Кървави навици

nani_tyyy · 2011-09-15 17:49:14

Дойде ми вдъхновението...(отново). Този път реших да го напиша и вероятно няма да го довърша. Всъщност к'во ви занимавам с глупости...?! Дано ви хареса!

бтв.: Ще разказвам от името и на двамата главни герои. Също така и от името на неутрален разказвач . И : много ми е тъпо заглавието!

------------------------------------------------------------------

Снежинките се сипеха безгрижно и правеха снежната покривка все по-дебела. Беше Коледа. Най-хубавият празник за всички деца. Семействата седяха около празничните вечери и се смееха весело. Улиците бяха пусти. Всички празнуваха. Само една стара синджирена люлка самотно проскърцваше на фона на коледните песни. Една деветгодишно момче, с празни, студени сиви очи, се люлееше. Чу стъпки и спря. Огледа се. Забеляза момиченцето, приближаващо се към него. Потърси очите `и - кафеви и големи.
-Защо си тук, вместо да празнуваш?-попита момичето и се настани на люлката до него.
-Нямам повод за празнуване-отвърна тихо той.
-И аз. Вчера навърших седем и ми подариха подаръците, няма да имам повече-намръщи се тя.
-Не, не е нещо такова.
-А какво...?
-Мама почина-гласът му трепна.
-Аз не познавам родителите си, затова кажи ми - обичаха ли те твоите мама и татко?
-Да, така мисля...-каза той и вдигна поглед.-Къде са родителите ти?
-Оставили са ме. Живея със чичо и леля, макар и не истинските. Сега те правят прием. Там няма много деца, дойдох да видя дали тук има някой.
-Извинявай, но не ми се играе.-той стана и тръгна по непочистения сняг.
-Хей-викна момиченцето-макар, че я няма, знаеш, че твоята мама те е обичала. Не тъжи, чуваш ли?!-каза тя и се усмихна.
-Д-добре.-отвърна на усмивката момчето.
И двамата тръгнаха по пътищата си.

10 години по-късно

-Чичо, време на война е-протестирах аз-трябва да отида в армията!
-Ричард, първо завърши колежа. Академията дава защита. Не можеш преди да завършиш обучението си да се биеш. Абсурдно е! Все пак ти не си дори завършен вампир!-рече чичо със спокойния си делови глас, същия, с който изнасяше лекциите си в Академията. Сега темата, обаче, беше много по-сериозна. Въпреки това, дори не повиши тон.
-Добре, значи ще си седя тук докато хората ни избиват?!-развиках се аз.
-Много добре знаеш, че не всички хора са такива.
-Какви, фанатици ли?!-разбира се, че знаех, че не всички са такива, като например онова момиче, което срещнах на Коледа преди десет години, тя беше много мила, вдъхна ми надежда, но бях прекалено ядосан, за да споря.
-Рик, няма да споря с теб,-каза професорът-знам, че няма да те вразумя. Но разбери, няма да ти позволя да отидеш в армията! Баща ти, те остави на мен, за да те пазя, не, за да ти осигуря сигурна смърт! А сега отивай в час!

-

Глупав дъжд! Защо винаги, когато ми предстои нещо важно трябва да вали?! Винаги. И при срещата ми с онова момче на Колена преди десет години валеше, но сняг. Още от тогава не ми върви. Но дъждът е най-малкия ми проблем в момента, все пак е време на война. Дори за нас, хората, вече не е безопасно. И решението е Академията, разбира се! Ето сега бягам тъкмо натам. Ако можеше и приемните ми родители на дойдат...
-Дали имаш достатъчно багаж?-попита Моника, майка ми.
-Да, мамо имам прекалено много дрехи...
-Дани, притесняваме се-каза Реймънд, баща ми-разбери ни.
-Знам, но все пак ще мога да излизам на пазар, ако ми трябва нещо. Доколкото помня, според графика - веднъж в седмицата?!
-Правилно!-засия мама.
-Мисля, че ще се оправя в това училище, не е нужно да се панирате...-колата спря пред общежитията-и не е нужно да ме изпращате. Даже ви моля...-засмях се аз и ги погледнах в очите.-Наистина, ще се оправя татко, вече не съм толкова малка.
-Вярваме в теб, кифличке.-прегърнах ги.
-Радвам се, за което.

-

Изобщо не можах да се съсредоточа в час. Както и да е, ще го прочета по-късно. Приближих се към приятелите си, те ме гледаха тъпо.
-Какво ви е?-попитах.
-Ново човешко момиче, аристократите, започват да изпращат децата си тук, шубе ги е...
Те гледаха, едно момиче, леко стреснато. Доста красиво момиче, ако питате мен. Висока около 1,75-1,80, с дълга кафява коса, хубаво лице и кафяви, топли очи. Напомня ми на някого...
Момичето попита някакви момчета къде се намира стая 308, те и отвърнаха със цинични изрази, изразяващи сексуалните им желания.
-О'кей- каза момичето на себе си и е отдалечи възможно най-бързо.
-Хей,-отидох до нея-коя стая ти трябва?
-Ъмм, 308, може би... Не съм много сигурна. Всъщност знаеш ли, трябва ми карта. По-възможност такава, а която всичко е обяснено като за идиоти...-говореше много бързо тя.-Ох, извинявай, бръщолевя.-погледна ме в очите и се усмихна виновно.-Стая 308 ми тряба...
-Зад теб.-казах и посочих стаята.
-Възможно ли е някой да е по-некоординиран от мен. Не отговаряй, подвеждаш въпрос е!
-Щях да кажа не, но щом казваш...
-Да, да сигурна съм, че не щеше да кажеш!-каза тя с огромен сарказъм.-Между другото, аз съм Дани.
-Рик.
-О'кей, Рик, много ми е приятно да се излагам, но отивам вътре, предполагам, ще трябва да се мазня на учителя. Чао...-тя се вмъква в стаята, а аз се върнах при приятелите си.
-Странна птица-казах.

-

Точно както си мислех, станал е много красив. Висок, мускулест, но не прекалено, с гарвановочерна коса, вързана на опашка и много красиво лице, и тези очи... Радвам се, че вече не са студени, на онази Коледа ме изплашиха. Ах, тези сиви очи!
-------------

критики/мнения?

bebche__:) · 2011-09-15 18:32:21

хубаво е

mi_chan · 2011-09-15 18:37:59

Харесва ми ^^

xvampirexbitchx · 2011-09-15 18:47:44

Лол,удивително е,много ми хареса..

addicted to you <3 · 2011-09-15 19:03:24

Харесва ми ^^

littlepartofme · 2011-09-17 16:50:03

Хубаво е.

nani_tyyy · 2011-09-23 11:36:10

Няма особен интерес, но все пак реших да постна още малко. Дано ви хареса .

2-ра част

Намирах се в столовата на Академията. Това място наистина беше красиво. Дари тук имаше картини и красиви вещи. Първото нещо, което си помислех, след като видях подредбата на масите, беше "Това да не е Хогуортс?!". Имаше четири големи маси, разположени успоредно една на друга и една голяма маса, на която седяха учителите, перпендикулярно разположена на черите маси. И петте маси бяха отрупани с храна и напитки. към мен се приближи един доста висок ученик.
-Ти вероятно си Даниела-каза той.-Аз съм Питър, префект съм. Ще ти обясня на кратко разпределението. На първата маса седят дом Магьосници, тоест тези, който управляват някоя от четите стихии-земя, вода, огън и въздух. На втората маса са Медуимите, те могат да общуват с мъртвите. На третата маса е за Превръщащите се, тези, които умеят да се превръщат в някакво животно. Четвъртата е за тези без определена сила, тоест вампирите. Последвай ме, ще директора ще определи къде отиваш ти. Ще отнеме само няколко минути, ще имаш време за обяд.
Тръгнах след въпросния Питър. Странно разпределение, префекти, стари вещи - някой обича Хари Потър!
Изкачихме се по стълбите и тръгнахме по осветен дълъг коридор. Притесних се, аз нямах никакви сили. Сигурно щях да попадна при вампирите, не, че имам нещо против тях.
Стигнахме до кабинета на директора.
-Ще те изчакам тук-каза Питър.
-Не, няма нужда. Запомних пътя-усмихнах се и влязох вътре.-Добър ден.
-Добре дошла, Даниела. Няма да те бавя. Казвам се Джулиън Джонсън. Професор и директор на Акедемията. Сега нека да те разпределим. Ела-каза професорът.
Приближих се.
-Хвани тази свера-направих каквото ми каза, но нищо не стана.-Мхм, не свети. Опитай пак-направих го.-Е, явно ще си в Неопределения факултет. Ще помоля племенника ми, Ричард, да те разведе.
-Благодаря Ви, но мисля, че ще се оправя и сама. Не искам да притеснявам, племенника Ви.
-Добре, щом така желаеш. Сега отивай на обяд-каза заповедно той.
Не го харесах. Пълен перко! Отидох в столовата и тръгнах към масата. Нямах намерение да седя дълго. Взех си една ябълка и изчезнах от залата. На излизане за малко да се сблъскам с някакви момчета.
-Я, каква черна аура. Да не би да не си получила желаното разпределение, кукло?-попита един висок, авно личен от мозък, мъж. Заклевам се, ако нямаше толкова много хора, щях да го цапаросам.
-Извинявай, да не си пиян, или пък надрусан?-не му останах длъжна.
-Да, искаш ли? Имам кока, но като те гледам, ще ти дам най-много хашиш!-отговори мазно.
-Разкарай се-прецедих през зъби и тръгнах към вратата.
След секунда той беше пред мен, явно беше вампир. Някои от тях се движеха наистина бързо.
-Бях пределно ясна, разкарай се-казах спокойно.
-Ами, ако не искам? Какво ще ме набиеш ли-каза презрително той.
-Не ме изкушавай-озъбих се.
-Ами хайде де!-каза и посегна да ме удари.
Отскочих назад на ръце и се приземих на крака.
-я, акробатче!-изсмя се той и отново беше пред мен.
-Да не кажеш, че не съм те предупредила!
Ударих го в корема, а след по-малко от секунда го изритах, пак там, с всичка сила. Той политна (буквално) и се удари в стената.
-Предупредих те-казах тихо, знаех, че ще ме чуе.

***

Когато влязох в столовата видях Адам, да седи на един стол и да диша тежко.
-Братле, какво ти се е случило?-попитах.
-Странната птица...-каза той.
Замислих се.
-Дани ли? Какво пък има общо тя...
-Малко ме понаби!-прекъсна ме той.
-Чакай, набили са те?-изненадах се.
Никой не е побеждавал Адам от... всъщност никога.
-Точно! Една мацка ме наби.
-Ебаваш ли се?
-Съвсем не!-каза сериозен Адам.

ECheth · 2011-09-23 12:36:56

Найс!! Чакам некст!
П.П. Пиши по-дълги изречения, тежко е за четене.

mi_chan · 2011-09-23 12:58:43

Супер ^^

xvampirexbitchx · 2011-09-23 13:05:31

Хохо,страхотно е ;; некстт..

bebche__:) · 2011-09-23 19:14:50

некст

#1 2011-09-15 17:49:14

Re: Кървави навици

#2 2011-09-15 18:32:21

Re: Кървави навици

#3 2011-09-15 18:37:59

Re: Кървави навици

#4 2011-09-15 18:47:44

Re: Кървави навици

#5 2011-09-15 19:03:24

Re: Кървави навици

#6 2011-09-17 16:50:03

Re: Кървави навици

#7 2011-09-23 11:36:10

Re: Кървави навици

#8 2011-09-23 12:36:56

Re: Кървави навици

#9 2011-09-23 12:58:43

Re: Кървави навици

#10 2011-09-23 13:05:31

Re: Кървави навици

#11 2011-09-23 19:14:50

Re: Кървави навици

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook