до края на деня не обелиха и думичка. Просто работеха. Изведнъж чуха как господарят Мелих ги вика край малкия огън, който беше запалил. Работниците оставиха косите на местата, по които ще работят на следващия ден. Всички тръгнаха към малките пламъци, които изглеждаха така, сякаш всеки момент ще изгаснат. Насядоха в кръг около огъня, който беше повече за светлина, от колкото за стопляне. Беше средата на лятото и нямаше смисъл да се топлят, навън бе много горещо.
- Вечерята.. - Каза Мелих и подаде на всеки един от работниците по една малка сива купичка.
Не беше нищо особено – залък хляб и малко сирене. Стигаше колкото да се заситят и да не са много гладни.
- Господарю Мелих, ще ни разкажете ли отново легендата за реката Далян? – Попита Су.
- Oтново? – Учуди се Мелих. Помисли малко, но след това се съгласи. – Е, защо пък не?
Дори и работниците, които нямаха особено голямо желание да слушат същата легенда отново, наостриха уши.

just meee · 2011-10-22 15:44:48

Ралзично е,и то доста.
Много ми харесва.
Сюжета е много увлекателен,а с тази легенда събуди интереса ми.
Още?

xnekfonikfox · 2011-10-22 15:44:48

Преди не я бях чела. Харесва ми, още ^^

Miriam4eTo · 2011-10-22 15:58:04

Много ми хареса NEXT

lovable_smilee · 2011-10-22 16:26:08

Уникална, може ли Next??

viktoriq_biserova · 2011-10-22 16:52:33

Преди не я бях чела. Харесва ми, още ^^

TwilightGirl90 · 2011-10-22 21:22:48

Muchas Graciаs. (:
Некст - утре.

poxleitner · 2011-10-22 21:26:12

Харесва ми.

cookiexx · 2011-10-23 07:21:44

Харесва ми некст

TwilightGirl90 · 2011-10-23 09:37:37

Некст. По - къса част.

- Преди много време, тук в нашия град Далян живели двама братя и тяхната сестра. Двамата братя си построили два отделни града, а сестра им останала с по – малкия, но имало нещо, за което никой не знаел. Тя била влюбена в по – големия си брат, които бил в своя град. – Мелих разказваше легендата по начин, по който можеш да си представиш всичко, но някой от работниците го прекъсна.
- Той също е бил влюбен в нея, нали?
- Да. – отсече той, и след това продължи да разказва.- Когато по – малкият брат разбрал, той изобщо не бил съгласен с това. Една вечер той отишъл при по – големия брат и го убил. Когато момичето научило за това не може да повярва, че брат й го е направил. На следващият ден тя се качила на най – високата скала до реката и скочила от нея. Следователно.. Знаете, че тя не е оживяла. Някои хора казват, че докато е скачала тя е плакала и сълзите й са се превърнали в река, а косите й – в тръстиката отстрани реката. Но, деца, това са само легенди.
- А онова което се разкаваше вярно ли е? – Попита Су.
- Кое онова?
- Ами, че тялото й е намерено. – Обясни тя.
- Нищо не мога да кажа за това. Не знам кой ви го е казал, но според мен е вярно. Казваше се, че има и награда за този, който намери тялото, но също казват, че търсенето изобщо не е лесно. Някои казват, че са го виждали, но не можели да го вземат със себе си, защото имало някаква сила, която го дърпала, все едно не го пускала. Тази сила оставала белег на всеки, който се опитал да вземе тялото със себе си.
- Не вярвам, че тази сила ще може да ми направи нещо. – Каза гордо Алтан.
- Вярвай, вярвай, момче! Тази сила може всичко.. – Обади се една от работничките – Мелис.
- Моля ти се! Няма от къде да знаеш.
- Не бъди толкова сигурен. Брат ми – Исмаил.. Той искаше да намери тялото, опитвах се да го вразумя, но не.. той замина. За мое щастие се върна, понеже е единственото ми семейство, ако мога да го нарека така. И все пак вече не е с всичкия си. Както си стои се стряска, чувала съм го да си говори сам за тялото и силата. Не ми казва какво е станало. Изглежда стреснат. За това работя тук, за да му помогна. Той е семейството ми, разбираш ли?
Алтан не знаеше какво да каже. Не бе преживявал това. Настана неловко мълчание, но не след дълго господарят Мелих го прекъсна.
- Хайде, хайде. Лягайте вече! Утре кой ще работи, а?
Всички се запътиха към мястото, на което щяха да спят. Не беше нещо особено. Малко местенце, на което няма трева,а постлани стари платове. Работниците си легнаха изморени и повечето заспаха веднага. Алтан все още лежеше и мислеше, за това което каза Мелис и изведнъж се сети нещо, с което можеше да докаже, че е прав.
- Хей, Дениз! Имам идея.
- Каква?
- Слушай. – Каза Алтан и се надигна леко, за да може да вижда приятеля си.
- Целият съм в слух.
- Предлагам когато всички заспят да тръгнем по следите на легендата. Да намерим тялото и да спечелим повече пари от наградата. Тази измислена сила не може да ми направи нищо. И на теб също.
- Не, не, не. Не мога.. Ами сестра ми? – Възпротиви се Дениз.
- Ще го измислим.
- Щом казваш. – Прошепна той и се унесе в неспокоен сън.
Сънуваше как отиват да търсят тялото и тази мощна сила погубва сестра му. Тялото на Су лежи безпомощно на земята. Очите й са широко отворени. От устата й излиза пронизващ вик.
Изведнъж чу нечий глас.
- Ставай! – Алтан го подбутваше леко.
- Какво има? - Попита Дениз
- Заминаваме.

just meee · 2011-10-23 09:44:44

Айде пак,на най-интересното.
Ще се бием,ей!

Ощеее

xnekfonikfox · 2011-10-23 09:56:31

Ощее ..

Sweet.From.Strawberry · 2011-10-23 10:50:51

Некст

miss_cute_kiss · 2011-10-23 11:00:36

Много е готиноо !! Пусни още !

cookiexx · 2011-10-23 15:26:25

Суперр (*)Некстт

zvezdi4kata_ · 2011-10-23 16:42:29

Много е различна. Харесва ми.

yoo_97 · 2011-10-23 17:01:45

Сега се сещам, че преди я беше пуснала и аз много я бях харесала.
Още! (makeup)

viktoriq_biserova · 2011-10-23 18:52:07

Суперр (*)Некстт

TwilightGirl90 · 2011-10-24 11:22:01

Meрси.
Довечера или най - късно утре ще пусна още. (:

#1 2011-10-22 15:34:04

Re: По следите на една легенда.

#2 2011-10-22 15:44:48

Re: По следите на една легенда.

#3 2011-10-22 15:44:48

Re: По следите на една легенда.

#4 2011-10-22 15:58:04

Re: По следите на една легенда.

#5 2011-10-22 16:26:08

Re: По следите на една легенда.

#6 2011-10-22 16:52:33

Re: По следите на една легенда.

#7 2011-10-22 21:22:48

Re: По следите на една легенда.

#8 2011-10-22 21:26:12

Re: По следите на една легенда.

#9 2011-10-23 07:21:44

Re: По следите на една легенда.

#10 2011-10-23 09:37:37

Re: По следите на една легенда.

#11 2011-10-23 09:44:44

Re: По следите на една легенда.

#12 2011-10-23 09:56:31

Re: По следите на една легенда.

#13 2011-10-23 10:50:51

Re: По следите на една легенда.

#14 2011-10-23 11:00:36

Re: По следите на една легенда.

#15 2011-10-23 15:26:25

Re: По следите на една легенда.

#16 2011-10-23 16:42:29

Re: По следите на една легенда.

#17 2011-10-23 17:01:45

Re: По следите на една легенда.

#18 2011-10-23 18:52:07

Re: По следите на една легенда.

#19 2011-10-24 11:22:01

Re: По следите на една легенда.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook