В един несъществуващ свят...

SuperHiro^^ · 2011-10-01 18:30:16

Прибирах се от училище. Естествено, както винаги закъснявах, защото бях останала да си побъбрим с разни приятели. Бях втора смяна и беше посредата на зимата, такаче беше доста тъмно.
Вървях по тротоара на един булевард и се чудих, защо, по дяволите, няма никой навън. Да, ясно ми беше, че беше чак девед часа, но някък беше странно. Подхвърлях си един хек, който ми беше подарил брат ми. Беше го спечелил от някъде...
Както се бях унесла в мисли, и както си подхвълях тази малка топка, тя изхварча към булеварда. Бях я хвърлила прекалено силно. Светофара тъкмо беше светнал червено, такаче на улицата нямаше коли. Изтичах всех си хека и ми се стори някък различен. По-голям ли беше.. не можах да разбера какво не му е наред, но нямаше значение. Пъхнах го в джоба си и побързах да се кача на тротоара, защото един бус щеше да ме прегази.
Вече се стъмняше прекалено много. Хвана ме страха. Изведнъж се надигна някакво ужасно чувство у мен... всякъш някой ме наблудаваше или следваше.
В този момент толкова много исках да видя някой. Нямаше никакво значение кой. Бях толкова уплашена.Пред мен изникна някакъв мъж подпрял се на перваза на подлеза. Усмихнах се, но тази усмивка веднага угасна, след като този човек се обърна към мен. Страха ми се засили още повече. Нямах понятие защо... може би, защото ми преличаше на онези изнасилвачи, който дебнеха в тъмното момичета като мен.
Изведнъж се сепнах. Спрях да ходя, не можех да си помръдна нито една част от тялото ми. Отново се сетих за брат ми, незнайно защо, и се вгледах в човека пред мен. Право в очите му. Наклоних глава на една страна, все едно го предизвиквах за нещо. Баже защо забога го правех?!
И тогава се случи нещо странно, нещо необяснимо. Страха, който ме беше обладал се беше превърнал в смелост, адреналин. Исках да тичам, да тичам докато не умра от глад умора или жажда. Жажда?! Тази дума се появи в съзнанието ми и остави странна следа...
Продължавахме да се гледаме. Мъжът изглеждаше някък извратен. Сетих се за топката, която седеше в джоба ми. Без да отмествам поглед от мъжа я извадих. Имах чувството, че я пипам за последно. Ами ако беше така?! О, боже какво за бога ми става...
И край. Всичко изчезна. Пак ме хвана обичайния страх. От промяната подскочих и изпустнах хека. Какъв късмет! Беше паднала точно в дупчицата на една шахта. Затърсих човека, който седеше до подлеза. Намаше го, но знаех че ще го видя пак...
В този момент се чу едно „плок” от към шахтата... и това беше последното което чух.
Намирах се посредата на булеварда, размазана на асвалта с топката в ръка и някакъв мъж надвесен над мен... мъжът от подлеза. Гледах отстрани как тялото ми лежи безжизнено на пода...
Вината беше в проклетия хек!

kpucuxwestwick · 2011-10-01 18:55:51

Хубаво е.

pep4eto13 · 2011-10-01 19:21:13

Харесва ми.

sladyr4etyy · 2011-10-01 19:23:04

Давай некст ако може

dem0onche ;* · 2011-10-01 19:47:12

Давай некст ако може

teodoraa · 2011-10-10 18:00:38

Харесва ми.

(y)

~smiley___face~ · 2011-10-10 18:08:30

Харесва ми.
(y)

#1 2011-10-01 18:30:16

Re: В един несъществуващ свят...

#2 2011-10-01 18:55:51

Re: В един несъществуващ свят...

#3 2011-10-01 19:21:13

Re: В един несъществуващ свят...

#4 2011-10-01 19:23:04

Re: В един несъществуващ свят...

#5 2011-10-01 19:47:12

Re: В един несъществуващ свят...

#6 2011-10-10 18:00:38

Re: В един несъществуващ свят...

#7 2011-10-10 18:08:30

Re: В един несъществуващ свят...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook