Художнuk на споменu // Завършена //

privaтe Love · 2011-09-13 16:23:26

Здравейте!Това е втората ми тема в този раздел ( http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=15135 ),но е първата измислена история,която публикувам тук.Надявам се да ви хареса,първата част може да ви се стори малко скучна,но все пак разказът едва започва.Приятно четене

Художнuk на споменu
- Благодаря ви,госпожице!Приятен ден.! – шофьорът прибра парите.
- И на вас! – след миг таксито тръгна,а аз се спрях на тротоара,гледайки малкото стълбище пред мен.Водеше до моята врата,вратата на моята сграда,до моят дом.Погледнах на дясно – Айфеловата кула беше същата като преди пет години,когато заминах.Отново бях в Париж.
След миг вратата се отвори и в рамката й застана Жак – живееше на долния етаж.Стоеше като вцепенен,изненадан,и все пак толкова красив.Усмихнах му се:
- Е,да не би да видя призрак?
- Милостиви Боже!Нима това е Лилиан Валери Дюроа?И то в Париж?
Засмях се.
- Да,тя е!От плът и кръв!Върнах се,Жак!
- И дано да е завинаги.
- Тук съм,за да остана – сините ми очи срещнаха неговите – наситено, хипнотично зелени.Моят брат,моят най – добър приятел.Той слезе по стълбището,прескачайки стъпала.После ме прегърна и ме завъртя във въздуха.Започнахме да се смеем.
- Как беше полетът?
- Спокоен..успях да си почина малко.
- Винаги съм смятал,че Лондон ти влияе лошо!
- Моля?!?!Живях там повече от пет години и се чувствам страхотно – смея да кажа,че ми се отразява доста добре!
Жак извъртя очи и смени темата:
- Как е баба?
- Отвори зеления куфар и ще разбереш – използва ме за куриер,пратила ти е хиляди неща.Добре е,но ти и липсваш.Още си блъскам главата защо не дойде през юли.
- Знаеш,че тогава имах други задължения..
- Ооо,я стига!Да се мотаеш с Кло не беше точно задължение! – подсмихнах се леко.
- Ти никога няма да обичаш някого така,както аз нея!Твърде непостоянна си!
- А ти си заслепен и объркан и какво ли още не!Говориш пълни безсмислици за собствената си сестра! – преигравах,клатейки глава отчаяно.Е,успях да го разсмея.
- Хайде да се качваме,ще ти помогна с багажа
Оставаше и да не го направи – целият ми живот в Лондон за последните пет години беше в тези куфари.Да не очакваше да ги мъкна сама до предпоследния етаж?
- Как е апартаментът ми?
- Очаква те..вчера наех няколко души,за да го почистят преди да си дойдеш.Купих и някой нови неща..
Не го изчаках да довърши.Хукнах нагоре по стълбището,вадейки ключа по пътя.Подминах асансьора,исках да усетя успокояващия и до болка познат аромат на тази сграда.А после застанах пред врата на дома си – пъхнах ключа и тя леко се отвори.Усмивката изгря на лицето ми.Преминах през всички луксозно обзаведени стаи,а спомените нахлуваха в ума ми,разпокъсани,изпреварвайки се взаимно.Излязох на малкия балкон в спалнята си,целия покрит с цветя.Гледаше към Айфеловата кула.
Усминхах се,поставила ръце на парапета,аромата на рози беше навсякъде около мен,а от ресторанта долу се чуваше лека приятна музика.Поех дълбоко въздух и тихо прошепнах:
- Париж,върнах се..

fenfantazi_ · 2011-09-13 16:36:35

Много ми хареса, ще я следя.

mi_chan · 2011-09-13 16:53:07

Харесва ми ^^

newsy_95 · 2011-09-13 16:55:49

Харесвамм ^^

lowet0o · 2011-09-13 17:24:03

И на мен ми харесва !

IvEnCeToOo · 2011-09-14 15:51:02

Харесва ми.Некст?

~smiley___face~ · 2011-09-14 19:10:13

харесав ми !

- cloud · 2011-09-14 19:45:39

След като действието ще се развива във Франция няма как да не ми хареса. Красиво е. ^^

privaтe Love · 2011-09-14 19:50:04

Благодаря ви!
Ето и следващата част:

- Е,Лили,спомнях си те по – учтива – Жак едвам дишаше,целият затрупан с чанти.
Засмях се и отидох да му помогна:
- Знам,извинявай!Просто още не мога да повярвам,че се прибрах!Имаш ли идея колко много ми липсваше това място?Не съм се връщала нито веднъж през тези години!Чак сега намерих сила..
Жак ме погледна.Беше усмихнат,но в очите му имаше особен блясък,сякаш от сълзи.Преди пет години родителите ни загинаха в самолетна катастрофа на път към Дубай.Пътуваха натам по работа.Този удар ме съкруши,бях на 14,трябваше да се махна.Затова заминах при баба ни в Лондон,а Жак остана във Франция.Беше на 18 и можеше да живее сам.Той се премести в апартамента на долния етаж,а този,в който преди живееше цялотo ми семейство,остана за мен.Продадох мебелите,промених всичко и го обзаведох по нов начин,основно по интернет и по телефона,с помощта на Жак.А сега животът ми започваше отново,връщах се към началото му.Обожавах Англия,но моето място беше тук.
Разтърсих глава,за да прогоня лошите спомени.Жак ме хвана за ръка и ме заведе до голямото огледало в спалнята ми.Отмести един дълъг кичур от косата ми и тихо ми каза:
- Погледни се,Лили,ти вече не си дете.Знам,че можеш да се справиш.Аз вярвам,че ще успееш.А и щом си стигнала до тук..Знам,боли,няма ден,в който да не се сетя за тях,но все пак съм тук и продължавам.Ние живеем,Лили!
Да,знаех го.Аз живеех,бях млада,имах брат си,баба си,приятелите си,имах достатъчно пари.Предстоеше ми учене в университет,тук,във Франция, оставаше само да подам документите си.Бях взела изпитите си в Лондон.Погледнах се в огледалото – Жак беше прав,бях порастнала. Отсреща видях стройно момиче с хубава фигура и дълга руса коса,гледащо ме с наситено сините си очи,лицето й бе нежно и красиво.А до нея стоеше най – близкият й човек на този свят.Жак беше очарователно прекрасен, лицето му имаше хубавите черти на баща ни.Зелените му очи сякаш притежаваха способността да хипнотизрат,а кестенявата му коса беше вечно разпиляна.
Той ми се усмихна.
- Хайде,стига толкова спомени.Знаеш ли колко работа ни чака!
Кимнах му.
И после лудницата започна.С часове подреждахме всичко по местата му,а брат ми постоянно мърмореше за това колко много излишни неща съм взела.Естествено,че грешеше,нямаше и място за съмнение.За това се преструвах,че не го чувам.
Някъде към 1h след полунощ приключихме.Сега апартаментът ми приличаше на дом,не бяха само стаи,пълни с мебели.С Жак изпихме по една чаша горещ шоколад на балкона,а после той слезе в своя апартамент.
Заспах с мисълта за дългия ден,който ми предстоеше.Утре отивах да се запиша в университета.А после щях да направя една дълга разходка в спомените си за Париж.Имах намерение да посетя всички места,които обичах тук.А те..те бяха много.

fenfantazi_ · 2011-09-15 12:09:25

Некст?

twilight_kiss · 2011-09-15 12:18:13

Прелестно е.

Assiie · 2011-09-15 13:16:20

харесва ми !

privaтe Love · 2011-09-18 17:55:17

Събудих се от шума на града.Или по – точно казано – от шума на квартала. Въпреки че бях на предпоследния етаж,чувах всичко,случващо се долу. Имаше някакво странно ехо около тези сгради.В крайна сметка,правеха някаква доставка на ресторанта долу,а собственикът гръмогласно и твърдо отричаше да е поръчвал това,което му предлагаха.А в същото време доставчикът се мъчеше да вземе думата и да обясни,че той е просто шофьор.Засмях се леко и реших да стана.Часът беше малко след 09.00.
Тръгнах към кухнята с намерение да си приготвя закуска,когато се досетих,
че мога просто да сляза долу.Облякох първите дрехи,който мернах - светло сив анцуг и бял потник,както и суичър отгоре (е,той определено не беше мой – явно Жак го беше забравил снощи)
Изтичах бързо по стълбището.Докато съм слизала,доставчикът си беше тръгнал.
Влизайки в ресторантчето усетих,че съм леко закъсняла за закуската – традицията повеляваше да се закусва между 7 и 9 часа.Но все пак се надявах да си намеря кроасанчета – липсваха ми!В крайна сметка,излязох с голяма хартиена чанта,чието съдържание нямах търпение да изям – а именно малки кроасанчета с пълнеж,ухаещи на масло (доста се колебах междy конфитюр и шоколад и накрая взех и от двата вида),както и голяма чаша ароматно кафе с мляко.
На стълбището Жак едва не ме събори.
- Хей,закъде си се разбързал!
- Добро утро,Лили,извинявай,но се успах и ужасно закъснявам за работа,а от днес имаме нова изложба в галерията.Обади ми се после!Обичам те..
Почти не чух последните думи,той вече излизаше навън.А след миг през големите прозорци на стълбището видях как едно такси потегли бързо.
Поклатих глава и продължих нагоре.Въпреки че грееше слънце беше леко хладно,но все пак закусих на терасата.Бях изнесла и лаптопа.Трябваше да се явя за записване в университета преди 15.00h.
Минаваше 11.00h когато излязох от банята.Приготвих чантата си докато косата ми изсъхне,а после отворих гардероба.Тъй като вече беше началото на септември,облякох тесни дънки и дълга бяла риза.Навих ръкавите до лактите,а после сложих отгоре и черно елече.Вързах къдравата си коса на съвсем хлабав и нисък кок на тила.Доста се колебах за обувките,но намерих черните си велурени боти.Пасваха идеално на всичко.Грабнах чантата си и излязох.
На една пресечка от сградата,в която живеех спрях,за да купя вестник. Прогнозата за времето предвиждаше това да е последният по – хладен ден. Явно Париж щеше да посрещне един горещ,почти летен септември.Усмихнах се на себе си и махнах на едно такси.А после поехме към Новата Сорбона – моят втори дом за четири години напред.Не предполагах как това,което щеше да ми се случи до края на деня щеше да промени цялото ми съществуване завинаги.

~smiley___face~ · 2011-09-18 18:03:49

давай некст!!

Leonore. · 2011-09-18 18:28:19

Хараса ми. Името на героинята, много радва.
Ще го следя.

bebche__:) · 2011-09-18 18:31:43

много е хубаво

fenfantazi_ · 2011-09-18 18:34:08

Давай следващата част!

privaтe Love · 2011-09-21 16:53:14

Заповядайте!

Сградата на университета беше внушителна.Огромна и в страхотен стил,
заплени ме.В момента,в който слязох от таксито ми трябваха няколко минути,за да мога да обхвана всичко с поглед.Усмихвах се сама на себе си,докато все повече хора не започнаха да минават покрай мен,бързайки.Разтърсих глава,за да се върна в реалността и тръгнах към входа.Имаше голяма тълпа,която разглеждаше някакво табло.Леко (или не чак толкова) успях да се промъкна най – отпред.Пишеше в коя зала трябва да отида и отново бяха изброени необходимите документи.Измъкнах се бързо и тръгнах към най – близката пейка, за да се приготвя.Случайно погледнах настрани,където имаше голям постер – реклама на новата изложба в галерията,където работеше Жак.Не се стърпях и му звъннах.
- Случайно художникът,за който ми говори толкова много,да се казва Алек Ноар?
- Случайно да,но не си спомням аз да съм ти го казвал..
- Не,не си,но рекламната ви кампания е страхотна!Има постер на около 5м от мен. – засмях се весело.
- В Сорбоната?
- Точно там.Адски стилен е,кой е арт дизайнера?
- Ммм,самият Ноар.
- Мога да го гледам с часове,изложбата трябва да е внушителна!
- Ще имаш възможност да присъстваш на откриването.Уредих ти вип – пропуск,Лили.
- О,Господи,колко те обичам,Жак!!! – щях да продължа,почти пищейки,но той ме прекъсна.
- Материалистка.
- Благодаря за разбирането.
- Знаеш,че се шегувам.А ти записа ли се вече?
- Ммм,не още,тъкмо приготвях документите си,когато видях постера.
- Побързай,Лили!И после мини през галерията.Знаеш как да стигнеш,нали?
- Да,има спирка на метрото до университета. – аз да не бях на 5?!?!
- Добре.До скоро и успех!
- Благодаря,Жак!
В залата на университета беше голяма блъсканица..имаше и огромна опашка. Разсейвах се като наблюдавах архитектурата и дизайна на сградата отвътре. Имах чувството,че няма да мога да и се наситя никога.Омайваше ме.
Най – сетне дойде и моят ред.След половин часово размотаване из най – различни гишета и бюра,вече официално бях студентка.А специалността ми – театър.Крачка по крачка се приближавах към сбъдване на детската ми мечта – да бъда на сцена,да играя,да покажа на всички на какво съм способна.В този момент се чувствах като най – голямата късметлийка в целия град,в света дори.
Изтичах по стълбите и отново излязох на двора.После поех по пътя към метрото.Навярно изглеждах леко налудничаво – усмивката не слизаше от лицето ми.По булеварда около универистета ня няколко места имаше улични музиканти – приятната мелодия се разнасяше навсякъде.Малко по – надолу човек продаваше цветя.Когато ме видя,той препречи пътя ми и с поклон ми подаде наситено лилава роза.Засмях се и започнах да му благодаря,когато той ме спря с жест на ръката си.
- Моля ви,мадмоазел!От вас струи щастие,както тази роза разпръсква своя аромат!Запазете я и нека всеки ваш ден ви носи поне по един незабравим момент!
Направих му лек реверанс,смеейки се,а хората се обръщаха усмихнати към нас.Продължих пътя си към галерията,надявайки се пожеланието на продавача на цветя да се сбъдне.Е,така и щеше да стане.

- cloud · 2011-09-21 17:30:58

Йе, йе най - накраяя !!

privaтe Love · 2011-09-21 17:42:09

Малко се забави,но тези дни все имах някакви други неща за правене!А и ми хрумват толкова идеи,че на моменти се чудя как точно да протича действието! Важно е,че основната сюжетна линия е ясна!

IvEnCeToOo · 2011-09-23 17:37:13

Нексттттттт

bebche__:) · 2011-09-23 19:03:55

харесва ми

fenfantazi_ · 2011-09-24 06:29:32

Супер!Ощее!

weezy_FTW · 2011-09-25 07:49:05

човече давай некста по скоро, че умирам .. адски интересно е

kkalippso · 2011-09-25 08:50:39

Пускай следващата част..

#1 2011-09-13 16:23:26

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#2 2011-09-13 16:36:35

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#3 2011-09-13 16:53:07

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#4 2011-09-13 16:55:49

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#5 2011-09-13 17:24:03

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#6 2011-09-14 15:51:02

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#7 2011-09-14 19:10:13

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#8 2011-09-14 19:45:39

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#9 2011-09-14 19:50:04

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#10 2011-09-15 12:09:25

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#11 2011-09-15 12:18:13

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#12 2011-09-15 13:16:20

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#13 2011-09-18 17:55:17

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#14 2011-09-18 18:03:49

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#15 2011-09-18 18:28:19

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#16 2011-09-18 18:31:43

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#17 2011-09-18 18:34:08

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#18 2011-09-21 16:53:14

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#19 2011-09-21 17:30:58

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#20 2011-09-21 17:42:09

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#21 2011-09-23 17:37:13

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#22 2011-09-23 19:03:55

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#23 2011-09-24 06:29:32

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#24 2011-09-25 07:49:05

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

#25 2011-09-25 08:50:39

Re: Художнuk на споменu // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook