Elfen lied

Starless · 2011-10-01 19:21:13

Ето....и аз реших да се престраша да постна нещо свое - още е малко недодялано, но приемам всякакви съвети и критики.....и ми трябва помощ със заглавието.

So there it is....hope you enjoy it

Пролог
Бледозелените й очи избледняха още повече – до бяло, скривайки дори и зениците. Косата й се разпиля като от вятърна буря и засия в милиони малки огнени искрички. Ръцете й бяха сключени около врата сякаш нещо я душеше. Пое си дълбоко дъх и запя. Запя така както никой елф не бе пял от вековете на Старата магия.
Текста бе непознат, но мелодията бе силна, жива, извисяваща се, караща кръвта да кипи. С такива песни древните бяха опитомявали природните стихий и бяха черпили сили да градят нишките на магията.
Изгубената мелодия.....
...и само тя я владееше, тя – нечистокръвната.
Земята зе разтресе от чудовищен грохот. Вятър, дъжд, гръмотевици – всички природни стихий се сляха в едно, а само след мих сякаш нищо не е било пред момичето се появи дракон. Огромен, могъщ, древен със сияйни черносребристи люспи.
- Какво ще заповядате, господарке? – попита с гръмовен глас.

***************************************************************************
“Отрепка!”
„Мелез!”
„Изчадие!”
Ейда усещаше физически как погледите на всички се впиват в нея, докато върви по коридора. Никой не бе продумал, но тя ясно виждаше омразата дори и добре скрита зад маската на любезна приветливост.
И тук нямаше да я приемат....
....не че бе очаквала друго.
Не й бе за първи път да се мести в ново училише. А и все пак бе просто едно богохулство. Мелез между елф и човек. А положението й се утежняваше още повече от благородническия белег намиращ се в долу дясно на шията й – няколко преплетени орнамента, напомнящи на разцъфнало цвете. Ако бе нормално момиче, този белег би й донесъл положение и власт, но заради смесената й кръв този символ останалите й завиждаха.....и мразеха още повече.
Достигна крайната си цел – залата където се провеждаха уроците на нейния клас – с високо вдигната брадичка. Седна един от свободните чинове в края на редицата до прозореца, без да обръща внимание на тишината, която настъпваше при нейното появяване.
„Значи това е тя? Незаконната дъщеря на консула?” – разнесе се шепот от някъде. След този коментар стаята зажужа като кошер – всеки коментираше новодошлата, все пак не всеки ден някой със смесена кръв се допускаше в елитно училище като тяхното.

PS.Поради технически пречки ще постна останалата част след малко....ако има интерес, разбира се

pink_sunshine · 2011-10-01 22:00:52

Много ми харесва.Единствената история която така да ми хареса.И описание и всичко.Не ги претупваш нещата,както повечето правят и си мислят,че е история.Това вече е истинска история,написана както трябва.Евала.Ще следя с голям интерес.

privaтe Love · 2011-10-02 16:16:05

И на мен ми хареса

fire_cat · 2011-10-02 17:27:27

Най-накрая нещо съвсем различно... и уникално. Давай некст!

Starless · 2011-10-02 17:51:58

Наистина се радвам, че има ентусиасти, които са отделили част от времето си
Ето и още мъничко:

Погледът на Ейда се бе отнесъл някъде през прозореца навън, към необятната зелена площ на училищния парк.
„Местенцето е наистина приятно – помисли си тя. – Този път наистина му го признавам – избрал ми е позлатена клетка.”
И наистина новото й училище – Академията на Еднорога – бе едно от малкото местенца останали заобградени с толкова зелени площи. Странно или не, но съвременните елфи предпочитаха прашната забързаност на големия град, пред прохладното спокойствие на горската шир, за разлика от предците си. Почти цялата Земна шир бе урбанизирана и структорирана в големи градски филиали, където елфите и малкото оцелели човеци живееха заедно в привидно равновесие. Имаше, разбира се, и няколко местенца подобни на Академията на Еднорога, където времето сякаш бе спряло. Местенца, където още важаха старите закони. Местенца, където просто се усещаше как древната магия се опитва да пробие на повърхността. Разбира се, елфите, които можеха да я овладеят ставаха все по-малко и по-малко с всяка изминала декада.
Рязко затръшване на вратата прекрати всичкия излишен шум в стаята и накара учениците да заемат местата си. Причината за това, естествено, бе преподавателя, който тъкмо бе пристигнал за часа по алхимия. Ако Ейда го бе срещнала в коридора, едва ли щеше да си помисли, че този човек, можеда й бъде учител. С издълженото си, младежко лице и косата – леко по-дълга от одобрените за визшето общество стандарти, приличаше по-скоро на ученик от горните курсове. Имаше нещо властно във фигурата и походката му, докато прекосяваше стаята и заставаше зад бюрото си. Остави купчината книги, които държеше, след което внимателно извади малки кръгли очилца от джоба на сакото си и ги постави на мястото им. Изрече с приятен, мелодичен глас:
- Добро утро ученици. Както сте вероятно вече сте забелязали, имаме нова ученичка в гимназия Академията на Еднорога. Моля те... – кратко ровене в малко тефтерче с черни корици - ...Ейдалионел, представи се на съучениците си.
С почти прикрито нежелание Ейда стана.
- Казвам се Ейда. За да ви спестя малко време за клюкарене, ще ви кажа, че не съм пълнокръвен елф, не че вече не сте се досетили по очите ми. Не бълвам огън, нямам две глави или пет ръце. Не хапя....освен ако не ме предизвикате – завърши представянето си тя и седна на мястото си арогантно без дори да се поклони, както изискваше етикета.
След думите й целия клас я гледаше ококорено, не вярващ на наглостта на тази нечистоплътна пришълка, промъкнала се по погрешка в малкоя им, перфектно подреден свят. Само по устните на младоликия учител премина едва забележима усмивка, но тя бе прикрита със делово покашляне.
- Така ученици, след като Ейда бе така любезна д ни се представи, нека да преминем към съществената част. Извадете по един празен лист и пишете....
- Но, професор Адорион, не може да ни давате контролна така изневиделица – започна да протестира едно червенокосо момиче от втория ред до вратата.
- Мисля, че ще те раочаровам, Седориел, но съм напълно в правото си да ви дам контролна когато си пожелая. Така че отново ви моля - натърти на думата така, че всички разбраха правилното й значение – заповядвам, - извадете по един празен лист.
Никой не посмя да се обади повече – статуса им забреаняваше да спорят с учителите. Двадесет човека извадиха пред себе си празни листи, с въздишка на негодувание. На Ейда й бе безразлично – така или иначе след няколко месеца щяха да я преместят в поредното ново училище – нямаше смисъл да се притеснява за успеха си.
- Напишете темата: Трансформаций на ятомното ядро на оловото при облъчване с високоенергийна магия. Имате точно един час.
За да подчертае думите си, постави на бюрото пясъчен часовник от ковано желязо.

~smiley___face~ · 2011-10-02 17:52:59

харесва ми

Starless · 2011-10-06 21:23:38

....и едо дългоочакваната следваща част (ммдам - сарказъм беше)

Отдавайки цели десет скъпоценни минути на скучната тема, Ейда реши, че не може да напише повечеяма смисъл да си губи времето повече. Друго едва ли щеше да напише. Погледът й се плъзна по новите й съученици - мястото й в края на редицата бе изключително подходящо за наблюдения.
Ето, принцесата на класа – момичето на третия чин до вратата. Безупречна руса коса стегната в шикозна плитка, безупречни модни дрехи, безупречно досие....Как да не иска човек да е като нея?
Първия чин, редицата до прозореца, мястото точно пред учителското бюро. Заето, естествено, от умника на класа – офицялна риза със стегната яка, привел глава и пише ли пише. Явно във вените му тече лек заряд магия, защото от време на време по пръстите му преминават бледи искри.
Момичето до него – дружелюбната. Готова е да подаде ръка на всеки скитник и да нахрани всяка бездомна гадинка. Ейда бе сигурна, че след края на часовете, това същество щеше да пожелае да се сближат. Тя просто трябваше да бъде приятелка със всички и всички да я харесват. Винаги имаше по един такъв ентусиаст.
Новичък и бляскав – ето го и господин готиния. По всичко личеше, че не се справя много с контролната, но на кого и му пукаше. Благородническия му белег и парите на родителите му щяха да му осигурят всичко, от което Майката Природа го бе ощетила – талант, трудолюбие, усърдие....
Двадесет различни лица – напрегнати, замислени, отпуснати, съсредоточени, сънливи....и така еднакви в очите на Ейда. Поредната група от шаблонни хора. Бе сменила три училища за последната година и вероятно щеше да смени още толкова докато завърши. Навсякъде бе едно и също – любезни и учтиви хора, който й се усмихваха снизходително и я гледаха отвиоко. Съдеха всяка нейна стъпка и я осъждаха и за най-малкото провинение. Директорите я приемаха само заради репутацията на баща й и при първия удобен случай я изключваха, пардон - преместваха. С много добри препоръки, разбира се – нали все пак бе мелез с благородническа кръв.
Ах, само да не бяха издайническите й бледи очи. Тогава щеше да може да бъде като всички осанали – просто частица от безличната тълпа. Принцесата на класа, милосърдното момиче или пък умника....Нямаше значение коя точно, но една от тях.
Сепна я шумът на тежик предмет, пославен със сила на мястото си. Главата й машинално се премести по посока на шума, право към преподавателя, който бе обърнал вече празния часовник.
- Времето ви изтече. Моля оставете листите настрани, за да мога да ги събера. Когато прибера и последното листче сте свободни да излезете за отдих преди следващия час.
Започна да събира работите на учениците. Когато мина покрай Ейда веждите му се сключиха за миг.

lovexkiller · 2011-10-07 09:51:56

Страхотна е !! Чакам некст !!

kkalippso · 2011-10-07 11:48:09

Най-накрая нещо съвсем различно... и уникално. Давай некст!

fire_cat · 2011-10-07 13:18:27

Историята ти е уникална! Чакам некст.

moni4ka_21 · 2011-10-07 13:49:56

Интересно ми е, ще я следя ^^

twilight_kiss · 2011-10-07 17:48:29

Харесва ми. Некст ??

pink_sunshine · 2011-10-07 20:21:44

Историята ти е уникална! Чакам некст.

DreamsS · 2011-10-08 06:20:30

Ще я следя със сигурност. Некст?

karriikkxx · 2011-10-08 21:04:17

Откраднала си името има такова аниме.Не си направих труда да прочета и историята,може и тя да е същата като анимето.

Starless · 2011-10-09 08:47:35

Откраднала си името има такова аниме.Не си направих труда да прочета и историята,може и тя да е същата като анимето.

Не, не съм откраднала името на анимето, а значението му.....ако не знаеш Elfen lied на немски означава "елфическа песен". В разказчето става дума за елфически песни, а не за незаконни експерименти с момиченца с цел да ги превърнат в оръжия.

Ако си беше направила труда да прочетеш и единия от постовете с историйката, щеше да разбереш, че нямват нищо общо с анимето. Вместо веднага да ме сочиш с пръст и обвиняваш

ПП.Трудно ще ме надминеш с познанията по анимета

DreamsS · 2011-10-14 08:02:55

Ще има ли некст?

Starless · 2011-10-17 20:40:26

Ще има ли некст?

Хехе...не вярвах, че ще има чак такъв интерес...некс ще има, само да ми остане малко свободно временце

Iv4eto_L0ve · 2011-10-17 20:53:47

яко е
иначе го знам онова брутално аниме:D

Starless · 2011-10-18 21:38:56

3.
Часовете бяха свършили и Ейда се прибираше към стаята си в пансиона. Пътя й минаваше през обширен зелен парк с множество пейки, сега заети от ученици. Времето бе хубаво и на момичетоне й се прибираше. Затова реши да си намери някое усамотено кътче. Повървя десетина минутки преди да открие някое подходящо, но пък си заслужаваше.
Сравнително отдалечено и прикрито от нежелани погледи с пръстен от люлакови храсти, местенцето й предлагаше уединение и спокойствие. Без притеснението присъщо на градските чада, тя легна в сочната трева и вдиша с пълно гърло аромата на пръст, земя, билки, насекоми....аромата на живот. Цялата зеленина наоколо й вдъхваше някакво нечовешко спокойствие – сякаш най-сетне си бе намерила точното място.
Не знаеше колко време точно бе прекарала лежейки върху земята, но когато се събуди вече бе тъмно.
Грешка – когато я събудиха.
Някакъв непознат индивид бе долепил устни до нейните. Ейда се паникьоса, изчерви, засрами, притесни и ядоса едновременно. Опита се да избута нахалника встрани, но той явно се наслаждаваше на сценката и нямаше никакво намерение да се отдръпва.
Непознатият бе застанал по такъв начин над нея, че спираше движенията й и я приковаваше към копринения килим от трева. Устните му бяха твърди, топли и с вкус на ягодова дъвка. Неусетно, няслаждавайки се на момента, Ейда затвори очи.
Внезапно – също както бе започнало, всичко свърши.
- Добро утро, спяща красавице – подхвърли иронично странникът, докато се изправяше. – Спиш тук от часове, реших, че ти е време да ставаш.
Ейда се опита да се изправи, но осъзна, че нещо я възпира. Погледна надолу към гърдите си и видя, че е наметната с нещо. Кожено яке....на непознатия, веротно.
- Т...ти си ме гледал докато спя? – заекна сънено тя, заемайки отбранителна позиция свита на топка и прегърнала коленете си.
- Мммдам – сладка си когато спиш – отговори момчето, като се потупваше по джобовете, сякаш търси нещо.
Ейда едва сега успя да го разгледа по-подробно. Бе високо, слабо, но не прекалено. Косата му падаща свободно до раменете - факт изрично забранен от морално-възпитателния кодекс – бе с гарваново черен цвят. По краищата дори леко синееше. Очите му, естествено, бяха с ясния, блестящ цвят на изумруд, който отличаваше елфите от останалите създания......(”Повечето елфи” – помисли си с горчивина Ейда, сещайки се за собствените си бледи зеници.) Взорът и се плъзна по правия царствен нос право към тънките устни и усети как започва да се изчервява, припомняйки си къде бяха тези устни само преди миг. Вместо това погледна настрани към дългите тънки пръсти, които точно в този момент изкарваха посребрена табакера от джоба на износените джинси.
- Искаш ли? – попита той и й подаде табакерата.
Ейда си взе безмлъвно цигара, изчака го да я запали и вдиша дълбоко дима. Непознатият се настани на земята до нея, като се подпря на едно от близките дървета.
- Е? – наруши мълчанието тя.
-Какво „е”? – отвърна момчето без да бърза. Бе заето да си прави птички от цигарения дим.
- Кой си ти, по дяволите?

Дългоочакваното продължение.

ПП. Наистина се нуждая от идеи за заглавие

moni4ka_21 · 2011-10-19 13:00:18

Много ми харесва, чакам следващата част ^^

lovexkiller · 2011-10-19 13:28:25

Много ми харесва, чакам следващата част ^^

~Валз · 2011-10-19 13:36:41

Некст ^.^

DreamsS · 2011-10-20 19:11:23

Некссст?

#1 2011-10-01 19:21:13

Re: Elfen lied

#2 2011-10-01 22:00:52

Re: Elfen lied

#3 2011-10-02 16:16:05

Re: Elfen lied

#4 2011-10-02 17:27:27

Re: Elfen lied

#5 2011-10-02 17:51:58

Re: Elfen lied

#6 2011-10-02 17:52:59

Re: Elfen lied

#7 2011-10-06 21:23:38

Re: Elfen lied

#8 2011-10-07 09:51:56

Re: Elfen lied

#9 2011-10-07 11:48:09

Re: Elfen lied

#10 2011-10-07 13:18:27

Re: Elfen lied

#11 2011-10-07 13:49:56

Re: Elfen lied

#12 2011-10-07 17:48:29

Re: Elfen lied

#13 2011-10-07 20:21:44

Re: Elfen lied

#14 2011-10-08 06:20:30

Re: Elfen lied

#15 2011-10-08 21:04:17

Re: Elfen lied

#16 2011-10-09 08:47:35

Re: Elfen lied

#17 2011-10-14 08:02:55

Re: Elfen lied

#18 2011-10-17 20:40:26

Re: Elfen lied

#19 2011-10-17 20:53:47

Re: Elfen lied

#20 2011-10-18 21:38:56

Re: Elfen lied

#21 2011-10-19 13:00:18

Re: Elfen lied

#22 2011-10-19 13:28:25

Re: Elfen lied

#23 2011-10-19 13:36:41

Re: Elfen lied

#24 2011-10-20 19:11:23

Re: Elfen lied

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook