Роднина на дявола.. (4-та част)

hrisi123 · 2011-09-19 18:34:11

Нощта бе тиха и мрачна. Бе обвила града в студенината си. Виждаха се хора, които притичваха за да се приберат по-бързо в домовете и при семействата си. За тях нощта вече бе започнала и отиваше към края си, но за други сега започваше. Докато хората бързаха тя тъкмо тогава излизаше от дома си. Бе красива със стройна и привлекателна фигура. Красиво разпилените й коси падаха прекрасно върху рамената й. Червеното й червило я правеше уверена, а големите токови- секси. Излезе пред къщата си и пред нея спря едно Ламбурджини. Вратата от страната на шофьора се отвори и от нея излезе един от шофьорите й. Тя мина зад колата и взе ключовете от него. Качи се и затвори вратата. Кожената тапицерия чудесно пасваше на момичето. Тя завъртя ключа и натисна газта. Гумите на колата се завъртяха и издадох онзи звук, който тя обичаше да чува. Колата бе доста мощна и гумите й буквално все едно оставаха на пътя. Отиде в едно изоставено място и там я очакваха група от момчета. Бяха облечени в черно със слушалки в ушите. Огромни с черни очила и със строго изражение на лицата си. Определено знаеха коя е и веднага щом видяха колата отвориха вратата, а тя излезе. Тя слезе, а един от мъжете в черно веднага докладва. Тя не бе послушна и това си личеше.
-Не си прави труда бейби.. –дръпна слушалката и му намигна. –Шефа ти знае коя съм!! –бе дръзка и определено не знаеше какво е страх. Сякаш бе роднина с дявола. Сякаш бе негова плът и кръв. Очите й показваха толкова омраза, но едновременно с това криеха много неща. Влезе при този при който се очакваше да влезе. Дима от пурата бе обгърнал цялата стая. Той дръпна от пурата и издиша целия дим. Завъртя стола си и се обърна към нея с усмивка.
-Липсваше ми сладкишче.. –засмя се и й намигна.
-Казвай какво искаш? Имам среща.. нямам много време да се мотая с тебе! Давай да свършваме по-бързо! –сложи ръце на бюрото му и го погледна право в очите. Двамата се гледаха в очите с толкова увереност, толкова строги един към друг.

Нова история дано да ви хареса!!

pami7o · 2011-09-19 18:59:21

Хмм..Бива си я.:) Продължавай.

Leonore. · 2011-09-19 19:04:29

Заглавието, много ми хареса.
Имаш идея, личи си.
Обаче, последните реплики, които ги каза главната ти героиня, не ми харесаха.
Представяш я, като дръзка личност с класа ...

'' -Казвай какво искаш? Имам среща.. нямам много време да се мотая с тебе! Давай да свършваме по-бързо! ''

Виж как, си изтреляла на веднъж, три изречения, в които се казва, че тя бърза.
На мен, не ми се връзват.
Прочети си ги и ще видиш, че някак си, не звучат на място. Смятам, че щеше да е по - добре, ако беше оставила, само две, от изреченията.
И, още една забележка, която лесно, можеш да поправиш. Повтаряш '' Тя '' .
Казвам ти , всичко това, за да станеш, още по - добра.
Не се обиждай.

hrisi123 · 2011-09-20 12:24:38

Нейното име бе Сара Ричардс. Сара продължаваше да го гледа както и той нея. Но мъжа с пурата отстъпи отново се отпусна на стола си и дръпна два пъти от пурата. Засмя се и положи единия си крак върху другия.
-Доста си дръзка не мислиш ли?
-В този бизнес трябва да бъдеш такъв!
-Права си! Трябва да си хищник!
-За да не си жертва! –усмихна се самодоволно и седна на стола срещу него. –Е какво искаш от мен?
-Малка услуга!! Съвсем елементарна работа за теб! –намигна й.
-Заинтригувана съм, но нали знаеш, че не обичам лесните неща?
-Да определено знам това! Но този път ще е лесно! –подаде й една папка. –Вземи и виж..-Сара взе папката и я отвори, засмя се.
-Искаш да го убия нали?! –поклати глава. –Добре да речем, че го направя.. колко получавам аз?
-За това мила има много време.. първо искам да го видя мъртъв! –отново стана строг.
-Знаеш процедурата ми на работа!
-Знам я.. нима ми нямаш доверие? –изправи се и леко започна да се приближава към нея. –Мила познавам те добре.. –мина зад нея и махна от рамото й част от косата й. Бавно започна да целува врата й. –Ммм ванилия..!! –засмя се.
-Долу ръцете! –отдръпна се. –Ще ти се обадя утре за да ти кажа какво съм решила! –отиде до вратата и се обърна назад.
-Мила ще чакам!! –усмихна се и седна на бюрото си.
-Приятна вечер! –тръгна си. Щом излезе навън веднага й отвориха колата и тя влезе. Отвори папката и отново погледна човека на снимката. Погледна стоящите мъже в черно навън които стоят като статуи и запали газта на колата. Натисна педала и излетя като фурия. След нея се видяха само лекия дим от гумите й.

2-ра част!!

Leonore. · 2011-09-20 16:54:25

Браво, че от критиките, се опитваш, да направиш нещо, още по - добро.
Главната героиня, ми допада. Дръзка, с резки и дори, малко забавни маневри.
Ще видим, как ще пресъздадеш и останалите герои.
Само едно нещо.

''Но мъжа с пурата отстъпи отново се отпусна на стола си и дръпна два пъти от пурата.''

Повтаряш две думи, в едно изречение.
Можеше да стане, примерно, така:

'' Мъжът, отново отстъпи. Отпусна се на коженият си стол и дръпна, два пъти
от пурата, която държеше. ''

Естествено, това си е моят стил на писане и малко го промених.
Просто, исках да ти покажа, че не е нужно, да го кажеш, всичко това, на един дъх, или по определен начин. А и, винаги, можеш да си помагаш със синоними, за повторенията.

hrisi123 · 2011-09-20 19:44:42

Радвам се, че ти харесва..

hrisi123 · 2011-09-20 20:45:53

Черната й кола спря пред един клуб. Щом двигателя на колата затихна всички се обърнаха към нея. Светлините не я показваха. Сара слезе от колата след като й отвориха. Изправи се до вратата и с поглед прецени всичко. Щом тръгна към входа всички се отдръпнаха и й направиха път за да мине. Определено не бе единствения път в който красавицата идваше. Бодигардите дори не я докосваха или заговаряха просто й даваха да мине без да създават излишни проблеми. Музиката в клуба заглушаваше всяка нейна мисъл. Сара тръгна към бара, но имаше нещо, което не й изневеряваше и това бе паметта. Щом стигна до бара попадна на някой, който й бе доста нужен. Седна на стола и го погледна за секунди. Момчето или мъжа бе добре облечен. Дърпаше от цигарата си и пиеше уиски. Тялото му се виждаше добре, но изглеждаше добре оформено. Сара си поръча нещо за пиене веднага. Щом той се обърна я видя и определено си падна по ней от първия поглед, който й хвърли набързо. Засмя се и се обърна към нея.
-Приятно ми е.. Саймън Колинс..! –подаде ръка и изчака тя да подаде своята. Сара се замисли дали да каже истинското си име или не. Засмя се и стисна ръката му.
-Шери Хил.. –усмихна се ловко. Започнаха разговор, но дойде неочаквания му край. Започна да се опитва по всеки възможен начин да я вкара в леглото си и да я впечатли, но имаше и леко любопитство.
-Коя си ти?! Видях начина по който влезе! –Сара се засмя леко и прехапа долната си устна доста изпепеляващо. Погледна го в очите и се усмихна подло, но й прелъстително.
-Най-големият ти кошмар!! –стана и остави няколко долара за питието. С изящната си фигура напусна клуба и се изгуби от погледа на Саймън. На излизане и щом отиде до колата извади телефона си и звънна на някой. Запали цигара й опъна няколко пъти от нея.
-Чакай ме утре в 12:00.. –затвори телефона. Качи се в колата и натисна газта. Гумите й изпищяха на пътя, а тя се изгуби в далечината.

3-та част!! Дано ви хареса!!

Aleks_stz · 2011-09-22 21:07:53

мале супер еее

hrisi123 · 2011-09-23 18:27:48

Слънцето вече бе изгряло и печеше. Сара го бе посрещнала с чаша топло кафе и цигара в другата си ръка. Гледаше от стола на който бе седнала. Опъна няколко пъти от цигарата и издиша дима. Къщата й бе огромна за сам човек. Имаше всичко в нея, дори и неща, които не й трябваха, но бе сам сама. Нямаше никой до себе си с който да я сподели. През главата й всяка сутрин минаваха куп мисли, но пък съвестта й липсваше. На мястото на сърцето й може би бе камък. Не изпитваше чувства. Бе хладнокръвна и правеше трудните неща с лекота. А най-лесните неща може би понякога я затрудняваха. Сара стана и отиде за да се преоблече. След което отиде до гаража си. Отвори вратите му и пред нея се показаха няколко спортни коли, а в друг държеше коли, които по-рядко влизаха в употреба. Макар да водеше опасен начин на живот и винаги да бе опасност младата красавица никога не използваше бронирана кола. Сара се качи в една от колите и тръгна право към онова място.
Щом пристигна отново там бяха мъжете в черно. Бяха като статуи. Не помръдваха. Сякаш бяха залепени за земята. Щом двигателя на черното BMW спря и остана на място настъпи огромна тишина. Отвориха й вратата, а тя се изправи до вратата. Махна черните си очила и се огледа. Всички бяха толкова строги. Сложи ги отново и влезе през голяма порта. В стаята в която трябваше да бъде отново бе обвита в дим от пурата на шефа на „статуите”. Той я погледна и се усмихна. Завъртя се на кожения стол и опъна два пати и изкара дима. Изправи се и застана зад бюрото.
-Е? –гледаше я строго. Сара се приближи и постави ръце на бюрото.
-Обичам трудностите!! –захапа долната си устна и се усмихна.
-А, аз обичам решителността ти! –хвана част от лицето й с ръката си. –Знам, че нямаш съвест..
-Хаха.. ако реша и теб и чернилките вън ще очистя. –намигна му.
-Чакам отговор.. –стоеше и дръпна от пурата за пореден път.
-Ако някога е сънувал кошмар ще бъде нищо пред този който ще го накарам да преживее. –погледна го злобно и право в очите. Той се засмя и й отиде до един сейф. Отвори го и извади няколко пачки от него. Хвърли ги на бюрото.
-Твои са..- подаде й едно куфарче. Сложи й парите вътре и й го даде. –Няма да ме разочароваш!!
-Колко си послушен! –взе куфарчето и се приближи за да го целуне, което за него бе доста неочаквано. Точно когато той си мислеше, че тя ще го направи Сара се отдръпна. –Упс.. –засмя се и тръгна напред. А той стоеше зад нея смеейки се. Сара напусна мястото заедно с парите и бе готова за нещо, което не знаеше как ще завърши. Качи се в колата. Натисна газта и тръгна на някъде.

4-част.. Дано ви хареса!!

bebche__:) · 2011-09-23 18:57:45

много е хубаво

hrisi123 · 2011-09-24 12:09:22

Слънцето вече се бе скрило. Тъмнината малко по малко започваше да обвива града. Сара излезе от банята и видя папката на леглото си. Взе я и я отвори. Препрочете всичко и се замисли. Знаеше как да убива. Знаеше как да го направи за да изглежда инцидент. Знаеше как да постъпи когато стане напечено и всичко това знаеше заради баща си. Той я бе научил как да се защитава. Как да убива по-различен начин и всеки следващ да е по-оригинален от другия. Бе й показал, че ако не си хищник ставаш плячка, а той не искаше дъщеря му да бъде жертва. Бе се справил отлично. Но докато един ден й показваше се случи нещо. Убиха го пред очите й. От онзи ден малката Сара стана човек, който баща й искаше. Хладнокръвна, дръзка, опасна, красива и отмъстителна. Искаше да не мисли за другите, а да се бори за да оцелее. Тя започна да се облича и щом приключи с това застана пред огледалото и се огледа. Сложи си обичайното червено червило. Спусна небрежно косите си отново. Щом приключи с това се погледна и видя в какво се е превърнала. Видя каква е. До сега не се бе замисляла. Засмя се.
-Татко ще се гордееш с мен!! –скри усмивката си. Взе чантичката си и напусна къщата с една от колите си. Отиде отново в онзи клуб където се бе запознала със Саймън. Щом влезе клуба разцепи тълпата и отиде до бара. Щом стигна седна на един от столовете и остави малката си чантичка на бара. Поръча си питие и без да се оглежда си остана на мястото.Докато Сара пиеше някой се приближи до нея.
-Знаех си, че ще те срещна тук! –засмя се и застана от едната й страна. Отново изглеждаше страхотно. Виждаше се, че има хубаво тяло. Бялата му риза светеше от светлините на прожекторите в клуба. Тя се усмихна и захапа долната си устна. Обърна се леко към него и се приближи, като му прошепна в ухото.
-Харесвам решителните мъже! –стана от стола и тръгна напред знаейки, че той ще я последва. Черната й рокля и токове правеха изящна фигурата й. Мина през тълпата й се изгуби.

5-та част!! Дано ви хареса!!

Aleks_stz · 2011-09-25 21:59:22

ощееееее

hrisi123 · 2011-09-25 22:01:30

Не знам дали ще я продължа защото няма много мнения.. но все пак се радвам, че ти харесва!! Ако има повече коментари бих я продължила!

hrisi123 · 2011-09-26 16:42:40

Саймън изпи до дъно уискито си и се промъкна през трупата от хора на дансинга. Щом стигна края на тълпата се огледа за да я види и успя да я видя докато тя вървеше на някъде. Засмя се и побягна след нея. Сара-Шери както тя му бе казала, че се казва тръгна към паркинга и веднага се качи в черната си кола и натисна газта, а Саймън видя как тя профуча и се качи в своята. Натисна газта до край за да стигне Шери-Сара. Щеше по-добре ако се пазеха всички на пътя. Любителката на високата скорост и красавеца нямаха намерение да намалят. Тя караше на някъде, а той след нея. Докато шофираше Сара му се смееше и прехапваше долната си устна, а всичко това той виждаше на огледалото за задно виждане. Тя натисна газта до край, а колата просто летеше по пътя, но Саймън не отстъпваше. С усмивка правеше възможни опити да я задмине, но все и не успяваше. Изведнъж Сара-Шери отби към някакво място и натисна рязко спирачка, а колата се завъртя и направи кръг. Определено знаеше как да владее колата без да има последствия от високата скорост, но никога не бе сигурно, че ще мине без инциденти. Саймън веднага сви където и тя, но не завъртя колата. Високата скорост на него не му се харесваше много, но заради тази красавица би направил всичко. Тя слезе от колата и застана пред колата, а той спря на място, слезе от колата и леко разпусна вратовръзката си. Пушека от гумите на колата на Сара-Шери бе обвил всичко. Докато той започна да се изпарява Саймън се приближи към нея и се усмихна поглеждайки встрани след което веднага върна погледа си към нея. Приближи се още повече и я притисна до капака на колата. Започна да я целува по врата. Парфюма й го опияняваше, а нежната й гладка като коприна кожа с аромат на ванилия му действаше като дрога.Сякаш се пристрастяваше към нея. Ръцете й минаха през косите му и прошепна в ухото му.
-Не изпреварвай мислите си с желанието.. –усмихна се. Бутна го от себе си и тръгна към вратата на колата, но той я хвана за ръката и затвори вратата. Хвана я през кръста и я притисна до вратата.
-Този път няма да избягаш! – гледаха се доста време в очите, строго и с нещо, което нито тя знаеше какво е нито той. Все едно се стреляха с погледи. Ако тя можеше да убива с поглед до сега Сара да го не направила и да бе приключила с него.

Ето я и 6-та част!! Дано да ви хареса!!

Aleks_stz · 2011-09-26 17:30:42

Мнооооого ми хареса ощеее

hrisi123 · 2011-10-04 15:12:19

Бе тъмно и хладно. Усещаше се нещо във въздуха. Изведнъж докато той я целуваше по врата тя преплете пръсти през косите му. Сякаш знаеше, че тази нощ няма не всичко ще бъде наред. Без да се усети Сара-Шери му се бе предала. След около 30 минути Саймън се оттегли от нея и тръгна към колата. След като я бе употребил искаше да я зареже, но не я познаваше толкова добре, а тя определено знаеше какво ще стане. Докато той отиваше към колата си и оправяше ризата си тя извади оръжие и го насочи право към него, провикна се след него.
-Хей Колинс.. къде се разбърза толкова?! –гледаше го с усмивка на лицето. Бе самодоволна. Саймън се обърна и видя оръжието насочено към него. Засмя се и погледна встрани след което веднага върна погледа си на Сара.
-Какво нима ще ме убиеш? Хаха.. погледни се.. –смееше се и бе сложил ръце на кръста си.
-Не знаеш коя съм.. но преди да умреш ще ти позволя да узнаеш! –усмихна се. –Какво си мислеше, че съм от онези курви, които чукаш и зарязваш?! Хаха.. –смееше се и държеше оръжието. Определено имаше опит.
-Не си като курвите, но не си и хладнокръвна за да ме убиеш! –започна да се приближава към нея.
-Не съм ли сега ще видим.. –цели го с пистолета в кокалчето. Саймън падна на земята и започна да се гърчи от болка. –Как е Колинс? Така по-добре ли е?
-Мамка ти шибана курва!! –гърчеше се от болка на земята и викаше колкото може. Но никой нямаше да го чуе бяха прекалено далеч от града, а там където бяха нямаше жива душа. Смееше се.
-Да застрелям и другия поне и той да е наранен защо да страда само единия! –тя стрелна и другото кокалче, а той умираше от болка. На Сара и харесваше да вижда как той се гърчи. Харесваше й да наранява защото бе видяла как мъчеха баща й.
-Проклета кучка.. –викаше от болка. –Спипам ли те ще те убия с голи ръце! –свиваше очи.
-Сега вземи млъкни и аз искам да говоря.. –хвана го за косата. –Знаеш ли коя съм..? –целуна го по бузата.
-Знам, че си проклета кучка.. не ми трябва да знам друго! –викаше от болка.
-Името ми е Сара Ричардс.. дъщеря на Фил Ричардс.. да ти напомня ли какво направиха хората на баща ти? –говореше му тихо опирай пистолета до главата му.
-Майната ти дори не знам за какво говориш!!
-Хаха не знаеш.. сега ще убия теб по същия начин.. ще те накарам да страдаш и ще ти пропомня за какво говоря!! –пусна го и се изправи. Все още държеше пистолета насочен към него.
-Добре убий ме и да приключваме с това.. –все още бе на земята все още не можеше да направи нищо.
-Нее.. прекалено лесно ще е за теб.. а аз искам да се мъчиш! Копеле нещастно.. –застреля го в коляното. –Ще ти стане още по-добре.. –смееше се, а изведнъж се изсипа пороен дъжд над тях и целия град. Сякаш дъжда се опитваше да я спре, но тя не нямаше спирачки.
-Проклета да си ти и баща ти.. дано да се пържиш в ада.. –викаше от болка и свиваше очи, а по него капеше дъжда.
-От там идвам.. дявола ми е роднина.. аз съм негова плът и кръв.. –смееше се и се радваше на болката му. –А за баща ми дори нямаш право да си помисляш за него.. –ядоса се и го застреля в другото коляно. Продължаваше да се смее, а той да се гърчи и проклина Сара. Дъжда капеше върху двамата силно и те бях подгизнали. Саймън знаеше, че е краят му, а колкото до Сара имаше чувство, но дали щеше да се окаже вярно не знаеше.
-Мразя те.. мразя деня в който тя срещнах! –кръвта от краката му не спираше. Дъжда не можеше да я измие. Винаги се появяваше още и още бе като извор.
-Знаеш ли дойде ред да приключа с теб.. не искам да се разболея от този дъжд!
-Спокойно не вярвам да се разболееш. Надявам се още днес да те видя в ада. –говореше ядосан и с болка.
-Хайде да приключваме.. –стисна оръжието за да не го изпусне при удара. –Чакай ме в ада копеле!! –в този момент го простреля в сърцето и в мозъка. Гледаше го. Отново бе убила човек. –Ще се видим в ада.. –качи се колата и тръгна на някъде.
Влезе при човек с пурата мокра. А той стана от стола си като попарен.
-Уби ли го?! –гледаше я строго. А тя мълчеше. –Говори по дяволите!! –викаше. Тя се засмя и му каза.
-Чакаме в ада.. –намигна му и се отдръпна. –Ще се видим утре! –излезе през голямата порта и се качи в колата. Докато караше изгуби контрол над колата. Докато се опитваше да я контролира изпусна волана, а колата тръгна към една пропаст. Явно ада вече бе отворил врати за нея. Видя пред себе си докато умираше в колата нечие лице. Усмихна се и рече.
-Ще сме заедно!! –след тези думи всичко свърши. Дявола я очакваше с отворени обятия. Чакаше я за да я прегърне и да я поздрави за добрата работа. За да й каже, че нещата, които тя правеше плашеха дори и самия него.
На другия ден намериха колата й в пропастта обгоряла, но тялото й не успяха да намерят. Сякаш бе изчезнало. Но никой не знаеше дали е оживяла или не. Всичко остана като мистерия!

КРАЙ!!!

Последната част!! Дано ви е харесала историята!!

#1 2011-09-19 18:34:11

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#2 2011-09-19 18:59:21

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#3 2011-09-19 19:04:29

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#4 2011-09-20 12:24:38

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#5 2011-09-20 16:54:25

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#6 2011-09-20 19:44:42

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#7 2011-09-20 20:45:53

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#8 2011-09-22 21:07:53

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#9 2011-09-23 18:27:48

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#10 2011-09-23 18:57:45

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#11 2011-09-24 12:09:22

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#12 2011-09-25 21:59:22

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#13 2011-09-25 22:01:30

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#14 2011-09-26 16:42:40

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#15 2011-09-26 17:30:42

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

#16 2011-10-04 15:12:19

Re: Роднина на дявола.. (4-та част)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook